МОТИВИ към НОХД 343/ 10г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Р.Я.З. ***, за това, че На 15.11.2009г. в гр.Пазарджик /тоалетната
на ЖП гара/ е извършил действия: улавяне,стискане за гърдите и опипване по дупето – с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна
възраст,а именно Е.М.Б. *** - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
по чл.149ал.1 от НК.
Приет за разглеждане в настоящия
наказателен процес бе граждански иск от пострадалата, действаща чрез нейния
баща и законов представител и чрез назначения служебно повереник за сума в
размер на 8000 лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на инкримнираното престъпно деяние, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Като граждански ищец се
конституира пострадала малолетна Б. , действаща чрез нейния баща и законов
представител и служебно назначения повереник.
В съдебно заседание представителят
на РП Пазарджик дава становище за налагане на наказание с приложение на нормата
на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК при поддържана доказаност на обвинението и налагане на наказание лишаване от свобода
под установения минимум в закона , което се изтърпи реално.
Повереникът на пострадалата дава
становище за доказаност на обвинението, като твърди, че гражданският иск също е
доказан по основание и по размер, с което настоява за неговото уважаване в
пълен размер.
Подсъдимият признава фактите,
които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. .
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства ,
потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Св. Б. е на 10 години.
Семейството й, в което
имало три деца, живеело в нищета в една от къщите намиращи се
срещу ЖП – Гара – гр. Пазарджик, на ул. “Чая” № 2. Бащата - св.Б., освен ровел
в контейнерите за смет и метални
отпадъци в пунктовете, като продавал намереното. Децата заедно с майката
неколкократно били залавяни да се занимават с просия в района на ЖП – Гара –
гр. Пазарджик, поради което със съдействието на инспектор ДПС при РУМВР – гр.
Пазарджик, св. Б., брат й, сестра й и майка й били настанени в Комплекс за
социални услуги и дейности – гр. Пазарджик, с мярка “Полицейска закрила”. В
комплекса детето било поставено на подходящ за възрастта му режим и записано в
местно училище. С оглед наличния свободен режим на пребиваване в Комплекса, св.
Б. и семейството й можели да се движат свободно, често били посещавани от
бащата-свид.Б. и ходели в
жилището,находящо се на ул. “Чая” № 2.
На 15.11.2009 г.
свидетелката посетила дома си и била изпратена от баща си при обвиняемия, за да
му предаде дамски поли, които той да продаде на сергията.
Детето познавало З. по
физиономия, един или два пъти сама ходила при него - гледала филми на телевизор, поставен до
сергията. Знаела, че се познават добре с баща й, и в предвид изграденото до
този момент доверие ,отишла сама при
тоалетните на ЖП – Гарата. Там предложила на подс.З. да закупи от нея полите за
сумата от шест лв. Обвиняемият не се съгласил, защото полите били във видимо
лошо състояние и нямало как да реализира в последствие продажба. Тогава св.Б.
започнала да му се моли да ги вземе, за да
купи за семейството си хляб.
З. й предложил му помогне
да измият тоалетните, срещу което да й даде пари и детето се съгласило.
Двамата с подсъдимия влезли
тоалетните и започнали да мият, св. Б. държала в ръце подомиячка с дълга дръжка
и почиствала с нея. . Тоалетните на ЖП – Гара били общо пет на брой, като
половината били мъжки, а другата половина дамски. Пред мъжките имало коридорче,
което ги отделяло от дамските, а самото коридорче било отделено от стълбите по
които се влизало в тоалетните с врата. Подсъдимият изчакал от мъжката тоалетна
да излезе посетител, след което дръпнал за ръката свидетелката Б. в коридорчето пред мъжките тоалетни. Заключил
вратата, но оставил ключа в ключалката. З. привлякъл към себе си пострадалата и с две ръце я уловил за
гърдите, като ги стиснал,започнал да ги мачка, казал й, че го прави да “й пораснат гърдите”. След това пуснал
свидетелката и с едната ръка я уловил за
дупето, а с другата си ръка откопчал ципа на панталона си. Опитал да откопчае
ципа на панталоните на детето, но не успял. Св. Б. с дръжката на парцала, който
държала, го ударила по ръката. Подсъдимият се свил, свидетелката отключила вратата и избягала
плачейки.
Веднага отишла при баща
си и му разказала какво се е случило. Св. Б. се обадил на телефон за спешни
повиквания тел. 112, като на място своевременно се отзовали полицейски служители.
Съдът възприе описаната
горе фактическа обстановка въз основа направените самопризнания по реда на чл.
371 т.2 от НПК на подсъдимия, които се потвърждават напълно от анализа на
събраните по надлежен процесуален ред на ДСП доказателства.
Като се има предвид инкриминираната ситуация с
оглед на участниците в нея , несъмнено е, че основен източник на информация относно
развитието й ще дават именно те. Останалите доказателства не са преки и основно
имат своето значение за преценка на преките доказателства от гледна точна на
тяхната достоверност. На първо място при анализа на показанията на пострадалата
и обясненията на подсъдимия следва да се имат предвид не само техните качества
на жертва от сексуално насилие и автор на такова, но и някои специфики на
личността им. В конкретния случай по отношение на пострадалата това е нейната
възраст и социалната и семейна среда, в която живее и която може да разкрие по
различно отношение към случилото се с нея. Последното обаче е напълно
игнорирано като определящ фактор в показанията на пострадалата предвид
експертното изследване,което е правено на личността й във връзка с инцидента и
даденото заключение от двамата експерти психолог и психиатър. Констатираните по време на
изследването напрежение и променливо емоционално състояние са отдадени на преживяното
и възпроизвеждането му по повод на изследването. Констатирано е ,че детето е
разбрало какво подсъдимият е искал да направи с него на фонана доста добри познания в сексуалния
живот по отношение на хронологичните процеси. Въпреки установения психичен
стрес, проявен с последици като невротични прояви от вегетативен характер, но в
процес на отшумяване , е прието, че пострадалата може да дава достоверна
информация за случилото се.
Дори и без да са
установени горните обстоятелства, показанията на пострадалата сами по себе си
преценявани в тяхната последователност и същност, могат да получат оценка за
достоверност. Твърденията й в двата
разпита – пред разследващия орган и пред съдия са еднопосочни. Ясно илюстрират поканата
от подсъдимия към помещението, в което се намирали тоалетните под предтекст да
се почистят срещу заплащане, демонстративното заключване на помещението, с което ясно е манифестирано още
в този ранен момент похотливото намерение на подсъдимия, последващото му
осъществяване чрез опипване гърдите на детето и неговите задни части. Всички
тези действия са били напълно неочаквани и непровокирани от пострадалата, която
е била там с друга , а се оказва обект на сексуално насилие, което става съвсем
плашещо за нея, когато подсъдимият си разкопчава панталоните и прави опит да
разкопчае нейните. Преодоляла страха и вероятно съвсем инстинктивно, тя
отблъсква нападателя и бяга, което я спасява от евентуално развитие на
ситуацията в по- сериозен аспект.
Вярно е, както
настоятелно твърди защитника, че в показанията си по реда на чл. 223 НПК
пострадалата не е заявила едно от действията , които ясно е възпроизвела в
предшестващия разпит пред разследващия орган. Липсата на такова твърдение в
разпита пред съдия обаче не го прави невярно, тъй като освен , че е заявено в
предходния разпит, то е съобщено и при снетите обяснения от св. В. , който е
оперативен работник, снел обяснения на пострадалата непосредствено след случая
( виж показанията му). Нещо повече – самият подсъдими при тази предварителна
проверка е направил самопризнания, вкл. и за прихващането „ отзад”, каквито иначе въобще отсъстват при разпита му след
привличането му в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК. Въпреки отсъствието им обаче , и
дори въпреки показанията на неговата съпруга с достатъчно ясната инициатива за оневиняване, обвинителната
теза се доказа от показанията на пострадалата , потвърдени от тези на св. В. и
на св. Б., който е баща на пострадалата и пред когото тя първо е възпроизвела в
достатъчно детайли случая, което го е провокирало да сигнализира по телефона за
спешни случаи 112.
Визираните в показанията
на пострадалата и извършени спрямо нея действия от страна на подсъдимия –
притискането на определени органи у подрастващото момиче несъмнено е извършено
с цел да се удовлетвори полово желание, обслужено чрез разкопчаването на панталона - за „ освобождаване” на половия орган вече в
процес на възбуда. Последното напълно отговаря на определението за сексуално
възбуждане, което е система от физически импулси, подготвящи мъжа или жената за
секс. Дали намеренията на подсъдимия с
престъпните му действия са били в тази посока ( предвид опитът за разкопчаване
панталона и на пострадалата) е вън от
предмета на делото, очертан тясно в параметрите на обвинение по чл. 149, ал.1
от НК.
Подсъдимият е съзнавал
противоправността на деянието си. На плоскостта на поставена диагноза „специфични разстройства на личността”, при
общо заболяване „хистрионна личност , състояние след психотична декомпенсация с
остатъчна симптоматика от халюцинаторния кръг” и предвид експертното му
изследване в хода на ДСП , се прие, че той страда от психично състояние в
общоприетия смисъл на това понятие ( л. 32), поради наличието само на
„разстройство на личността и поведението” без признаци на психично разстройство
. Констатирана е способността да разбира свойството и значението на своите
постъпки към датата на деянието и да ги ръководи. Действията му са били
обмислени и целенасочени – отвел е детето към помещение, което се заключва , за
да си осигури възможност за блудствените действия – жертва, която е заключена и
отсъствие на евентуални посетители на това иначе достъпно място. Пристъпил е
незабавно към действия, които също са били бързи и чиято последователност и
същност от опипването до разкопчаването на панталона ясно сочи целта му за удовлетворяване
на полово желание.
Предвид горното, съдът
призна подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с императивната норма на чл. 373, ал. 2 от НПК, препращаща към чл. 58
А от НК. С приложението на последната норма поради липсата на предвидени
алтернативни наказания, съдът определи наказанието по чл. 55, ал.1 т.1 от НК,
тоест под предвидения минимален размер от една година лишаване от свобода.
За да отмери наказанието
конкретно по размер съдът съобрази високата обществена опасност на деянието,
както и завишената такава на дееца, отчетена на основата на липсата на
предходни осъждания и други данни за противоправни и противообществени прояви, но
и конкретната проява, също характеризира лицето в изключително негативен
аспект.
По отношение
здравословното състояние на подсъдимия, акцент върху което постави защитата, то
дори и да е определящо неговият статус във връзка с работоспособността му, не
може, предвид естеството си, да оказва
съществено значение при наказанието. Причината е, че се касае до някаква форма
на психично заболяване в общоприетия смисъл на думата ( виж експертизата), която не засяга нито сексуалния, нито дори
психичния статус от гледна точка на целите на наказателния процес и
наказанието. Дори и да се подходи снизходително, предвид заболяването, то тази
снизходителност не следва да е за сметка ролята на наказанието като възмездие
за извършеното престъпно деяние, тъй като само така, то може да бъде съответно
на престъплението и справедливо, каквото
е изискването на закона към него. От друга страна, наказанието не само следва
да въздейства поправително и превъзпитателно към дееца и да има възпиращ ефект,
но да постигне същата цел и спрямо
останалите членове на обществото. Имайки
предвид това, съдът прецени, че
подсъдимият следва да получи наказание от седем месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи реално при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит
тип. Отхвърлени бяха претенциите на
защитата за условно наказание с водещия мотив, че то не би постигнало нито
личната, нито в случая , което е и по-важно - генералната превенция. Касае се
до една преднамерена и обмислена стратегия от страна на подсъдимия, който се е
възползвал от появата на детето, отвел го е нарочно в помещение, което
позволява то да бъде заключено и лишено от възможността да се придвижва според
волята си. Възползвал се е от доверчивостта на момичето и ситуацията, в чиято
организация сам има принос, воден от
целта си за удовлетворяване на полово желание, реализирана само до етапа на
блудствените действия. Този резултат е следствие и на защитната реакцията на
жертвата, която, ако въобще е имало по-дръзки намерения от страна на дееца, ги
е осуетила.
Като последици от
инцидента обаче, несъмнено пострадалата е претърпяла силен психологически
стрес, което е констатирано и при експертното й изследване. Състоянието й
непосредствено след случая е описано
както с показанията на нейния баща, при който е избягала ( „беше уплашена до
смърт” ), така и с тези на разпитвалия я полицейски служител св. В. – „детето
беше видимо разстроено, пред мен плачеше”. Имайки предвид тези показания и заключението
на ППЕ относно последиците върху пострадалата от извършените спрямо нея
действия, съдът прие, че за да бъде обезщетена за претърпените си неимуществени
вреди, тя следва да получи от подсъдимия сума в размер на 4000 лв. , като до
окончателния размер на гражданската претенция – до 8000 лв. искът се отхвърли
като неоснователен. Уважен бе и
акцесорният иск за лихви върху уважената част на иска сумата от 4000 лв., от
датата на деянието до окончателното изплащане на тази сума.
Подсъдимият бе осъден да
заплати на основание чл. 189, ал.3 от НПК и сторените по делото разноски в
размер на 423 лева, както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: