Р Е
Ш Е Н
И Е № 71
гр.
Ямбол, 25.04.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, седми
състав, в публично заседание на 15 април две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.БЯНОВА-НЕЙКОВА
при
секретаря Р.Т., разгледа докладваното от съдията адм. дело № 89 по описа за 2013
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Р.К.П. ***, против решение № РД-07-0010/08.03.2013 г. на
Директора на РД “Социално подпомагане”-Ямбол, с която е отхвърлена като
неоснователна жалбата му против заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора
на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол. В жалбата се излагат твърдения, че е
следвало да бъде отпуснат максималният размер на помощта по чл. 16 от ППЗСП,
предвид здравословното състояние на лицето и необходимостта от закупуване на
лекарства. Претендира се отмяна на решението и отпускане на еднократна помощ в
размер на 325 лева.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си и
прави уточнение, че оспорва и заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на
дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол. Иска отмяната й по съображения за
необоснованост и неправилна преценка досежно определения размер от 150 лв. на
еднократната помощ – същият не е достатъчен за покриване разходите за
задоволяване на потребности от първа необходимост – ремонт на жилището, в което
живее; закупуване на медикаменти с оглед здравословното му състояние.
Административният
орган, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт А., оспорва жалбата с
твърдението, че заповедта е съобразена с предпоставките за издаването й - сочи,
че в раздел “Б” на социалния доклад по молбата-декларация са записани всички
обстоятелства, взети предвид от ДСП-Ямбол при отпускане на еднократната помощ, извършена
е преценка на здравословното състояние, битовите условия, нуждата от частичен
ремонт на жилището. Относно лекарствата, за които е отпусната помощта, следва
да се има предвид и обстоятелството, че по реда на Закона за интеграцията на
харата с увреждания се отпускат т. нар. интеграционни добавки, което
обстоятелство е съобразено от административния орган при определяне размера на
помощта по чл. 16, ППЗСП.
Като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира за установено следното:
Жалбата е
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, адресат на оспорения
акт, неблагоприятно засегнат, и в рамките на 14-дневния срок за оспорване, след
изчерпване на административния ред за контрол. Макар жалбата да е първоначално
насочена срещу решението на горестоящия административен орган, в проведеното
съдебно заседание жалбоподателят сочи, че оспорва и заповедта, с която е
отпусната еднократната помощ - № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на
дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, тъй като тя го засяга неблагоприятно,
доколкото му е отпусната помощ в размер на 150 лв, а той претендира
максималният размер от 325 лв..С контролния административен акт на горестоящия
орган - Решение № РД-07-0010/08.03.2013
г. Директора на РД “Социално подпомагане”-Ямбол е указано, че същото може да се
обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд - Ямбол.Указанието е
неправилно, съобразно разпоредбата на чл.98, ал.2, изр.второ от АПК, според
която ако жалбата е отхвърлена, на
оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В случая това е
Заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на дирекция “Социално
подпомагане”-Ямбол, тъй като с контролното решение на Директора на РД “Социално
подпомагане”-Ямбол не се създава ново правно положение.В този смисъл предмет на
настоящото производство следва да бъде законосъобразността на Заповед №
СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол и
уточнението на жалбоподателя в с.з. относно обжалвания акт съответства на
процесуалните правила.Жалбата след уточнението е редовна и допустима за
разглеждане по същество.Съобразно установеното по делото, същата е
неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е
подал молба-декларация с вх. № СП1-Я-149/23.01.2013 г. до Директора на дирекция
“Социално подпомагане”-Ямбол, с която е поискал отпускане на еднократна помощ
за закупуване на облекло, лекарства, храна и за ремонт на къщата, в която живее;
приложени са и фактури за закупени лекарства. По молбата е изготвен социален
доклад от 07.02.2013 г., включващ описание на семейното и материално положение
на г-н П., като в част “Б” от същия, досежно преценката на нуждите от социално
подпомагане, е отразено, че лицето е с психично заболяване, живее сам в лоши
битови условия; нуждае се от средства за частичен ремонт на жилището, за което
доходът от пенсия не е достатъчен. Със Заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора
на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, във връзка с подадената
молба-декларация, е отпусната еднократна помощ по чл. 16, ППЗСП в размер на 150
лв. Заповедта е оспорена пред горестоящия орган - Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане-Ямбол. Жалбата е отхвърлена като неоснователна
по съображения, че преценката за размера на отпусканата помощ е строго
индивидуална и в конкретния случай липсват факти и обстоятелства, обуславящи
предоставянето на по-голяма еднократна помощ.
С оглед
разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 168, ал. 1 и чл. 169 от АПК, съдът приема,
че атакуваната заповед отговаря на изискванията за законосъобразност - издадена
е от компетентния според закона орган при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана - изложени са
както правните, така и фактическите основания за издаването й, като последните
се извличат от приложените към административната преписка документи, в т.ч. и
от изготвения по повод постъпилата молба-декларация социален доклад. Не са
нарушени материалноправните норми, относими към конкретния казус, актът е издаден
и в съответствие с целта на закона.
С чл. 16 от ППЗСП,
законодателят е предоставил оперативна самостоятелност на административния
орган, след като съобрази всички предпоставки, визирани в чл. 12, ал. 2, ЗСП,
да вземе решение за отпускане на еднократна помощ до определена сума, чийто
максимум е до петкратния размер на гарантирания минимален доход. От
съдържанието на цитираната разпоредба от ППЗСП недвусмислено се установява, че
помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали
неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните
разходи и не са могли да бъдат предвидени. В случая
лицето е представило доказателства за извършени разходи за закупуване на
лекарства, при изготвения социален доклад е отчетена и нуждата от частичен
ремонт на жилището.Според тези обстоятелства и като е взел предвид, че
жалбоподателя има доход от пенсия, административният орган е взел решение като
е отпуснал еднократна помощ в размер на 150 лева, съобразен с действително направените
разходи и с другите данните по преписката. В този смисъл твърдението на
оспорващия, че отпуснатите средства не са достатъчни за посрещане на неговите нужди
– регулярно закупуване на медикаменти с оглед здравословното му състояние и
извършване ремонт на жилището, е неоснователно.Не се сочат нови обстоятелства,
нито са представени доказателства за разходи, които да обусловят определяне
размера на еднократната помощ в установения от нормата на чл. 16, ал. 2, ППЗСП
максимум, равняващ се към момента на 325 лв. От друга страна, безспорно е
обстоятелството, че лицето има доход, (макар и малък) - получава пенсия от 213,49
лв., с която пенсия може да посрещне част от потребностите си. Освен това,
законодателят е предвидил възможност за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция на хората с увреждания (според индивидуалните им
потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента
на увреждането), която представлява парични средства,
допълващи доходите им и предназначени за покриване на допълнителни
разходи, изчерпателно изброени в закона, в т.ч. за лекарствени продукти.При
решаването на въпроса за отпускане на еднократна помощ, администрацията
разполага с оперативна самостоятелност досежно размера на
подпомагане.Отпуснатата помощ в случая в размер на 150 лв. е съобразена както с
нуждите, така и с доходите на лицето, поради което не са налице отменителни
основания.
Водим от горeизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.П. ***, против Заповед № СП1-Я-149/13.02.2013
г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, досежно претендирания
максимален размер на еднократната помощ от 325 лв..
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис да се връчи
на страните.
СЪДИЯ:/п/не се чете