Р Е Ш Е Н И Е №157
град Несебър, 24.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Диана Каравасилева, като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 69 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.286 от ТЗ и
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** предградие, улица *** № 1,
представлявано от управителя С.Д.А., твърди, че ответникът Н. Ю.М., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Несебър, к-с
„Т.*”, блок Б, сграда № 2, етаж 3, ап.Б27, Код по Булстат *********, е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, адрес на имота:
град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, к-с „Т.*”, блок Б, етаж 2, ап.Б27,
находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с
предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1; площ 41,73 кв.м., прилежащи
части 5,27 кв.м. от общите части на сградата, като площта на апартамента ведно
с общите части възлиза на 47 кв.м. Ответницата се легитимира като собственик на
имота по силата на Нотариален акт № 98, том ІІ, рег.№ 2082, дело №
290/16.05.2013г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№
600 на НК и район на действие Несебърския районен съд. Като собственик на
апартамента ответницата е подписала с ищцовото
дружество на 10.08.2014г. договор за поддръжка и управление на туристически
комплекс „Т.”, по силата на който ответницата е възложила на ищеца, а той от
своя страна се е задължил да поддържа и извършва организационно, техническо и
административно управление на апартаментен комплекс „Т.”, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, които дейности са изброени в т.1.2. от договора. Ответницата Н.Ю.М.
се е задължила да заплаща на ищеца: 1) годишна такса за покриване разходите за
управление, обикновената поддръжка на комплекса, използването на басейните,
съоръженията за отдих и градинска мебел в размер на 8 евро на кв.м. жилищна
площ и върху прилежащите общи части, без включен ДДС; годишната вноска, дължима
от ответницата възлиза на сумата в размер на 451,20 евро с включен ДДС, и 2)
годишна такса за телевизия, интернет и телефонен пост в размер на 122,77 евро
без включен ДДС, респ. 147,32 евро с включен ДДС за един пост и за всеки
следващ по 10 евро без включен ДДС. Ответницата е следвало да заплати дължимите
от нея суми за 2017г. в срок до 10.01.2017г., но не е сторила това, като е
отказала с довода, че счита договора за нищожен поради липса на предвидена
форма за сключването му – счита, че за валидността му е била необходима писмена
форма с нотариална заверка на подписите и вписването му по партидата на имота
според изискванията на чл.2, ал.2 от ЗУЕС. Излага съображения, че договорът с
ответницата не е сключен на твърдяното от нея основание предвид, че комплексът,
в който се намира сградата, в режим на етажна собственост, не е от затворен тип
по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Комплексът се състои от седем сгради,
построени върху четири поземлени имота, собственост на „Д.” ООД, на чиято
територия са разположени и се поддържат градини и зони за отдих, Уелнес център, открит детски кът с анимация, два отопляеми
открити басейна, закрит ресторант, ресторант за бързо хранене, ресторант барбекю-градина, Пуб-бар – около
големия басейн, Лоби-бар, Караоке – нощен бар, салон
на красота, магазин хранителни стоки, рецепция и обслужващ офис. Комплексът е
ограден с обща ограда, с осигурен контролиран достъп, осъществяващ се
посредством електронни чипове за собствениците на апартаменти, а за гостите достъпът
е през рецепцията на комплекса. Наред с това начинът на трайно ползване на
поземления имот, върху който е построена сградата, в която е апартаментът на
ответницата, е за курортно-рекреационен обект, и не е
отреден за жилищно строителство. Ищецът твърди още, че през 2017-а година е
изпълнявал задълженията си, описани в т.1.2. от договора, точно и в срок,
поддържал техническата инфраструктура, осигурявал е нейната профилактика,
заплащал е таксите към доставчика на телевизия, интернет и телефонни услуги
така, че ответницата спокойно и без прекъсване е ползвала услугите през 2017-а
година. Въпреки това тя е отказала да изпълни задължението си по договора да
заплати дължимите от нея за 2017-а година плащания. Поради това ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 1086/2017г. по описа на Несебърския районен съд, който е
уважил искането и е издал Заповед № 553/14.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която Н.Ю.М. следва да заплати на „Д.”
ООД общо сумата в размер на 1 170,60 лева, представляваща левовата
равностойност на 598,52 евро, включваща сумата в размер на 882,50 лева с ДДС,
която е левовата равностойност на 451,20 евро с включен ДДС, представляваща
дължима такса з 2017г. за покриване разходите по управлението, обикновената
поддръжка на комплекса, в който се намира сградата, в която е разположен
собствения на длъжника апартамент Б27 с обща застроена площ 47 кв.м., на етаж
2, сграда „Т.*”, к.к. Слънчев бряг – запад, сумата в
размер на 288,12 лева с включен ДДС, която е левовата равностойност на 147,32
евро с включен ДДС, представляваща дължима за 2017г., но неизплатена годишна
такса за телевизия, интернет пост, сумата в размер на 100,06 лева,
представляваща общ размер на мораторната лихва върху
главниците за периода от 11.01.2017г. до 13.11.2017г., от която сума: 75 лева –
лихва върху главницата от 882,50 лева, и 24,61 лева – лихва върху главницата от
288,13 лева, ведно със законната лихва върху общия размер на главницата,
считано от 13.11.2017г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 25,41
лева, представляваща платена държавна такса, и сумата в размер на 300 лева за
платено адвокатско възнаграждение. Ответникът – длъжник по заповедта – е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, което пораждало правния интерес на
ищеца от предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането за сумите по заповедта за изпълнение. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Н.Ю.М. дължи на „Д.*”
ЕООД горепосочените суми. Претендира разноски и в настоящото производство.
В подадения от ответницата
отговор на исковата молба се твърди, че тя била едновременно недопустима и
неоснователна и моли производството по делото да бъде прекратено или искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като доводи за недопустимост на
иска се посочва предварително плащане в полза на ищеца на сумата в размер на
536,52 евро, представляваща годишна такса за ап.Б27 за 2017г., като плащането
било извършено от В.М.– съпруг на ответницата, за което му е бил издаден приходен
касов ордер, както и фактът, че ответницата през 2017г. не е ползвала
апартамента си. Това доказвало липсата на правен интерес у ищеца да предявява
иск и недопустимост на производството. Цитирайки разпоредби от различни закони
и съдебна практика, обосновава тезата си, че к-с „Т.” не е туристически
комплекс, а сграда Б, намираща се в комплекса, в която се намира самостоятелния
обект – апартамента – на ответницата, отговаря на изискванията на жилищен
комплекс от затворен тип, както и че договорът, сключен между ищеца и ответника,
не отговаря на изискванията на чл.2 от ЗУЕС, поради което бил нищожен. Отделно
от това договорът съдържал неравноправни клаузи, а ответницата платила
дължимите към Етажната собственост такси за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост. Счита за важно да отбележи, че собственик на
апартамента е ответницата заедно със съпруга си и се притежава от двамата в
режим на съпружеска имуществена общност. Оспорва твърдението на ищеца, че
последният е изпълнява задълженията си по процесния
договор, като ответницата твърди, че не е ползвала услугите на ищеца поради
отсъствието й от комплекса, а телевизия, интернет и телефон не са били
осигурявани, което е наложило да ползват услугите на мобилен оператор.
Неоснователността на главната претенция прави неоснователна и акцесорната претенция за лихви. Според ответницата съдът в
исковото производство не може да се произнася по разноските, направени от ищеца
(заявителя) в заповедното производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява
от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявения иск.
Поддържа, че ищецът е изпълнявал поетите от него задължения с договора, сключен
с ответницата, по управление и поддържане, в т.ч. и доставката и поддържането
на услугите за апартамента на ответницата – интернет и телевизия. Изпълнението
на задълженията по договора от страна на ищеца за 2017-а година счита за
доказано от събраните по делото доказателства, включително и валидността на
договора, сключен между страните.
Ответницата се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който продължава да поддържа
невъзможното от процесуална гледна точка положение за едновременна
недопустимост и неоснователност на иска. Признава, че не е извършено плащане от
страна на ответницата към ищеца на част от дължимата сума поради липса на насрещна
престация – неизпълнение на договорните задължения от
страна на ищеца. Представя писмени бележки, в които се твърди, че още на
29.03.2016г. ответницата е заплатила в полза на ищеца годишната такса за 2017г., която е в размер общо на 536,52
евро, от които 451,20 евро е годишна такса за управление и поддръжка, и 85,32
евро е част от дължимата такса за интернет и телевизия, чийто размер е 147,32
евро с включен ДДС, т.е. остатъкът от 62 евро е за част от задължението за
такса за интернет и телевизия. За да обоснове неизпълнението на задълженията на
ищеца по договора, ответната страна счита за доказано от гласните
доказателства, събрани по делото, че през 2017-а година е имала технически
проблем с телевизията и интернета, поради което се е обърнала за съдействие към
ищцовото дружество за отстраняването му, но такова не
е получила. Наред с това ищецът не е изпълнявал точно задълженията си по
поддържането на общите части в комплекса. Счита също, че искът за сумите, претендирани от ищеца, следва да бъдат насочени и към
съпруга на ответницата предвид, че двамата го притежават в режим на съпружеска
имуществена общност. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, а ищеца да бъде осъден да заплати на ответницата направените по
делото разноски, включително и за преводач.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 09.03.2007г. по силата на
договор за замяна на недвижим имот и договор за покупко-продажба на недвижим
имот ищецът „Д.” ООД е придобил правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ********* по кадастралната карта на град Несебър, одобрена със
Заповед № РД-18-46 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
кадастъра, с трайно предназначение: Урбанизирана територия; начин на трайно
ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен
обект, целият с площ от 2 074 кв.м. Впоследствие дружеството е построило в
поземления имот две жилищни сгради за сезонно ползване с идентификатори *********.1
и *********.2, като от издаденото от Главния архитект при община Несебър
Удостоверение № 428/08.11.2012г. за въвеждане в експлоатация на строеж:
„Жилищна сграда за сезонно ползване – етап І и етап ІІ – блокове „А” и „Б””,
като възложител в него е посочен „Д.” ООД, ЕИК *********, както е посочено и че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти, Разрешение за строеж №
18/01.02.2007г., Разрешение за строеж № 83/28.10.2011г., Разрешение за строеж №
39/09.03.2012г., Заповед № 113/19.09.2007г., Разрешение за строеж №
97/22.08.2011г., издадени от Община Несебър, Протокол от 01.12.2009г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво с
резултатите от проверките на контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било,
и изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 16.05.2013г., обективиран в
Нотариален акт № 98, том ІІ, рег.№ 2082, дело № 290/2013г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, ответницата Н.Ю.М. е закупила, по време на брака си с Вадим Иванович Марахов, следния
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със
Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед КД-14-02-1262/10.07.2012г. на началника на СГКК-Бургас, с
адрес на имота: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, к-с „Т.*”, ГРАО
51500.6, блок Б, етаж 2, ап.Б27, като самостоятелния обект се намира в сграда №
2, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с
предназначение:жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, на площ 41,73 кв.м.,
прилежащи части 5,27 кв.м., като площта на апартамента ведно с общите части
възлиза на 47 кв.м., както и със съответния процент идеални части от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор *********.
На 10.08.2014г. между страните е
сключен договор за поддръжка и управление на туристически комплекс „Т.”, по който
„Д.” ООД има качество на управител, а ответницата Н.Ю.М. – такова на собственик
на апартамент Б27, като договора е с предмет поддържане и извършване
организационно, техническо и административно управление на апартаментен
комплекс „Т.”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, като управлението включва
ежедневно управление на комплекса, осигуряване на денонощна охрана от
лицензирана фирма, чрез инсталиране и наблюдение на специализирана сигнално-охранителна
техника и паник-бутон на рецепцията за оказване на
съдействие при необходимост от специализирана фирма за охрана на обекти;
поддържане на хигиената в комплекса, включващо основно почистване на общите
части на сградата, включително стълбище, фоайе, асансьор, тревни площи и общи
пространства за отдих, в съответствие със стандартите, приложими по отношение
на подобни апартаментски комплекси, като управителят
ще предостави всякакви допълнителни услуги и поддържане срещу предварително
посочено заплащане; поддържане и облагородяване на живата растителност в
комплекса в съответствие с обичайните грижи, полагани в тези случаи; поддържане
и почистване на намиращите се в имота открити басейни; заплащане на сметките за
електричество и питейна вода на общите части на комплекса; организация на
вътрешния ред в комплекса, сградите и общите съоръжения на комплекса; оказване
съдействие и подпомагане на собствениците с цел спокойно и необезпокоявано
ползване на жилищата им и комплекса като цяло и упражняване правата им на
собственост; организиране на необходим пропускателен режим и осигуряване
работеща рецепция в комплекса; техническо наблюдение и профилактика на общите
инсталации, оборудване, уредби или други общи части на сградите, басейните,
детските площадки, съоръженията за отдих, градинската мебел, зелените площи и
дворното пространство; организиране и управление на платени дейности в
комплекса при поискване от живущите в него; текуща поддръжка и ремонт на
сградите във времето – отстраняване на всички повреди, свързани с покрив, ВиК, външна и вътрешна мазилка. За целите на договора
управителят е поел задължения да извършва обикновена ежедневна поддръжка на
общите части на сградите, съоръженията в дворното пространство с грижата на
добър стопанин; да организира следните хигиенни дейности в комплекса:
задължителна (включени в такса поддръжка и управление) – в общите части на
сградите, басейните, спортните и детски площадки в цялото дворно пространство,
без тези, собственост на отделни апартаменти, и допълнителни (по желание на
собственика срещу заплащане) – в индивидуалните жилища по ценоразпис, като
управителят носи отговорност за качеството на услугите; да организира охрана,
чрез инсталиране и наблюдение на специализирана сигнално-охранителна техника на
комплекса; в най-кратки срокове да отстранява всякакви повреди в съоръженията
за общо ползване, както и в общите части на сградите, дължащи се на обичайна
употреба или противоправно поведение; да води сметка
за направените разходи, които съобразно правилата на договора и българското
законодателство са за сметка на собственика и капитални ремонти и ги предоставя
на вниманието му. Правата на собственика включват правото му да упражнява в
пълен обем правото на собственост върху жилището си без да пречи на останалите
собственици или управителя; да използва безплатно басейните в комплекса без да
пречи на останалите собственици или ползватели; да изисква от управителя
добросъвестно и с грижата на добър стопанин управление на комплекса. Основно
задължение на собственика е да заплаща в полза на управителя годишна такса за
покриване на разходите за управлението, обикновената поддръжка на комплекса,
използването на басейните, съоръженията за отдих и градинската мебел в размер
на 8 евро без включен ДДС на квадратен метър жилищна площ, както и върху общите
площи, прилежащи към собствеността му, както и да заплаща годишна такса за
телевизия, интернет и телефонен пост в размер на 122,77 евро без ДДС за 1 пост
и за всеки следващ по 10 евро без ДДС. Таксите се дължат за периода от първи
януари до тридесет и първи декември на съответната календарна година, като
същите следва да се заплатят до 10 януари на съответната година. В т.14 от
договора е предвидено, че в случай, че управителят не изпълнява задълженията
си, изброени по горе, същият дължи на собственика обезщетение за всички
нанесени имуществени и неимуществени вреди по договора между страните. Срокът
на договора е 10 години.
От събраните писмени, а и гласни
доказателства, се установи, че поземленият имот, в който е разположена
жилищната сграда, в която ответницата притежава самостоятелен обект, се включва
в комплекс „Т.” в к.к. Слънчев бряг.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно общия принцип за
разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство, ищецът следваше да установи наличие на
валидна облигационна връзка с твърдените права и задължения на страните,
фактът, че е изправна страна по договора, размерът на дължимите възнаграждения
за процесния период, наличието на предпоставките,
довели до дължимост на претендираната
сума, и обстоятелствата, които служат за определяне на съставните им
компоненти. В тежест на ответника е да докаже твърденията си за липса на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за услуга. В
случай, че не установи тези факти, ответникът следва да докаже изпълнение на
задължението по договора или наличието на правопогасяващи
или правоизключващи обстоятелства между страните.
Съдът не споделя тезата на
процесуалния представител на ответната страна, че процесният
договор между страните е недействителен поради неспазването на предвидената в чл.2,
ал.1 от ЗУЕС форма – писмена с нотариална заверка на подписите, и вписването му
в Агенцията по вписванията по партидата на самостоятелния обект според
изискването на чл.2, ал.2 от ЗУЕС, и която форма била необходима, тъй като
самостоятелният обект, собственост на ищцата, попадал в Жилищен комплекс от
затворен тип по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС, какъвто е комплекс „Т.” в
к.к. Слънчев бряг. Съгласно дадената в тази разпоредба дефиниция, могат да
бъдат разграничени няколко основни белега: 1) съществуването на един урегулиран
поземлен имот – това е имота, осигуряващ единството на комплекса, а сградите в
режим на етажна собственост и другите обслужващи обекти следва да са изградени
в неговите пространствени граници ; 2) съществуването на няколко сгради в режим
на етажна собственост – няколко построени сгради, за всяка от които е възникнал
режим на етажна собственост, а самостоятелните обекти в тези сгради следва да
имат жилищно предназначение; 3) съществуването на други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите – кумулативно изискване наред със съществуване на
няколко сгради в режим на етажна собственост, като обектите имат особено
предназначение и обслужват ползването на самостоятелните обекти, разположени в
сградите в режим на Етажна собственост; те могат да бъдат отделни сгради,
съоръжения, площадки, градини, развлекателни кътове, басейни и други, като
ползването им може да бъде свързано с предоставянето на допълнителни услуги на
живущите в жилищния комплекс от затворен тип (търговски обекти) или да
осигуряват неговото управление (административни обекти); 4) въвеждането на
изисквания за контролиран достъп за външни лица – изискванията следва да
намират приложение и спрямо живущите в комплекса, доколкото последните също
трябва да използват определените места за влизане в и излизане от комплекса, да
спазват процедурите по идентификация, представяне на пропуск и други. Ако първите
два белега са свързани с наличието на обективно съществуващи предпоставки, то
изискването за наличието на контролиран достъп до комплекса предполага изрично
волеизявление в този смисъл: „въвеждането” на правила, които да уреждат
влизането в и излизането от комплекса, предполага постигането на определено
съгласие между етажните собственици, а такова съгласие е необходимо и за
определянето на предназначението на обслужващите обекти в комплекса. Формата на
обективиране на въпросното съгласие е писменият
договор с нотариална заверка на подписите по чл.2, ал.1 от ЗУЕС. Така,
изхождайки от легалната дефиниция и разкритите в нея правни белези на жилищния
комплекс от затворен тип, се налага извода за необходимостта от наличието на
сключен договор по чл.2, ал.1 от ЗУЕС и неговото вписване – чл.2, ал.2 от ЗУЕС,
за да възникне жилищен комплекс от затворен тип. Това означава, че българският
законодател е възприел, че жилищният комплекс от затворен тип се учредява с
изрично волеизявление от страна на определени от закона лица, направено в
предвидена от закона форма (сключване на договора по чл.2, ал.1 от ЗУЕС), като
не е възприел разрешението, според което жилищният комплекс от затворен тип
възниква по силата на закона (en lege) при наличието на предвидени от
законодателя предпоставки (както възниква правният режим на етажната
собственост).
Затова в случая след като не е
налице сключен между инвеститора и собствениците договор за управление на
общите части в писмена форма с нотариална заверка на подписите, комплекс „Т.”
не е такъв от затворен тип, защото липсва една от кумулативно предвидените
предпоставки за това. Наличието на такъв договор, сключен в изискуемата форма –
писмена с нотариална заверка на подписите, е една от предпоставките за да
възникне жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС,
т.е. липсата на такъв договор, означава, че жилищен комплекс от затворен тип не
може да възникне. Несъобразяването на това законово положение от страна на
процесуалния представител на ответника е довело до погрешното разбиране, че
обективно съществуващите предпоставки са достатъчни за възникването на жилищен
комплекс от затворен, и че неговото възникване предхожда сключването на договор
за управление на общите части между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и че
такъв договор е задължителен, а оттам и погрешния извод, че поради неспазването
на тази форма, договорът е недействителен на това основание.
На следващо място, за да се търси изпълнение от неизправна страна,
другата страна следва да бъде изправна, т.е. да спазва уговорените условия. В
настоящия случай ищцовата страна е поела задължението
лично или чрез трети лица да организира поддръжката и обслужването на общата
инфраструктура на комплекса и всички общи части по смисъла на чл.38 от ЗС,
което включва плащане на разходи за осветление и вода на общите части,
поддържане и почистване на общите части на сградите, поддръжка на местата за
общо ползване и други. Задълженията не са изчерпателно изброени, но всички
такива са в смисъла на осигуряване спокоен живот на собствениците чрез
поддържане на комплекса и всички негови помощни обекти в приличен вид. Относно
всички дейности, описани в чл.11, а и в чл.2.1. от договора, дружеството е
извършвало и извършва ежедневни разходи, наемало е по трудови и граждански
договори лица, които да изпълняват дейностите по охрана, почистване, поливане,
поддържане на озеленяването, техническата поддръжка на сградите, както и е сключило
и заплаща всички такси по договори за поддръжка на асансьорна
уредба, изградило е система за напояване, система за видеонаблюдение
и контрол, заплаща всички суми за разходвана електроенергия и вода на общите
части и заплаща всички разноски по общите части на сградите, заплаща всички консумативи
за поддръжка на сградата, извършва и разходи по озеленяване и поддръжка на
градината, засаждане и торене на цветя и други растения, извършва разходи по
общо почистване и снегопочистване на прилежащите към
сградите площи. Представени в подкрепа на изложеното с исковата молба са
договори с трети лица, установяващи наемане на работници и служители по трудови
договори за изпълнение на дейностите, за които ищецът се е задължил по договора
за управление и поддръжка, както и договори за възлагане на определена работа и
за изработка на определени вещи, за СМР и други дейности, всички за
обезпечаване на дейностите, описани в договора за управление и поддръжка на
туристически комплекс „Т.”, в който се намира имотът на ответницата. От
събраните по делото доказателства не се установи липса на изпълнение от страна
на ищцовата страна, тъй като се събраха данни, че
общите части в комплекса се поддържат почистени, басейните лятото се поддържат
в работещ вид. Следователно комплексът не е от занемарен вид. Не се събраха
доказателства във връзка с неизпълнението на някое от задълженията по процесния договор. Следователно съдът приема, че ищецът е
изправна страна по него.
За целогодишните дейности,
извършвани под ръководството и надзора на ищцовото
дружество, свидетелства и свид. Павел Войчех Ковалевски, от чиито
показания се установява редовното поддържане на незастроената част от комплекс
„Т.”, поддържането на сградите чрез дейности по ремонти, боядисване, почистване
и други, постоянната охрана, осигурена за живущите в комплекса и имущество на
собствениците, и спазването на пропускателния режим, както и че когато
възникнат проблеми, свързани с доставката на мобилни услуги, своевременно се
предприемат мерки за решаването им.
Ирелевантно
за точното изпълнение на задълженията по договора от страна на ищцовото дружество е обстоятелството дали ищцата е
пребивавала в собствения си апартамент в комплекс „Т.” за целия процесен период през 2017г. или е отсъствала, както и дали
е ползвала общите части и прилежащите части от незастроената част в комплекса.
Твърдените пък от свид. Олег Фоменко за състоянието
на комплекса и за проблеми с интернета и телевизията в апартамента на ответницата
се основават предимно на сведения, които са му давани от ответницата и от
съпруга й. Същият е посещавал няколко пъти комплекса и апартамента, притежаван
в него от ответницата, през зимата на 2016/2017 година, поради което не би
могъл да направи собствен извод за начина, по който се управлява комплекса и
поддържат общите части от сградите и незастроените площи. Договорът, който
ответницата е сключила през 2017г. с доставчик на интернет, е бил основно за
нуждите на жилището й, което притежава в комплекс „Лагуна” в к.к. Слънчев бряг,
в което тя заедно със съпруга си са решили да се преместят през 2017-а година,
затова сключването на такъв договор не е преобладаващо по причина недоволството
им от качеството на телевизията и интернета, доставени в жилището й в комплекс
„Т.”. Освен това подобни възражения не са били въведени като предмет на спора с
отговора на исковата молба, поради което същите не следва да се обсъждат,
включително и поради приетото по-горе правно положение, че ищецът е изправна
страна по договора, включително и през 2017-а година.
Несъстоятелно е възражението на ответната
страна, че след като апартаментът се притежава от ответницата и нейния съпруг в
режим на съпружеска имуществена общност, двамата следва да заплащат
задълженията, поети с чл.2.1. от процесния договор.
Сключването на договора за поддръжка и управление е своеобразно действие по
обикновено управление на самостоятелния обект в сграда, а не действие по
разпореждане, поради което единствено лицето, което се е задължило по този
договор, следва да отговаря за изпълнение на поетите единствено от него
облигационни задължения към неговия кредитор. Независимо дали длъжникът по процесния договор притежава изцяло или част от
собствеността върху недвижимия имот или въобще не притежава дял от
собствеността или вещно право върху имота, той дължи изпълнение по двустранното
облигационно отношение на задълженията си по него. По същите съображения
съпрузите не са солидарно задължени към ищцовото
дружество, защото такава отговорност не е предвидена нито в закона, нито е
възникнала по силата на процесния договор.
Ищецът пък не е взел становище по
направеното от ответницата правопогасяващо
възражение, а именно, че е заплатила, чрез съпруга си В.М., в полза на ищеца
сумата в размер на 536,52 лева, поради което и предвид липсата на данни по
делото, че ответницата и/или нейния съпруг притежават друг самостоятелен обект
в комплекс „Т.”, освен апартамент Б27, съдът приема, че с извършеното на
29.03.2016г. плащане на посочената сума по категоричен, а и по безспорен начин,
се доказа, че е погасено задължението на ответницата по процесния
договор за годишната такса за покриване разходите за управлението, обикновената
поддръжка на комплекса, използването на басейните, съоръженията за отдих и
градинската мебел за 2017г., чийто определяем по договора размер е сумата от 451,20
евро с включен ДДС, както и сумата в размер на 85,32, представляваща част от
задължението за 2017г. в общ размер на 147,32 евро с включен ДДС за годишна
такса за телевизия, интернет и телефонен пост, като за това задължение е
останал неизплатен остатък от 62 евро.
Заявеният от ищцата отказ да
заплати останалата дължима сума в размер на 62 лева по същество представлява
признание на задължението, но и възражение за неизпълнен договор по смисъла на
чл.90 от ЗЗД, което касае насрещни задължения, произтичащи от двустранното
облигационно отношение. След като обаче съдът прие, че ищецът е изправна страна
по процесния договор, това възражение се явява
неоснователно, и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
в размер на 62 евро, представляваща неизплатен остатък от изискуемо задължение
за годишна такса за телевизия, интернет и телефонен пост за 2017-а година, а
поради установеното, че с извършеното плащане на сумата в размер на 536,52
евро, ответницата е погасила останалата част от задължението й по договора за
2017г. в общ размер на 598,52 лева с включен ДДС, искът за тази му част следва
да бъде отхвърлен като неоснователен – погасяването на задължението преди
предявяването на иска, респ. на заявлението за издаване на заповед да
изпълнение, не представлява отрицателна процесуална предпоставка, нито липса на
положителна такава, която да прав иска недопустим, каквото несъстоятелно
становище в обратния смисъл е въведен от ответната страна.
Съгласно правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по настоящото дело разноски за платена държавна такса съобразно уважената част
от иска, а именно сумата в размер на 7,82 лева, която сума ответницата следва
да бъде осъдена да му заплати.
Противно на желанието на
процесуалния представител на ответника съдът да не се произнася по разноските,
направени в заповедното производство, съдът не само следва да се произнесе, но
и следва да направи това с осъдителен диспозитив,
съгласно разясненията, дадени в ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Пак по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени тази част от разноските, направени в
заповедното производство, които съдът приема за доказано, че са действително
направени, която съответства на уважената част от иска, а именно сумата в
размер на 33,70 лева, която ответницата също следва да бъде осъдена да му
заплати.
На ответницата също следва да бъдат
присъдени разноски, направени по настоящото дело за платено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което ищецът следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 286,86
лева, както и да бъде осъден да й заплати и сумата в размер на 32 лева,
представляващи разноски за преводач, или общо сума по разноските в размер на 318,86
лева.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** предградие, улица *** №
1, представлявано от управителя С.Д.А., иск за признаване за установено
съществуването на вземането спрямо Н. Ю.М., родена на ***г., гражданин на
Руската Федерация, с адрес в Република България: град Несебър, к-с „Т.*”, блок
Б, сграда № 2, етаж 3, ап.Б27, Код по Булстат *********, за сумата в размер на 882,50 лв. (осемстотин
осемдесет и два лева и 50 ст.), представляваща левовата равностойност на сумата
в размер на 451,20 евро (четиристотин петдесет и едно евро и 20 евроцента) с
включен ДДС, представляваща дължима но незаплатена такса за 2017-а година за
покриване разходите за управлението, обикновената поддръжка на комплекса,
използването на басейните, съоръженията за отдих и градинска мебел в комплекса,
в който се намира сградата, в която е разположен собствения на длъжника
Апартамент Б27 с обща застроена площ от 47 кв.м., на етаж 2, сграда Т.*, к.к. Слънчев бряг – запад, ведно със законната лихва, считано
от 13.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторната лихва в размер на 75,45 лв. (седемдесет и пет
лева и 45 ст.), начислена за периода от 11.01.2017г. до 13.11.2017г., за които
суми е издадена Заповед № 553/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 1086/2017г.
по описа на Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н. Ю.М., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Несебър, к-с
„Т.*”, блок Б, сграда № 2, етаж 3, ап.Б27, Код по Булстат *********, ЧЕ ДЪЛЖИ
на „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** предградие,
улица *** № 1, представлявано от управителя С.Д.А., сумата в размер на 62 евро (шестдесет и два евро), чиято
левова равностойност е сумата в размер на 121,26
лв. (сто двадесет и един лева и 26 ст.), представляваща неизплатена част от
годишна такса за 2017-а година за телевизия, интернет и телефонен пост, ведно
със законната лихва, считано от
13.11.2017г. до окончателното изплащане на дължимата главница, както и мораторната лихва в размер на 10,33 лв. (десет лева и 33 ст.), начислена за периода от
11.01.2017г. до 12.11.2017г., за които суми е издадена Заповед №
553/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 1086/2017г. по описа на
Несебърския районен съд, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на главницата от 147,32 евро (сто
четиридесет и седем евро и 32 евроцента) с включен ДДС, чиято левова равностойност
е 288,13 лв. (двеста осемдесет и осем лева и 13 ст.), ведно със законната
лихва, считано от 13.11.2017г., както и за разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната
лихва от 24,61 лв. (двадесет и четири лева и 61 ст.), начислена за периода от
11.01.2017г. до 13.11.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Ю.М., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Несебър, к-с
„Т.*”, блок Б, сграда № 2, етаж 3, ап.Б27, Код по Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** предградие,
улица *** № 1, представлявано от управителя С.Д.А., сумата в размер на 7,82 лв. (седем лева и 82 ст.),
представляваща направени по настоящото производство разноски за платена
държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Ю.М., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Несебър, к-с
„Т.*”, блок Б, сграда № 2, етаж 3, ап.Б27, Код по Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Д.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** предградие,
улица *** № 1, представлявано от управителя С.Д.А., сумата в размер на 33,70 лв. (тридесет и три лева и 70
ст.), представляваща направени разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА „Д.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** предградие, улица *** № 1, представлявано от
управителя С.Д.А., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ю.М., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в Република България: град Несебър, к-с „Т.*”, блок Б,
сграда № 2, етаж 3, ап.Б27, Код по Булстат *********, сумата в размер на 318,86 лв. (триста и осемнадесет
лева и 86 ст.), представляваща направени по настоящото дело разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: