№ 4175
гр. В., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110100349 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. М. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. В., ж.к. Т. **** срещу Община В., с адм. адрес бул. „О. П. П.“ № 43, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 569,07 ид. части от недвижим имот, представляващ ПИ № 68
по КК на с.о. „Ч. Г.“, землище на с. К., област В., одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на
кмет на Община Б., целият с площ от 1169,07 кв.м., при граници на имота: ПИ № 40,
кадастрална граница, път и ПИ № 67.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения в
исковата и уточняващата я молба: Собственик е на 600 кв.м. ид. част от ПИ № 68 по КК
на с.о. „Ч. Г.“, землище на с. К., одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет на Община Б.,
целият с площ от 1169,07кв.м., при граници на имота: ПИ №40, кадастрална граница, път и
ПИ № 67 по силата на НА №195 , том LXXXV, дело 18240/27.12.2011г. на СвП – В.. Със
същата сделка е придобил и сградите и
подобренията в имота от К. А. П.. Праводателят му и Т. Д. П. от своя страна придобили
имота на 10.08.2009г. от Д. Е. Д. с НА №139, том XLIV, дело № 9539/10.09.2009г.
Последният придобил имота по силата на покупка съгласно НА № 10, том XXVI, дело №
6540/07.04.2008г. от Й. М.а П.. От своя страна Й. М.а П. придобила имота от Д. В. Г. и В. М.
Г. с НА №36, том LII, дело № 11729/01.10.2003г. Д. Вълков бил признат за собственик на
имота с НА № 159, том XVIII/04.11.1998г. по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към 01.06.1996г.
последният е владял имота. Твърди, че ищецът осъществява фактическа власт върху целия
имот с площ от 1169,07 кв.м от 27.11.2011г. до настоящия момент, с присъединяване на
1
владението на всички праводатели, считано от 01.06.1996г. Ищецът се снабдил с документи
за иницииране на процедура по обстоятелствена проверка за придобиване на имота по
давност, като в издаденото удостоверение от Община В. било вписано, че е открита
процедура по съставяне на АОС. С това обосновава и правния си интерес от избраната
форма на защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен.
Сочи, че за спорната част от имота - 569,07 ид. част е открита процедура по съставяне
на АОС, като процедурата към настоящия момент не е приключила. Със заявление рег.
РД23025519КНС/30.11.2023г. до кметство с. К. ищецът е заявил искане за заверка на
декларация за придобиване на процесната ид. част по обстоятелствена проверка. С писмо
бил уведомен за отпочнатата процедура за съставяне на АОС и че имотът попада в терен по
пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който понастоящем няма одобрен ПНИ. За ПИ няма съставен АДС.
Твърди, че ищецът е декларирал спорната част от имота, като по партидата му нямало
изискуеми задължения, но това не влечало извод за намерението му да свои имота. В
разписния лист към КП от 1994г. първоначално бил вписан Д. Г., след което и настоящия
ищец въз основа на НА 142/2011г. В списъка на платените суми по пар. 4 ПЗР в землището
на с. К. за м-ст „Ч. Г.“ било отразено плащане за ПИ от Д. В. Г., като последният се
лигитимирал като собственик на 600 кв.м от имота. Не се установявало спорната част да е
била предоставяна за ползване, както и за трансформиране на такова в право на собственост.
На 19.02.20204г. служители на Кметствово извършили оглед на имота и изготвили КП.
Описаният имот бил ограден с лека прозирна ограда, представляваща бетонни и метални
колове с телена мрежа, а от към пътя имотът бил заграден от бетонни блокчета. В имота
били установени овошки и лози. Твърди, че имотът попада в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
за който няма одобрен и влязъл в сила ПНИ. С ПНИ се установявали имоти, собственост на
три категории лица ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост;
бивши собственици или техни наследници, с признато или възстановено от ПК или ОСГ
право на собственост върху терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ; настоящи собственици, които се
легитимират с надлежен документ на собственост. Твърди, че ищецът не е собственик с
възстановени права и не е придобил право на ползване по наделжен ред. Сочи, че е в случая
е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и Община В. е придобила процесната ид. част от
имота по силата на закона. Отделно от това сочи, че не е изтекла и предвидената в Закона
давност от 10г. На осн. § 1 от ЗД на ЗС/ДВ, бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г. изм. Бр.
109/2008г. в сила от 31.12.2008г./ е наложен мораториум и давността за придобиване на
държавни или общински имоти спирала да тече до 31.12.2011г. Последния срок по §1 бил
продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г. /давността спряла да тече до
31.12.2022г./. Впоследствие, разпоредбата е обявена за противоконституционна, като
последиците настъпили от момента на влизане в сила на решението на КС – от 07.03.2022г.
Твърди, че пр. ид. част не е годен обект на давностно владеене. Отделно от това, адм.
процедура не била приключила и имотът не бил индивидуализиран. Подадената от ищеца
декларация не била действие на владелец, а била извършена единствено с цел съставяне на
2
КНА. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуални представители, исковата молба и отговора се
поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно приобщения по делото Нотариален акт ****., вписан в СВ-В., се
установява, че Т. М. Т. е придобил право на собственост върху 600кв.м. идеални части от
неурегулиран недвижим имот, находящ се в землището на село К., местност „Ч. Г.“, общ. В.,
обл. В., с пл. № 68 по плана на местността, целият с площ от 1169,07кв.м., заедно с
намиращата се в гореописания имот – постройка със застроена площ от 35 кв.м. (по данъчна
оценка: жилище – етаж 1 с площ 35 кв.м. и жилище – етаж 2 с площ 35 кв.м.) и ведно с
всички подобрения и насаждения.
Видно от представения Нотариален акт **** вписан в СВ – В., лицата К. А. П. и Т. Д.
П. са придобили правото на собственост върху горепосочените ид. части от горецитирания
недвижим имот, намиращ се в землището на село К., община В., област В..
Приобщен е Нот. акт № 110, том XXVI, дело № 6540 от 07.04.2008г., вписан в СВ-В.,
съгласно който, посредством дарение, Д. Е. Д. е придобил собствеността върху процесните
ид. части от недвижимия имот.
От съдържанието на представения Hoт. акт № 36, том LII, дело № 11729 от
1.10.2003г., вписан в СВ - В., се установява, че Й. М.а П. е придобила собствеността върху
600кв.м. идеални части от недвижимия имот, предмет на настоящото производство.
Съгласно Нот. акт № 159, том XVIII от 4.11.1998г., вписан в СВ – В., Д. В. Г. е признат
за собственик на ид. части от горецитирания недвижим имот, придобит по реда на § 4 от
ПЗР от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
От представената по делото молба - декларация, заверена с изх. № РД23025919КНС
от 30.11.2023г. на Кмета на с. К., община В. е видно, че е инициирано производство по
обстоятелствена проверка по отношение на 569,07кв.м. идеални части от неурегулиран
недвижим имот, находящ се в землището на село К., местност „Ч. Г.“, общ. В., обл. В., с пл.
№ 68 по плана на местността.
Приобщено по делото е Удостоверение, peг. № АУ038828ВН_013ВН, от дата
27.07.2023г. на Община В., видно от което за процесния недвижим имот няма съставен АДС
от 01.06.1996г., както и няма извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ,
ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /д.в.бр. 15/1992 г./. В него е посочено още, че съгласно писмо с рег. №
АУ 038828 ВН-011 ВН/03.07.2023г. на отдел „Общинска собственост“, за 569 кв.м. ид.части
от ПИ 68 в с.о. „Ч. Г.“, село К., е открита процедура по съставяне на акт за общинска
собственост. На следващо място, съгласно удостоверение от Дирекция „Местни данъци“ при
Община В., с рег. № МД – Т23004014 ВН/21.04.2023 г., се установява, че 569 кв.м. ид.ч. от
ПИ 68 с обща площ от 1 169 кв.м. в м. „Ч. Г.“, землище село К. е деклариран от Т. М. Т., с
3
декларация с вх. № **********/16.03.2023г. и имотът е заведен с партиден № 5305Н543174.
Към настоящия момент не са налице неплатени изискуеми задължения. Посочено е, че е
налице отговор, инкорпориран в писмо вх. № АУ 038828 ВН-012 ВН/06.07.2023 г. от
Общинска служба по земеделие, техен изх. № РД 12-02-1262-1/04.07.2023 г., касателно
установяване на постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ. ПИ 68 по КП 1994 г. на м.
„Ч. Г.“, одобрен с Протокол № 11/16.07.1994 г. на Кмета на Община Б. е записан на Т. М. Т.,
съгласно н.а. № 142, т. III, рег. № 7779, дело № 427/23.12.2011г. Територията, в която попада
гореописаният недвижим имот представлявала селищно образувание с местно значение по
параграф 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която предстои изработване на ПНИ. Съгласно писмо с
изх. № АУ 038828 ВН-003 КНС/02.06.2023 г. на Кмета на с. К., техническите дейности са на
етап съвместно уточняване и анкетиране на границите на имоти с фирмата изпълнител. Към
преписката са приложени всички горецитирани нотариални актове, касаещи процесния
недвижим имот.
От приетото Удостоверение, peг. № АУ038828ВН-012ВН от 06.07.2023г. на ОСЗ – В.,
е видно, че за 569 кв.м. ид.ч. от ПИ 68 с обща площ 1169 кв.м. по КП 1994 г. на местност „Ч.
Г.“, землище село К., община В., област В., приет с протокол № 11/16.07.1994 г. на ЕС при
Община Б., към настоящия момент, в регистъра на имоти и собственици към КВС в ОСЗ –
В. няма дА. за постановени решение за признато или възстановено право на собственост за
гореописания недвижим имоти.
Приобщено е Удостоверение № ОП-23-9400-504/1/ от 14.08.2023г. на Областен
управител, съгласно което са процесния недвижим имот няма съставен акт за държавна
собственост.
Видно от представеното Удостоверение, рег. № МД - Т23004014ВН от 21.04.2023г. на
Директор „МДТ", Община В. за имот, представляващ 569 кв.м. ид.ч. от ПИ целият с площ от
1 169 кв.м., находящ се в землището на село К., община В., област В., местност „Ч. Г.“, с пл.
№ 68 към дата 20.04.2023г. не са налице неплатени изискуеми задължения.
Представена е по делото приходна квитанция за платен данъци за периода 2018г. -
2023г. за горецитирания недвижим имот.
Приобщена по делото е скица на имота № 22 от 13.03.2023г. на Кметство К., общ. В.,
видно от която процесният недвижим имот се намира в село К., с.о. „Ч. Г.“, с площ по
кадастрален план – 1169,07 кв.м., а по документ – 600 кв.м.; в нея е посочено още, че имотът
е собствен на Т. М. Т., съгласно нот. акт. № 142, том III, рег. № 7779, дело № 427/23.12.2023г.;
граници и съседи: север: ПИ 40; запад: кадастрална граница; изток: път; юг – 67, както и че
за селищно образувание „Ч. Г.“ няма изготвен план по параграф 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно Удостоверение за данъчна оценка № ********** от 5.04.2023г. на Община
В., се установява, че процесния недвижим имот е деклариран от Т. М. Т. и към датата на
удостоверението за него няма непогасени задължения.
С писмо с рег. №РД23026437КНС/07.12.2023г. до Нотариус Е. Д., peг. № 755,
ответникът е уведомил Нотариус Е. Д., рег. № 755 на НК, касателно липсата на акт за
4
държавна собственост за имотът, предмет на настоящия иск; обстоятелството, че същият се
намира в територия по параграф 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която предстои изработване на
ПНИ, както и че след изменението на цитирания закон през 1999 г., имотът може да бъде
обект на обстоятелствена проверка едва след индивидуализацията му с ПНИ; за
обстоятелството, че тече процедура по съставяне на акт за общинска собственост; че липсват
решения в регистъра на имоти и собственици към КВС в ОСЗ – В. за постановени решения
за имота.
От представения по делото констативен протокол от 19.02.2024г., ведно със 4 бр.
снимков материал, се установява, че процесният недвижим имот е ограден с лека прозирна
ограда, представляваща бетонни и метални колове д телена мрежа, както и че към пътя, част
от имота е заграден и с блокчета. Отделно от горното, в имота има изградени постройки,
дворът е добре поддържан, с денивелация, в него има засети трайни насаждения – овощни
дръвчета и лози.
Съгласно представения по делото списък на платените суми на земи по §4 от ЗСПЗЗ в
землището на с. К., м-т „Ч. Г.“, се установява, че за парцел № 68 Д. В. Г. е заплатил сума в
размер на 174000лв.
От представеното извлечение от Разписен лист към КП от 1994г. е видно, че Т. М. Т. е
записан на 600 кв.м. ид.ч. от 1 169,07 кв.м. съгласно нотариален акт № 142, том 3 от
23.12.2011 г.
От приобщения Акт № 1102 от 06.03.2024г. за частна общинска собственост, изд. на
осн. чл. 2, ал.1, т. 7 ЗОС за 569,07 кв.м. ид.ч. от 1169,07 кв.м. от ПИ № 68, находящ се в с. К.,
обл. В., с.о. „Ч. Г.“ се установява, че посочената в акта идеална част от процесния имот е
актувана като частна общинска собственост и се управлява от Кмета на Община В., на осн.
чл. 12, ал. 5 ЗОС.
Видно от писмо с изх.№ АУ038828ВН-003КНС от 02.06.2023 г., изд. от кметство с. К.
се установява че не са налице предходни кадастрални планове за с.о. „Ч. Г.“ в кметството,
както и че за територията няма налични ПУП – ПРЗ и/или ПУП – ПУР и имот ПИ № 68 не
попада в улична регулация.
Съобразно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните, което съдът кредитира като пълно и обосновано, отговорилов пълнота на
поставените задачи, се установява, че:
1./ действащият план за територията на м. ”Ч. Г.”, з-ще К., община Б. е КП/1994г.
(първият и единствен план за територията на местността „Ч. Г.“; 2./ предназначението на
територията, в която попада процесният имот (№68) по КП/1994г. е „земя за земеделско
ползване”, предоставяна за ползване на граждани с актове на министерския съвет, като:
ПМС № 21/196Зг.; ПМС № 2З/196Зг.; ПМС № 12/1971г.; ПМС № 76/1977г.; ПМС № 1/1981г.;
ПМС № 11/1982г; ПМС № 30/1985г; ПМС № 26/1987г.; ПМС № 57/1987г.; ПМС № 58/1987 и
ПМС № 34/1989 г.; 3./ предвиждания в кадастралните планове не се съдържат, а там са
отразени кадастралните елементи, налични на терена в съответния момент (имоти, сгради,
5
пътища, дерета, ел.проводи и др); 4./ територията на процесния имот (№68) по КП/1994г. на
м.”Ч. Г.” - не е включена в строителните граници на гр. В. и също на гр. Б.; 5/. видно от
приложения на л. 6З от делото списък на платените суми за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
землище К., м.”Ч. Г.", където под № 46 фигурира името на Д. В. Г. за имот № 68, т.е. имотът
е бил записан на това лице; 6./ на л. 66 от делото има приложен разписен лист от КП/1994г.
на м.”Ч. Г.”, землище К. за множество имоти, един от които е имот № 68 с площ 1169,07
кв.м., който първоначално е записан на Д. В. Г., а впоследствие вместо него е записан Т. М. Т.
(на основание нот.акт .№ 142, том III, дело 427/23.12.2011г.); 7./ с решение №З22-
4/З0.05.2000г. на ОбС-В., обнародвано в ДВ, бр. 66/27.07.2001г. — са одобрени
околовръстните полигони на териториите по параграф 4 (ал. 2 и ал. 3) от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
под № 3.2.3 в списъка фигурира м.”Ч. Г.”, з-ще К., община В.; 8./ с решение № 830-
4/29.03.2001г на ОбС-В. (обн.дв, бр.66/27.07.2001г.) — са създадени множество селищни
образувания, като под № 5 в списъка фигурира м. ”Ч. Г.”, з-ще К., община В.; 9./ в периода
от кооперирането до около 1994г., земята в територията на м.”Ч. Г.” е била със статут
„земеделска земя” по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ; 10./ в периода от около 1994г. до датата
27.07.2001г. - земята в територията на м.”Ч. Г.” е била със статут „земя за земеделско
ползване”; 11./ в периода от датата 27.07.2001г. до настоящия момент - земята в територията
на м.”Ч. Г.” е вече със статут „селищно образувание/урбанизирана”, по смисъла на чл. 7, ал.1
от ЗУТ; 12./ от писмо/03.07.2023г. (л.77 от делото) на Община В. се установява, че за
процесния имот (68) - няма съставен АДС за периода до 01.06.1996г. и няма извършено
отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и други; 13./ от писмо
от 14.08.2023г. (л.14 от делото) на Областен управител се установява, че за процесния имот
(№68) няма съставен АДС за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент; 14./ не може със
сигурност да се твърди, че земята в границите на обследвания имот (№68) е била държавна
собственост; 15./ няма дА. земята в границите на обследвания имот (№68) да е била
одържавявана; 16./ за земята в границите на обследвания имот (№68) - няма съставен АДС;
17./ от справки в Държавен архив-В. се установява, че там няма графични/текстови дА. за
разположението на земята обработвана от ТКЗС/ДЗС в територията на з-ще К., включително
тази в м.”Ч. Г.”. Такива дА. не са приложени и към материалите по настоящото дело; 18./ не
може със сигурност да се твърди дали земята в сегашните граници на процесния имот № 68 -
е или не е била включена в ТКЗС или друго ДЗС; 19./ от писмо от дата 02.06.202Зг. (л. 86 от
делото) на Км. К. се установява, че има договор за извършване техническите дейности по
прилагане на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че той е на етап уточняване и анкетиране
границите на имотите находящи се в м.”Ч. Г.”; 20./ от удостоверение от дата 27.07.202Зг. (л.
12 от делото) на Община В. се установява, че територията в която попада ПИ-68 от м.”Ч. Г.”
е селищно образувание с местно значение по параграф 4 (ал. 2 и ал. 3) от ПЗР на ЗСПЗЗ - за
което предстои изработване на план на новообразуваните имоти(ПНИ); 21./ от
удостоверение от дата 14.08.2023г. (л.14 от делото) на Областен управител се установява, че
територията в която попада ПИ-№68 от м.”Ч. Г.” е селищно образувание с местно значение
(по ал. 2 и ал. 3) от ПЗР на ЗСПЗЗ - за която предстои изработване на план на
новообразуваните имоти(ПНИ), тоест имота попада в територия по параграф 4 от ПЗР на
6
ЗСПЗЗ; 22./ на л. 6З от делото е приложен списък на платените суми за земи по §4 от ЗСПЗЗ
в землище с.К., м.”Ч. Г.” от който се установява, че за имот № 68 е платена сумата 174000лв.,
от лицето/ползвател Д. В. Г.; 23./ за процесния недвижим имот е била проведена процедура
за изкупуване по §2 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 24./ към настоящия момент не може да се твърди да е
било извършено „заявяване” за възстановяване на бивша собственост, досежно
горецитирания недвижим имот; 25./ за обследвания имот № 68 по КП/1994г. на м.”Ч. Г.”
няма и няма как да има издадена заповед по §4 на Кмета на община В., тъй като за
обследваната територия няма изработени ПКП и ПНИ; 26./ земята на процесния имот (№ 68)
представлявала стръмен терен с наклон около 20% в посоката от изток към запад (т.е към
дерето) 27./ процесния имот (№68) е ограден откъм всички страни; 28./ застроен е с няколко
сгради/постройки/съоръжения, видно от приложение към експертизата, 29./ овощните
дървета в имота са следните: ябълки – З бр. (около 10 годишни); череши – 2 бр. (около 10 и 4
годишни); кайсии – 2 бр. (около 5 годишни); круши 2 бр. (около 4 и 6 годишни); орех 1 бр.
(около 11 годишен); праскови – 2бр. (около 4 годишни); 7/лешник – 2 бр. (около 8 годишни);
вишни – 2 бр. (около 2 годишни); сливи – 2бр. (около 2 годишни); смокини – 4 бр. (около 6
годишни); дрян - 1-годишен); лози – 15 бр. (около 6 годишни) и лози – 15 бр. около 3
годишни.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, водени от
ищеца: В .Г. Г. и Т. Т. П., и двамата без родство и дела със страните.
От показанията на св. В .Г., се установява, че ищецът владее имота, считано от 2012г.
– 2013г. В момента имало ограда с блокчета, която е към пътя, слизайки по стъпала има долу
две стаи, спални, като коридор, трапезария. Имало сграда, която е на два етажа от първия
или втория собственик. Слизайки по пътеката в ляво имало две асми, които дават грозде;
под имота отдолу има стопанска постройка; оранжерия; дръвчета; четири кучета – две
големи и две малки и райграс. Имотът се поддържал много добре от ищеца и съпругата му.
Постоянно били в градината и работели. Тези впечатления за имота на Т., свидетелят имал
повече от 10 години. От предишните собственици – процесното място се е обработвало в
цялост. Не знае за спорове за този имот. Не е чувал да е имало спорове и по отношение на
старите собственици.
От показанията на св. Т. П., се установява, че през 2011г. - 2012г. ищецът закупил
процесния недвижим имот. Заедно с Т. Т. ищецът правили подпорни стени, с оглед
укрепване на построената в имота къща, както и подпорни стени на целия двор. Това се
случило след 2012г. (лятото). Впоследствие, ищецът поставил плоча - отдолу (като маза към
подпорната стена) и отгоре построил една голяма стая. Заедно използвали подпорната стена
за строеж на другото помещение. Горе имало голяма тераса над стаята. Ищецът отглеждал
кучета, котки и кози. Имал оранжерия, сеел домати, краставици и др. зеленчуци, имал асми
и много овощни дръвчета. Целият имот бил ограден. От към пътя за имота била изградена
ограда от блокчета, колове и мрежа, а отдолу и отстрани – оградата на имота била с мрежа. В
имота се влизало през голям портал, откъдето ищецът вкарвал колата си и имало врата със
стълби, по които се слизало към къщата. Свидетелят е категоричен, че не е виждал друг да
7
обработва имота, освен Т. Т.. Излага още, че ищецът обработвал целия имот. Не знае за
спорове за имота.
Настоящият съдебен състав, кредитира изцяло показанията на двамата свидетели – те
възпроизвеждат обстоятелства, лично възприети, логични са, непротиворечиви и обективни.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
твърдяното право върху 569,07ид.част от имота, т.е. че е придобил имота, въз основа на
давностно владение осъществявано необезпокоявано и явно, в продължение на период от
27.11.2011г. до настоящия момент, с присъединяване на владението на праводателите му,
считано от 01.06.1996г., с намерение за неговото своене и оттам, че твърдяното от ответника
право не е възникнало. Съответно в тежест на ответника е да установи наведените от него
положителни правоизключващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици и в частност, съществуването на отричаното от ищеца право, като
изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност, че
е станал собственик на имота като попадащ в приложното поле на §. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.
25 ЗСПЗЗ даващо му основание и за издаване на АЧОС, т.е., че имотът е земеделски към
момента на коопериране, подлежал на реституция, но незаявен в предвидените за това
срокове, респ. подлежал на изкупуване, което право не е упражнено в предвидените срокове
или безстопанствен, което го прави общинска собственост и изключва възможността да е
текла придобивна давност в полза на праводателите на ищеца.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 8/2012, ОСГТК, правният интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание
или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Съобразно наведените от ищеца фактически твърдения за наличие на самостоятелно
право на собственост върху 569,07кв.м. идеални части от 1 169,07кв.м. от имота, въз основа
на придобивна давност, чието съществуване би било отречено от неоснователната, според
ищеца претенция на ответника по делото, който оспорва правото на собственост на ищеца
върху процесната ид. ч. от имота, настоящият съдебен състав намира, че за Т. М. Т. е налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, поради
което искът е процесуално допустим. Съдът намира, че следва да бъде отбелязано, че до
отричане със сила на присъдено нещо на държавния, респективно общински характер на
имота (в т.ч. процесната идеална част), владелецът не може да се позове на изтекла в негова
полза придобивна давност, което обстоятелство, от своя страна, също обуславя правния му
8
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като това е единственият му
възможен начин на защита. /В този смисъл: Решение № 100/05.05.2023 г., постановено по
в.гр.д. № 100/2023 г. по описа на Апелативен съд – В./.
На следващо място, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че в
границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или
лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти, които са собственост на
самостоятелно придобивно основание на трети лица. В тази хипотеза (каквато е и
настоящата) е налице вече обособен обект на вещни права, който ПНИ следва да отрази в
неговите граници, следващи от придобивното основание (т. 2.5 от издадената въз основа на
делегацията по чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ
(Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания
и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи). Правен спор по
отношение на такъв имот, включително и основан на твърдения за придобивна давност за
ищеца, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен обект на вещни права,
определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази, поради
което в тази хипотеза за допустимостта на иска е без значение дали ПНИ е влязъл в сила или
не е. /в този смисъл: определение № 50200/30.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
2923/2022 г. на ВКС, Второ гр. отделение/.
За основателността на така предявения отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на процесния имот.
За установяване на собственически права върху идеалната част от процесния имот,
ответникът е представил АОС № 11002/06.03.2024г., съобразно който, като частна общинска
собственост е актувана 569,07кв.м. идеални части от 1169 кв.м. от процесния недвижим
имот.
Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не
конститутивно действие и при оспорването им, в тежест на Общината е, да докаже
наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху
имота. Съставянето на такъв акт не се отразява на режима на собствеността. Тъй като
оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването му се
осъществява чрез доказване на изключващите го положителни такива (в този смисъл
решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от
14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. №
643/2011 г. на І г.о.). Поради това, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно
доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него,
следва да установи основанието, на което е издаден. Когато в акта е посочено като правно
основание - само правната норма, послужила за актуването, но не и конкретен придобивен
способ, същият няма легитимиращо действие, досежно правото на собственост на общината.
Доколкото, твърдението, че 569,07 кв.м. идеални части от 1169 кв.м. от процесния
9
недвижим имот са общински, е въведено като възражение от ответната страна, съставляващо
пречка за придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, то в
тежест на ответника Община В. е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията
си, че е собственик на ид. части от имота, а оттам и наличието на пречки за придобиване на
собствеността върху ид. части от имота от ищеца по давност. Цитираната в акта за частна
общинска собственост № 11002/06.03.2024 г. разпоредба (чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС) не
съставлява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които
Общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин,
определен със закон. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
има декларативен характер и също не съставлява конкретен придобивен способ със свой
самостоятелен фактически състав. В приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т.е., земи, попадащи в обхвата на
чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и
земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма
приема, че целта на Закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на
правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а
именно земеделските земи. Не всички земеделски земи, обаче, подлежат на възстановяване
по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение; не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.); не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и
придобиването им в собственост от Общината не намира опора в закона. В този смисъл е
практиката, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни случаи: Решение №
380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г.; Решение № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. №
4723/2008 г. на I-во г. о., Решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на II-ро г. о.,
и др.
В настоящия случай, по делото, няма дА. имотът (в. т.ч. спорните ид. части от него)
да е бил коопериран; да е бил отнет фактически; запазил е статута си на частна собственост,
с оглед записванията в разписните листи към съответните планове; да е бил заявен
/възстановен/ по реда на ЗСПЗЗ в предвидените от закона срокове. При това положение не
може да се приеме, че е имал статут на земеделска земя, подлежаща на възстановяване по
ЗСПЗЗ, макар и да попада в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед въведеното от ответника възражение, касателно липсата на
10
индивидуализация на процесния недвижим имот, предвид липсата на ПНИ, съдът намира,
че не следва да преповтаря изводите, до които е достигнал, досежно произнасянето си по
допустимостта на производството, които изцяло важат и по същество на спорното право.
Поради което, съдът намира, че процесният недвижим имот е надлежно индивидуализиран.
В заключение, съдът намира, че простото възпроизвеждане в акта за общинска
собственост на обща законова разпоредба, посочваща начините за придобиване на
собственост, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост
на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на
които имотът е станал общински. На следващо място, от своя страна ищецът доказа
твърденията си, че явно и необезпокоявано е владял 569,07кв.м. ид. части от 1169,07 кв.м. от
процесния недвижим имот, в период по-дълъг от 10 години, като е извършил действия по
стопанисване на имота; оградил е същия; обработва го; отглежда овошки; изградил е
подпорни стена в имота и т.н. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на двамата
свидетели на страната на ищеца, се доказа безспорно, че процесният недвижим се ползва
изцяло, непрекъснато и явно от ищеца (целогодишно). Съдът намира за начален момент на
осъщественото от него давностно владение върху процесните 569,07кв.м. ид. части – месец
декември 2011г., като към датата на подаване на исковата молба – 12.01.2024г., никой не е
предявявал претенции спрямо имота. От гореизложеното следва извод, че правото на
собственост върху този имот е било придобито от ищеца на оригинерно основание по
давностно владение за 569,07 кв.м. идеални части, доколкото останалата част от недвижимия
имот се владее от него въз основа на договор за замяна, обективиран в нот. акт № 195 от
23.12.2011г., вписан в СВ-В., по силата на който е придобил собствеността върху 600 кв.м.
ид. части от 1 169,07 кв.м. Принадлежността на правото на собственост върху процесните
ид. части, в настоящия случай, не е обусловено от наличието на документ. Както е прието в
правната доктрина и съдебна практика, придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване
на тези права в продължение на определен от закона срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от
17.12.2012 год. по т. д. № 4/12 год. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, към момента на изтичане на законовия срок. В
случая давностното владение е упражнявано върху процесните ид. части от недвижимия
имот над десет години, като позоваването на него не е елемент от фактическия състав,
поради което съдът, намира, че не е необходимо да са налице доказателства за друг период
от време.
Доколкото не е установено процесния имот (в т.ч. процесните ид. части) да е
принадлежал на Държавата, възраженията на ответника относно законодателния
мораториум с § 1 от ПЗР към ЗДЗС за придобиване на имоти частна общинска, респ.
държавна собственост по давност, са неоснователни.
С оглед изхода на спора по делото, съдът намира, че обстоятелството дали подписът,
положен в АОС № 11002/06.03.2024г. принадлежи на Кмета на Община В. и дали същият е
11
съставен за целите на процеса, е ирелевантно и по тази причина не следва да бъде
обсъждано.
По изложените съображения и след като АОС, като доказателство, не е в състояние
сам по себе си да отблъсне предявения иск, а ответникът не е провел доказване в
гореизложения смисъл, следва да се приеме, че Общината не е установила по надлежен ред
правото си на собственост върху процесните ид. части от недвижимия имот. Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира разноски от
които 50лева - платена ДТ, 27лева - за изготвени преписи и 1000лева за адв.
възнаграждение. Предвид изхода на спора, разноските в общ размер от 1077лева следва да се
поемат изцяло от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. В., ж.к. Т. ****, че Община В., с адм. Адрес: гр. В., бул. „О. П. П.“ № 43, не е
собственик на 569,07 ид. части от недвижим имот, представляващ ПИ № 68 по КК на с.о.
„Ч. Г.“, землище на с. К., област В., одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет на Община
Б., целият с площ от 1169,07 кв.м., при граници на имота: ПИ № 40, кадастрална граница,
път и ПИ № 67, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община В., с адм. Адрес: гр. В., бул. „О. П. П.“ №43 да заплати на Т. М.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Т. ****, сума от 1077лева, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12