МОТИВИ към Присъда №129/13.09.2017г.
по НЧХД №119/20175г. по описа на МРС :
Предявена е тъжба от Ф.М.Ф. *** против Р.А.Ф. *** и М.Р.Ф.
от гр.София,за това ,че на 04.01.2017год.,около полунощ ,на ул.“Капитан Петко
войвода“ в с.Чакаларово,общ.Кирково,обл.Кърджали, в съучастие като съизвършители
причинили на Ф.М.Ф. *** лека телесна
повреда,изразяваща се в разстройство за здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – охлузване на задната част на теменната област на
главата,кръвонасядане под десния ъгъл на долната челюст,кръвонасядане в лявата
половина на поясната област и сътресение на мозъка,без пълна загуба на
съзнанието като са повдигнати
обвинения на всеки от двамата подсъдими по чл.130,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск срещу подсъдимите Р.А.Ф. *** и М.Р.Ф. от гр.София от частния тъжител Ф.М.Ф. *** за заплащане солидарно на сумата от 4 000лв. неимуществени вреди,ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04.01.2017год. като същия е
конституиран като граждански ищец,а съответно двамата подсъдими са
конституирани като граждански ответници.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец,счита,че по категоричен
начин е доказано извършването на деянието от подсъдимите,както и тяхната вина.Моли
съда да признае подсъдимите за виновни за извършеното престъпление по чл.130
ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК,като им наложи съответното наказание.Моли съда да
уважи предявения граждански иск в пълен размер,като присъди на тъжителя и направените деловодни разноски.
В съдебно заседание подсъдимия Р.А.Ф.
не се признава за виновен,отрича да е бил тъжителя.Дава обяснения в смисъл,че
посочената вечер бил извън дома си и се прибрал в 00,45часа,след което си
легнал.Към 01-01,30часа на 05.01.2017год. го събудил сина му ,който поискал
телефонния номер на дежурен полицай.Той излязъл на двора и видял ,че техния
братовчед Ф.Ф. е до колите им .М. се бил обадил по телефона и съобщил за
случилото се ,а Ф.Ф. отишъл в двора си,който е в съседство и оттам продължил да
обижда,псува до около три часа
сутринта,като те също останали там ,защото се притеснявали да не се върне пак и
да направи нещо на колите
им.Сутринта,заедно със сина си подали жалба срещу Ф.Ф..Твърди,че това не
бил първи случай с Ф.Ф.,тъй като миналата година той го псувал и обиждал като
бил санкциониран за това. Моли съда да го признае за невинен и да го оправдае
по предявеното му обвинение.
Подсъдимия М.Ф. също не се
признава за виновен .В обясненията си твърди,че на 04.01.2017год. вечерта му
били на гости приятели,които си тръгнали след полунощ на 05.01.2017год.Изпратил
ги към 00,30часа,след което се прибрал и си легнал.Твърди,че към 01,30часа на
05.01.2017год. се събудил и видял,че Ф.Ф. е на улицата,в близост до колите им
като отправял обидни думи по техен адрес.Събудил баща си ,след което се обадил
в полицията.Ф. побягнал към дома си като бил видимо пиян ,заобиколил и от
задния двор на къщата си ,продължил да ги обижда и заплашва.На сутринта заедно
с баща си подал жалба в полицията.Моли
съда да го признае за невинен и да го оправдае по предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимите в с.з.
също моли съда да признае подзащитните му за невинни и да ги оправдае по
повдигнатите с тъжбата обвинение,тъй като счита,че не е доказано от обективна
страна ,че на 04.01. около полунощ да са причинили лека телесна повреда на
тъжителя.На първо място сочи,че е налице непрецизност на обвинението относно
датата на извършването му,тъй като не е ясен момента ,в който е извършен
процесното деяние.Не е конкретизирано и обвинението относно кой от двамата
подсъдими какъв удар,по какъв начин,кога и къде е нанесъл.Счита,че са налице и
съществени противоречия в събраните от съда гласни доказателства.Също така
счита,че не е установено кога точно се е наранил тъжителя,по каква причина и по
какъв механизъм.Ето защо счита,че обвинението не е доказано,поради което
пледира за оправдателна присъда.Моли съда да отхвърли и предявения граждански иск като
неоснователен,претендира и за деловодни те разноски в процеса.
Съдът като прецени събраните доказателства,в тяхната съвкупност и
поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Р.А.Ф. е роден на ***год. в с.Чакаларово, живущ в с.с
бълг.гражданин, женен, работи като дърводелец, огняр, охрана в ОУ „Иван Вазов“
с.Чакаларово, с ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимия М.Р.Ф. е роден на ***год. в Момчилград, женен, живее в гр.София,
ул.“Тинтява“, бл.3, работи като технически ръководител „Веста строй БГ“ ЕООД, ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимите Р.А.Ф. и М.Р.Ф. са баща и син,като
тъжителя Ф.М.Ф. е техен роднина и съсед в с.Чакаларово,общ.Кирково.От повече от
10 години между двете семейства има неразбирателство ,като през 2016год. между Ф.Ф.
и Р.Ф. възникнал спор,като и на двамата били съставени протоколи за
предупреждение по ЗМВР.
Подсъдимият М.Ф. живее в
гр.София,но по новогодишните празници бил на гости в с.Чакаларово.На
04.01.2017год.,подсъдимият Р.Ф. ,заедно с жена си били на гости на св.С.Б..Същата
вечер на подс.М.Ф. гостували св.Б.Р. със
приятелката си.Така последният си тръгнал от дома на подсъдимите към 00,30часа
на 05.01.2017год., като по пътя на около 50-100метра от къщата на М. срещнал
тъжителя Ф.Ф.,който бил във видимо нетрезво състояние.
Подсъдимият Р.Ф. се прибрал в дом
си към 00,45часа на 05.01.2017год.,като сина му се бил прибрал,след което Р.Ф.
също си легнал да спи.Към 01,30часа на 05.01.2017год. М.Ф. се събудил и отишъл
до тоалетна,като на улицата пред дома си видял тъжителя Ф.Ф.,който отправял
ругатни и псувни по негов адрес и семейството му.Подс.М.Ф. събудил баща си и му
казал,че Ф. е до колите им,поради което поискал телефонен номер на дежурен
полицай.Подс.Р.Ф. дал телефона си на сина си и също излязъл в двора.Видял,че Ф.Ф.
е на улицата ,като след като М.Ф. се обадил на дежурния на РУ-Кирково,последния
побягнал към тях,след което заобиколил къщата си и от задния двор продължил да
вика.След като на подс.М.Ф. дежурния полицай съобщил,че не може да изпрати
полицейски патрул същата вечер на сутринта на 05.01.2017год.,двамата с баща си
се явили към 08,30часа в РУ-Кирково,където подали жалба срещу тъжителя Ф..Св.Б.С.,***
снел писмени обяснения от тях,потърсил и Ф.Ф. в дома му към 10,00часа,като по
последния се явил същия ден,преди обед в кметството в селото.Пред св.С.
тъжителя съобщил,че бил на гости на негов приятел на 04.01.2017год.,където
употребил алкохол – изпил 5 домашни ракии,след което двамата подсъдими го били,М.
го бил ударил с нещо по главата и той паднал на земята.Посочил,че го боли
главата,поради което ще ходи на лекар като на св.Б.С. не направило впечатление
той да има синини по лицето,по очите.Също така св.С. *** е получил около
01,45часа телефонно обаждане от телефона на Р.Ф.,че съседа им Ф.Ф. се намирал
на улицата и викал по техен адрес,но не бил изпратен патрул.
На 06.01.2017год. тъжителя Ф.Ф.
е посетил личния си лекар в с.Чакаларово,който го прегледал и му издал за
посещението Амбулаторен лист №97/06.01.2017год.,в който е отразено,че при
амбулаторния преглед била поставена диагноза : открита рана по окосмената част
от главата,с придружаваща контузия в областта на тазобедрената става.В тази
връзка на 09.01.2017год. Ф. е постъпил в Хирургично отделение на
МБАЛ-гр.Кърджали ,където е бил до 13.01.2017год.,видно от Епикриза от ХО
,съгласно която е с окончателна диагноза „Мозъчно сътресение,без открита
вътречерепна травма“.
На
10.01.2017год. се явил за преглед при съдебен лекар,който издал СМУ №4/2017год.,съгласно
заключението на което при прегледа му и представените документи се установили
:Охлузване на кожата на главата,кръвонасядания по лицето и поясната
област,сътресение на мозъка.Описаните увреждания са получени при действието на
твърд или тъпо-ръбест тъп предмет и по
време и начин е възможно да са възникнали така,както съобщава
освидетелстваният.
Сътресението на мозъка,протекло без
пълна загуба на съзнание е довело до разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК,а останалите описани травматични увреждания за причинили
болка и страдание.
На 13.01.2017год. Ф.Ф. депозирал
в РП-Момчилград Жалба срещу Р. Ангелов Ф. и М.Р.Ф..
Във връзка с подадена от Ф. жалба била
образувана преписка ,вх.№44/2017год. на РП-Момчилград,приключила с
Постановление от 27.04.2017год. за отказ да се образува ДП,поради липса на
престъпление от общ характер.
Видно от
заключението по изготвената съдебно - медицинска експертиза,както и от показанията на вещото лице д-р.Н.М.,които съда безспорно
кредитира като небудещи съмнение и неоспорени по делото, на Ф.М.Ф. е било причинено: Охлузване на кожата на главата,кръвонасядания по лицето и поясната област ;
сътресение на мозъка.Получените увреждания са получени при действието на твърд
или тъпо-ръбест тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,както е съобщил пострадалия.По делото липсват
доказателства пострадалия да е изпадал в безсъзнание до степен на травматична
кома,твърденията му за загуба на съзнание след определен кратък период след
нанасяне на урежданията е неиздържано от медицинска гледна точка.Споменът му за
събитията преди и след загубата на съзнание е съвсем ясен ,липсва характерната
за мозъчното сътресение с пълна загуба на съзнание амнезия.Ето защо заключението на вещото лице е , че
сътресението на мозъка е протекло без пълна загуба на съзнание и е довело до
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание.Оздравителния процес е с
продължителност около 10 дни.
Възприетата и
предадена по - горе фактическа обстановка се основава на събраните в хода на
наказателното производство писмени доказателства и доказателствени средства:
СМУ№4/2017год.,Амбулаторен лист №97/06.01.2017год.,Епикриза от ХО на
МБАЛ-гр.Кърджали ИЗ №421/13.01.2017год. ; Преписка ,вх.№44/17год. по описа на
Рп-Момчилград ; Справки за съдимост ; копие от преписка
№318р-3346/31.03.2016год. на РУ-Кирково;Докладна записка относно извършена
проверка по телефонно обаждане ,изх.№318р-962/30.01.2017год. на РУ-Кирково.,заключението
на съдебно медицинска експертиза и показанията на вещото лице,които съда
кредитира изцяло ;обясненията на подсъдимите Р. и М. Филипови , показания на
свидетелите Б.Ж.Р.,С.К.Б. и Б.Д.С.,които съда приема напълно ; на показанията
на свидетелите Ш.С.С.,Д.Ж.Ф. и Съботин Мутков,които съда приема частично.
Съдът намира,че в случая следва напълно да кредитира
обясненията на подсъдимите Р.Ф. и М.Ф.,които освен средство за защита са и
доказателствено средство.Като такова същите следва да бъдат ценени ,след като
се подкрепят от доказателствата по делото.В случая и двамата подсъдими сочат,че
частния тъжител действително е бил пред тяхната къща,на улицата където били
паркирани колите им, същия бил употребил алкохол и отправял нецензурни думи и
изрази по техен адрес.Тези им обяснения се подкрепят от показанията на св.Б.Р.
,който сочи,че около 00,30часа на 05.01.2017год. ,когато си тръгнал от дома на
подсъдимите,срещнал по пътя пострадалия,който бил пиян.Самия частен тъжител в
обясненията си пред св.С.,в качеството му на полицейски инспектор е признал,че
е бил на гости и е употребил алкохол.
Така също обясненията на подсъдимите,че били възмутени
и притеснени от неговото поведение ,поради което подс.М.Ф. *** се подкрепят,тъй
като се доказа ,че на 05.01.2017год. около 01,45часа ОД в РУ-Кирково е получил
телефонно обаждане от М.Р.Ф.,който съобщил,че Ф.М.Ф. отправя псувни и
обиди,поради което поискал да бъде изпратен полицейски патрул.Отразено е в
Докладна записка от ОД на Ру-Кирково,че такъв патрул не е бил изпратен,а лицето
е посъветвано де обърне към ПИ Б.С..
В
тази връзка се опровергава твърдението на частния тъжител в тъжбата,че двамата
подсъдими ,при пристигането си с лек автомобил са слезли и без причина са го
нападнали.Също така ,отправеното телефонно обаждане и искането на съдействие от
полицейските служители подкрепя твърденията на подсъдимите,че не са нанесли
побой над тъжителя,тъй като логично е при едно посещение на полицейски
патрул,последния да констатира телесни увреждания по пострадалия.Още повече при
твърдяното от него изпадане в безсъзнание.
Впрочем,показанията на свидетелите Б.Р.,С.Б. и Б.С.,съдът приема за
достоверни и въз основа на тях изгради фактическата обстановка. Обясненията на
подсъдимите Р.Ф. и М.Ф. кореспондират с показанията на посочените свидетели.Посочената
доказателствена съвкупност обосновава изложената фактическа обстановка.
Свидетелските
показания на св.Ш.С. ,св.Д.Ф. и св.Съботин Мутков,съда намира за частично
достоверни.
Съдът намира,че на
първо място не може да приеме твърденията на първите две свидетелки за времето
на настъпване на инцидента.Самия тъжител сочи „около полунощ на
04.01.2017год.“.Св.Ш.С. твърди за „след 12 часа вечерта;след 12 часа ,през
нощта“.Св.Д.Ф. твърди,че на 04.01.2017год. била извикана от св.С. да приберат
мъжа й,било около 12 часа вечерта.Но свидетеля Р. е категоричен,че е видял Ф. след
00,30 часа на 05.01.2017год.,а св.Б. твърди,че Р.Ф. си е тръгнал от дома му след 00,45 часа на
05.01.2017год.,което прави невъзможно той да е бил бит и да са му причинени
увреждания до 00,00часа на 04.01.2017год.
По нататък, съда
приема показанията на двете свидетелки относно твърденията им,че Ф. е бил в
безпомощно състояние ,в двора на къщата им,че е имал рана в задната част на
главата,а така също в поясната област,защото в тази им част те се подкрепят от
медицинските документи по делото.Но в частта,в която и двете сочат,че той е бил
в безсъзнание,свидетелските им показания са противоречиви и нелогични.Така св.С.
сочи,че той дошъл в съзнание след около един час,а св.Ф. сочи,че той бил в
безсъзнание продължително време,поради което двете го пренесли в
къщата,пръскали го с вода,той не се съвзел,а дошъл в съзнание чак на следващия
ден.
Освен това в
заключението си вещото лице е обсъдило ,освен наличните медицински документи по
делото,така и твърденията на самия пострадал и показанията на двете
свидетелски.Счел, е че липсват убедителни данни за изпадане в безсъзнание до
степен на травматична кома на пострадалия,че твърденията му за загуба на
съзнание след определен кратък период след нанасяне на урежданията е
неиздържано от медицинска гледна точка.
Също така съда
намира ,че показанията на св.Ш.С.,че изпадналия в безсъзнание пострадал е бил
донесен от двамата подсъдими,които са то оставили в двора и си тръгнали също
остават недоказани.Това е така на първо място ,защото не се доказа ,че той
изобщо е бил в безсъзнание,а така също защото такова твърдение не е изложено
дори от самия частен тъжител в тъжбата.
Частично
необосновани се явяват и свидетелските показания на св.Съботин Мутков,относно
частта ,в която той твърди за възприети от него увреждания по пострадалия ,за
които няма доказателства,а дори и не са били заявени.Той сочи,че пострадалия
бил „…в синини,имаше удари по лицето,очите му посинели … гърба целия в синини.“
Сочи,че според него това били „синини от удар,на двете очи“.Такива увреждания
не са били констатирани при прегледа на 10.01.2017год. от съдебен лекар,като не
са били възприети и от св.Б.С.,който на 05.01.2017год. е говорил с пострадалия.
Предвид
изложеното досежно показанията на св.Ш.С. ,Д.Ф. и св.Съботин Мутков,съдът
намира, че същите не отразяват обективно обстоятелствата, предмет на изясняване
по делото. По тези съображения, показанията на тези свидетели,в посочените
части следва да бъдат изключени от доказателствената при решаване съществото на делото.
От правна страна :
При така описаната фактическа обстановка съдът
намира,че подсъдимият Р.А.Ф. *** и
подсъдимият М.Р.Ф. от гр.София не са осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК,за
които деяния с тъжбата им са повдигнати обвинения,а именно : че на 04.01.2017год.,около полунощ ,на
ул.“Капитан Петко войвода“ в с.Чакаларово,общ.Кирково,обл.Кърджали, в съучастие
като съизвършители причинили на Ф.М.Ф. *** лека телесна повреда,изразяваща се в
разстройство за здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – охлузване на
задната част на теменната област на главата,кръвонасядане под десния ъгъл на
долната челюст,кръвонасядане в лявата половина на поясната област и сътресение
на мозъка,без пълна загуба на съзнанието .
Твърденията на частния тъжител, изложени в тъжбата и
очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в
НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при
което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е
доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК,а присъдата не може да почива на предположения.В конкретния случай съвкупността от преките и косвени
доказателства по делото не сочи на
единствено възможният извод, че посочените телесни увреждания са причинени на тъжителя именно от подсъдимите и то по описания в частната тъжба начин.
Изпълнителното деяние "причини" следва да бъде
осъществено чрез действие, в резултат на конкретно физическо въздействие от
страна на подсъдимия следва на пострадалия да е причинен противоправния
резултат. В тъжбата са описани увреждания и механизъм на извършване на
деянието, който не се установи в хода на съдебното следствие от разпита на
свидетелите. В тъжбата е посочено: "На 04.01.2017год.,около полунощ ,аз се
връщах към дома си в с.Чакаларово….Без повод от моя страна М. и Р. дойдоха при
мен и ме нападнаха.М. ме удари с камък по задната част на главата и паднах на
земята.Двамата започнаха да ми нанасят удари с крака по цялото тяло.Изпитах
силни болки и съм изпаднал в безсъзнание….двамата са ме занесли до моя дом и са
ме оставили в двора.“
На първо място безспорно се установи,че към 00,30часа на
05.01.2017год. частния тъжител все още не е бил пред дома си,а е вървял по
улицата.В този час все още и подс.Р.Ф. не се е бил прибрал от гостуването си
при св.С.Б.,а това е станало към 00,45часа.Следователно няма как на
04.01.2017год.,около полунощ,т.е. до 00,00часа на тъжителя да са причинени
процесните увреждания,така както той сочи в тъжбата си и както е повдигнал
обвинението срещу подсъдимите.
Безспорно
е по делото, че на
05.01.2017г.,след 00,30часа, Ф.Ф. е
получил травматични увреждания – охлузване на кожата на
главата,кръвонасядания по лицето и поясната област ; сътресение на мозъка,което
е протекло без пълна загуба на съзнание.
Липсват каквито и да
било доказателства за механизма, по който тъжителят е получил уврежданията. От
съвкупната преценка на доказателствата по делото, не може да се достигне до
несъмнен извод, подсъдимите Р. и М. Филипови умишлено да са
причинили лека телесна повреда на Ф.Ф.,
не е доказано същите да са нанесли каквито
и да било удари на тъжителя.
В тази насока
твърденията на тъжителя, че подсъдимия М.Ф. го е ударил с камък
по задната част на главата, а в последствие и двамата подсъдими са му нанесли удари с
крака по цялото тяло,в следствие на което той е изпаднал в безсъзнание са
неподкрепени от доказателства. Въпреки, че обясненията на двамата подсъдими, в частта, с която те
отричат да е нанесли каквито и да
е
удари на Ф., да се възприемат като пряк израз на правото
им на защита, то други доказателства, които да
подкрепят твърдението на тъжителя и да обосноват несъмнен извод за виновно
поведение липсват.
Показанията
на св.Д.Ф.,съпруга на тъжителя и св.Б.С., които
установяват обективното състояние на тъжителя след инцидента, макар да
кореспондират с медицинското свидетелство и изготвената и приета по делото СМЕ,
представляват косвени доказателства.Свидетелите
нямат преки впечатления - техните показания са изградени само на база думите на
страните в процеса и на обективното им състояние след инцидента. Не е свидетел –очевидец на инцидента и св.Ш.С.,която твърди,че
подсъдимите,техни братовчеди са донесли сина й в двора и изчезнали.Дори самия
частен тъжител в тъжбата си не сочи да е имало други лица на мястото на което
той твърди,че му е нанесен побой.Нещо повече,самия тъжител в тъжбата си не
сочи,че неговата майка,св.Ш.С. е видяла как двамата подсъдими са го занесли до
неговия дом и са го оставили в двора.Именно тези обстоятелства доведоха съда до
извода,че показанията на св.С. в посочените части не са достоверни и не следва
да се кредитират.
Следователно всички разпитани по делото свидетелите не са
очевидци, нямат преки впечатления и обстоятелството, как се е развил инцидента между страните.
При използване на косвени доказателства в
наказателния процес е допустимо постановяване на осъдителна присъда само и
единствено когато между всички улики и останалите обективни доказателства
съществува неразривно единство, направеният въз основа на това извод е
единствено възможен и на трето място, да не поражда никакви съмнения. Когато
обвинението се базира само на косвени доказателства, както в настоящият случай,
е задължително всяка улика да бъде внимателно преценена като възможен факт от
обективната действителност във връзка с другите налични улики и останалите
обективни данни по делото. Между съществуващите косвени доказателства е
необходимо да съществува такава обективна връзка, която да не поставя под съмнение
наличието на всички елементи от състава на престъплението от обективна страна,
а направеният въз основа на съвкупната им оценка извод да е единствено
възможният и да не поражда никакви съмнения. От показанията на разпитаните в
производството свидетели се установява обективно, че между 00,30часа и 00,45часа на 05.01.2017год. частния тъжител Ф.Ф. се е
прибрал в дома си в с.Чакаларово,при което е бил в нетрезво състояние,а по
същото време и подсъдимите Р. и М. Филипови са били в съседство,в техния
дом.Установява се също ,че в последствие частния тъжител е получил травматични
увреждания.Опровергава се обаче неговото твърдение,че е загубил съзнание,тъй
като вещото лице счита,че от материалите по делото липсват убедителни данни той
да е изпаднал в безсъзнание до степен на травматична кома.От една страна
сътресението на мозъка ,протекло с пълна загуба на съзнание сочи на друга правна
квалификация,което не е предмет на обсъждане в настоящия процес,а от друга
страна не се доказват твърденията ,както на частния тъжител,така и на св.Ш.С. и
св.Д.Ф.,че Ф.Ф. е бил в безсъзнание,и то продължително време,поради което се е
наложило двамата подсъдими да го занесат
до дома му.
Показанията на свидетелите не носят информация
за инициатора,за мястото, нито за механизма, по който тъжителят е
получил установените от съдебния лекар травми. Т.е. свидетелските показания,
медицинските документи и изготвената СМЕ, не обосновават единственият възможен
извод – Р.Ф. и М.Ф. да са автори
на деянията, за което са предадени
на съд и да са ги осъществили
умишлено, доколкото за съставомерността на деянието по чл. 130, ал.1 от НК законът изисква наличие на пряк умисъл.
Не са налице доказателства, на базата на които да се приеме, не само че
деянието е извършено от обективна страна - нанасяне на удар с камък
в областта на главата и удари по лицето и тялото с ритници,
осъществени от подсъдимите върху тъжителя, но и от субективна страна,
т. е. подсъдимите да са
съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
А всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
В съответствие с горните мотиви и
на основание чл. 304 НПК,
съдът призна подсъдимия Р.А.Ф. *** за невиновен в извършването на
престъплението по чл.130,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК за което му е повдигнато
обвинение и изцяло го оправда. Също така
съдът призна и подсъдимия М.Р.Ф. от
гр.София за невиновен в
извършването на престъплението по чл.130,ал.1,вр. чл.20,ал.2от НК за което му е
повдигнато обвинение и изцяло го оправда
По предявения граждански иск :
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск срещу подсъдимите Р.А.Ф. *** и М.Р.Ф. от гр.София от частния тъжител Ф.М.Ф. *** за заплащане солидарно на сумата от 4 000лв. неимуществени вреди,ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04.01.2017год. като същия е
конституиран като граждански ищец,а съответно двамата подсъдими са
конституирани като граждански ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,които
виновно е причинил другиму вреди. Предвид оневиняването на подсъдимия и гр.
отв. Р.А.Ф. *** в извършването на престъплението по
чл.130,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК и подсъдимия и гр. отв.М.Р.Ф. от гр.София в извършването на престъплението по
чл.130,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК, то съда намира,че предявения граждански иск
за обезщетяване на неимуществените вреди,претърпени от частния тъжител и
гр.ищец Ф.Ф.,в следствие на тези деяния, също следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан.
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал.1 НПК разноските, направени по делото, останаха за сметка на частния
тъжител Ф.М.Ф. ,а също така той следва да заплати на подсъдимите Р. и М.
Филипови направените от тях разноски в размер на 700лв. - възнаграждение на
един адвокат .
По изложените съображения от
фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата
си.
Председател
:
/П.Амбарева/