РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Кюстендил, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520102544 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №11903/17.10.2024
г., депозирана от В. А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. "**********", ул.
"********" №**, чрез адв. Д. Д. от КАК, против Н. Д. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. *******, ул. "********" №*, вх. *, ет. *, ап. *.
В исковата молба се сочи, че наследодателят на ищцата – А. В. К., ЕГН:
**********, починал на 12.01.2023 г., бил предоставил в заем на ответницата
сума в размер на 6 575 лв. по силата на писмен договор за заем, сключен
между двамата на 24.10.2020 г. в гр. Кюстендил. Сумата била предадена в
брой от заемодателя в деня на сключване на заема. Падежът по връщане на
сумата бил 30.09.2021 г., но плащане не било извършено и понастоящем. В чл.
6 от договора, в случай на забава заемополучателят дължал на кредитора
неустойка в размер на 0, 5 % дневно от заемната сума. Последната била
изчислена за първите 10 дни след падежа – 01.10.2021 г. до 10.10.2021 г. След
тази датата ответницата дължала законна лихва за забава до окончателното
изплащане на задължението. Ищцата била единствен наследник на кредитора
и след неговата смърт наследявала всички негови права и задължения.
С оглед на горното се иска постановяване на съдебно решение, по
силата на което Н. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул. "********"
№*, вх. *, ет. *, ап. *, бъде осъдена да плати на В. А. К., ЕГН: **********,
адрес: гр. "**********", ул. "********" №**, сумата от 6 575 лв. – невърната
сума по договор за заем, сключен на 24.10.2020 г., между М. и А. В. К., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда –
17.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
1
разноските в производството.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. В него се твърди, че претендираната сума била върната на кредитора.
Заявява се, че са налице две разписки, с които се доказвало връщане на сумата
– едната била за 5 000 лв., а другата за 2 000 лв. Ответницата твърди, че не е
получавала в брой, на ръка, пари от Коларов в размер на 6 575 лв. Процесният
договор за заем не бил подписан от ответницата, а за кредитора се бил
подписал В. К..
В съдебно заседание, ищцата редовно уведомена не се явява,
представлява се от адв. Д., който поддържа предявения иск и направените с
него доказателствени искания.
Ответницата, редовно уведомена, явява се лично, оспорва предявения
иск, отрича да е получавала въпросната сума в заем. След предявяването й на
процесния договор в оригинал, същата заявява, че положеният по договора
подпис е нейният и не оспорва авторството на подписа, положен от
заемодателя А. К. .
По делото са ангажирани писмени доказателства. Ответницата е
изслушана лично в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено заверено копие на Договор за паричен заем от
24.10.2020 г. /л. 4/ сключен между А. В. К., ЕГН **********, в качеството му
на заемодател, и Н. Д. М., ЕГН **********, в качеството й на заемател, по
силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя сумата от 6 575 лв. в брой при сключването на договора, а
заемателят се е задължил да я върне до 30.09.2021 г.
От представеното удостоверение за наследници с изх.
№02959/12.01.2023 г. / л. 5/ е видно, че заемодателят е починал на 12.01.2023
г., и като свой наследник по закон е оставил своята дъщеря и ищца в
настоящото производство – В. А. К., ЕГН **********.
По делото са представени и 2 бр. разписки, изхождащи от заемодателя А.
К., с чийто подпис е удостоверено, че ответницата му е възстановила взети в
заем суми съответно в размер на 5 000 лева и 2 000 лева, като се посочва, че с
тях са били погасени задължения по сключени между същите страни договори
от 08.12.2010 г., 30.12.2010 г. и 23.03.2011 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 575 лева, представляваща
2
непогасена главница по Договор за паричен заем от 24.10.2020 г., сключен
между наследодателя на ищеца – в качеството на заемодател и ответницата, в
качеството на заемател, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като е
указал, че по иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване два елемента, а
именно: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. На ответника е указано, че следа да проведе насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици.
Нормата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален
договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия
състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за
потребление предоставената сума представлява съществен елемент на
договора, поради което установяване предаването на паричната сума със
задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора.
В настоящия случай, от представеното по делото заверено копие на
Договор за паричен заем от 24.10.2020 г. и доколкото в проведеното по делото
открито съдебно заседание ответницата лично заяви, че положения по
договора подпис е нейния и не оспори авторството на подписа, положен от
заемодателя, съдът намира за доказано по безспорен начин, че между
наследодателя на ищцата А. В. К., в качеството му на заемодател и Н. Д. М., в
качеството й на заемател е възникнало облигационно правоотношение по
договор за паричен заем от 24.10.2020 г. по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно който заемодателят е предал на заемателя сума в размер на 6 575 лв.
Видно от договора процесната сума е била предадена на ответницата в брой на
24.10.2020 г. при подписването на договора, като последната се е задължила да
върне заемната сума в срок до 30.09.2021 г. отново в брой, без да бъде
начислявана лихва.
По отношение на направените от ответницата възражения за връщане на
заемната сума, съдът намира същите за недоказани. По делото бяха
представени 2 бр. разписки, изхождащи от заемодателя А. К. . Видно от
първата /л. 12 по делото/ на 07.10.2015 г. ответницата Н. М. е възстановила
сумата от 5 000 лева, предоставена и в заем, с която сума са били погасени по-
стари задължения, а именно: 3 000 лева по сключен между същите страни
Договор от 08.12.2010 г. , 1700 лева по Договор от 30.12.2010 г. и 930 лева по
Договор от 23.03.2011 г. От втората представена разписка /л. 13 по делото/,
същата без отбелязана върху нея дата, се установява, че на земодателя била
върната сумата от 2 000 лева, с която е погасено част от задължението на
ответницата по Договор от 30.12.2010 г., поради което съдът прави извод, че
3
не бяха доказани твърденията на М., че е изпълнила задължението си за
връщане на паричната сума по процесния договор в уговорения срок, нито
след това. От представените разписки, приобщени по делото като писмени
доказателства, безспорно се приема, че заемателката е възстановила на
заемодателя общата сума от 7 000 лева, но с нея не са били погасени
задълженията по процесния кредит, а по-стари такива. Предвид
гореизложеното съдът намира, че от страна на ищцата се доказа при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за заем между нейния наследодател и
ответницата, както и настъпване на падежа му.
Относно наследствените права на ищцата съдът намира следното:
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници с изх.
№02959/12.01.2023 г. заемодателят е починал на 12.01.2023 г., и като свой
единствен наследник е оставил своята дъщеря В. А. К., ЕГН **********. Със
смъртта на заемодателя се е открило наследството му като съвкупност от
имуществени права и задължения, което се е придобило от наследниците му
въз основа на закона /чл. 5/. Ето защо след смъртта на А. К. и тъй като
вземането за получаване на парична сума не е лично и е наследимо, в
патримониума на неговата дъщеря и наследник по закон е преминало правото
да получи вземанията по процесния договор за заем.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира предявения осъдителен
иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен. С оглед на това дължима се явява и законната лихва върху
главницата, считано от 17.10.2024 г. (датата на депозиране на настоящата
искова молба в съда) до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се
дължат само на ищеца. Същият е ангажирал доказателства, вкл. е представен
списък по чл. 80 от ГПК, за сторени разноски в настоящото производство,
както следва: 263 лв. платена държавна такса и 900 лв. – адвокатски хонорар
или общо сумата от 1 163 лв., която, с оглед изхода на спора, следва да му бъде
присъдена в пълен размер.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД Н.
Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул. "********" №*, вх. *, ет. *, ап.
*, да заплати на В. А. К., ЕГН: **********, адрес: гр. "**********", ул.
4
"********" №**, сумата от 6 575 /шест хиляди петстотин седемдесет и пет/
лева, представляваща получена в заем сума съгласно Договор за паричен заем
от 24.10.2020 г., сключен между наследодателя на ищцата А. В. К., в
качеството му на заемодател и Н. Д. М., в качеството й на заемател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 17.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Д. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. *******, ул. "********" №*, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на В. А.
К., ЕГН: **********, адрес: гр. "**********", ул. "********" №**, сумата в
размер на 1 163 /хиляда сто шестдесет и три/ лева, представляваща сторени
деловодни разноски в настоящото производство.
Сумите може да бъдат платени по банковата сметка на ищцата, посочена
в исковата молба.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5