№ 6
гр. Шумен, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202253 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-000369/26.07.2022 год. на И.Д.
Директор на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД, с ЕИК131071587, със седалище и адрес на управление: **************
представлявано от управителя М.Е.Д.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно
заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 24.11.2022
год., в която излагат становище по даване ход на делото и по съществото на спора.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД извършва търговска дейност в
стопанисвания от дружеството обект – магазин „Лидл“, находящ се в гр.Шумен, ********.
По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-512 от 07.04.2022 год. на
12.04.2022 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било
установено, че потребителят М. на 04.12.2021 год. закупил от търговеца фритюрник на
стойност 129.99 лева. След ползване в период от около два месеца от вътрешната страна на
фритюрника част от покритието започнало да се отделя под формата на лющене. Тъй като
това обстоятелство създало у потребителя притеснение от опасност за здравето и живота на
семейството му на 05.04.2022 год. предявил рекламация в магазина, за което бил съставен
приемен протокол, в който било посочено, че е констатиран проблем с чекмеджето.
Потребителят бил уведомен, че му се отказва гаранционен ремонт, тъй като считали, че е
налице неправилно почистване на уреда.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-
2706871/12.04.2022 год., с който от дружеството-жалбоподател били изискани конкретни
писмени доказателства. На 19.04.2022 год. от дружеството било представено писмено
становище, в което посочили, че след подаване на рекламацията от потребителя, са се
обърнали към оторизиран сервиз в Германия, откъдето са получили отговор, че причина за
възникналия дефект в уреда е неправилно почистване на уреда след употреба. С
Констативен протокол №К-0135569/19.04.2022 год. представител на дружеството е бил
поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За
констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №000369/04.05.2022 год., като актосъставителят е посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него без да
изложи възражения. Впоследствие дружеството-жалбоподател се е възползвало от законното
си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, в които отново
излага, че считат, че не са налице условията за удовлетворяване на рекламацията, тъй при
закупуване на уреда същият е бил предаден в изрядно състояние, а появилият се по-късно
дефект се дължи на неправилно почистване и по-конкретно на факта, че уредът не е бил
почистван след всяко ползване. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение, е
издадено наказателно постановление №В-000369/26.07.2022 год. на И.Д. Директор на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с
ЕИК131071587, със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от
2
управителя М.Е.Д.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
В. К. Г. и на свидетелите Н. И. Й. и А. Г. Д., както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
“ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон
е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за
продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от
дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е
получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказана на гаранционния
ремонт дружеството сочи, че е било констатирано неправилно почистване на уреда,
вследствие на което е запознало отделяне на частици от покритието.
Видно от представеното от страна на дружеството-жалбоподател становище,
изпратено им от твърдения от тях оторизиран сервиз, се твърди, че причина за отделяне на
повърхностния слой от покритието на уреда се дължи на неправилно почистване на уреда. В
същото време обаче от страна на нарушителя не са представени доказателства за
съдържанието и обхвата на търговската гаранция, която “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД е предоставило, както и предоставени на потребителя общи условия и указания
относно начина на експлоатация или почистване на уреда, както и изрично посочени
условия, при които гаранцията за уреда няма да бъде призната. За да се позове на
посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че
посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в
пряка причинна връзка с твърдяното от тяхна страна неправомерно въздействие върху
уреда, както и че следи за такова са били налични към момента на приемане на уреда в
обекта на търговеца. В този смисъл в представеното Становище е отразено, че най-вероятно
проблемът се е проявил, поради неправилно почистване на уреда и че отделящите се
частици от покритието не са опасни за здравето, тъй като покритието от ПТФЕ е инертно и
при поглъщане при хранене се отделя неразградими от организма. В същото време по делото
е представено изпратено по имейл становище на обслужващия сервиз, от което обаче не се
установява по какъв начин последните са констатирали увреждането на покритието и по
какъв начин са установили, че същото се дължи на неправилна експлоатация от страна на
потребителя. Следователно, с оглед липсата на доказателства в тази насока, както и на
доказателства на потребителя да е било указано по какъв начин следва да експлоатира и
почиства уреда, не може да се сподели извода, че посочените от потребителя дефекти се
дължат на наличие на такова увреждане, и очевидно не може да се счете, че повредата е
3
причинена от неправилна експлоатация, респективно неправилно почистване, поради което
не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на
потребителя гаранционни условия.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че в
същото неправилно е била посочена датата на нарушението. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на
извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 06.04.2022
год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче
доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на
извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то
и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113, ал.2 от
ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата
05.05.2022 год.. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-
конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.
Съдът не споделя възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател в
жалбата относно неправилното посочване на приложимите правни норми, с оглед на
обстоятелството, че нормата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, респективно тази на чл.222а от ЗЗП са
били отменени, считано от 01.01.2022 год. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че
действително с приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, в сила от 01.01.2022 год., посочената като
нарушена разпоредба на чл.113 от ЗЗП и приложената санкционна норма на чл.222а от ЗЗП
са били отменени, като аналогични на отменените са разпоредбите на чл.34 и чл.70 от новия
ЗПЦСЦУПС. Санкционната разпоредба на чл.70 от ЗПЦСЦУПС напълно съответства на
отменената санкционна разпоредба на чл.222а от ЗЗП, с оглед на което се налага извода, че
новият закон не се явява по-благоприятен по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.3, ал.2
от ЗАНН, доколкото не е променено предвиденото задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП, като
в същото време е предвидена идентична, а не по-ниска имуществена санкция за същото по
вид нарушение. Отмяната на чл.113, ал.1 и чл.222а, ал.1 от ЗЗП /ДВ бр.23 от 19.03.2021 год.,
в сила от 01.01.2022 год./ не води до основание за отпадане на административно-
наказателната отговорност на нарушителя в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като по
правилото на чл.34, ал.1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки /обн., ДВ, бр.23 от 19.03.2021 год., в сила от 01.01.2022 год./
търговецът носи задължение при предявена рекламация да извърши ремонт или замяната на
стоките безплатно в рамките на разумен срок, считано от уведомяването му от потребителя
за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид
естеството на стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. За
неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция по чл.70 от същия
закон - за физически лица - глоба в размер от 500 до 2500 лева, а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Следователно от
изложеното се налага извода, че в случая не са налице по-благоприятни разпоредби за
4
нарушителя, които да изключват съставомерността на деянието или неговата наказуемост,
както правилно е било посочено от административно-наказващият орган в обжалваното
наказателно постановление.
В подкрепа на този извод е и константната практика на ШАС по идентични казуси и
по-конкретно Решение №176 от 24.10.2022 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №169/2022
год. и др.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател
неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и
по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл.222а от ЗЗП.
В същото време обаче съдът намира, че административно-наказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил на дружеството имуществена
санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП размер от 500 лева, като
е съобразил визираните в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН обстоятелства..
С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-000369/26.07.2022 год. на И.Д.
Директор на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД, с ЕИК131071587, със седалище и адрес на управление: **************
представлявано от управителя М.Е.Д.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5