Решение по дело №104/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 144

 

гр. Перник, 30.04.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 27.03.2019 г., ІII-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

Кристиан Петров

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00104 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 110/09.07.2018г. по гр. д. № 71/2017г. по описа на РС – Брезник, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 268/04.12.2018 г., Д.С. е осъден да заплати на Д.Г. на осн. чл. 50 ЗЗД сумата 6 000 лева, представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от животно-кон, под чийто надзор се намирал той на 26.04.2014 год. в гр. Брезник, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 26.04.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 999,73 лева, представляваща имуществени вреди-направени разходи за лечение от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 21.08.2015год. до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано и от двете страни с доводи на ответника, че е недопустимо, тъй като първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото не се е съобразил с указанията в отменителното решение на въззивния съд при предходното разглеждане по в.гр. д. № 729/2016г. Вместо да се произнесе по предявения иск съгласно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че исковите суми се претендират от ответника като собственик на животното, районният съд е дал възможност на ищеца за недопустимо изменение на иска ангажирайки отговорността на ответника като лице, под чийто надзор се е намирало животното. С доводи за липсата, съответно наличието на предпоставките на чл. 50 от ЗЗД, съответно за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД жалбоподателите твърдят, че решението е и неправилно в съответните на обжалваемия им интерес части.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното първоинстанционно решение, намира от следното:

С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е овластен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения в исковата молба на спорното право, чиято защита се търси - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. При иск по чл. 50 ЗЗД в правопораждащите претенцията юридически факти, на които се основава искът по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК се включва и посочване качеството на ответника като собственик и/или упражняващ надзор върху вещта, причинила уврежданията. Произнасянето на съда по други факти, които не са въведени като правопораждащи такива или съответно замени едни фактически твърдения с други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ води до недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен иск.

В процесния случай, с исковата молба, постъпила в регистратурата на Районен съд - Брезник с вх. № 1566/21.08.2015 г. е заявен за разглеждане иск по чл. 50 ЗЗД, като от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че обезщетението се претендира от ответника като собственик на животното, причинител на уврежданията на ищеца. Твърдения и обстоятелства за ангажиране отговорността на ответника като лице, под чийто надзор се е намирало животното, в исковата молба липсват, каквито не са въведени впоследствие и по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По този начин е очертан спорният предмет и именно по така предявения иск е следвало да се произнесе първоинстанционният съд и при новото разглеждане на делото, в какъвто смисъл са и мотивите и указанията в решение № 39/08.02.2017 год. по възз. гр.дело № 729/2016 г. на Окръжен – Перник, с което е обезсилено предходното първоинстанционно решение, на осн. чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК и делото е върнато на друг състав на районния съд, за произнасяне по предявения иск, които настоящият съдебен състав напълно споделя. При обезсилване на съдебното решение на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК, /т. е. в хипотезата на разгледан непредявен иск и делото се връща за ново разглеждане на същия съд/, новото разглеждане на делото се извършва от фазата на устните състезания, в която изменение на основанието на иска е недопустимо, като преклудирано след срока на първото съдебно заседание. Това е така, защото при връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, съдът решава същото при събраните вече доказателства и с оглед на извършените до този момент процесуални действия. В случая не намира приложение ТР № 32 от 3.III.1955 г. по ч. гр. д. № 11/55 г., ОСГК., тъй като същото е постановено при друга нормативна уредба – чл. 116 ГПК /отм./, допускаща изменение на основанието на иска при всяко положение на делото в първата инстанция и касаеща правомощията на втората инстанция в хипотезата на чл. 208 ГПК /отм./, за разлика от действащата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр. първо ГПК - до приключване на първото редовно съдебно заседание по разглеждане на делото в първата инстанция.

При новото разглеждане на делото съдът може да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 и 4 ГПК, когато констатира нередовност в нея, които не са отстранени при първото разглеждане на делото, и да даде на ищеца указания за отстраняването им. Отстраняването на нередовности в исковата молба при новото разглеждане на делото е възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск при новото разглеждане в нарушение на чл. 214 и чл. 228 ГПК.

В процесния случай обаче, при ясното и изрично посочване в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца с вх. № 1566/21.08.2015 г., че иска да ангажира отговорността на ответника като собственик на коня, причинител на уврежданията, при новото разглеждане на делото РС е указал на ищеца да посочи от кого претендира обезщетение – от собственика, от надзираващия вещта или солидарно от двамата. При липса на недостатъци на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 и 4, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не е било налице основание и задължение за съда да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни иска в горепосочения смисъл.

При това положение недопустимо, в разрез с принципа за равенство на страните в процеса - чл. 9 ГПК и този на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК, е било съдът във формата на задължителни за ищеца указания за това, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 и 4 ГПК, служебно да инициира изменение на основанието на иска, с който е сезиран и чието изпълнение на указанията е имало за последица недопустимо /преклудирано/ изменение на основанието на иска с пр. осн. чл. 50 ЗЗД по см. на чл. 214, ал. 1 ГПК, каквото е излагането на обстоятелства, че вредоносните последици са произтекли от вещ под надзор на ответника, и като краен резултат - уважаване на исковата претенция, ангажирайки отговорността на ответника като лице, под чийто надзор се е намирало животното, без да е надлежно сезиран с такова искане /така Решение № 154 от 8.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 503/2012 г., I т. о., ТК/. Произнасяйки се съобразно недопустимо изменение на иска, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, решението по който подлежи на обезсилване. В този смисъл доводите на жалбоподателя Д.С. за допуснати процесуални нарушения, относими към допустимостта на обжалваното решение в частта на допуснатото изменение са основателни.

С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск, обжалваното първоинстанционно решение на РС-Брезник, следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК. Делото следва бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на устните състезания, който да се произнесе по претенцията, предявена с исковата молба с вх. № 1566/21.08.2015 г. в нейния вид отпреди оставянето й без движение.

По разноските

Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на районния съд, т.е. не се разрешава по същество правният спор, предмет на делото, и не се слага край на делото, поради което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в настоящото производство. При новото разглеждане на делото и съобразно неговия изход, първоинстанционният съд съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК следва да се произнесе по разноските, направени и в настоящото въззивно производство.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 110/09.07.2018г. по гр. д. № 71/2017г. по описа на Районен съд – Брезник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Брезник, за произнасяне по предявения иск, както е бил заведен с исковата молба с вх. № 1566/21.08.2015 г. /преди оставянето й без движение/, от стадия на устните състезания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.