№ 8233
гр. София, 06.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря М. АЛ. Х.
и прокурора И. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Частно
наказателно дело № 20231110206053 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
СРП – редовно призована, представлява се от прокурор И. Г..
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Х. Т., редовно уведомен, се явява доведен от
ареста на НСлС.
В залата се явява упълномощен защитник на обвиняемия адв. Д..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемия:
Н. Х. Т., ЕГН **********, роден на . г. в гр. Стара Загора, българин,
български гражданин, осъждан, средно образование, неженен, не работи, с
адрес: гр. С..
1
Съдът РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора. Не се чувствам добре, имам болки в задната
част на главата и повърнах преди малко, затова помолих конвоя да ми бъде
осигурена медицинска помощ.
И. И., водач на специализиран автомобил по довеждане на обвиняемия в
съдебна зала: Действително се случи това, което каза обвиняемия по-горе,
затова се обадихме на телефон чрез дежурния на охрана сгради да се
осъществи позвъняване на тел.112 и се чака всеки момент пристигане на
медицински екип в съдебна зала.
СЪДЪТ като съобрази горното и възприе лично състоянието на
обвиняемия
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА 10-минутна почивка, с оглед пристигане на екипа на „Бърза
помощ“ за осъществяване на медицинска помощ, при констатиране на
необходимост от такава.
След дадената почивка заседанието продължава в същия състав.
СЪДЪТ констатира, че в залата пристигна екип на „Бърза помощ“ и д-р
А. Й. издаде фиш за СПМ от днешна дата за това, че е извършен медицински
преглед на задържания - с прилошаване, установено е, че е контактен,
адекватен, ориентиран, неврологичен статус б.о., корем мек, палпаторно
болезнен, без данни за ОХК, със заключение, че отказва медикация срещу
подпис, с фиксиран подпис на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Чувствам се по-добре към момента.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по хода на съдебното следствие. Няма
да соча нови доказателства.
Адв. Д. / ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие. Искам да представя писмено доказателство по делото, а именно
два броя характеристики и медицинска документация, касаеща майката на
обвиняемия, която е със 100 процента нетрудоспособност и се нуждае от 100
2
процента чужда помощ.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото фиш за
смешна медицинска помощ от 06.05.2023 г. за обвиняемия като безусловно
относима към предмета на делото ,с оглед актуално здравословно състояние
на същия.
СЪДЪТ намира 2 бр. характеристики за относими към предмета на
делото, предвид данни за личността на обвиняемия, и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото 2 бр.
характеристики.
СЪДЪТ намира, че копие от експертно решение на ТЕЛК за В.Н.Т.
следва да бъде приобщено към материалите по делото по същите
съображения, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателство копие от експертно
решение на ТЕЛК за В.Н.Т..
СЪДЪТ намира, че останалите копия от медицинска документация за
Т.а визират обстоятелства, същите или сходни с вписаните в експертно
решение, затова отхвърли искането в тази част.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА и ПРИЛАГА копия от медицинска документация за Т.а.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Докладва делото с прочитане на искането на СРП по реда на чл. 64 от
НПК.
3
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
Адв. Д. /ОБВИНЯЕМ: Запознати сме с искането и го оспорваме.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна
и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 286 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите така внесеното искане за вземане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия Н. Х. Т., привлечен в това процесуално качество за извършено от
него продължавано престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, а именно за това че
осъществил три деяния, нарушил е съдебен акт като приближил И. Г. Б. на по-
малко от 100 метра. Считам, че от наличната доказателствена съвкупност
може да бъде изведено обосновано предположение, че г-н Т. е извършил
деянието, за което е подведен под наказателна отговорност. В този смисъл
доказателствата са еднозначни и непротиворечиви. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, макар и че е неосъждан обвиняемия се явява като лице със
завишена обществена опасност, предвид механизма и начина на извършване
на инкриминираното деяние и най-вече с оглед обстоятелството, че на
30.03.2023 г. е нанесъл телесни увреждания спрямо Б., по което предстои да
4
бъде и изготвено обвинение, но с оглед ранния етап на разследване и с оглед
неизвършена СМЕ, това обстоятелство не се е случило към настоящият
момент. Завишената обществена опасност на обвиняемия се извежда и от
обстоятелството, че същият е демонстрирал трайна престъпна упоритост при
неговото поведение, от което може да се изведе, че в него липсват достатъчна
социално възпиращи фактори да извърши друго посегателство против
личността на пострадалата. Ето защо моля за решение в искания от СРП
смисъл.
Адв. Д.: Моля да оставите искането на СРП за вземане на най - тежката
мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми без уважение.
Моля почитаемия съд при преценката за вземането на МНО да приеме,
че тежестта на повдигнатото обвинение не е със степен, която да налага
взимане на най-тежката МНО „задържане под стража“. Несъмнено в
светлината на медийния отзвук и високото обществено внимание по дела с
жертви и на домашно насилие, следва да се направи детайлна преценка за
всеки конкретен случай. Считам, че от данните на настоящия случай
категорично не може да се направи извод, че Т. е съпричастен към
извършването на каквото и да е престъпно деяние. При внимателен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото се касае за случай на близки
взаимоотношения на две лица, чийто съвместен път по една или друга
причина е приключил. Презумпцията за невиновност съществува в рамките на
висящ процес до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Несъмнено наказанието, което законодателят предвижда по настоящият
случай и повдигнатото обвинение е без минимум до три години лишаване от
свобода, или алтернативно глоба. В този ред намисли законодателят не
поставя забрана за едно осъждано лице да се определи наказание и пробация
при условията на чл. 55, ал. 1, б. „Б“ от НК. Събраните на този етап
доказателства в своята съвкупност са крайно недостатъчни, за да доведат до
наличие на обоснованост на предположението, че именно подзащитният ми е
извършил вмененото му престъпление, без значение, че се касае за ранен етап
на разследването, ням ада се съглася с твърдяното от прокурора, че е налице
едно бъдещо обвинение, така или иначе ние не можем да гадаем, ще бъде ли
няма ли да бъде повдигнато, а то не е и предмет на настоящето производство.
Изначало обвинителната теза се крепи само на думата на лицето И. Б., с която
5
г-н Т. е имал интимни отношения. Няма свидетели очевидци, а думите на Б.
са в пълно противоречие с първоначално даденото сведение от Т. по случая.
Несъмнено в негова подкрепа са и приложените снимки и чат-
кореспонденция между лицата, като моля да забележите от дата 17.03.2023 г.,
очевидно заповедта за защита е издадена за 2022 г., а от тогава насам лицата
са продължили да поддържат своите близки взаимоотношения, многократно
са се виждали, което си личи и от снимките и чат-кореспонденцията. За
настоящето производство основополагащо значение има обстоятелството, че
обект на наказателно правна закрила в чл. 296, ал. 1 от НК са обществените
отношения, свързани с изпълнение на заповед за защита и систематичното
място на разпоредбата е в глава VIII „Престъпление против дейността на
държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични
функции“, раздел III „Престъпление срещу правосъдието“, т.е. обект на
посегателството, който се засяга при извършването на престъпление против
правосъдието са обществените отношения свързани с правилното
осъществяване на правосъдната дейност. При тези престъпления не се
накърняват права на отделна личност, респективно такова засягане и
несъставомерно. Следователно от престъпление с правна квалификация по чл.
296, ал. 1 от НК не може да възникне фигурата на пострадал по смисъла на чл.
74 от НПК. Считам, че в настоящият случай, предвид ниската степен на
обществена опасност на повдигнатото обвинение не може да обоснове извод
за прилагане на втората предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно, че
лицето би извършило престъпление. За наличието на втората предпоставка
трябва да се изследва личността на обвиняемото лице, а личността на моя
подзащитен е такава, че същият е неосъждан, има предишно осъждане с
давност над 13 години, с установена самоличност е и адрес с прекрасни
характеристични данни, за които свидетелстват писмените доказателства,
представени в днешното съдебно заседание. Категорично липсват данни,
водещи до извод, че лице, което системно се занимава с противообществени
прояви ли пък нарушава обществения ред, както и законите на Р България. От
всички тези данни може да се направи единствения верен извод, че лицето не
би се укривало и не би попречило на по-нататъшното развитие на воденото
срещу него досъдебно производство. От днес представените писмени
доказателства е видно, че майка му е с влошено здравословно състояние,
което изисква грижи, тъй като е сто процента инвалид, а тези грижи се
6
полагат само и единствено от Н. Тагров. Считам, че опасността Т. да извърши
престъпление или да се укрие не е в степен изискваща за неутрализирането и
да бъде приложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Съобразно практиката на ЕС по Правата на човека, ограничаването
на правото на свобода трябва да бъде пропорционално на законоустановената
цел и да не създава ограничения по-големи от необходимите, а съгласно
трайната практика на ЕС по Правата на човека, когато целите на мярката за
неотклонение могат да бъдат постигнати с по-лека мярка от „задържане под
стража“, то тя трябва винаги да бъде предпочетена. Както казах, считам, че
няма опасност Т. да повлияе върху развоя на наказателното производство в
случай на вземане на по-лека мярка за неотклонение. В тази светлина считам,
че с оглед преценката на всички относими обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от
НПК, най-тежката мярка по настоящият случай не е подходяща, не е и
необходима за постигане на целите на чл. 57 от НПК. Със сигурност и по-
лека МНО успешно ще гарантира процесуалното поведение на обвиняемия,
съответно изискванията, поставени от законодателя, ще бъде обезпечено
своевременно и безпрепятствено приключването на наказателното
производство, а несъмнено, предвид обстоятелството, че г-н Т. бива задържан
за първи път и се е сблъскал с условията на следствения арест, заради
влошени лични взаимоотношения ще му е достатъчно добър урок да спазва за
напред обществените порядки забраната за доближаване на лицето И. Б..
Предвид всичко изложено, моля да приемете, че в системата от мерки
за неотклонение има и други такива които биха осигурили необходимото
развитие на производството и неговото приключване. В този смисъл считам,
че следва да бъде даден превест на личните права на г-н Т. и най-основното
правото му на свободно придвижване и правото му на живот и лично здраве,
заложени и признати в Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Ако все пак приемете, че следва да се вземе мярка за
неотклонение и най-леката към настоящият момент не е адекватна , то моля
да определите мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в минимален размер.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм с адвоката ми. Мога да добавя, че
нямам никакви посегателства към лицето И., живял съм с нея в прекрасни
отношения една година, което мога да докажа със свидетели, снимков
материал, чатове и всичко останало. Грешката е моя, че я допуснах отново до
7
себе си и позволих отново инсинуации и провокации срещу мен. Моля съда
да бъде снизходителен за по-лека мярка, за да мога да се грижа за майка ми,
защото е крайно болна и се нуждае от мен.
ПОСЛЕДНА дума на обвиняемия: Искам да бъда на свобода, за да мога
да се грижа за майка ми.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът намира следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано
въз основа на искане на СРП за взимане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ спрямо обвиняемия Н. Х. Т.. За да бъде определена такава мярка,
следва да са налице изискуемите в чл. 63 от НПК предпоставки.
На първо място Т. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл 26 ал. 1 от НК, като за това
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, а именно:
заповед за задържане на лице; заповед за обиск на лице и декларация; справка
за незавършили наказателни производства; протокол за доброволно предаване
от 05.05.2023 година, амбулаторен лист от 07.04.2023 г.; справка съдимост;
съдебно медицинско удостоверение № 126/31.03.2023 г., амбулаторен лист от
07.04.2023 г.; лист за преглед от 31.03.2023 г., копие от решение за издаване
на заповед за защита на СРС, ГО от 06.07.2022 г.; разписка от 08.04.2022 г.;
протокол за полицейско предупреждение от 08.04.2022 г.; както и проведения
разпит на свидетеля И. Г. Б. може да се направи обосновано предположение,
че именно обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. От
разпита на свидетеля И. Г. Б. се установяват времето, мястото и механизмът
на извършване на престъплението. Разпитана в хода на досъдебното
производство, свидетелят Б. съобщава последователно, подробно и в
хронология случилото се на инкриминираните дати /30.03.2023 г., 03.05.2023
г. и 04.05.25023 г./. Събраната доказателствена маса в този смисъл е
еднопосочна и води до този единствен правен извод. Безспорно е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението, за
8
което му е повдигнато обвинение в хода на досъдебното производство. В
потвърждение на горното е и обстоятелството, че видно от приложено с
протокол за доброволно предаване медицински документи медицинско
удостоверение № 126 от 31.03.2023 , на следващия ден след първата
инкриминирана дата /30.03.2023 г./, свидетелят Б., с оглед причинени й и
констатирани от съдебен медик множество травматични увреждания от
обвиняемия, е посетила медицинския кабинет и същите са наложили даването
на препоръки за консултация с хирург и извършване на образна диагностика в
областта на гръдния кош. Отделно, от лист за преглед на пациент от
31.03.2023 г. несъмнено се обективира анамнеза на свидетеля Б. като пациент
с основна диагноза централна перфорация на тъпанчето, получено след
множество удари с ръце в областта на главата от страна на обвиняемия на
30.03.2023 г., с препоръка за оперативно лечение. В тази посока съдът схвана
и амбулаторен лист от 07.04.2023 г., визиращ травматично разкъсване на
тъпанчето на свидетеля Б., двустранно шум и намаление на слуха след
двустранни удари по ушите, с назначена терапия за тимпопластика.
Обстоятелството, че обвиняемият е бил в известност за издадената му заповед
за защита от 06.07.2022 г., задължаваща го да се въздържа от насилие спрямо
св.И. Г. Б., като му се забранява да се доближава на по-малко от сто метра от
сградата на адреса и до нея самата, се изяснява от разписка от 08.07.2022 г.,
подписана от него, и от протокол за полицейско предупреждение от същата
дата, като това очевидно не го е възпряло да извърши престъплението, в което
е обвинен.
По отношение на предпоставката, да бъде установено, дали за
обвиняемия е налице опасност същият да се укрие или да извърши друго
престъпление, същата е дадена от законодателя алтернативно. Според
настоящия съдебен състав, налице е реална опасност обвиняемият да се
укрие. Той е с установена по делото самоличност, но съобщава пред съда
адрес, на който пребивава, различен и от постоянния му адрес в гр. Р., ул. „Д.“
№ 1, ет. 2, ап. 6, и от настоящия му такъв в с. Бели бряг, общ. Р., обл. Стара
Загора, като в този смисъл не се установява трайна връзка с известен по
делото адрес. Затова реална, а не хипотетична е опасността от укриване.
Такава е и опасността от извършване на престъпление, доколкото
престъплението с автор обвиняемият се характеризира с дързост, бруталност
и жестокост, проявени спрямо лице, което не е било в състояние да се
9
противопостави на физически по-силния от нея обвиняем, за да потърси
помощ. Съдът черпи изводите си от обстоятелството, че се касае за висока
степен на обществена опасност на дееца във връзка с деянието, резониращо с
особен интензитет в общественото пространство. Затова е налице
презумпционната предпоставка на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК за наличие на
реална опасност от извършване на престъпление, като съдът счита, че от
доказателствата по делото не се установява противното.
С оглед изтъкнатото от защитника за това, че обвиняемият и свидетеля
И. Г. Б. са продължили да поддържат интимни отношения и след датата на
издаване на заповедта за защита, следва да се отбележи, че на първо място
липсват доказателства в тази посока. Напротив, от наличните материали по
делото се установяват данни за това, че на 10.04.2023 г. свидетелят Б. е
сезирала СРП, предвид случилото се на 30.03.2023г., а на сочената дата
обвиняемият е бил изведен принудително от адреса, на който живее тя. Нещо
повече, действията на обвиняемия след това, включващи и заплахи, че ще
бъде убита (обстоятелство, което предвид ранния стадий на разследване не е
изследвано по делото, респективно не е повдигнато такова обвинение), са
били наблюдавани от намиращи се наблизо граждани. Безусловно
изхождайки от заложеното от законодателя в диспозитива на разпоредбата на
чл. 296, ал 1 от НК, в сочената правна норма липсва процесуалната фигура на
пострадало лице. Това обаче не е от естество да мотивира съда да приеме, че
на свидетеля Б. не са причинени травматичните увреждания по първи пункт
на обвинението, осъществено при условията на продължавано престъпление,
изводимо и от експертното заключение по съдебно-медицинското
удостоверение, коментирано по-горе, както и от всички приложени по делото
медицински документи. Ноторно известно е, че право на прокуратурата е да
повдига и поддържа обвинение, рамкирано в обсега на правомощията му,
съобразно функциите на прокурора в наказателното производство, визирани в
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НПК. На следващо място, от защитника се
изтъква ниска степен на обществена опасност, което не се споделя от съда.
Касае се за повдигнато обвинение на обв.Т. за престъпление, извършено в
условията на продължавано такова, реализирано с три деяния, извършени с
особена дързост и демонстрация на пълно пренебрежение към личността на
св.Б. и към установения в страната правов ред. Съдът не приема и
съображението относно неизвършване на противообществени прояви,
10
доколкото справка „Криминални регистрации“ установява неприключили
наказателни производства спрямо обвиняемия в значителен обем, макар и да я
разгледа на плоскостта на неблагоприятни характеристични данни за
личността на обвиняемия. Обстоятелството, че майката на същия е лице със
100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, не обуславя
различен правен извод, доколкото не се представят доказателства за това,
обв. Т. да е единствено лице, полагащо грижи за нея. Липсват и основания да
се приеме, че неговото здравословно състояние не позволява престой в
следствен арест. Затова съдът намира, че са налице условията за взимане на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която би
попречила на обвиняемия да извърши престъпление, а също и да се укрие.
Предвид изложените съображения, Съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за определяне на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия, а именно: „задържане под стража“, и като
съобрази обстоятелството, че за същия не се създават ограничения, по-големи
от такива, обслужващи целите на наказателното производство, на основание
чл. 64, ал. 4, ал. 5 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗИМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“
спрямо обвиняемия Н. Х. Т., ЕГН **********, по ДП№ 3382 ЗМК 719/2023
година, по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 13226/2023 година по описа на
СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 3- дневен
срок от днес пред СГС, като в случай на жалба или протест Съдът насрочва
делото за разглеждане на 11.05.2023 година от 10:00 часа; в случай на по-
късно администриране – на 16.05.2023 година от 10:00 часа, за които дати и
часове страните уведомени от днес.
Препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на началника на
11
НслС за сведение и изпълнение и по факс.
Препис от съдебния протокол да се издаде на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:15
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12