Решение по дело №116/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 156 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 107, ал. 3, вр. чл. 144 от ДОПК.

Образувано е по жалба на К.Г.К. и Ю.Т.К.-К.,***, чрез адв. К., срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6594/22.07.2022 г. и № МД-АУ-6595/22.07.2022 г., на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна потвърдени с писмо с рег. № Т22008772ВН-001ВН/19.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с които на двамата жалбоподатели са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ в общ размер на 57.80 лв., както и задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 28.35 лв. за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „******“, с идентификатор ***, с площ от 6264 кв. м., за съсобствените на жалбоподателите ид.ч. от имота. Жалбоподателите поддържат, че процесният имот не подлежи на облагане с местни данъци и такси от придобиването му до настоящия момент, тъй като за него няма одобрен ПУП с и не е променено предназначението му, имота е земеделска земя. Имота е с трайно предназначение „пасище“, поради което не следва да се облага с местни данъци и такси. Сочат, че за имота не е проведена и завършена процедура по промяна на неговото предназначение, поради което същият не е годен обект на данъчно облагане. На изложените съображения се молят за отмяна на оспорените актове. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответната страна – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, представлявана от юрк. Х., оспорва жалбата. Поддържа, че актовете са издадени от компетентен орган, съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В представени писмени бележки с.д. № 5769/13.04.2023 г. заявява, че жалбите са неоснователни. Процесният имот попада в новите строителни граници на гр. Варна, съгласно ОУП от 2012 г., поради което същият попада в урбанизирана територия, което, от своя страна, обуславя законосъобразното му данъчно облагане. Моли оспорените актове да бъдат потвърдени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт вх. рег. № 28761/13.12.2004 г. жалбоподателите са придобили 600 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот пасище, мера, в землището на гр. Варна, кв. „Виница“, местност „******“, цялото с площ от 6.266 дка., съставляващо имот ЕКАТТЕ 99022, десета категория на земята.

Жалбоподателите са депозирали декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********, в която са отразили, че имота е в строителните граници на гр. Варна, съгласно ОУП от 2012 г., посочено е, че е земеделска земя.

Съгласно представена скица № 15-308308/23.03.2021 г. имот с идентификатор ***е с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория 10.

Със заявление рег. № МД-Т22007035ВН/22.06.2022 г. жалбоподателите отправили искане на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК до Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да им бъде издаден акт за установяване на задълженията за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „******“, с ПИ ***, с притежавана част в размер на 600 кв. м. от общ размер на имота 6264 кв. м. Имотът е придобит от К. в съсобственост, съгласно Нотариален акт № ****** г. Така декларираният имот бил заведен с партиден № **********.

Съгласно писмо от 28.07.2022 г. имотът на жалбоподателите не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2017 г. до 2022 г. В приложени писмени бележки ответника сочи, че в АУЗ би трябвало да е включена само такса по чл. 62, т.3 от ЗМДТ за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населени места и селищните образувания в общината, тъй като имота не попада в границите за сметосъбиране.

На 22.07.2022 г. от гл. инспектор в отдел „КРД“ при Дирекция „Местни данъци“ Община Варна и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ са издадени процесните АУЗ № МД-АУ-6594/22.07.2022 г. и № МД-АУ-6595/22.07.2022 г., с които на К.Г.К. и на Ю.Т.К.-К. са установени публични задължения за ДНИ в общ размер на по 57.80 лв. и такива за ТБО в общ размер на по 28.35 лв. за притежаваните от тях 600 кв. м. ид.ч. от ПИ ***, с обща площ 6264 кв. м. за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.

Акта е съобщен на Ю.К. на 5.08.2022 г., а на К.К. на 4.08.2022 г.

На 12.08.2022 г. е депозирана жалба от К. и Ю.К. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

С писмо рег. № МД-Т22008772ВН_001ВН/19.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна са уведомени жалбоподателите, че липсват основания за изменение на издадените АУЗ, като процесният имот попадал в строителните граници на населеното място, определени с ОУП на гр. Варна, поради което за имота се дължи ДНИ и ТБО. Писмото на Директора на Дирекция „Местни данъци“ е получено от жалбоподателите на 25.08.2022 г.

На 1.09.2022 г. е депозирана жалба против отказът по писмо рег. рег. № МД-Т22008772ВН_001ВН/19.08.2022 г., до кмета на Община Варна. В жалбата се поддържа, че имота, предмет на облагане на АУЗ от 22.07.2022 г. е земеделска земя и не подлежи на облагане, съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ, направено е искане да се отмени отказа на директора на Дирекция „Местни данъци и актовете за установява на задължения, като се постанови, че за имота не се дължат местни данъци и такси. Жалбата не е изпратена в АС – Варна. Депозирана е и втора жалба чрез кмета на община Варна до АС- Варна, с която се оспорва мълчалив отказ на кмета на община Варна по депозирана жалба от 1.09.2022 г.

От представено писмо от район „Приморски“ – Община Варна е видно, че за имот с идентификатор ***няма одобрен ПУП. Към момента имота е с предназначение за „пасище“ , съгласно КК, а съгласно ОУП попада в зона Жкн1 – жилищна устройствена зона с комплексно застрояване за висококатегорийно обитаване в новообразувани територии /за разширение на населените места/.

От приета по делото СТЕ се установява, че съгласно ОУП на Община Варна одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ, ПИ на жалбоподателите попада в територия с отреждане Жкн1 /жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване/ - в новите строителни граници на града. Имотът не попада в границите на селищно образувание. Съгласно КК одобрена със заповед от 2008 г. имота на жалбоподателите в м. „****“, отразен като вид на територията – земеделска, категория 10, начин на трайно ползване: пасище. Съгласно заключението имотът попада в терен за разширение на населените места. Имотът представлява земеделска земя – мера. Статутът на имота е земеделска земя, за имота няма изготвен и процедиран ПУП. При извършена проверка в ОД „Земеделие“ в.л. е констатирало, че за имота няма заведена и завършена процедура по промяна на предназначението на имота. Имотът не е застроен, имотът представлява мера, частично самозалесена с нискостеблена растителност. В с.з. в.л. поддържа депозираното заключение, като сочи, че имотът представлява земеделска земя, съгласно чл. 2, ал.1 от ЗСПЗЗ, в случая имота е възстановен по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне, така имота е и интегриран в КК. Имота не е променил предназначението си , но е обхванат от новите строителни граници, съгласно ОУП. Новите строителни граници, съгласно ОУП, представлява графика, която обхваща мери, ниви, територии по §4 от ЗСПЗЗ, това е огромен регион очертан с жълта пунктирана линия, това са новите строителни граници, но вътре в обхвата им има както земеделски земи, селищни образувания и населени места. Според в.л. имота на жалбоподателите отговаря на техническите изисквания, посочени в чл.2, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Съдът кредитира заключението на в.л., по т.1, като обективно и компетентно дадено. Заключението е оспорено от ответника, с доводи, че заключението е противоречиво, тъй като в.л. е посочило, че съгласно КК имота попада в земеделска територия, в.л. твърдяло, че имота не е урбанизирана територия, а и че отговаря на изискванията на чл.2 от ЗСПЗЗ, което са взаимноизключващи се твърдения. Повторна експертиза не е назначена, тъй като поставените от ответника въпроси са свързани с отговор на правни въпроси.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страни с надлежна процесуална легитимация, адресати на административни актове, в установения срок в чл. 156 ал. 1 от ДОПК и след провеждане на задължителното административно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок, жалбата срещу писмо от 19.08.2022 г. е депозирана в община Варна 1.09.2022 г.

Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспорените АУЗ са издадени от компетентен орган – старши инспектор „КРД“, определен със Заповед № 2888/15.07.2019г. на кмета на Община-Варна за орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения, в хипотезата на издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице и при липса на проведено установително производство по чл.108 от ДОПК - ревизия, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Оспорените АУЗ са мотивирани. Органът по приходите е посочил имота, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, номерата на откритата за имота партида, вид и административен адрес на имота, правата на данъчнозадължените лица, установени въз основа на данни от декларацията и приложените към тях документи за собственост. В разпоредителната част на актовете са посочени периода, вида и размера на установените задължения.

В АУЗ не са посочените и конкретните изчисления при формиране на данъчната оценка на имота, но това не е съществен порок, доколкото формулите за изчисляване на данъчната оценка са нормативно установени – чл.20 от ЗМДТ, вр.чл.13 /за земите в строителните граници, без земеделските земи/, респ. чл.19 /за земеделските земи и горите/ от Приложение 2 към ЗМДТ, и съобразно вида на имотите и декларираните за тях показатели, не се препятства възможността за извършване на проверка на коректността на изчисленията.

Видно от молба вх. № 4669/27.03.2023 г., адв. К. сочи, че оспорва двата АУЗ с твърдение, че въобще не се дължат ДНИ и ТБО, сочи, че ако се приеме, че се дължат ДНИ и ТБО, то не оспорва начина на определяне на размера на задълженията.

С оглед изложеното, спорът между страните е формиран по въпроса дали ПИ ***е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателите са данъчнозадължени лице за тях по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ, респ. приложимо ли е за тях изключението по чл.10, ал.3 от ЗМДТ?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията за периода 2017 г. и 2018 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. След изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г., към облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия терен.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ според основното им предназначение териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат е регламентирано в чл.8 от ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите по чл.7, ал.1 от ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл.8 от ЗУТ.

С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение:

Първа група: поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания. Границите на териториите на населените места и селищните образувания се определят съгласно чл.106, т.1 от ЗУТ с общия устройствен план.

Съгласно чл.3, ал.2 от ЗУТУРБ населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура, а селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.

Съгласно §5, т.6 от ДР на ЗУТ "Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Съгласно чл. 106 и следващи от ЗУТ общия устройствен план определя общата структура на разработваната територия предмет на плана. Предмет на ОУП може да е населено място, заедно с неговото землища, но може да не съвпада със землището на града. Строителните граници на населеното място се определят с устройствен план, в случая с ОУП, одобрен през 2012 г.

Втора група: поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ.

При прочита на нормата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ се налага извод, че едната група са имоти попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания, а другата извън тези граници. Допълнителните изисквания за установено предназначение с устройствен план по чл. 8, т.1 от ЗУТ и осъществена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, се отнася само за втората категория имоти, но не и по отношение на първата.

Видно от приетата по делото СТЕ имотът на жалбоподателите попада в новите строителни граници на гр. Варна, съгласно приетия от 2012 г. ОУП.

Настоящия съдебен състав, счита, че имота на жалбоподателите не попада в хипотезата на чл. 10, ал.3 от ЗМДТ, по следните съображения: съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В случая имота на жалбоподателите се намира в границите на урбанизирана територия, съгласно одобрения ОУП от 2012 г. След като имотът попада в урбанизирана територия, то е неприложима разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ. Съдът не кредитира заключението на в.л. и заявеното в с.з., че процесния имот отговаря на техническите изисквания на чл.2 от ЗСПЗЗ, предвид факта, че същия се намира в урбанизирана територия.

Предвид изложеното и приетата и неоспорена по т.1 експертиза, съдът приема, че имота на жалбоподателите попада в урбанизирана територия – в новите строителни граници на гр. Варна, поради което подлежи на облагане с ДНИ. Това, че за имота няма ПУП не обуславя извод, че имота е извън урбанизирана територия. Факта, че имота е вписан в КК като пасище също не променя горните установявания.

Съгласно чл.22 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл.1 ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

В конкретния случай, с чл.14 от НОРМДТОВ, размерът на ДНИ за периода от 2017 г. до 2021г., е определен в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

Съгласно чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, ДНИ за процесния период се плаща на две равни вноски, съответно в срок от 1 март до 30 юни и до 31 октомври, като на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5%.

Жалбоподателите не оспорват начина на формиране на данъчната оценка на имота. Предвид установяванията в процесните АУЗ, съдът приема, че правилно е определен ДНИ за всяка една от годините в размер на по 11.56 лв.

По отношение установените задължения за ТБО съдът прецени следното:

Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране, и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ е претърпяла промени през периода от 2017 г. до 2021 г., като е предвидено, че таксата се заплаща за следните услуги – сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и третата е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ, за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината и за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации имоти, в случай, че имотите попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината.

Първата и втората от услугите посочени чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци.

Не е спорно между страните за процесния период от 2017 г. до 2021 г. са издадени 5 заповеди на кмета на община Варна, за определяне границите на районите в които се извършва събиране, извозване на отпадъци, обезвреждане /третиране/ на отпадъци, но имота на жалбоподателите не попада в определения от кмета териториален обхват. Това се потвърждава и от изявлението в депозираните писмени бележки от процесуален представител на ответника.

Задължение на ответника е да ангажира доказателства, че услугите посочени в чл. 62 т.1, т.2 от ЗМДТ се предоставят от Община Варна, такива не са ангажирани. Предвид изложеното двата АУЗ в частта на установени задължения в размер на по 2.02 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване, както и в частта с която е определена такса за обезвреждане и депо/ третиране на битови отпадъци/ в размер на 2.02 лв., за периода от 2017 г. до 2021 г. следва да бъдат отменени.

По отношение на третата услуга - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, следва да се посочи, че съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба на ОбС - Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна за имоти намиращи се извън тези граници, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В този смисъл органа по приходите правилно е издал процесния АУЗ с включена по чл. 62, т.3 от ЗМДТ такса „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината", която също не е оспорена по размер от жалбоподателите. Независимо от липсата на възражения досежно размера на задълженията в частта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът съобрази ставките за облагане и сроковете за заплащане на задълженията, които са нормативно установени - чл.22 и чл.28 от ЗМДТ, приложение 2 към ЗМДТ и чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за ДНИ; Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, и Приложение 1 към нея – за ТБО и установи, че таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е правилно определена.

По изложените съображения, АУЗ в частите с които са определени задължения за ДНИ за периода от 2017 г. до 2021 г. и в частта с която е определена такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 2017 г. до 2021 г. е постановен от компетентен орган, при спазване на административно производствените правил, при правилно приложение на материалноправните разпоредби е издаден в отсъствие на отменителни основания, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Жалбата е основателна в частта на установените задължения с двата АУЗ за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, както и такса за обезвреждане и депо, всяка една от тях в размер на по 2.02 лв. за периода от 2017 г. до 2021 г.

Предвид изхода на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата спрямо общия материален интерес – 172,30 лв., жалбата е отхвърлена за сумата в размер на 131,90 лв. и е уважена за сумата от 40.40 лв. Общо доказаните разноски на жалбоподателите са в размер на 320 лв. (20лв. за държавни такси, 300 лв. депозити за вещи лица). Ответника претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Предвид изхода на спора и с оглед уважената и отхвърлена част на жалбоподателите се дължат разноски в общ размер на 75.03 лв., а на ответника се дължат разноски в размер на 306.21 лв. По компенсация жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата от 231.18 лв.

Съгласно чл. 160, ал.7 от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава е окончателно.

Водим от горното, Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К. ***, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6594/22.07.2022 г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна потвърдени с писмо с рег. № Т22008772ВН-001ВН/19.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта с която на К. са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ в общ размер на 57.80 лв., по 11.56 лв. за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и в частта на установените задължения за такса чистота/ такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване/, в размер на 0.28 промила, по 1.63 лв. на година, общо 8.15 лв., за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Т.К.-К.,***, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6595/22.07.2022 г., г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна потвърдени с писмо с рег. № Т22008772ВН-001ВН/19.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта с която на К. са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ в общ размер на 57.80 лв., по 11.56 лв. за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и в частта на установените задължения за такса чистота/ такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване/, в размер на 0.28 промила, по 1.63 лв. на година, общо 8.15 лв., за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

ОТМЕНЯ по жалбата на К.Г.К. ***, Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6594/22.07.2022 г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна потвърдени с писмо с рег. № Т22008772ВН-001ВН/19.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта, с който на К. са установени задължения за такса за смесосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане и депо, двете в размер на по 0.35 промила, по 2.02 лв., всяка една от таксите, за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в общ размер на 20.20 лв., за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „*****“, с идентификатор ***,

ОТМЕНЯ по жалбата на Ю.Т.К.-К.,***, Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6595/22.07.2022 г., г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна потвърдени с писмо с рег. № Т22008772ВН-001ВН/19.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта с който на К. са установени задължения за такса за смесосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане и депо, двете в размер на по 0.35 промила, по 2.02 лв., всяка една от таксите, за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в общ размер на 20.20 лв., за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „*****“, с идентификатор ***,

ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** и Ю.Т.К.-К. с ЕГН ********** *** да заплатят на Община Варна сторените по делото разноски в размер на 231,18/ двеста тридесет и един лева и осемнадесет стотинки/ лв.

Решението е окончателно.

	Съдия: