19.10.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на втори октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№769 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.64, ал.1 от Закон за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Образувано е по жалба на Община Димитровград против Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г.
на Зам.Министър и Ръководител на УО на ОПРР за отказ от верификация на разходи.
Решението било незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с
процесуалните правила. Обжалваното решение било постановено във връзка с искане
за плащане №3 /междинно/ по Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ от 15.01.2019г. №BG16RFOP001-5.002-0016-C01 между МРРБ и Община Димитровград. Липсвало
материалноправно основание за постановяване на решението, както и имало
несъответствие с целта на закона. Не била спазена формата на административния
акт, тъй като липсвало изложение на конкретни факти /чл.59, ал.2, т.4 от АПК/.
Ответникът бил пасивен, тъй като не изискал становище и представяне на
допълнителни документи от Община Димитровград съгласно чл.63 от ЗУСЕСИФ.
Изложението в акта било бланкетно. Правната квалификация в описателната и
разпоредителната част се разминавала – първоначално било посочено чл.57, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗУСЕСИФ, а впоследствие – т.2, което правело акта неразбираем и
опорочен, лишавало жалбоподателя от възможност да реализира адекватно своята
защита. Мотивите на акта следвало да са в разпоредителна част, а не в
обстоятелствената. Не било ясно как УО преценил нецелесъобразност на разходите
и ги определил като недопустими, а те били навременни, полезни, стопански
ефективни и социално оправдани, както сам коментирал – „необходими за
цялостното обновяване на сградата“Имало противоречие в направените констатации,
тъй като самия орган посочил, че за изграждането на Център за настаняване от
семеен тип на възрастни хора с деменция е одобрен инвестиционен проект,
разработен през 2015г. и предвиждащ реновиране на 3-етажна сграда, бивша
болница. За да се обоснове ОУ посочил Насоки, а не се основавал на действащите
между страните АД БФП или Общите условия. Било налице противоречие и в
разсъжденията на ОУ в документите по същия проект – Решение
РД-02-36-719/21.05.20г. по наложени финансови корекции. Иска се съдът да
постанови решение, с което да бъде отменено Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г.
на Зам.Министър и Ръководител на УО на ОПРР по постъпило искане за плащане №3
/междинно/ по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP001-5.002-0016-C01, с което не
се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 160 513,86 лева
като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Зам.Министър и Ръководител
на УО на ОПРР в МРРБ, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че между Община
Димитровград и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР е сключен
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№РД-02-37-8/15.01.2019г. по ОП Региони в растеж 2014-2020г. по процедура чрез
директно предоставяне BG16RFOP001-5.002 – „Подкрепа за
деинституализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания“. Няма
спор между страните, че е подадено искане за междинно плащане №3 по посочения
договор, придружено със съответна документация.
След извършване на проверка по
представените документи и след изпратено писмо за корекции на бенефициера, УО е
приел в оспореното решение, че по АДПБФП №BG16RFOP001-5.002-0016-C01 – S-04 от 15.08.2019г. с изпълнител ЕООД
Адванс-2002 с предмет Строително-монтажни работи по изграждане на І етап на
Център за настаняване от семеен тип на възрастни хора с деменция е представен
Протокол І1 от 06.12.2019г. за приемане на извършени СМР, в които са включени
както допустими, така и недопустими разходи и не е възможно да бъдат определени
допустимите разходи, които подлежат на верификация. Разходите в размер на
160 513,86 лева с ДДС са приети за несъответни на условията за
допустимост, посочени в чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ. Изложени са мотиви, че
в исканите за възстановяване средства са включени дейности, които не са
допустими за финансиране с БФП по проекта, тъй като съгласно Насоките за
кандидатстване за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФВ
по Приоритетна ос 5 „регионална социална инфраструктура“, раздел 13, Допустими
дейности, се посочвало, че в случай на недопустими разходи, които не са
свързани със съответната услуга, но са необходими за цялостно обновяване на
сградата, недопустимите дейности следва да се представят в отделно КСС, заедно
с основната КСС, и като недопустими разходи следва да бъдат включени освен
разходите за СМР и съпътстващите ги разходи за авторски и строителен надзор.
Посочено е още, че за изграждането на Центъра е одобрен инвестиционен проект,
разработен през 2015г., и предвиждащ реновиране на 3-етажна сграда, бивша
болница, с цел ситуиране на две социални услуги, но с писма
№08-2613/19.11.2018г. на МТСП е подкрепено ситуирането само на една от двете
услуги – Център за грижа за лица с различни форми на деменция на първия етаж от
сградата. В същото писмо било посочено, че останалата неоползотворена част от
сградата не следвало да се използва за нови резидентни услуги. При преглед на
представените документи било установено, че при отчитане на извършените СМР са
актувани и разплатени дейности, които включвали цялостно обновяване на
сградата/цялостна подмяна на дограма, цялостно изпълнение на топлоизолация по
фасади, ремонт на покрива на сградата, конструктивни укрепителни дейности за
цялата сграда и др./, които с оглед на факта, че социалната услуга по проекта
се ситуира само на първия етаж, то не могат да се определят като допустими
разходи в пълнота.
При така установените факти за
недопустимост на разходите Зам.Министър на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР с решение №РД-02-36-1096/29.07.2020г.
е отказал верификация и плащане на разходи в размер на 160 513,86 лева с
ДДС – пълният размер на разходите, отчетени в искането за междинно плащане,
разпределени както следва – по бюджетно перо 4.1 Разходи за СМР – ремонт и
реконструкция на сграда – 133 761,55 лева, като сумата не се верифицира по
фактура №**********/06.12.2019г., и по бюджетно перо 21.1 Разходи за
невъзстановим ДДС – 26 752,31 лева, като сумата не се верифицира по същата
посочена фактура.
Допълнително по делото жалбоподателят
представя Конструктивно становище за преустройство и реконструкция на сграда
общинска собственост - бивша болница, в
Център за настаняване от семеен тип за стари хора и Център за настаняване от
семеен тип за възрастни с деменция, изготвено през август 2020г., т.е. след
извършване на СМР по процесния обект и постановяване на оспореното решение.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок,
срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимиран
субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността
на решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът направи следните
правни изводи:
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен орган с оглед разпоредбите на чл.9, ал.5 и чл.60-68 от ЗУСЕСИФ, чл.5, ал.1, т.10 от
Устройствения правилник на МРРБ и заповед №РД-02-36-1179/26.09.2018г. на Министър
на регионалното развитие и благоустройство – л.103 от делото. Същият е в
предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактически и правни
основания, обективиращи волята на административния орган ясно и без противоречие
в изложението.
Решението е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила и е съответно на материалния закон.
Правната уредба на верификацията на
разходи се съдържа в чл.60 - чл.68 от ЗУСЕСИФ, като съгласно тези
разпоредби УО извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на
искане на бенефициента след представяне на писмени доказателства, определени с
документите по чл.26, ал.1. Междинните и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез този вид плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият
орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо.
Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ и в Раздел ХІІІ от ОУ към ДПБФП по ОП Региони в растеж 2014-2020г. –
чл.74. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми. Съгласно чл.57, ал.1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да се зачетат разходите за допустими, те трябва и
да попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект
категории разходи. Документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ са утвърдени от ръководителят
на УО на програмата за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи
условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти,
като същите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2
от закона, т.е да определят допустимите категории разходи и максималните
размери на разходите, ако има такива; методът, приложим за определянето на
разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и
възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4; при проекти, които генерират приходи – методът, по който нетните
приходи се приспадат от разходите за проекта; специфичните условия, на които да
отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията,
при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Обсъдените в
оспореното решение Насоки за кандидатстване по процедура на директно
представяне на БФП по Приоритетна ос 5 Регионална социална инфраструктура,
р.13, Допустими дейности, са именно един от документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, поради което съдът намира възражението в тази посока
от жалбоподателя за неоснователно. Съгласно насоките за кандидатстване в случай
на недопустими разходи, които не са свързани със съответната услуга, но са
необходими за цялостно обновяване на сградата, недопустимите дейности следва да
се представят в отделно КСС, заедно с основната КСС, и като недопустими разходи
следва да бъдат включени освен разходите за СМР и съпътстващите ги разходи за
авторски и строителен надзор.
От представеното писмено доказателство по
делото – Писмо изх.№08-2613/19.11.2018г. – л.156 от делото, се установява, че
по повод кандидатстването на Община Димитровград с проектно предложение по
процедура за предоставяне на БФП по ОП РР 2014-2020г. МТСП подкрепя решението
на Община Димитровград да ситуира услугата Център за грижа за лица с различни
форми на деменция на първи етаж в сградата на бившата болница АТЗ, при
съблюдаване на полученото от Община Димитровград потвърждение, че при бъдещи
инвестниционни намерения останалата неоползотворена част от сградния фонд няма
да се използва за представяне на нови резидентни услуги за каквато и да е група
от потребители. Същевременно няма спор, че при отчитане на извършените СМР са
актувани и разплатени дейности, които включват цялостно обновяване на сградата,
които с оглед на факта, че социалната услуга по проекта се ситуира само на
първи етаж, не са определени от административния орган като допустими в пълнота.
Поради това съдът счита, че е правилен извода на органа, че по отношение на исканите
за възстановяване разходи не е възможно да бъдат определени допустимите, които
подлежат на верификация. Ирелевантно за казуса е представеното конструктивно
становище, тъй като то е изготвено след оспореното решение и отразява
необходимост от вече извършените СМР по обекта. От значение за спора е дали представените
документи при искането за плащане отговарят на изискванията за допустимост
съгласно чл.20, ал.1 – 3 от договора за финансова безвъзмездна помощ и изискванията,
предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за
предоставяне на БФП. Тук следва да се посочи, че няма несъответствие с изводи
на УО в Решение РД-02-36-719/21.05.2020г., доколкото последното касае
установяване на нередности във връзка с процедурата по възлагане на обществена
поръчка с предмет Строително-монтажни работи по изграждане на 1-ви етап на
Център за настаняване на възрастни хора с деменция, а възражението в тази
посока от жалбоподателя е неоснователно. Наред с това в настоящото производство
се установява, че от УО на ОПРР 2014-2020г. са изискани с писмо към №99-00-6-545-/5/
от 19.06.2020г. от бенефициера допълнителни документи по чл.63 от ЗУСЕСИФ, но не е постъпвало и приложено
КСС относно Разходи за СМР – ремонт и реконструкция на сграда по сключен договор
от 15.08.2019г. с изпълнител ЕООД Адванс 2002 с предмет СМР по изграждане на
1-ви етап на Център за настаняване от семеен тип на възрастни хора с деменция. В
този смисъл съдът приема, че административният орган правилно и в съответствие
с чл. 64, ал. 1, пр. 1 от
ЗУСЕСИФ е отказал верификацията на недопустимите разходи в размер на 160 513,86
лева, доколкото при извършването на проверка при условията на чл.63 от ЗУСЕСИФ чрез изискването на
допълнително представяне на документи във връзка с искането за плащане №3
/междинно/, такива не са представени.
С оглед изложеното съдът счита, че оспореното
решение е издадено при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК, поради което е
законосъобразно, а жалбата е неоснователна.
При този извод относно неоснователност на
жалбата на ответната страна следва да бъдат присъдени доказаните в процеса
разноски – 4962,17 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Димитровград против Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г. на Зам.Министър и Ръководител
на УО на ОПРР за отказ от верификация на разходи в размер на 160 513,86
лева, направен по искане за плащане №3 /междинно/ по Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 15.01.2019г. №BG16RFOP001-5.002-0016-C01 между МРРБ и Община
Димитровград.
ОСЪЖДА Община Димитровград –
гр.Димитровград, ЕИК ***, да заплати на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство направените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер
на 4962,17 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
Съдия: