НОХД № 2116/2018 г.
по описа на Районен съд п.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура п. обвинителен акт срещу подсъдимата Х.И.П. с ЕГН: **********,
родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, безработна за това, че на 29.05.2018 г. в гр. п.
противозаконно е присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на
4265,95 лв., собственост на „л.ООД, представлявано от управителите Ц.С.С. и Д.В.С.,
която владеела – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Подсъдимата се признава за виновна по така
повдигнатото ѝ обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налага на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, изтърпяването на което да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
По делото няма приет са съвместено разглеждане гражданския
иск и няма конституирани граждански ищец или частен обвинител.
Защитата пледира за налагане на наказание при
условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК и за прилагане на института на условното
осъждане по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В дадената ѝ последна дума подсъдимата заявява,
че съжалява и се срамува от постъпката си и моли за по-малко наказание.
Районен съд п., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите Ц.С. и Д.С. са собственици и управители на
„л.ООД със седалище и адрес на управление в с. з., обл. София. В предмета на
дейност на дружеството се включвала и продажбата на билети, като за целта то
имало офиси в цялата страна за продажба на билети за всякакъв вид транспорт в
страната и чужбина. Офисът на дружеството в гр. п. се намирал на бул. „Георги Бенковски“.
На 17.10.2017 г. Ц.С. възложил на подсъдимата Х.П. извършването на дейност по
продажбата на билети в офиса в гр. п.. Между С., като представител на
дружеството, и подсъдимата П. не били съставени документи във връзка с
възложената работа. Подсъдимата не била включена в организационната структура
на горепосоченото дружество, като по силата на устна уговорка с управителя С.,
приела да извършва срещу заплащане дейност, свързана с продажбата на билети в
офиса в гр. п.. Подсъдимата П. попълвала данните на клиентите в специален
регистър, постоянен достъп до който имали управителите на дружеството, и
издавала билет, който клиентът заплащал на подсъдимата. Получената от
продажбата на билети сума подсъдимата отчитала пред С., като превеждала същата
по банков път по сметка на дружеството. Първоначално тя превеждала ежедневно
сумите, получени от продажбата на билети. Няколко месеца по- късно, със
съгласието на С., подсъдимата П. започнала да събира сумите от продажбата на
билети, като отчитала същите през по-големи интервали от време. До 14.05.2018
г. подсъдимата П. отчела получената от клиентите на дружеството сума от
продажбата на билети, като превела същата в пълен размер по сметка на
дружеството. В периода от 15.05.2018 г. до 28.05.2018 г. подсъдимата П. продала
билети на стойност 4 265,95 лв. Посочената сума подсъдимата не отчела, като не
превела същата по банков път на управителя на дружеството, а решила да я
присвои и да се разпореди с нея като със своя. За целта подсъдимата П. решила
да инсценира грабеж, за да оправдае пред управителя на дружеството липсата на
парите. Водена от намеренията си, на 25.05.2018 г. подсъдимата П. се явила в
сградата на РУ на МВР п., където заявила, че около 11.20 ч. на същата дата
неизвестно лице я е нападнало и е взело чантата, в която е държала
горепосочената сума. Във връзка със заявеното от подсъдимата П., били проведени
оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на които били прегледани и записите
от охранителните камери на търговски обекти по посочения от нея маршрут. След
като установили, че заявеното от подсъдимата П. не отговаря на истината, полицейските
служители уведомили Ц.С.. На 29.05.2018 г. С. извършил ревизия и установил, че
в периода от 15.05.2018 г. до 28.05.2018 г. подсъдимата П. е получила от
продажбата на билети горепосочената сума в размер на 4 265,95 лв., която не е
отчела по сметка на представляваното от него дружество. В проведен разговор на
същата дата подсъдимата П. се съгласила, че дължи сумата, като удостоверила
това с подписа си в представеното ѝ от С. извлечение от регистъра -
резервационната система на дружеството. Пред С. подсъдимата заявила, че парите
са ѝ необходими за лечение, като отказала да предаде сумата на
дружеството. Впоследствие на подсъдимата се извършвани удръжки от заплатата,
като до момента на приключване на съдебното следствие, тя била възстановила
сумата в общ размер от 1500 лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимата Х.И.П., което самопризнание се
подкрепя от всички събрани в хода на ДП доказателства по реда на НПК, съдържащи
се в показанията на свидетелите Т.А., Ц.С. и Д.С., както и от приложените от ДП
и събраните такива в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка за съдимост, характеристична
справка, протокол за доброволно предаване – 2 броя, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, справка от търговския регистър, експертно решение на Х.И.П.,
експертно решение на И.А.П. и писмо от управителя на „Лъката” ООД. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни и безпротиворечиви,
като се подкрепят от писмените доказателства и направеното самопризнание от
подсъдимата.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимата Х.И.П. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението обсебване по чл.206,
ал.1 от НК.
От обективна страна доказателствата сочат, че на 29.05.2018
г. в гр. п. подсъдимата Х.И.П. противозаконно е присвоила чужди движими вещи -
парична сума в размер на 4265,95 лв., собственост на „л.ООД, представлявано от
управителите Ц.С.С. и Д.В.С., която владеела. Съдът намира за установени и
категорично доказани всички елементи на престъпния състав.
От субективна страна подсъдимата Х.И.П. е
действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването им. Подсъдимата
е съзнавала, че не е собственик на парите и никога не е упълномощавана да
извършва разпоредителни действия с тях, а ги владее по силата на постигната
устна уговорка с управителя на дружеството „л.ООД, чиято собственост е сумата и
за подсъдимата е съществувало задължение да отчете парите, като ги преведе по
банков път по сметка на дружеството. Съгласно трайно утвърдената съдебна
практика, изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в
разпореждане с вещта, така и в отказ да бъде върната. В настоящия случай,
изпълнителното деяние на престъпното посегателство е обективирано в отказа на П.
да върне паричната сума, въпреки отправената ѝ покана от страна на
управителя на дружеството Ц.С., като е продължила да се ползва от парите и с
действията си е демонстрирала собственическо отношение спрямо тях.
По наказанието :
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът прецени като сравнително висока
обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние, за което се
предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и което
съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимата, която не е
осъждана и има много добри характеристични данни, видно от характеристичната
справка.
Не се установяват отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата,
добрите характеристични данни, здравословното ѝ състояние, фактът, че има
дете, за което полага грижи, възстановяването на част от парите и оказаното
пълно съдействие на органите на досъдебното производство.
Направеното самопризнание не може
да бъде отчетено, като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
в частност на чуждото право на собственост, както и в желанието на подсъдимата
да се облагодетелства по неправомерен начин.
При тези данни и като даде превес на многобройните смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата П. наказание за
престъплението по чл.206, ал.1 от НК в размер на три месеца лишаване от
свобода. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК. Съдът намира, че в случая са налице
законовите предпоставки за прилагане на института на условното осъждане по чл.66,
ал.1 НК с оглед размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимата,
както и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за нейното
поправяне не се налага подсъдимата да изтърпява ефективно наложеното ѝ
наказание лишаване от свобода. Поради това на основание чл.66, ал.1 НК съдът
отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, като
съдът намира така определения изпитателен срок за подходящ и справедлив с оглед
на конкретния случай.
Възпитателната работа с условно осъдената ще следва се
възложи на Наблюдателната комисия при Община п.. Съдът счита, че така
определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като
се касае за човек на средна възраст, който е трудово ангажиран, към момента
осъзнава вината си и искрено съжалява за стореното.
Много съществена в случая се явява не само личната, но
и генералната превенция. Като общество следва да сме крайно нетолерантни към
подобни престъпни прояви спрямо други членове на същото това общество. В
рамките на предвиденото в закона наказание и настоящият съд постанови присъдата
си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от ясен знак за това какво
чака всеки, който използва дадена ситуация (в случая получаването на парите във
връзка с работата му), за да се облагодетелства за сметка на собственика на
вещите. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би могло да
отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на изпитателния
срок е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: