№ 152
гр. Тетевен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100340 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че в законоустановения срок подава и моли да се приеме искова
молба, с която претендира вземане, което „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********
има спрямо В. Д. Д., ЕГН ********** за сума в общ размер на 12 792,61 лева, от които; 7
361,84 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението; 4 750,04 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.05.2019 г. до 20.06.2021 г. и 680,73 лева лихва за забава.
Претендирайите вземания произтичат от следните обстоятелства:
На 05.02.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК
********* н В. Д. Д., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит
с номер х /наричан по-долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните е
възникнало облигационно отношение.По силата на Договора за кредит кредитодателят
предоставя на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 8 000,00 лева,
която сума е получена от креднтополучателя по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от
Условия по договора). В чл. 2 от договор за кредит страните са уговорили, че кредито
получателят заплаща такса ангажимент в размер на 280,00 лева, срещу която
кредитополучателя се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК, конто лихвен процент е в размер на 36,16%. Таксата се заплаща от
крелитополучателя при усвояване на крелита, като крелнтодателят я удържа от
1
предоставения размер на кредита за потребителски цели. Към настоящата искова молба,
приложено представям и моля да приемете платежно нареждане от 06.02.2018г., което
доказва факта на усвояване на кредита за сумата от 7 720,00 лева (8 000,00 лева,
представляваща предоставена главница, от която е удържана сьс сумата от 280,00 лева,
представляваща „такса ангажимент“). Кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., кдон България“ е изпълнило всички свои задължения по Договора за кредит.
От своя страна, кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски.
Кредитополучателят — ответник в настоящото производство, не е изпълнило всички свои
задължения по Договора за кредит. Кредитополучателят е направил към първоначалния
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ единадесет частични
плащания в размер и на дати, посочени в табличен вид в исковата молба.
Платените суми са разпределени за погасяване на част от задължи пята на ответника.
Нспогасенн са останалите следните вземания главница в размер на 7 361,84 лева, договорна
лихва в размер на 6 262,80 лева. Падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
20.05.2019г. Считано от следващия ден длъжникът изпада в забава. В този случай се дължи
на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява
спрямо действащата законна лихва. Кредитополучателят дължи и непогасената договорна
възнафадителна лихва.
На 19.08.2019г. между кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ ЕИК ********* в качеството му на цедент и доверителя ми „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕИГЬНЪА“ ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на цеснонер е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на
цесионера на всеки три месеца, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в
г
Приложение Л9 1. На 05.03.2020г. е подписано Приложение Ле 1, в което подробно са
индивидуализирани и описани цедирани със същото вземания. По силата на договора за
продажба и прехвърляне на вземания и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство,
става доверителят ми. Това обстоятелство е видно от приложените като писмени
доказателства Рамков договор за продажба и прехвърляне па вземания от 19.08.2019г., ведно
с извлечение от Приложение ЛГ° 1 от 05.03.2020г.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* упълномощава цесионера „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕИГЬНЪА“ Е А Д да уведоми длъжника В. Д. Д., за прехвърлянето на вземанията
спрямо него. Доверителят ми, в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., kvoh България“ ЕИК *********, изпраща чрез препоръчана пратка на
„Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит.
Същият е посетен от пощенски служител, който не е намерил адресата, но на адреса е
намерена майката на длъжника,която се е съгласила да приеме пратката.Считано от
23.06.2021г. цесията е породила действие за длъжника и за третите лица. Отделно от това,
2
доверителят ми е изготвил уведомление за цесия, което е приложено към исковата молба и
което моля да бъде връчено на ответника заедно с прение от същата.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настьпва на 20.02.2023г., но
предвид изпадането на длъжника в забава още на 20.05.2019г., доверителят ми, в качеството
си на кредитор, се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В чл. 5 от условия по договора е уговорено, че при просрочие на две или повече месечни
погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска за кредитора
възниква потестативно право да обяви предсрочната нзискуемост на вземането си. Поради
тази причина доверителят ми е изготвил и изпратил уведомление за предсрочна
нзискуемост, кое го е връчено на майката на В. Д. Д. — хх Д., която се е съгласила да
приеме пратката, съдържаща уведомлението. Майка му има качестовото на лице от
домашните и се е задължила при получаване на пратката да я предаде на В. Д. Д. (чл.46
ГПК). Предвид посоченото, В. Д. Д. е уведомен за предсрочната нзискуемост на 23.06.2021г.
Това обстоятелство може да бъде установено от приложеното известие за доставяне от
„Български пощи“ ЕАД. За периода от 20.05.2019г. до 20.06.2021г. е настъпил падежа на 26
броя погасителни вноски.
На 23.06.2021г. ищецът е обявил предсрочна нзискуемост на вземането си, поради
което на осн. т. 2 от Тълкувателно решение 3 от 27 март 2019г. по по т.д. 3/2017г. на ОСГТК
на ВКС кредиторът няма право да претендира вземания за възнаградителна лихва, чиито
падеж следва да настъпи след датата на обявяване на предсрочната нзискуемост. Поради
тази причина претендира договорната възнаграднтелна лихва в размер на 4 750,04 лева,
начислена за периода от 20.05.2019г. до 20.06.2021г.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения
доверителят ми, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията
си по съдебен ред и подава заявление по чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.Х? 801/2021г.
по описа на Районен съд Тетевен е издадена заповед за изпълнение на прарично задължение,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.Гореописаните факти
обуславят интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРННШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
********* да подаде настоящия иск, с който претендира вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение, а именно: 7 361,84 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 4 750,04 лева договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.05.2019 г. до 20.06.2021 г. и 680,73 лева лихва за забава.
Моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено, че В. Д. Д.,
ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интерненгънъл” ЕАД, ЕИК ********* следните суми,
обективиранн в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №801/2021г по описа на
Районен съд Тетевен, а именно:7 361,84 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,4 750.04 лева
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019г до 20.06.2021г,680.73 лева лихва
за забава,начислена за периода от 21.05.2019г до 10.09.2021г.,разноски по заповедното
3
производство в размер на 286.11 лева държавна такса и 50.00 лева юристконсултско
възнаграждение,както и разноските в исковото производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител на ответника-адвокат К.-ЛАК,в който се излага,че в исковата
претенция се описва,че претенцията, с цена на иска 12792.61лв.,произтича от сключен
договор от 05.02.2018г. за потребителски кредит в размер на сумата от 8000/осем
хиляди/лева между „БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А. клон България ЕИК *********.
договора от 05.02.2018г. за отпускане на потребителски револвиращ кредит на кредитна
карта - PLUS -ххх,сключен в гр. Ловеч-като параметри да договора и условия е отразен
размер такса и месечна погасителна вноска,съответно погасителен план .НЯМА
ДОГОВОРЕНА ВЪЗНАГРАДИЕЛНА ЛИХВА ,в какъвто размер е претенцията за сумата от
4750/четири хиляди седемстотин и петдесет/лева.Договарянето на възнаградителна лихва е
незаконосъобразно,тъй като тя ще бъде облага,а не като гаранция за получаване на
главницата,в какьвто смисъл е функцията на законната лихва .Обръща внимание и на
обстоятелството,като се оценява по подписа на кредитополучателя грамотността на
ответната страна,че едва ли лицето сключило договора е информиран и се е запознал с
условията по договора.Лицето не е уведомено и за прехвърляне на вземанията от
първоначалния кредитор БНБ Париба Пърсънъл Файнес С.А,клон България за наличието на
рамков договор съобразно който вземанията са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл ,,-
ЕАД-,гр.София.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р. Х.,се установява следното:
Приложен е договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-ххх,сключен на
05.02.2018г в град Ловеч между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“-град
София, и В. Д. Д. от х,Лов.обл., по който според съд.-счетоводната експертиза и платежно
нареждане от дата 05.02.2018г е направен банков превод по сметка
BG28SOMB91301064728501 в Общинска банка на В. Д. Д. в размер на 7 720.00 лева.
Договорената и платена „такса ангажимент“ при усвояването на кредита е в размер на
280,00 лева.
Размерът на извършените плащания според съд.-счетоводната експертиза за
погасяване на задълженията по Договор за потребителски паричен кредит номер х е 4746,56
лева,представени в табличен вид,както следва:
No.ВальорСума
119/03/2018339,04
219/04/2018339,04
4
36.7.2018339,04
427/06/2018339,04
"■ 1
58.7.2018339,04
621/08/2018339,04
729/10/2018678,08
816/11/2018339,04
917/01/2019339,04
104.8.20191017,12
1123/04/2019339,04
4746,56
Последната вноска от 23.04.2019 година с която е погасена вноска № 14 от 20.04.2019
г. от Погасителния план, както следва 72,89 лева - главница, 221,35 лева -договорена лихва и
44,80 лева - премия „застраховка на кредита“.Първата изцяло неизнлатена вноска по
погасителния план е № 15 от 20.05.2019 година
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземаниета си по Договора за
потребителски паричен кредит с номер х с кредитополучател В. Д. Д. на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪГГ ЕАД, в размер и видове ,както следва:
7 361,84 лева - Главницив т.ч. 7272,24 лв - непогасени главници по всоки от № 15 до №
60 и89,60 лв - непогасени главници вноски 15 и 16 от Застраховка кредит 6 282,80 лева -
Договорена лихва по вноски от 15 до 60 521,50 лева - остатък от лихва за просрочие,
дължима дължима към 05.03.2020г.
Към датата на заповедното производство 20.06.2021 година вземанията са както следва:
361,84 лева - Главници 4 750,04 лева - Договорна лихва,680,73 лева - лихва за
забава,разноски по заповедното производство 286.11 лева - държавна такса и 50.00 лева-
юристконсултско възнаграждание
Приложен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,сключен на
19.08.2019г в град София между „Фронтекс интернешънъл“-ЕАД-София и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“-град София и приложение към него,като в
заключението на счетоводната експертиза е посочено,че е прехвърлено и вземането по
5
договора между цедента и ответника,сключен на 05.02.2018 година.
Приложено е уведомително писмо за цесията и за обявяване на предсрочна
изискуемост,получено от член на домакинството на длъжника-неговата майка,на
адреса,посочен и за постоянен и настоящ такъв на ответника,като от известието за доставяне
е връчено на дата 23.06.2021 година.
От приложеното ч.гр.д. №801/2021г по описа на РС-Тетевен е видно,че на дата
13.10.2021г е издадена по заявление на ищеца Заповед по чл.410 от ГПК,срещу ответника,за
следното вземане: Сумите: от 23.06.2021г. в размер на 7 272,24 BGN /седем хиляди двеста
седемдесет и два лева и 24 стотинки/, ведно със законна лихва от 16.09.2021г. до изплащане
на вземането, договорна лихва от 20.05.2019г. до 23.06.2021 г. в размер на 4 750,04 BGN
/четири хиляди седемстотин и петдесет лева и 04 стотинки/, мораторна лихва от 21.05.2019г.
до 10.09.2021 г. в размер на 680,73 BGN /шестстотин и осемдесет лева и 73 стотинки/,
държавна такса в размер на 254,06 BGN /двеста петдесет и четири лева и 06 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
С разпореждане от 22.02.2022г заповедният съд е дал указания на заявителя-ищеца
по настоящето дело,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок,съобщението е получено от заявителя на дата 14.03.2022г,а исковата молба е
депозирана в срока по чл.415 от ГПК,като изпратена чрез куриер на 14.04.2022 година.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“-град
София и ответника са възникнали правоотношения с източник договор за потребителски
паричен кредит,като параметрите по договора са отразени в същия и посочени
заключението на съд.- счетоводната експертиза.
В заключението по съд.-счетоводната експертиза е отразен момента и начина на
усвояване на кредита,извършените погасителни вноски,първата просрочена и размера на
задължението на ответника към момента на издаване на Заповедта по чл.410 от ГПК.
Представено е доказателство за уведомяване на ответника за извършената цесия
между кредитора и ищеца по настоящето дело и за обявяване на предсрочната изискуемост
на вземането по договора за кредит,в който смисъл са неоснователни възраженията на
особения представител на ответника.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде уважен за
следното вземане:главница в размер на 7 361-84 лева,законната лихва от датата на
входиране на заявлението в съда до окончателното и заплащане,за лихва за забава в размер
на 680.73 лева за периода от 21.05.2019г до 10.09.2021г.,като на ищеца се присъдят и
разноските по заповедното и исково производство,в общ размер на 1 116.00 лева,от които
държавна такса в общ размер на 441.28 лева, юристконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева и 575.00 лева възнаграждение за особен представител ,съобразно размера на
признатото вземане.
По отношение на претендираното вземане за договорна лихва в размер на 4 750.04
6
лева: Съдът споделя доводът на особения представител на ответника за незаконосъобразност
на клаузата на договора за кредит,в частта за договорната лихва.Ноторно е,че годишния
размер на законната лихва е равен на 10% плюс основния лихвен процент на БНБ.
Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да
се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при
необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва.
Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави, като това важи както за
договорната лихва, така и за наказателната лихва. В този случай се дължи само размерът на
законната лихва. /в този смисъл Определение № 901/10.07.2015г. по д. № 6295/2014г. на
ВКС, ГК, IV г.о./. В случая размерът на годишната лихва/ГПР/ е 45.56 %, което надхвърля
трикратния размер на законната лихва от 10.00 % за релевантния период. Дори да се
приеме,че лихвеният процент по договора е 36.16 %,то същият отново надхвърля
трикратния размер на законната лихва. Или, клаузата, с която е договорен ГЛП от е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение,
доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и
накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е
да се защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени
и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК.
Следва още да се отбележи, че нормите на ЗЗП относно материята на неравноправния
характер на клаузи в потребителски договори, са повелителни, поради което по отношение
на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е обективираната в постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.
практика на ВКС, така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива
93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори
/Решение по дело С-243/08 на СЕС, Решение по дело С-397/11 на СЕС и др. /.
В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със Закона са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93813/Е. на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални
запитвания по приложението на Директивата е формирана многобройна практика на Съда
на Европейския съюз, вкл. по чл. 6, пар. 1 по въпроса: дали съдилищата са длъжни
служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на
уговорка в потребителски договор. В т. 2 от решение по дело С-243/08 на С. е прието, че
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна
клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато
счете клаузата за неравноправна, той не е прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това. Националният съд има такова задължение и когато проверява
собствената си териториална компетентност. Според т. 2 от решение по дело С-397/11 С.,
чл. 6, пар. 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, който
7
констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да
чака потребителят да направи искане в този смисъл, да изведе всички последици,
произтичащи според националното право от това заключение, за да се увери, че
потребителят не е обвързан от тази клауза. В т. 1 е изведено, че национална юрисдикция,
сезирана в качеството й на въззивна инстанция, със спор относно валидността на клаузи,
включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, има
правомощието, според вътрешните процесуални норми, да разгледа всяко основание за
нищожност, което ясно следва от представените пред първата инстанция обстоятелства, като
трябва да направи служебна преценка на неравноправния характер на клаузите.
Същевременно в т. 24 по дело С -168/05, т. 38 по дело С-40/08, т. 46 по дело № С -618/10 на
С. с оглед принципите на равностойност и ефективност е предвидено, че определените във
вътрешния правен ред на държавите – членки процесуални правила относно въззивните
производство не трябва да са по-неблагоприятни от прилаганите към подобни вътрешни
положения, нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правата на реда на Съюза.
В т. 1 по дело С-472-11 на С. е прието, че за да може да изведе последиците от
констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който е
направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.
В предвид горните съображения,вземането за договорна лихва в размер на 4 750.04
лева не следва да бъде уважавано и исковата претенция,в тази и част,подлежи на
отхвърляне.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,по
отношение на В. Д. Д.,ЕГН:********** от х,Лов.обл.,съществуването на вземане на
„Фронтекс интернешънъл“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в
град София,ул.“Хенрик Ибсен“ №15,ет.6,представлявано от изпълнителния директор Л. Д.,в
следния размер:главница по договор за потребителски паричен кредит,отпускане на
револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
ххх,сключен на 05.02.2018г. в размер на 7 361.84/седем хиляди триста шейсет и един лева и
осемдесет и четири ст./лева,законната лихва върху тази сума,начиная от 16.09.2021г до
изплащане на вземането и лихва за забава/мораторна лихва/в размер на 680.73/шестстотин и
осемдесет лева и седемдесет и три ст./лева за периода от 21.05.2019г до 10.09.2021г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК,по ч.гр.дело №801/2021г. по описа на Районен съд-Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Фронтекс
8
интернешънъл“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ул.“Хенрик Ибсен“ №15,ет.6,представлявано от изпълнителния директор Л. Д.
против В. Д. Д.,ЕГН:********** от х,Лов.обл., иск в частта за установяване на вземане в
размер на 4 750.04 лева,претендирано като договорна лихва за периода от 20.05.2019г до
20.06.2021г.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,В. Д. Д.,ЕГН:********** от х,Лов.обл.,да
заплати на „Фронтекс интернешънъл“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,ул.“Хенрик Ибсен“ №15,ет.6,представлявано от изпълнителния
директор Л. Д. ,сумата от 1 116.00/хиляда сто и шестнадесет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9