№ 3773
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110210072 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. А., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление /НП/ №23-4332-026698/03.11.2023г. издадено от Г.Б., - началник група към
СДВР ОПП, с което на А. А. А., с ЕГН **********е наложена глоба в размер на 3 000 лева
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се
искане за отмяната му като незаконосъобразно
В жалбата се съдържат доводи, че НП не е връчено надлежно, прави и оплаквания, че
нарушението не е описано ясно в НП, както и че липсва умисъл в действията на
жалбоподателя. Излага съображения и за нА.чие на маловажен случай.
Първоначално по жалбата на А. е било образувано НАХД № *** по описа за 2025 на
СРС, НО, 12ти състав. С Решение от 18.03.2025г. НП е било потвърдено. С Решение от
03.07.2025г. на АССГ, 18ти касационен състав, първоинстанционното решение е отменено
поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство и
делото е върнато за ново разглеждане, като е образувано настоящето дело, разпределено на
116и състав, СРС, НО.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, явява се адв. В., който поддържа
жалбата, претендира разноски в размер на 500 лева, представя списък. Моли за отмяна на
НП по аргументи, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт П.. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 21.09.2023 г. около 00:01 часа, в гр.София, ул. „Трета“ в ж.к. Обеля, с посока на
движение от Софийски околовръстен път към ул.Зорница жалбоподателят А. А. А.
управлявал лек автомобил *** ТДС с рег.номер ***. С него на предната дясна седалка се
возила и свидетелката П.. Преди моста със Софийски околовръстен път А. решил да изведе
автомобила от нормалното му движение, в изпълнение на което започнал силно да форсира
двигателя, подавайки рязко газ, започнал умишлено да превърта задните колела, да поднася
задната част на автомобила, наляво и надясно и да се върти в кръг, превъртайки задните
колела и се чувало свистене на гуми и излизал черен пушек от автомобила. На същото място
и по същото време за времето от 20:00 до 08:00 часа били назначени като автопатрул
свидетелят Б. си колегата му В.. Служителите на МВР спрели автомобила и поискА.
съдействие от служители на ОПП СДВР, като Б. възприел действията на жалбоподателя.
Вълев изготвил докладна по случая, а на място пристигнал свидетелят Г. със свой колега,
като Г. съставил АУАН. В АУАН било посочено единствено, че А. „ умишлено изважда
автомобила от правилното му движение на суха настилка, като излиза от едното в другото
платно, като форсира двигателя на автомобила “.
При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление /НП/ №23-4332-026698/03.11.2023г. издадено от Г.Б., - началник
група към СДВР ОПП, с което на А. А. А., с ЕГН **********е наложена глоба в размер на
3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвПвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анА.з на събраните по
делото доказателства: АУАН, НП; докладна записка, справка картон на водача, заповеди за
компетентност, гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на Б., Г. и П., както
и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., които са логични и добросъвестно
депозирани, но същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото,
доколкото свидетелят няма лични възприятия за инцидента. Същият не е очевидец на
извършената спорна маневра и единственото, което се установява от показанията на
свидетеля е, че именно той е съставил АУАН и то до докладна записка.
Съдът кредитира съобщеното от свидетеля Б., доколкото показанията са му логични,
последователни и кореспондиращи с останА.те доказателства и доказателствени средства, на
които съдът дава вяра. Свидетелят не е заинтересован от изхода на делото и за разлика от
свидетелката П., която е интимна приятелка на А., обективно пресъздава лични възприятия.
Въпреки естеството на дейността на свидетеля, същият ясно възстанови спомен за
инцидента, респективно за точните действия на жалбоподателя като водач на процесното
МПС, които описва подобно в съдебно заседание. Същият лично е възприел зрително и
слухово безразсъдното управление на МПС, както и обстоятелството, че пътят не е
използван за превоз на хора и товари, а са извършвани действия по извеждане на автомобила
от плавното му движение чрез приплъзване на задните задвижващи колела, тяхното
превъртане многократно и продължително свистене на колелата върху асфалта, пушек и
въртене в кръг. Съдът намира, че както умисълът на жалбоподателя, така и самите му
действия, с оглед тяхната продължителност, навеждат на извод за осъщественото
неправомерно поведение.
2
Съдът подходи критично към показанията на П., интимна приятелка на жалбоподателя,
като намери, че същата поради заинтересоваността си от изхода на делото не дава
достоверни показания. Същите са нелогични до степен, дискредитиращи ги в цялост. Съдът
приема, че те изграждат само една защитна версия, целяща облекчаване положението на А..
Това е така, доколкото по данни на Б. действията на жалбоподателя са продължили дълго
време и са съпроводени със свистене на гуми и пушек от автомобила, който е нехарактерен.
Изолирани са в този смисъл твърденията на свидетелката за плавно завиване по време на
обратен завой, свидетелят Б. не е възприел такава маневра – напротив, единствено движение
в кръв и занасяне на задницата многократно. Поради изложеното съдът не даде вяра на
съобщеното от П..
От приложената справка картон за водача се установяват данни за придобиването на
СУМПС от жалбоподателя и предходни нарушения.
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка.
ОстанА.те доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен
анА.з.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дА. правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила, неговото завъртане, умишлено поднасяне, превъртане на колела, в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в
градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останА.те участници в
движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на
законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година
/откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни
случаи в цялата страна. Деянието е възможно да бъде извършено единствено при пряк
умисъл, като жалбоподателят следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, да е предвиждал е неговите общественоопасни последици – че не използва пътищата по
3
предназначение и е целял настъпването на тези последици.
Доколкото думата дрифт е „чуждица“, навлязла за масово ползване в българския език, в
точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която
водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
контрол чрез „презавиване“ и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от
колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Думата е използвана в
хода на производството, като и в решението на съда, който дава и пояснение на вложения в
нея смисъл в решението.
Доколкото съдът приема, че действия по умишлено превъртане на задните колела,
поднасяне на задната част на автомобила наляво и надясно и въртенето му в кръг с
превъртане на задните колела да е извършено, респективно да се чувало свистене на гуми и
да е излизал черен пушек от автомобила, то съставът на административното нарушение е
осъществен и то виновно от А. при форма на вина пряк умисъл. Това е така, доколкото
същият е целял и предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
Въпреки тези констатации на съда НП подлежи на отмяна, доколкото се констатира
допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на НП и АУАН. Това е така,
защото нито в АУАН, нито в НП са описани действията на водача, с които актосъставителят
и АНО считат, че автомобилът е изведен извън контрол. В случая това е от изключителна
важност, за да разбере нарушителят в какво е обвинен, както и какъв е механизмът на
извършване на нарушението. С лисната на ясно и точно описание на нарушението са
пренебрегнати изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респективно чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Както актосъставителят, така и АНО са се задоволили да посочат единствено, че А.
„умишлено изважда автомобила от правилното му движение на суха настилка, като излиза
от едното в другото платно,като форсира двигателя на автомобила“. Това описание на
нарушението не покрива в никакъв случай стандартите на ЗАНН за описание на
нарушението. Липсва въобще посочване с какви действия на водача автомобилът е изведен
от правилното му движение и то умишлено, дА. това е трайно подаване на газ, използване
на ръчната спирачка, рязка маневра с кормилната уредба или друго. Не става ясно от АУАН
и НП какво е обективното външно проявление на това твърдяно умишлено извеждане на
автомобила от контрол – дА. е завъртането му, приплъзване на гуми, или други. Неясно
остава и какво е вложено в понятие „правилно движение“ и кое движение на автомобила в
случая е неправилно. Следва да се посочи, че последователното преминаване от платно за
движение в друго всъщност е напълно правомерно и разрешено от ЗДвП действие – чл. 25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и други. В случая така описаното освен, че не е достатъчно, не
представлява и нарушение. Липсва въобще в АУАН и НП посочване на установеното
поведение на автомобила, управляван от жалбоподателя, че същият е поднесъл, задната му
част се е отклонила, че гумите му са приплъзнА., че се е въртял в кръг, че се е чул шум от
свистенето на гумите, че е имало пушек, че задницата на автомобила е поднесена умишлено
и други. Всички тези обстоятелства са намерили отражение в докладната на Вълев,
изготвена по искане на самия актосъставител (по негови данни), съответно са му били
известни всички проявления на умишленото неправомерно поведение на жалбоподателя, но
в нарушение на ЗАНН тези обстоятелства не са намерили отражение в АУАН или НП.
Следва да бъде съобразено, че форсирането на двигателя само по себе си и без да е съчетано
с извършване на други неправомерни действия (неописани в НП и АУАН) не представлява
използване на пътя не по предназначение.
В този смисъл даденото описание на нарушението не отговаря на изискванията на
закона, непълно е и влече отмяна на НП на самостоятелно основание.
4
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива (представен списък),
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, чието плащане
е доказано. Сумата следва да бъде възложена в тежест на СДВР.
Мотивиран от горното и, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №23-4332-026698/03.11.2023г. издадено от
Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на А. А. А., с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. А. А., с ЕГН
********** сумата от 500 лева –разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5