РЕШЕНИЕ
Номер 260007 10.01 Година 2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На 21.12.2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Илияна Куцева- Гичева
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 801
по описа за 2020 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от В.О.К., с ЕГН ********** със съд.
адрес ***, адвокат Ц.С.В., против Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1, по който се моли
да се заплати на ищеца сумата от 120 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за причинените на К. вследствие на настъпило
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди във връзка с претърпени увреждания,
а именно:
– Фрактура на десните трансверзални израстъци на Тх1,
Тх2, Тх4,
Тх5, Тх7 и Тх8 прешлени;
– Линеарна фрактура в основата на задната дъга на С5
шиен прешлен;
– Клиновидна фрактура на тялото на Тх8;
– Счупване на костите на носа;
– Парциален пневмоторакс вдясно с наличие на единични
пръснати зони тип „матово стъкло“;
– Оскъден пневмомедиастинум,
което ПТП се е случило на *** год. около 00:05 часа в ***,
при което при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ***,
неправоспособният водач С.К.П. в състояние на алкохолно опиване и поради
движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над
управлението на лекия автомобил, в резултат на което излиза от пътното платно и
се блъска в стълб на улично осветление.
Обезщетение за неимуществени вреди се претендира ведно
със законната лихва от 17.11.2020 год. до окончателното изплащане, което е
момента предявената извънсъдебна
претенция към ответника.
В исковата молба подробно се мотивират действително
преживени болки и страдания във връзка с настъпилите телесни увреждания и
проведено оперативно лечение по отношение на фрактурата на един от прешлените,
при което е приложено лечение с вертебропластика.
Твърди се от ищцата, че се търпят сериозни негативни
последици от процесното ПТП и се мотивира обстоятелството, че следва да бъде
обезщетена за настъпилите неимуществени вреди в посочения в исковата молба
размер.
Ответникът от своя страна изцяло оспорва иска. Твърди
се наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице В.К. във връзка с липсата на поставен предпазен колан, вследствие на което
се счита, че са настъпили и посочените в исковата молба увреждания. Също така
се твърди наличието на знание от страна на ищцата за наличието на алкохол в
кръвта на водача. Оспорва се причинно-следствената връзка на описаните
увреждания с настъпилото ПТП, както и самите травми. Оспорва се размерът на
обезщетението, което се претендира. Оспорват се настъпилите неимуществени
вреди, болките и страданията, както и наличието на психологически травми у К..
Оспорва се и обстоятелството, че следва да ѝ бъде заплатена законна лихва
от посочената в исковата молба дата.
Пловдивски Окръжен
Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е образувано наказателно производство по НОХД №
20205330205520/2020г. по описа на ПРС, което е приключило със споразумение, с
което подсъдимият С.П. с ЕГН **********
е признат за виновен в
това, че нарушавайки посочените членове от НК е извършил престъпление при
управление на МПС- лек автомобил марка БМВ, модел 320И с рег. № ***, като по
непредпазливост е причинил на ищцата В.К. средна телесна повреда.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се
приеме и по отношение одобреното от съда споразумение по НОХД.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на постановенния акт на наказателния съд несъмнено
води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е
налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на причинителя,
което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената СМЕ, който
установява причинно –следствената връзка между деянието на делинквента и
вредоносния резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към
момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена
валидна застраховка ГО.
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от
ответника възражения за съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус.
Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото е разпитана майката на ищцата Р.К., която е била непосредствен
очевидец на психо-физическото състояние на пострадалата след настъпване на
инцидента, която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания. Съдът намира, че
следва да приеме безкритично информацията поднесена от този свидетел, въпреки
че е установена близка родствена връзка с пострадалата. Това е така, тъй като
същата възпроизвежда свои непосредствени и лични впечатления и показанията й са
в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал. Наред с това и
несъмнено най- близките родственици на ищцата имат преки впечатления от
оздравителния процес и преживените от нея психически и физически болки. Съдът
освен това отчита и съдържанието на изслушаната по делото СМЕ установяваща, настъпването
на посочените в исковата молба увреждания. При определяне на справедливия
паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди следва да се вземе под
внимание факта, че навлизането на въздух в дясната преврална кухина е било разстройство на здравето временно
опасно за живота. Също така следва да се съобрази и обстоятелството, че се
касае за счупвания и травматични увреждания на гръбначния стълб, което е с
категорично по – висока степен на опасност за живота и здравето от счупването
на каквито и да било други кости по тялото. Т.е. касае се за една от най-
сериозните травми по костната система на човека. Устройството на гръбначния
стълб, включително гръбначния мозък, определят извод, че всяка травма на
прешлените следва да се възприема, като изключително опасна и водеща евентуално
до последици за здравето за цял живот. Следва, освен това, да се отчете и
обстоятелството, че е извършено и лечение, чрез вертебропластика, което
очевидно е дало желаните резултати. Това обаче не следва да неглижира факта, че
е налице счупване на прешлен, което е довело до нуждата от приложение на
подобна интервенция, вместо по – стария метод за имобилизация в гипсово корито.
В заключение може да се каже, че травмите на ищцата са доста сериозни и наред с
изпитаната физическа болка са повлияли изключително негативно на психиката на К..
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е поискания от самата ица и е в размер на 120 000 лева.
При така очертаното статукво се
налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е
налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил
конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но би следвало
да повлияе на процентното съотношение на съпричиняването.
От събраните по делото
доказателства несъмнено може да се направи извод за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата в аспекта на непоставен предпазен колан.
Съобразно заключението на вещото лице по СМЕ няма данни по тялото на
пострадалата, които да водят на извода за наличие на поставен предпазен колан,
каквито биха били типичните външни увреждания- охлузванията по гръдния кош по
хода на колана. Също така вещото лице обосновава извод, че получените травми,
предимно в дясната част на тялото, е възможно да се получат именно вследствие
на непоставен обезопасителен колан. Ето защо и съдът приема за установен по
делото факта, че К. се е возила в автомобила без поставен колан. На следващо
място изрично експертът сочи, че при поставен такъв травмите по прешлените на
гръбначния стълб щяха да бъдат значително по – малко. Т.е. при извършено
законосъобразно действие от страна на К. по поставяне на обезопасителен колан очевидно
най- съществените травми щяха да бъдат с по – нисък интензитет.
На следващо място съдът счита, че
и другото възражение на ответника за съпричиняване на вредите е доказано и
основателно. Твърди се от застрахователя, че пострадала е знаела, че водачът на
автомобила е употребил алкохол. Съобразно ТР постановено по т.д.№ 1/2014г. по
описа на ОСТК на ВКС трябва да
бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване
на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по - тясно значение
спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият
илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на
произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване
на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание
за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие.
Съобразно даденото тълкуване от
ВКС е налице съпричиняване не само когато увреденият е знаел изрично, че се
качва в автомобила на водач употребил алкохол, а и когато узнаването на този
факт е бил в рамките на обичайното нормално дължимо внимание. В случая по
делото е установено, че П. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1.95
промила. В специализираната литература се сочи, че специфичните неврологични ефекти от
консумацията на алкохол се дължат на сложния комплекс от невромедиатори,
рецептори и неврологични процеси, които той повлиява. Установено е, че активира
т.нар. NMDA и GABA рецептори, определени зони от
кората на крайния мозък, хипокампа и редица мозъчни ядра, като по този начин
променя мисленето, създава усещането за отпуснатост и удоволствие, влошава
моторната координация и променя настроението. По-точно, ефектите зависят
от концентрацията на
алкохола в кръвта. Фазите могат да преминават от една в друга с
повишаване на алкохолното съдържание. Дадените стойности на алкохолната
концентрация са ориентировъчни. Възможни са известни индивидуални различния. 1. Стадий
на еуфорията Състоянието обичайно се наблюдава при алкохолно съдържание в
кръвта от 0,3 до 1,2 промила. В тези условия, настроението е приповдигнато,
самоувереността се повишава, което улеснява социалното контактуване. Още на
този, най-ранен етап, започват да се проявяват негативните ефекти на алкохола –
нарушаване на двигателната координация, понижаване на вниманието и преценката. 2. Стадий
на летаргията Може частично да се припокрие с еуфоричната фаза – започва от
около 1 – 1,2 промила и продължава до около 1,8 промила. Най-характерното
за този стадий е, че именно тук започва загубата на равновесие. Реакциите са
силно забавени, започва да се засяга и заучаването и мисленето - когнитивните
способности. 3. Стадий на дезориентацията Отговаря на
много високо алкохолно
съдържание в кръвта – 1,8 – 2,5 промила. Пияният губи ориентация и сетивност,
речта е силно провлачена и неясна. В огромното мнозинство от случаите,
това е етапът, в който се наблюдава повръщане. Всички последващи етапи
могат да наложат медицинска намеса.
4. Стадий на
ступора При концентрация на алкохол
от около 2,5 до 3,5 промила, настъпва потискане на дихателния център в мозъка,
което е животозастрашаващо, забавяне на сърдечната дейност, загуба на
антероградната памет (спомени за събития по време на опиянението) и дори
съзнанието. Повръщането в този етап може да бъде животозастрашаващо, ако скоро
след това се загуби съзнание.
5. Кома С
изключение на пътно-транспортните произшествия, повечето смъртни случаи,
предизвикани от алкохол, настъпват в този стадий. Рефлексите и дишането са
силно потиснати, сърдечната дейност е силно забавена. Състоянието налага спешна
детоксикация в интензивно отделение.
В случая очевидно по общите
критерии П. е бил в третата фаза на алкохолното опиянение, при което несъмнено
е било налице нарушение на двигателната координация, равновесието и речта. В
унисон с така посочените изводи са и констатациите на вещото лице по
назначената СМЕ, което сочи, че при такава концентрация на алкохол в кръвта
биха били налице нарушения в говора, походката, реакциите са силно забавени. В
съдебното заседание, в което е приета СМЕ в.л. Д. изрично сочи, че при тези
промили е възможно да са налице прицнаците на алкохолна интоксикация,
включително лицето „да ухае“ на алкохол.
При така изложените факти и
изводи следва да се приеме, че в случая степента на алкохолно опиянение на П. е
била предпоставка да са налице обективни признаци за това психо- физическо
състояние, които при нормално внимание и преценка от страна на К. би следвало
да бъдат възприети. Ето защо и несъмнено е налице съпричиняване на вредоносния
резултат и във връзка с второто възражение направено от ответника. Съобразно
извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, както от
пострадалата, така и делинквента съдът намира
за справедливо да се приеме съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50 %,
поради което и окончателния размер на обезщетението, което следва да се присъди
на ищцовата страна е в размер на 60 000 лева.
Следва да
се присъди и законната лихва върху главницата. Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило 06.07.20г.,
а застрахователния договор е сключен след влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр.102
от 29.12.2015г. т.е. не е налице хипотезата на § 22 от ПЗР на КЗ.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно
т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429
от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Няма спор, а и видно от
приложените доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е
предявена пред застрахователя на 17.08.2020г. Законната лихва, която при непозволено
увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон –
чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването
/за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е
в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2
от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по
чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Ето защо обезщетение ще
се присъди, както е поискано от ищеца от датата на онговора на засрахователя
със законната лихва начиная от 17.11.2020г.
Ищцата,
която е починала в хода на производство, е била освободена от държавна такса.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе
дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения иск за
неимуществени вреди е в размер на 60 000 лв. Поради това ответникът следва да
бъде осъден да внесе ДТ от 2400 лв. по сметка на ПОС.
Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да
заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който
е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 150 лв.
Ищцата следва да заплати на
ответното дружество сумата от 362.50 лева направени деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Отправено е искане от ищцовата страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането
е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на
доверителя, пълномощникът е извършвал услугата безплатно. Ето защо и следва
ответникът да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество В. И Б. с ЕИК ********* сумата от 2330 лева
дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №
1 да заплати на
основание чл.432 от КЗ на В.О.К., с ЕГН ********** със съд. адрес ***, адвокат Ц.С.В., сумата от 60 000
лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на К.
вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди във
връзка с претърпени увреждания, а именно:
– Фрактура на десните
трансверзални израстъци на Тх1,
Тх2, Тх4, Тх5, Тх7 и Тх8 прешлени;
–
Линеарна фрактура в основата на задната дъга на С5 шиен прешлен;
–
Клиновидна фрактура на тялото на Тх8;
–
Счупване на костите на носа;
–
Парциален пневмоторакс вдясно с наличие на единични пръснати зони тип
„матово стъкло“;
–
Оскъден пневмомедиастинум,
което ПТП се е случило на ***
год. около 00:05 часа в ***, при което при управление на лек автомобил „БМВ“,
модел „320 И“ с рег. № РВ ***, неправоспособният водач С.К.П. в състояние на
алкохолно опиване и поради движение с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, губи контрол над управлението на лекия автомобил, в резултат
на което излиза от пътното платно и се блъска в стълб на улично осветление за
което същият е признат за виновен със споразумение по НОХД №
20205330205520/20г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата
начиная от 17.11.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер от 120 000,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 2400 лева съразмерно на уважената част
от иска, както и сумата от 150 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения
на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА В.О.К., с ЕГН ********** със
съд. адрес ***, адвокат Ц.С.В. да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №
1 сумата от 362.50
лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати на Адвокатско дружество В. И Б.с ЕИК ********* сумата от 2330 лева
дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :