Р Е Ш Е Н И
Е № 98
гр.Стара Загора, 12.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря П. Маринова
и в присъствието на прокурора
Константин Тачев ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 551 по описа за 2019
год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от „ВЕРЕЯ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр.Стара Загора, ж.к. Железник,
ул.“Генерал Иван Пашинов“ № 45, оф.3, представлявано от управителя Д.Б.И.,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417008991-091-001/22.06.2018г, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 538/
14.09.2018г на Директора на дирекция Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е
установено данъчно задължение по ДДС в размер на 57 680.14лв от непризнат
данъчен кредит и установена за дължима през м.11.2017г сума по ЗДДС от
деклариран, но невнесен в срок ДДС в размер на 284.96лв, с прилежащи лихви в
общ размер 4 134.13лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди се, че изложените в РА констатации се базират само на
предположения и са подкрепени с косвени и в повечето случаи недостатъчни
доказателства относно предполаганата от органите по приходите липса на доставки
от дружествата „БГ Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК *********, Терм“ ООД ЕИК
*********, „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК *********. Жалбоподателят намира, че
спорът се свежда до характера на актовете, издавани при извършване на СМР,
техните реквизити и задължителен характер съгласно чл.1 , ал.2 от Наредба № 3/
31.07.2003г за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Оспорва извода на данъчните инспектори, че доставчиците му не разполагат с
кадрова и техническа обезпеченост. Намира, че постановеният отказ по всички
пунктове от РА е в нарушение както на ЗДДС, така и на Директива 2006/112 на ЕО
по отношение приетата липса на доставки. По тези съображения и допълнително
изложени в писмено становище за реалност на доставките с посочените контрагенти
подателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания РА и да
му присъди разноските по делото.
Ответникът - Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че органите
по приходите обосновано са отказали данъчния кредит с оглед разпоредбата на
чл.70, ал.5 от ЗДДС на база потвърдения в хода на ревизията доказателствен
материал, а констатациите им са подкрепени от заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза по делото. Излага подробни аргументи, че
вписаните като доставчици три дружества не са реалните извършители на
фактурираните услуги /СМР/, тъй като за тях не е доказано наличие на трудов
капацитет – персонал с необходимата квалификация, изплащане на възнаграждения,
покупка, заприхождаване и изписване на
строителни материали. Подчертава, че спорният въпрос не се състои в това
дали реално са извършени СМР, а дали "Верея Енерджи" ЕООД е получател
на услуги във връзка със СМР от БГ „Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК *********,
Терм“ ООД ЕИК *********, „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК ********* в магазини „БИЛЛА“ гр.Свищов, гр.Русе,
гр.Асеновград, гр.Ловеч и гр.Стара Загора; подпорна стена на гробищния парк в
гр.Стара Загора и цех за производство на взривни вещества в гр.Мъглиж. Моли РА
№ Р-16002417008991-091-001/ 22.06. 2018г да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен като в полза на Дирекция ОДОП Пловдив се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага РА № Р-16002417008991-091-001/ 22.06. 2018г да бъде потвърден.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16002417008991-020-001/19.12.2017г. на началник сектор при ТД
на НАП Г. Н. Ч. /т.2, л.906/ е възложена ревизия с ръководител П. Г. Д. /главен
инспектор по приходите/ и Е. В. З.-А. /старши инспектор по приходите/ на „Верея
Енерджи“ ООД – гр.Стара Загора с обхват ДДС за периода от 01.08.2017г. до 30.11.2017г.
Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта. Със
Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/
№Р-1600241708991-020-002/20.03.2018г. на началник сектор при ТД на НАП Г. Н. Ч.
(т.II, л.900), обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите
лица, като е определен срок на завършването й до 20.04.2018г. Със ЗИЗВР/
№Р-1600241708991-020-003/19.04.2018г. на началник сектор при ТД на НАП Г. Н. Ч.
/т.2, л.8968, обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите
лица, като е определен срок на завършването й до 20.05.2018г. Заповедите са
издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г. Н.
Ч. в посоченото му длъжностно качество като срокът за валидност на подписа е от
14.06.2017г. до 14.06.2018г, установено при направена справка в представения от
ответника оптичен носител /т.1, л.110/.
Връчени са на ревизираното лице по електронен път.
В хода на ревизията са изискани
за представяне документи и писмени
обяснения, извършени са насрещни проверки на основни доставчици на ревизираното
дружество, присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане
на предварителни обезпечителни мерки.
Въз основа на извършената ревизия
от определения със ЗВР ревизиращ екип П. Г. Д. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Е. В. З.-А. – главен инспектор по приходите, е
съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002417008991-092-001/ 04.06.2018г., с
който по отношение на ревизираното лице „Верея Енерджи” ЕООД се предлага да
бъдат установени задължения за ДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 57 680,14 лв по доставки,
извършени от „БГ Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК *********, Терм“ ООД ЕИК
*********, „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК ********* за периода м. август 2017г,
месец септември 2017г, м.октомври 2017г.; за периода м.ноември 2017г., както и
установена за дължима през м.11.2017г сума по ЗДДС от деклариран, но невнесен в
срок ДДС в размер на 284,96 лв,
ведно с 4 134,13 лв лихви за
просрочие към тях, изчислени към 22.06.2018г., при общ размер на задълженията 62 099.23лв /т.1, л.52-79/. РД е подписан саморъчно от П. Д. и Е. З..
Връчен е на пълномощник на жалбоподателя.
При извършване на ревизията е
установено, че във „Верея Енерджи” ЕООД са назначени работници на длъжности,
свързани с основната му икономическа дейност, която пред НАП НСИ КИД 2008 е
декларирана с код 43.39 „Други довършителни строителни дейности“. Ревизираното
дружество е включило в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит и
в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните фактури,
издадени както следва:
от „БГ „Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК *********
за СМР услуги
1. № 0…162/8.8.2017г на стойност
24980лв и ДДС 4996лв
2. № 0…163/10.8.2017г на стойност
25300лв и ДДС 5060лв
3. № 0…165/13.8.2017г на стойност
24840лв и ДДС 4968лв
4. № 0…168/17.8.2017г на стойност
23850лв и ДДС 4770лв
5. № 0…169/19.8.2017г на стойност
24520лв и ДДС 4904лв
6. № 0…173/23.8.2017г на стойност
22130лв и ДДС 4426лв
7. № 0…176/27.8.2017г на стойност
19380лв и ДДС 3876лв
8. № 0…177/12.9.2017г на стойност
12560лв и ДДС 2512лв
9. № 0…179/18.9.2017г на стойност
15278лв и ДДС 3055.6лв
10.
№ 0…188/30.9.2017г на стойност
14998лв и ДДС 2999.6лв
11.
№ 0…181/23.9.2017г на стойност
8996лв и ДДС 1799.2лв
от „Терм“ ООД ЕИК ********* за СМР
услуги
1. № 434/31.8.2017г на стойност
12378.84лв и ДДС 2475.77лв
2. № 416/6.6.2017г на стойност
4166.67лв и ДДС 833.33лв /аванс/
3. № 420/23.6.2017г на стойност 4166.67лв
и ДДС 833.33лв
4. № 422/30.6.2017г на стойност
8333.33лв и ДДС 1666.67лв
5. № 433/30.8.2017г на стойност
11753.20лв и ДДС 2350.64лв
от „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК
********* за СМР услуги
1. № 1…2/18.11.2017г на стойност
19980.20лв и ДДС 3996. 04лв
2. № 1…6/22.11.2017г на стойност
10789.80лв и ДДС 2157.96лв
По отношение на „БГ
„Импорт-Експорт 80“ ЕООД е установено, че е с прекратена регистрация по ЗДДС,
считано от 06.02.2018 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от същия
закон. Представени са договори за възлагане на строителство за извършване на
СМР на следните обекти: магазини „БИЛЛА“ в гр. Свищов, гр. Русе и гр.
Асеновград, на подпорна стена в гробищен парк в гр. Стара Загора и на цех за
производство на взривни вещества в гр. Мъглиж. Като начин на разплащане в
процесните фактури е отразено „по банков път“, но от страна на доставчика не са
представени документи - платежни нареждания и банкови извлечения,
удостоверяващи извършването му. Дружеството не е отчитало и разходи за трудови
възнаграждения на работниците. При извършена допълнителна проверка на данните,
съдържащи се в информационната система на НАП, е установено, че към периода на
съставяне на процесните 11 бр. фактури /от 01.08.2017 г. до 30.11.2017 г./ в
„БГ импорт експорт 80“ ЕООД са били назначени 8 лица на трудов договор, за
които дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда, но
същите физически лица са били назначени през 2017 г. на трудов договор в
други дружества, а именно: „ДЕМАР
КОНСТРУКШЪН“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********; „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД с ЕИК по
ЗТР/Булстат *********; ЕТ „АГРА ПЛАМ - ПЛАМЕН ЦЕНОВ“ с ЕИК по ЗТР/Булстат
*********; „ГРИФОНЕ“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат **********; „В и К СИСТЕМС
ТРЕЙД“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********; „ХОУМ ТРЕЙДС“ ООД с ЕИК по
ЗТР/Булстат *********; „БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪКСТОН“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат
*********; „СТРОЙ ПРОГРЕС 2015“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********; „СТРОЙ ДУМ“
ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* и „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат
*********. Органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е установил, че тези 8
лица са били осигурявани чрез горните дружества, които са подавали в НАП
информация за дължими ЗОВ по ЕГН съгласно декларация /обр. 1/ за пълен месец -
отработени часове и работни дни. В хода на насрещни проверки три от лицата
представят писмени обяснения, в които отричат да са сключвали през 2017 г.
трудови договори с фирма „БГ ИМПОРТ ЕКСПОРТ 80“ ЕООД, а останалите пет лица не
прилагат документи във връзка с връчените им по реда на ДОПК искания. Всички
лица тези лица са жители на населени места от Софийска област, а предвид
местонахождението на обектите, на които са извършвани фактурираните СМР, не са представени документи заповеди за
командировки на назначените работници от седалището на дружеството до
местонахождението на обектите в различните градове на страната, на които са
извършени съответните строителни дейности; транспортни документи,
удостоверяващи превоза на въпросните работници; извършени разходи за нощувки и
храна на работниците и други. От „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „БИЛЛА НЕДВИЖИМОСТИ“
ЕООД е представено писмено обяснение, че не са имали взаимоотношения с „ВЕРЕЯ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, а строителни и ремонтни дейности на посочените магазини,
намиращи се в гр. Свищов, гр. Русе и гр. Асеновград, са извършени от „СТРОНИК
2015“ ДЗЗД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* и от „Строителства и монтажи“ ДЗЗД с
ЕИК по ЗТР/Булстат *********. От Община Стара Загора не е представен отговор по
повод връченото на неин служител ИИДДКО № 06-00-231/21.03.2018 г. във връзка с
извършените строителни дейности на подпорна стена на обект „Гробищен парк“ в
гр. Стара Загора. От „АРСЕНАЛ“ АД гр. Казанлък са представени документи,
включващи сключени договори, фактури, актове за СМР /обр. 19/, платежни
нареждания за извършени разплащания и писмени обяснения, от които е видно, че
СМР на цеха за производство на пресовки от взривни вещества в завод № 4 - гр.
Мъглиж са извършени от „ВИТО - 95“ ООД, гр. Стара Загора, с ЕИК по ЗТР/Булстат
*********, което е наело като подизпълнител на процесния обект „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“
ЕООД. Въз основа на тези данни е
формирано заключението, че „БГ ИМПОРТ ЕКСПОРТ 80“ ЕООД не е реалният изпълнител
на услугите /СМР/, които са посочени като предмет на доставката в издадените от
него фактури, по които „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит. Този извод е обоснован с факта, че
дружеството-доставчик не притежава и не доказва наличие на материален и кадрови
потенциал за изпълнение на строителни дейности. Поради това е прието, че
описаните 11 бр. фактури не документират доставка на услуга по смисъла на чл.
9, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно
начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от
същия закон. На това правно основание и поради нарушение на разпоредбите на чл.
68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер за 43 366,40 лв.
за съответните периоди на 2017 г.
По отношение на „Терм“ ООД ЕИК
********* е установено, че е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от
24.11.2017 г. поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон. В
представени писмени обяснения управителят на дружеството твърди, че е допусната
техническа грешка при издаване на процесните 5 бр. фактури, като същите е
следвало да се издадат от „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат
*********, а не от „ТЕРМ“ ЕООД. Посочено е също така, че за поправяне на тази
грешка е съставен приемо-предавателен протокол от 28.02.2018 г. между В. С. Ц.
в качеството му на управител на „ТЕРМ“ ООД и Д.Б.И. - управител на „ВЕРЕЯ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за приемане на новите правилно издадени фактури от „ТЕРМ ПЛЮС“
ЕООД и предаване на издадените такива от „ТЕРМ“ ООД. Представени са договори за
ремонт на отоплителна, вентилационна и климатична инсталация на обект
супермаркети „БИЛЛА“ в гр. Свищов, гр. Ловеч и гр. Асеновград. Не са
представени доказателства, че „Терм“ ООД разполага с материален и кадрови
потенциал за осъществяване на горепосочените ремонтни дейности. Дружеството не
разполага с недвижими имоти, превозни средства и материални активи, необходими
за изпълнение на стопанска дейност. Не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
финансовата 2017 г. Подало е в НАП уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
регистрирани договори с лица, които са били прекратени към 30.06.2017 г., като
след тази дата в дружеството не са били назначени работници. Липсват данни за
изплатени суми на лица по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2017 г. Относно „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД е констатирано, че е
започнало да осъществява дейност от м.08.2017 г., като за периода до 30.11.2017
г. не е подавало справки-декларации по ЗДДС. Дружеството започва да се разчита
по материалния закон от м.02.2018 г., по данни от НАП не разполага със собствени
активи и превозни средства, като през 2017 г. няма наети работници по трудови
или друг вид правоотношение. При извършени насрещни проверки на „БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „БИЛЛА НЕДВИЖИМОСТИ“ ЕООД е установено, че съответните
ремонтни дейности на супермаркети „БИЛЛА“ в гр. Свищов, гр. Ловеч и гр.
Асеновград са осъществени от „СТРОНИК 2015“ ДЗЗД и „Строителства и монтажи“
ДЗЗД, като „ТЕРМ“ ООД, „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД и „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД не са част от
дружества, образувани по реда на ЗЗД. С оглед на това е прието, че издадените
от „ТЕРМ“ ООД фактури не документират реално осъществена услуга по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно
начислен от доставчика по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Поради това и
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „ВЕРЕЯ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на
8 159,74 лв.
По отношение на „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК
********* е установено, че е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС,
считано от 19.03.2018 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от същия
закон. Представен е договор за възлагане на текущ ремонт на супермаркет „БИЛЛА“
в гр.Стара Загора. Дружеството не притежава обекти и превозни средства, както и
работници назначени на трудов или друг вид договор към периода на издадените
фактури /м.11.2017 г/. При насрещните проверки е установено, че ремонтите на
магазини „БИЛЛА“ в страната са осъществени от „СТРОНИК 2015“ ДЗЗД и
„Строителства и монтажи“ ДЗЗД. С оглед на това е прието, че„ЗИ ТРАНС ТИМ БГ“
ЕООД не е реалният извършител на фактурираните услуги, поради което отразеният
в първичните счетоводни документи косвен данък в размер на 6 154,00 лв. се
явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно
основание и поради нарушение разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от същия закон за ревизираното дружество не
са налице условията и предпоставките за възникване и упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит в горния размер.
Въз основа на РД е изготвен РА №
Р-16002417008991-091-001/22.06.2018 г., издаден и подписан с квалифициран
електронен подпис от Г. Н. Ч. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и
П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията
при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото като разпечатка /т.3 л.1268 и л.1269/ и на оптичен
носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на
стойност 62 099,23 лв. в резултат на констатации, свързани с отказан на
„Верея енерджи“ ЕООД данъчен кредит на стойност 57 680,14 лв., на несвоевременно
разчитане с бюджета на декларирания от дружеството „ДДС за внасяне“ в размер на
284,96 лв., касаещ м.11.2017 г. и начислени от органа по приходите прилежащи
лихви, възлизащи на общата сума от 4 134,13 лв.
РА е обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК
е потвърден изцяло с Решение № 538/ 14.09.2018г. Обсъдени са всички оплаквания
на дружеството за издаване на РА в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите, че отразеният в съставените
от „БГ импорт експорт 80“ ЕООД, „Терм“ ЕООД и „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД първични
счетоводни документи косвен данък се явява неправомерно начислен, с което е
изпълнена хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предвид събраните в хода на
ревизионното производство доказателства и установените факти и обстоятелства
намира за установено по несъмнен начин, че „БГ импорт експорт 80“ ЕООД, „Терм“
ООД и „ЗИ Транс Тим БГ“ ЕООД не разполагат с материален и трудов ресурс за
изпълнение на дейностите, посочени като предмет на стопанската операция във
фактурите, по които „Верея енерджи“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане
на данъчен кредит в съответния размер през периодите на 2017 г. Счита, че
органът по приходите при ТД на НАП Пловдив по несъмнен начин е установил
реалните изпълнители на услугите в обектите - супермаркети „БИЛЛА“ на
територията на различни градове в България и това са дружества, които нямат
нищо общо с ревизираното лице и с неговите доставчици „БГ импорт експорт 80“
ЕООД, „Терм“ ООД и „ЗИ Транс Тим БГ“ ЕООД.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допусната е и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза, чието допълнително заключение /представляващо
по своята същност основно такова, изпълнено след разпоредена проверка в
счетоводството на доставчиците/ е прието от съда без оспорване от страните.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни
изводи:
Оспорването
на РА № Р-16002417008991-091-001/22.06.2018 г.,
изцяло потвърден с Решение № 538/
14.09.2018г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.1, л.28-29/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Г. Н. Ч., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са Г. Н. Ч. – възложител на ревизията и П. Г. Д. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че установяването на данъчните му задължения е
направено в нарушение на процесуалните норми за безпристрастно установяване на
фактите и обстоятелствата в ревизионното производство. В изпълнение на
правомощията си органите по приходите са изискали документи от ревизираното
лице и неговите доставчици, извършили са насрещни проверки и справки в публични
регистри, т.е. използвани са допустими
процесуални средства за събиране на доказателства. Ревизираното лице не
е отправяло възражения и искания за събиране на допълнителни доказателства,
включително в жалбата му до съда не е конкретизирано кои факти и обстоятелства
от значение за установяване и събиране на публичните вземания са останали
неизяснени. Субективното мнение на жалбоподателя за направената от данъчните
органи преценка на така събраните доказателства не може се квалифицира като
съществено процесуално нарушение.
При
изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
С
обжалвания РА № Р-16002417008991-091-001/22.06.2018 г са установени задължения
във връзка с констатираните обстоятелства за липса на доставки по смисъла на
чл. 9, ал.1 от ЗДДС, респективно облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС и липса на данъчно събитие по чл. 25, от ЗДДС като на основание чл. 70,
ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС ревизиращият орган е отказал правото
на приспадане на данъчен кредит по процесните доставчици.
Нормата
на чл. 68 ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от
настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25 ал. 2
от ЗДДС, правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е
прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги
данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. По отношение на тези
доставки следва да се установи преди всичко действителното извършване на
услугите по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС. Това е юридическият факт, с който в
хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква данъчно събитие. Последното е
основание за изискуемост на ДДС и възникване на правото на данъчен кредит – чл.
68, ал.2 във връзка с чл. 25, ал.6, т.1 ЗДДС.
Реалността
на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното
упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на
платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на
чл. 154 ал. 1 от ГПК и чл. 170 ал. 1 от АПК получателят по доставките носи
доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти,
т.е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и
константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167 чл.
168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване
на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От
т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 следва,
че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се
установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално
осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за
целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено,
че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на
приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за
доказване, установени в националното право.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че издадените от „БГ
„Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК ********* и описани в РА 11 бр фактури се отнасят
за извършени СМР съгласно договор и приемо-предавателни протоколи. За текущ
ремонт на магазин „БИЛЛА“ в гр.Свищов, гр.Русе и гр.Асеновград в заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е проследено превъзлагане на услугите от
инвеститорите „БИЛЛА България“ и „БИЛЛА Недвижимости“ ЕООД ЕООД като възложители на „Верея Енерджи“
ЕООД са ДЗЗД „Строник 2015“, ДЗЗД „Строителства и монтажи“, „Кота 17“ ЕООД. От
своя страна „Верея енерджи“ сключва
договори с БГ „Импорт-Експорт 80“
ЕООД на 01.08.2017г /т.1, л.326/, на
10.08.2017г /т.1, л.340/ и от 15.09.2017г /т.1, л.359/. За изграждане на
подпорна стена на гробищен парк Стара Загора е проследено превъзлагане от
инвеститора „ПИ ЕС АЙ“ АД ЕИК ********* през „Кота 17“ ЕООД до „Верея енерджи“
ЕООД /т.3, л.972 и сл/, което сключва договор с
БГ „Импорт-Експорт 80“ ЕООД на
15.08.2017г /т.1, л.349/. За СМР на Цех
за пресовки от взривно вещество в гр.Мъглиж е проследено превъзлагане от
инвеститора „Ареснал“ АД през „Вито-95“ ООД до „Верея енерджи“ ЕООД /т.3, л.946
и сл/, което сключва договор с БГ
„Импорт-Експорт 80“ ЕООД на 15.08.2017г
/т.1, л.368/.
В
договорите с БГ „Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК за ремонт на магазини „БИЛЛА“ е
посочено извършване на СМР, предвидени в утвърдената техническа документация,
която е неразделна част от договора. Такава не е представена нито в
ревизионното производство, нито в съдебното, като на изричното искане на съда
процесуалният представител на жалбоподателя заяви в първото съдебно заседание,
че изчаква заключение на експертизата, а в последното – че няма какво да
представи.
Издадените
от „Терм“ ООД ЕИК ********* и описани в РА 4 бр фактури се отнасят за ремонт на
отоплителна и вентилационна техника и климатична инсталация на магазин „БИЛЛА“
в гр.Ловеч. Фактура № 433/30.8.2017г на стойност 11753.20лв и ДДС 2350.64лв
/т.2, л.433/ се отнася за ОВК инсталация на Билла Асеновград. Представен е
договор за изработка от 10.05.2017г /т.2, л.452/, в който е посочено, че СМР ще
се извършват суремаркет Билла Ловеч. Управителят на „Терм“ ООД заявява в
ревизионното производство, че е допусната техническа при издаване на процесните 5 бр.
фактури, които е следвало да бъдат издадени от „Терм Плюс“ ЕООД, а не от „Терм“
ООД. Протоколът е подписан от двамата управители на дружествата „Терм“ ООД и
„Верея Енерджи“ ЕООД, но не е изпълнено задължението за издаване от страна на
„Терм“ ООД на ДКИ, връчени по надлежния ред на получателя – купувач, като
последният да изпълни задължението си за връщане на оригинала на грешните
екземпляри на първичните документи.
Издадените
от „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК ********* и описани в РА 2 бр фактури се отнасят
за извършени СМР на обект магазин „БИЛЛА“ гр. Стара Загора. В експертното
заключение е проследено превъзлагане от „БИЛЛА Недвижимости“ ЕООД през ДЗЗД
„Строителства и монтажи“ ЕООД и „Кота 17“ ЕООД до жалбоподателя, който сключва
със Зи Транс Тим БГ“ ЕООД договор за възлагане на строителство от 15.11.2017 г
/т.1, л.412/.
В
случая не е спорно,
че ревизираното дружество се явява изпълнител на услуги /СМР/ към свои
възложители, както и че тези дейности са извършени и са налични и са формирали
добавена стойност. По тази причина съдът счете за ненужно да се поставя задача
на вещото лице в такава насока. Спорът се
концентрира върху обстоятелството
дали доставчиците „БГ Импорт-Експорт 80“ ЕООД ЕИК *********, Терм“ ООД ЕИК
*********, „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД ЕИК ********* действително са извършили тези
услуги, за които са издадени процесните фактури.
Настоящият съдебен състав намира,
че всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не обосновават извод
за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и неговите
доставчици.
Договорите са с бланкетно
съдържание поради което не може да се индивидуализира всяка от предоставяните
услуги, не са и представени приложенията към тях. По отношение на доставчиците,
за които се твърди да са извършвали СМР, договорите с ревизираното лице са в
по-голямата си част са идентични, такива са и съставените протоколи за приемане
на извършената работа. Не са съставени други документи, от които да се направи
извод, че доставките са извършени, няма данни за вложени материали, както и от
кого са извършени, липсват данни за превоз на строителните материали, протоколи
за предаване и приемане на строителни материали, откриване на площадки. Освен
това процесните фактури са осчетоводени не по конкретни обекти и/или по
договори, а общо – в обща партида, което представлява обективна невъзможност да
се установи къде и в кои обекти са вложени извършените СМР – услуги, получени
от „БГ Импорт – Експорт 80“ ЕООД, „Зи Транс Тим БГ“ ЕООД, „Терм Плюс“ ООД.
Доставчиците на ревизираното лице
не са открити от вещото лице на посочените им адреси в Търговския регистър. От
заключението на експертизата е видно, че в счетоводството на „Верея енерджи”
ЕООД процесните фактури не са заведени аналитично по партиди и справките не са
по конкретни договори и/или конкретни обекти. По приложените счетоводни справки
на с/ки 601 – Разходи за материали, 602 – Разходи за външни услуги и 611 –
Разходи за основната дейност не става ясно за кой обект е извършен разходът и
приключването му /отнасянето му по предназначение. Процесните фактури за
извършени СМР са получени, осчетоводени
и фигурират в съставените СД по ЗДДС и Дневници за продажба за съответните данъчни
периоди от дружествата-доставчици като записвания по процесните фактури
фигурират в счетоводството на „Терм“ ООД, а не на „Терм Плюс“. ДДС е начислен и
отнесен по с/ка 4532 – ДДС на продажбите. Не е издадено ДКИ по правилата на
чл.116, ал.1 от ЗДДС относно „Терм“ ООД и като се имат предвид сключените
договори между „Терм“ ООД и жалбоподателя, не е налице правно и счетоводно
основание “Терм Плюс“ ЕООД да издава първичен документ за сделки, основани на
договор между „Верея енерджи” ЕООД и „Терм“ ООД.
Като начин на разплащане в
процесните фактури е отразено „по банков път“, но от страна на доставчика не са
представени документи - платежни нареждания и банкови извлечения,
удостоверяващи извършването му. Плащанията по банков път за „Терм“ ЕООД са
извършени не по сметка на дружеството, а по личната банкова сметка ***. За
останалите две дружества не е ясно дали е извършено плащане поради изготвянето
на обобщени справки на сметка 503 – Разплащателна сметка, приходите са отнесени
по сметка 702 – Приходи от продажба на стоки и 703 – Приходи от услуги, т.е. не
е направено осчетоводяване по конкретните сделки.
На следващо място няма данни тези
доставчици да са разполагали с персонал за извършване на фактурираните услуги,
докато „Верея енерджи” ЕООД безспорно има трудов капацитет предвид установеното
наличие на работници, назначени на длъжности, свързани със строителството.
Единствено в „БГ ИМПОРТ ЕКСПОРТ 80“ ЕООД към периода на съставяне на издадените
от това дружество 11 бр. фактури /от 01.08.2017 г. до 30.11.2017 г./ са били
назначени 8 лица на трудов договор, за които дружеството е подало уведомления
по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда, но три от лицата представят писмени
обяснения, в които отричат да са сключвали през 2017 г. трудови договори с това
дружество. За останалите 5 лица - жители на населени места от Софийска област,
не са представени доказателства, от които да се установи действително
изпълнение на трудови функции като например заповеди за командировки от
седалището на дружеството до местонахождението на обектите в различните градове
на страната, на които са извършени съответните строителни дейности; транспортни
документи, удостоверяващи превоза на въпросните работници; извършени разходи за
нощувки и храна на работниците, присъствени листи и книги за инструктаж. „ТЕРМ“
ООД е подало в НАП уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани договори
с лица, които са били прекратени към 30.06.2017 г., като след тази дата в
дружеството не са били назначавани работници.
Действително, съгласно практиката
на СЕС липсата на трудов капацитет не може да обоснове отказ от признаване на
данъчен кредит поради нереалност на доставките. В т. 39 от решението на СЕС по
дело С-324/11 е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да
приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че
издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него
работници, без органът да е доказал въз основа на обективни данни, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Така
според даденото разяснение в дело № С-324/11 на СЕС Директива 2006/112, когато
данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници
и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е
декларирал посочените работници, това не представлява обективно обстоятелство,
от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало
да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не
е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения
или измама в това отношение от страна на този издател. Това е така, тъй като
той няма как да се снабди с доказателства, които са у неговия доставчик. Различно
обаче е положението с доказване реалността на доставките, защото, както вече
беше посочено, щом получателят е този, който упражнява правото на данъчен
кредит, той е длъжен да установи с всички допустими по ДОПК доказателства, че
действително услугите са извършени и резултатът от тях му е предаден. В случая
такива доказателства не се събраха. В РД, неразделна част от обжалвания РА, е
посочено, че ревизираното лице е имало
кадрови потенциал от поне 20 наети работника, които биха могли да извършат
фактурираните СМР, докато у доставчиците липсва такъв кадрови потенциал.
Наличието на обективни данни за възможността ревизираното лице да осъществи
процесните дейности, лично, със собствен ресурс и наети работници, както и липсата
на убедителни доказателства за извършено плащане на СМР, сочи на
недобросъвестност, обосноваваща извод, че фактурите са неправомерно използвани
за упражняване на правото на данъчен кредит. А ненамирането на доставчиците на декларираните адреси и невъзможността за
проверка на счетоводствата им са допълнителен аргумент в подкрепа на извода за
недоказаност на реалното извършване на доставките.
Затова получателят „Верея
енерджи“ ЕООД в качеството му на данъчнозадължено лице, въпреки че разполага с
данъчни фактури, няма право на данъчен
кредит в размер, съответстващ на начисления ДДС по фактурите, които не отразяват
действително извършени СМР и по които не се доказа дружеството да е платило
данъчните основи. По тези съображения жалбата на срещу РА в тази му част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В частта, с която РА за
деклариран, но невнесен в срок ДДС в размер на 284.96лв за данъчен период
м.11.2017 г, е потвърден с Решение № , не са установени резултати, различни от
декларираните от жалбоподателя, не са изложени аргументи и не са ангажирани
доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. Затова в тази част
РА също следва да бъде потвърден.
При
този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161,
ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2393лв лева на основание
чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал.1и чл.161, ал.1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВЕРЕЯ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр.Стара Загора, ж.к.
Железник, ул.“Генерал Иван Пашинов“ № 45, оф.3, представлявано от управителя Д.Б.И.,
против Ревизионен акт № Р-16002417008991-091-001/22.06.2018г, издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 538/ 14.09.2018г на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив
при ЦУ на НАП, с който на „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е установено данъчно задължение
по ДДС в размер общо на 62 099.23лв, от които 57 680.14лв от
непризнат данъчен кредит и установена за дължима през м.11.2017г сума по ЗДДС
от деклариран, но невнесен в срок ДДС в размер на 284.96лв, с прилежащи лихви в
общ размер 4 134.13лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2393 /две хиляди триста деветдесет и три/ лв,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: