Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна_____________2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, Първо отделение, ХІ
ти състав, в публичното
заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТИНКА КОСЕВА
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 1411 на Административен съд - Варна по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Месокомбинат Варна” АД, ………., със седалище и адрес на
управление ………………,
представлявано от Е.Ж.М., против Решение № 63/27.02.2012г. на в.и.д. директор на
ТД на
НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 16119 - 44/20.02.2012г. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № ВхК - 16119 - 36/26.01.2012г. издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Твърди, че при издаване на
постановлението публичният изпълнител е нарушил разпоредбите на чл.198, ал.2 и
чл.195, ал.6 от ДОПК. Твърди, че с ПНОМ № ВхК - 16119-34/16.01.2012г. същият
публичен изпълнител е наложил запор на движими вещи – машини и съоръжения с
обща балансова стойност 1307244,30лв., тоест, първото наложено обезпечение
надхвърля с почти 275000лв. задължението по РА № *********/28.12.2011г. По тези
съображения твърди, че възбраната на недвижим имот се явява прекомерна обезпечителна мярка,
приложена в нарушение на чл.198, ал.2 от ДОПК и на чл.6 от АПК. Намира за
ирелевантно обстоятелството, че срещу дружеството е налице друго ревизионно
производство. Оспорва констатациите на административният орган, че има подадено
уведомление по чл.77 от ДОПК. Иска постановяването на решение, с което да се
отмени Решение № 63/27.02.2012г. на директора на ТД на НАП – Варна и
потвърденото с него ПНОМ № ВхК – 16119-36/26.01.2012г. издадено от публичен
изпълнител при ТД на
НАП – Варна.
Ответната страна оспорва жалбата. Моли същата да се
остави без уважение и да се присъди в полза на Дирекцията юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че с ревизионен акт №
*********/28.12.2011г. на дружеството са установени задължения общо в размер на
главница и лихви 1032240,92лв., от които: по чл.177 от ЗДДС – 987000,00лв;
Корпоративен данък за 2008г. – главница 222,50лв., лихви 65,89лв; Корпоративен
данък за 2009г. – главница 38087,03лв. и лихви 6865,50лв.
За обезпечаване събирането на задълженията установени с
посочения ревизионен акт, на основание чл.195 от ДОПК публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна е издал следните постановления за налагане на обезпечителни
мерки: 1/ изх. № ВхК – 16119 –
34/16.01.2012г., с което е наложен запор върху движими вещи находящи се
в Месопреработващ комбинат в ………………, представляващи машини и съоръжения подробно описани в букви
от а) до н), с обща балансова стойност към 31.08.2010г. в размер на
1 307 244,30лв; 2/ Обжалваното по
настоящото дело постановление изх. № ВхК – 16119 – 36/26.01.2012г., с което е наложена възбрана
върху поземлен имот в ……………. УПИ № ХVІ – ……., заедно с построените в имота стопански сгради, както и всички
подобрения и приращения върху имота, с обща балансова стойност 9673000лв., до
размера на задължението по
РА № *********/28.12.2011г. и 3/ изх. №
ВхК – 16119 – 37/26.01.2012г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банковите сметки в размер на 15226,37лв., находящи се в …………………..
В цитираните
постановления изрично е посочено, че с тях на основание чл.121, ал.6 от ДОПК се
продължава и запазва действието на постановленията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е ПНОМ № ВхК – 16119 – 36/26.01.2012г. Същото е
обжалвано по административен ред пред директора на ТД на
НАП – Варна, който с Решение № 63/27.02.2012г., го е потвърдил. За да отхвърли жалбата,
решаващият орган е приел за недоказано твърдението на дружеството, че наложената възбрана ще възпрепятства дейността му. Прието е още, че
дружеството не е представило доказателства за това, че наложените обезпечителни
мерки ще спрат извършваната от него дейност. Във връзка с твърденията, че възбраната ще затрудни дейността е прието, че дружеството
може да се възползва от възможността по чл.199 от ДОПК да поиска замяна на
обезпечителните мерки, както и по реда на чл.229 от ДОПК да поиска разрешение
за неотложни плащания. Посочено е още, че дружеството не е представило други
обезпечения описани в чл.197, ал.3 от ДОПК както и, че е подадено уведомление
по чл.77 от ДОПК. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на жалбата,
директорът на ТД на НАП – Варна е посочил, че срещу дружеството е налице и
друго ревизионно производство на фаза издаден ревизионен доклад, с който са
установени задължения за ДДС – главница 1975226,60лв. и лихви 788388,39лв.,
поради което действията на публичния изпълнител при издаване на ПНОМ № ВхК –
16119 – 36/26.01.2012г.
са адекватни и в защита на публичния интерес.
В последното по делото заседание, представителят на
ответната страна представя доказателства:служебна бележка изх.№3001-000014/12.06.2012г.,издадена
от публичен иззпълнител при ТД на НАП Варна, съгласно която срещу „Месокомбинат
Варна” АД има образувано производство по принудително изпълнение по ревизионни
актове №*********/28.12.2011г. на ТД неа НАП Варни и РА №*********/05.03.2012г.
на ТД на НАП Варна в общ размер:главница 3000536.13лв. и лихви в размер на
982795.27лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес, в срока по
чл.197, ал.2 от ДОПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което
се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния
съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал.
Условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка са определени
от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
Тоест, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е както ПНОМ, така
и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП - Варна. Следователно,
съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
В случая при
извършване на служебната проверка, настоящият съдебен състав преценява, че
обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на
НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. От своя страна и обжалваното
решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо. Няма спор и,
че решението е издадено от материално компетентен орган – зам.директора на ТД
на НАП – Варна, в качеството му на в.и.д. директор съгласно заповед
№ ЗЦУ – 534/04.05.2010г., и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
С
атакуваното постановление №ВхК-16119-36/26.01.2012г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП гр.Варна на осн.чл.195, ал.1-3 вр. с чл.200 от ДОПК с мотиви, че ще
се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на
1 032 240.92лв., установено с ревизионен акт №*********/28.12.2011г.
е наложена възбрана върху поземлен имот с площ 2410 кв.м., находящ се в …………….,
съставляващо УПИ №ХVІ-.. по плана на …., заедно с построените в имота стопански
сгради с разгърната застроена площ 167 кв.м., както и всички подобрения и
приращения върху имота до размера на задължението с балансова стойност
9 673 000.00лв.
За обезпечаване
на същото публично държавно вземане в размер на 1 032 240.92лв.,
установено с ревизионен акт №*********/28.12.2011г. на 16.01.2012г. публичния
изпълнител при ТД на НАП Варна е издал постановление за налагане на обезпечителни
мерки №ВХК -16119-34/16.01.2012г. с мотиви, че ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо вземане с което е наложил запор върху движими вещи,
собственост на жалбоподателя, находящи се в Месопреработващ комбинат ……. с обща
балансова стойност на активите в размер на 1 307 244.30лв.,
надвишаващ размера на изискуемото публично вземане в размер на
1 032 240.92лв.
За
обезпечаване на същото публично вземане в размер на
1 032 240.92лв.публичния изпълнител е издал още едно постановление за
налагане на обезпечителни мерки №ВХК-16119-37/26.01.2012г. с което е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки в размер на 15 226.37лв., находящи се в ……..
Описаното
по-горе налага извода,че за обезпечаване събирането на едно и също публично
вземане, установено с ревизионен акт №*********/28.12.2011г. в размер на
1 032 240,92лв., публичния изпълнител при ТД на НАП Варна е издал три
постановления и е наложил три обезпечителни мерки: запор на движими вещи с балансова стойност
1 307 244,30лв. надвишаващ размера на публичното вземане; възбрана на
недвижим имот с балансова стойност 9 673 000.00лв. и запор върху
банкови сметки в размер на 15 226.37лв.
Към
момента на издаване на обжалваното постановление изх.№ВХк-16119-36/26.01.2012г.
с което е наложена възбрана на недвижим имот, установеното и изискуемо публично
вземане по ревизионен акт
№*********/28.12.2011г. в размер на 1 032 240,92лв., е било обезпечено с наложения запор върху движими
вещи на жалбоподателя на стойност 1 307 244.30 лв.с постановление
№ВХК -16119-34/16.01.2012г.
Съгласно
разпоредбата на чл.198, ал.2 от ДОПК публичния изпълнител може да наложи
няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.В случая публичния
изпълнител е наложил три вида обезпечения на обща сума превишаваща
значително размера на вземането по
ревизионен акт №*********/28.12.2011г. в размер на 1 032 240,92лв.Още
с първото постановление е била обезпечено публичното вземане със запор на активи
на стойност 1 307 244.30лв., която сума превишава размера на
публичното вземане с близо
275 000лв.
Обжалваното
постановление и издадено в нарушение на основен принцип, регламентиран в ДОПК,
а именно:обезпечението да съответства на вземането на държавата по
размер-чл.195, ал.7 от ДОПК.
С
налагане на втората обезпечителна мярка с обжалваното постановление, публичния
изпълнител е нарушил разпоредбите на чл.195, ал.7 и чл 198, ал.2 от ДОПК тъй
като обезпечението не съответства на размера на вземането и се явява
прекомерно.
Що
се отнася до изложените съображения, че срещу жалбоподателя е налице друго
ревизионно производство на фаза издаден ревизионен доклад, поради което
наложеното обезпечение следва да обезпечи и едно бъдещо публично вземане, съдът
намира, че този факт е ирелевантен към законосъобразността на обжалваното
постановление.На първо място не са представени доказателства от ответника за
наличие на такова ревизионно производство и е недопустимо обезпечаването на
едно публично вземане по конкретно посочен ревизионен акт и размер да се
обосновава с друго предполагаемо бъдещо публично вземане.Съгласно разпоредбата
на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания, а не бъдещи такива.Следователно обжалваното постановление е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК.
Ирелевантна
за спора е представената служебна бележка от публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, че срещу жалбоподателя има образувано производство по принудително
изпълнение в размер на 3000536.13лв. и лихва 982795.27лв. по ревизионни актове
№*********/28.12.2011г. и №*********/05.03.2012г.
Наложената
втора обезпечителна мярка с обжалваното постановление се явява прекомерна и
незаконосъобразна, след като размера на
установеното публично вземане е бил обезпечен преди това с друго
обезпечение::запор на движими вещи на обща стойност 1 307 244.30лв.,
която превишава размера на публичното вземане от 1 032 240,92лв.Така
издадената повторно обезпечителна мярка ограничава имуществената сфера на
длъжника в случая жалбоподателя и ще доведе до сериозно възпрепятстване на
дейността му, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Изискването за съразмерност между обезпечението и вземанията
на държавата е въведено с разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК, според която
обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините,
установени или установяеми по реда на ал.5. Отделно от това, разпоредбата на
чл.198, ал.2 от ДОПК допуска публичният изпълнител да наложи няколко по вид
обезпечения, но до общия размер на вземането.
Горното
означава, че при определяне на обезпечителната мярка винаги трябва да се държи
сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за
интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване
произтича пряко и от принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, според който
административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна
на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване
на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по
чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
В
случая по отношение на обжалваното постановление е налице хипотезата на т.3 от
цитираната разпоредба, а именно:неспазване на изискванията за налагане на
обезпечителни мерки по чл.195 и сл. от ДПОК и нарушение на разпоредбата на
чл.195, ал.7 вр. с чл.198, ал.2 от ДОПК.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ВХК -16119-36/26.01.2012г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП гр.Варна с което на осн.чл.200 и чл.205 вр. с чл.195,
ал.1-3 от ДОПК е наложена възбрана върху имот площ 2410 кв.м., ………………
собственост на „Месокамбинат Варна” АД
по жалбата на „Месокомбинат Варна”
АД, ЕИК ………….,
със седалище и адрес на управление …………., представлявано от Е.Ж.М., потвърдено с Решение № 63/27.02.2012г. на
зам.директора на ТД на НАП – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: