№ 4030
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Н.а
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110116424 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Б. С. С. срещу „К. К. М."
ЕАД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 798,48 лв., представляваща сбор на
недължимо заплатени суми по сключени от ищеца Договори за потребителски кредит с „К.
К. М." ЕАД и Договор за поръчителство с „К. Г." ЕООД, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 23.02.2018г. Б. С. сключил договор за
потребителски кредит с ответника. В договора било посочено, че минималната сума, която
може да бъде усвоена по кредита е 200 лв., кредитният лимит е 2000,00 лв., лихвеният
процент е 36, а ГПР при максимален кредит е 50%. Имало изискване да бъде предоставено
едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен
трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00
лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или
поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество. На 23.02.2018г. ищецът подал
искане за отпускане на кредит в размер на 2000,00 лв. На същия ден кредитът бил отпуснат.
Погасителният план имал силата на споразумение между страните за усвояване на сумата.
Отново на същия ден ищецът сключил договор за възлагане на поръчителство с посочено от
ответника лице, а именно „К. Г." ЕООД. Било посочено, че договорът ще влезе в сила, ако в
петдневен срок от подписването му не бъде осигурено обезпечение, чрез двама души
поръчители. Ищецът е погасил изцяло и предсрочно сумата по предоставения заем в общ
размер на 2798,48 лв.
Сочи се, че договорите, сключени от ищеца, са нищожни на осн. чл. 22 ЗПК, чл. 10,
ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Сочи се, че са нарушени
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ЗПК. Посочено е, че в
договора за потребителски креди е посочен размер на ГПР, който е грешен, а
действителният такъв бил 106%. Договорът за поръчителство, по който е платена сумата от
1214,46 лв. излиза от функцията си за обезпечаване на заема и има за цел единствено
1
начисляване на разходи. Обезпечителната клауза в договора за заем е нищожна. Сума от
1214,46 лв. била заплатена на „К. К. М." ЕАД, което дружество не я е прехвърлило след това
на „К. Г." ЕООД. В условията на евентуалност се сочи, че сключените от ищеца договори са
унищожаеми, поради измама или поради грешка, или поради сключването им при крайна
нужда и явно неизгодни условия.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че исковата претенция е недопустима и неоснователна. Не се спори, че
страните се намирали в облигационна обвързаност по силата на сключен помежду им
Договор за потребителски кредит, както и че задължението е било изцяло погасено от ищеца
предсрочно. Сочи се, че твърденията за недействителност на Договора за поръчителство и
Договора за потребителски кредит са неоснователни. Оспорва се, че сумата от 1214,46 лв.,
дължима по Договор за поръчителство е била заплатена от ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 55 ЗЗД, като приложение
намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че е сключил Договор за
потребителски кредит с ответника „К. К. М." ЕАД, както и че е сключил Договор за
поръчителство с „К. Г." ЕООД. Следва да установи, че е изпълнил изцяло задълженията си
по тези договори, както и твърденията си за нищожност на посочените в исковата молба
договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже всички положителни факти и обстоятелства, които
го ползват, а именно, че начислената и получена от ищеца сума по Договора за
потребителски кредит е била законно дължима.
Съгласно представения по делото договор /л.31/, страните са се намирали в
облигационни отношения, като между тях е бил сключен договор за потребителски кредит -
тип кредитна линия 3 -1-9842-158081 от 23.02.2018г., с параметри: 200 лв.- минимална сума,
която може да бъде усвоена по кредита, 2000 лв. - кредитен лимит, лихвен процент - 36 % и
ГПР при максимален кредит - 50%. За обезпечение на кредита било необходимо
поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално
месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лв. или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от
одобрено от Кредитодателя дружество. Страните са се споразумели предоставеният кредит,
както и дължимите лихви, да бъдат изплатени на 15 вноски, съгласно погасителен план към
договора, подписан от тях.
По делото са представени общи условия на „К. К. М.“ ЕАД към договор за
потребителски кредит тип кредитна линия, като същите са разписани от страните.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства /л. 8/, от Б. С. са извършени
плащания по процесния договор към К. К. М. ЕАД както следва: на 22.03.2018г.,
23.04.2018г., 23.05.2018г. 23.06.2018г. в размер от по 167.53 лева и на 05.07.2018г. две
плащания от 1371.90 лева и 194.37 лева. Представена е и справка за извършено плащане към
„К. Г.“ ЕООД на възнаграждение по договор за поръчителство - на 22.03.2018г.,
23.04.2018г., 23.05.2018г. 23.06.2018г. в размер от по 67.47 лева и на 05.07.2018г. в размер
на 292.21 лева.
От представеното удостоверение /л.11/ е видно, че към 21.08.2018г.,
кредитополучателят е бил погасил усвоената сума по процесния договор и същият е нямал
задължения към „К. К. М.“ ЕАД.
В молба от 14.11.2022г. „К. Г.“ ЕООД излага, че сумата от 562,09 лв., представляваща
задължение по сключения с ищеца договор за възлагане на поръчителство е заплатена
именно на „К. Г.“ ЕООД.
2
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза
общата сума, която Б. С. е заплатил е 2798.48 лева, от който 2000 лева - главница, 236.39
лева - договорна лихва и 562.09 – заплатена сума за поръчителство. В открито съдебно
заседание, проведено на 14.07.2022г., вещото лице излага, че е била поискала от ответното
дружество да й бъде предоставена справка за платени и погасени суми, но от „К. К. М.“
ЕАД били предоставили справка само за погасени суми. Сумите по поръчителството били
заплатени на „К. Г.“, а не на „К. К.“, но понеже били платени от ищеца и са действително
погасени, затова ги включило в изготвената експертиза.
Съдът намира възражението на ищеца за недействителност на договора поради
неспазване изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК вр. чл.22 ЗПК, поради неспазване на
предвидената от закона форма за неоснователно. Процесният договор е сключен в писмена
форма на хартиен носител и е разбираем. Погасителният план с посочване на падежите и
размерите на погасителните вноски е част от договора.
Ищецът твърди и недействителност на сключения договор за кредит на осн. чл. 22 вр.
чл. 11, ал.1, т. 7 и т.10 ЗПК, поради непосочване общия размер на кредита и ГПР по кредита.
В договора, като начин на усвояване на кредита е посочено – по банков път, в брой или
съгласно други налични способи, без да е конкретизиран начинът, по който ще бъде
получена сумата. Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва
да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В договора е
посочено единствено, че годишният процент на разходите при максимален срок на кредита е
в размер на 50 %, като не се съдържа пълна информация относно начина на формиране на
ГПР и какви компоненти е включил кредиторът. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния договор не са посочени допусканията,
взети предвид при определяне размер на ГПР, не е представена използваната методика, по
която същият е формиран.
Поради изложеното, съдът счита клаузите, с които се определят начина на усвояване
на кредита и ГПР, за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – поради противоречие на
закона. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
След като клаузите, с които са уговорени начина на усвояване и ГПР са нищожни, то същите
не пораждат правно действие, като недействителността им влече недействителност на целия
договор. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
При горните доводи и предвид това че на „К. К. М." ЕАД са заплатени, освен
главницата от 2000 лева, договорната лихва, възлизащи в размер на 236.39 лева, то
предявеният иск се явява частично основателен. С оглед установената недействителност на
договора за кредит, потребителят дължи връщане само на усвоената сума, а именно – 2000
лева. В полза на ответника е заплатена сумата в общ размер на 2236.39 лева, в която освен
главница е включена и сумата от 236.39 лева представляваща договорна лихва, поради което
последната се явява платена от ищеца без основание и ответникът дължи нейното връщане.
Сумата от 562.09 лева, представляваща възнаграждение по поръчителството, не е заплатена
на ответното дружество, поради което искът в тази му част е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника
3
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК в общ размер на 148,02 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ответника сумата от 211,19 лв., представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, предвид частичната неоснователност на претенцията.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. К. М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Б. С. С., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 236.39 лева, представляващо
платена при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит тип
кредитна линия 3-1-9842-158081 от 23.02.2018г. сключен между страните, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата от 236,39 лв. до пълния претендиран размер от 798,48 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К. К. М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. С. С., ЕГН **********, с адрес в ***, сторените разноски по делото в общ
размер на 148,02 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза на „К. К. М."
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 211,19 лв.,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4