Р Е Ш
Е Н И Е
Град Д., 08.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Д.,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Калинка
Михайлова...... …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04347 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЕОС
Матрикс” ООД със седалище и адрес на управление: град С., район „*** , ЕИК ***,
представлявано от управителя Р. И. М. - Т., против „ГАМА АРТ“ ЕООД със седалище
и адрес на управление град Д., ул.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя З.А.Д.,
З.А.Д., ЕГН ********** ***, М.А.Д., ЕГН ********** *** и Н.Х.Д., ЕГН **********
***, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците му
дължат солидарно по заповед № 1654 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от ***г., издадена по ч.гр.дело № 3200/2019г. по описа на ДРС,
сумата 1 533,88 евро, равняващи се на 3 000 лева, представляваща част от
главница по Договор за *** № ***от ***г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК” АД в общ
размер от 7 127,07 евро или 13 939,34 лева, заедно със законната лихва върху
главното парично задължение от подаване на заявлението в съда – 05.09.2019г.,
до окончателното плащане. Претендират се съдебните разноски в настоящото
производство.
С уточняваща молба вх.№ 26774 от
30.12.2019г. се сочи, че уговореният кредит е в евро.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че между ответниците и „Прокредитбанк”АД е сключен на ***г. договор
за кредит, с който банката предоставя сумата от 9 750 евро със срок на
издължаване 39 месеца. Кредитополучателят е просрочил плащания, поради което е
сключен анекс от ***г. с краен срок на последната поогасителна вноска ***г.
Отново не са извършвани плащания, а след кР.та дата кредитът е станал изискуем
изцяло. Междувременно е извършена цесия на вземането на ***г., по силата на
която настоящият ищец го е придобил. Подадено е заявление по чл.410 ГПК и
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3200/2019г. по описа на ДРС. В
законоустанвения срок са постъпили възражения, което обуславя правният интерес
от настоящото производство.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответниците З.А.Д. и Н.Х.Д. са изпратили
отговор на исковата молба чрез пълномощник. Счита се, че искът е допустим и
основателен. Желае се постигане на спогодба.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 1654 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.дело № 03200/2019г. по описа на ДРС е
разпоредено длъжниците „ГАМА АРТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Д.,
ул.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя З.А.Д., З.А.Д., ЕГН ********** ***,
М.А.Д., ЕГН ********** *** и Н.Х.Д., ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно
на „ЕОС Матрикс” ООД със седалище и адрес на управление: град С., район „*** ,
ЕИК ***, представлявано от управителя Р. И. М. – Т., в качеството на цесионер –
кредитор на вземането по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от ***г., следните суми: 1 533,88 евро равняващи се на 3 000 лева,
представляваща част от главница по Договор за *** № ***от ***г., сключен с
„ПРОКРЕДИТ БАНК” АД в общ размер от 7 127,07 евро или 13 939,34 лева, заедно
със законната лихва върху главното парично задължение от подаване на
заявлението в съда – 05.09.2019г., до окончателното плащане; 60 лева,
представляваща разноските по делото.
С
разпореждане от 17.10.2019г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за
съществуване на вземането си, тъй като длъжниците са подали възражения. С
искова молба с вх.№ 24842 от 04.12.2019г., по което е образувано гр.дело №
04347/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на
вземането си.
С Договор за *** № ***от ***г.,
кредиторът „ПРОКРЕДИТ БАНК” АД е предоставил кредит на кредитополучателя „ГАМА
АРТ“ ЕООД в размер на 9 750 евро, със съдлъжници З.А.Д., М.А.Д. и Н.Х.Д..
Задължението е предвидено да се погаси на 39 вноски до 01.01.2013г. Кредитът е
обезпечен с първа по ред договорна ипотека върху ПИ в град Д. с адрес: „***, с
идентификатор № ***по КК и КР, „друг вид производствен, складов обект”, с площ
от *** кв.м, ведно с построените в него промишлени сгради с идентификатори № ***и
№ ***. Като обезпечение е издаден и запис на заповед на предявяване на стойност
12 991,18 евро /неавалиран/. Неразделна част са ОУ, Тарифата за таксите и
ОУ на банковите операции на банката; график за погасяване на кредита.
На ***г. е подписан анекс, с
който се променя датата на отпускане на кредита и нов погасителен план. На ***г.
е подписан между страните анекс, с който се изменя начина на погасяване на
задължението, размера на погасителните вноски, падежът на последната вноска –
на 09.012018г. Издаден е нов запис на заповед от кредитополучателя в размер на
14 230,08 евро /без авалиране/. Същият е джиросан в полза на „ЕОС Матрикс”
ООД на ***г.
С договор за прехвърляне на
парични вземания от 17.12.2014г., влязъл в сила на ***г., и приложение списък
на същите, „ПРОКРЕДИТ БАНК” АД е продало вземания на свои длъжници на „ЕОС
Матрикс” ООД. Приложено е потвърждение за извършена цесия. На длъжниците е
връчено уведомление за извършената цесия и се обявява вземането за предсрочно
изискуемо.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От данните по делото и становищата на
страните съдът приема наличие на сключен между ответника „Гама арт”ЕООД и
„Прокредитбанк”АД на ***г. договор за кредит, с който банката предоставя сумата
от 9 750 евро със срок на издължаване 39 месеца, като ответниците З.А.Д., М.А.Д.
и Н.Х.Д. са солидарни съдлъжници. Кредитополучателят е просрочил плащания,
поради което е сключен анекс от ***г. с краен срок на последната поогасителна
вноска ***г. Вземането е цедирано на настоящия ищец, а същото не се оспорва от
ответниците и се желае постигане на спогодба, за което не се възразява от
ищцовото дружество.
Налице е валидно правоотношение между кредитополучателя
„Гама арт”ЕООД, породено от сключен по реда на чл.430 ТЗ вр. чл.240 ЗЗД договор
за инвестиционен кредит за търговската му дейност, обезпечен с договорна
ипотека и запис на заповед, както и неизпълнение на договорното задължение на
длъжника и съдлъжниците за заплащане на погасителните вноски в срок, поради което спрямо процесния
договор са неприложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП /Решение № 84 от 20.07.2017г.
по т.д. № 19348/2015г на ВКС, І. т.о. и др./. Съдът приема, че уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235,
ал.3 ГПК.
С договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетото. Съществените елементи следователно са заетата сума,
безвъзмездността /или лихвата, ако е уговорена съобразно чл.240, ал.2 ЗЗД/,
възможности за срокове и други модалитети. Следователно договорът за заем е реален – сключва се с предаването на
вещта на заемателя, безвъзмезден /но
може да се уговори възнаградителна лихва, като в този случай клаузата трябва да
е писмено уговорена/, едностранен –
задълженията са само за заемателя в смисъл, че е длъжен да върне заетото, като
заемодателят има право само да иска връщането /може да се превърне в
несъвършено двустранен, ако след сключването му възникнат задължения и за
другата страна от нововъзникнали ЮФ/, каузален
– произтича от житейско икономическо отношение с поемане на права и
задължения, неформален – формата не
е задължителна, не е условие за неговата валидност и е важна във връзка с
неговото доказване. Задълженията на страните следват от характеристиките на
договора за заем - заемателят е длъжен да върне като количество и качество
еднакво със заетото на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – в течение
на 1 месец от поканата на заемодателя /чл.240, ал.4 ЗЗД/, а върху заемодателя
не тежи никакво задължение, освен в случаите на чл.240, ал.3 ЗЗД при заместими
вещи.
Предвид
изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът намира, че ищецът
следва да докаже действията по предоставения банков кредит вр. чл.240 ЗЗД вр.
чл.430 ТЗ, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, изпълнение по
договора, изискуемост, размер на претендираното вземане, поради което
представените писмени доказателства са допустими, относими и необходими, както
и направеното искане за прилагане към настоящото производство на ч.гр.дело №
03200/2019г. по описа на ДРС. Ответниците носят доказателствената тежест да
докажат, че не дължат претендираните суми предвид направените възражения по издадената заповед по
чл.410 ГПК. С оглед наличие на
представен писмен акт – договор за заем,
доказването се извършва само с писмени доказателства с оглед нормата на чл.77 ЗЗД вр. чл.164, ал.1, т.4 ГПК. В тази
връзка съдът е указал, че
не са представени никакви доказателства. С оглед неоспорване на размера на
претендираните суми, съдът е намерил, че не следва да се допуска ССчЕ.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. В случая това не е необходимо да се изследва, с оглед факта, че
последната падежна дата по договора е ***г. Следователно, след нея на основание
чл.84, ал.1 ЗЗД вземането е станало изискуемо в пълен размер.
С оглед на горното, съдът намира,
че изискуемостта на вземането по кредита е настъпила преди подаване заявлението
по чл.410 ГПК на 05.09.2019г., но не е изтекъл и срокът за погасяване на
кредита по давност. В тази
връзка всички възражения на ответниците, релевирани във възраженията по реда на
чл.414 ГПК срещу издадената заповед № 1654 от ***г. по ч.гр.дело № 03200/2019г.
по описа на ДРС, са неоснователни.
Предвид констатираното съдът
намира, че исковата молба за наличие на вземане е основателна и следва да се
уважи изцяло – както по отношение на главницата в размер на 1 533,88 евро,
представляващи част от общото задължение в размер на 7 127,07 евро, така и
по отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.09.2019г., до окончателното
изплащане. След отмяната на разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗЗД /ДВ, бр.83/1999г./ в българското право няма забрана за уговаряне,
претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните по договора
могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то
не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 ЗЗД/. Според чл.20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Те не могат
да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако няма основания за това,
предвидени в закона /ТР № 4 от 29.04.2015г. по т.д.№ 4/2014г., ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното, претендираната сума се дължи в евро.
Разпоредбата на
т.48 от Общите условия предвижда, че съдлъжникът/поръчителят
като страна по договора носи солидарна отговорност с кредитополучателя за
задължението му по погасяване на кредита, от момента на възникването на
задължението до окончателното
погасяване. З.А.Д., М.А.Д. и Н.Х.Д. са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя за изплащането на всички дължими към банката суми и техните
отношения се уреждат по правилата на чл. 121- 127 ЗЗД, уреждащи солидарните
задължения. По своята същност солидарната
отговорност е вид лично обезпечение, тъй като позволява на кредитора да се
обърне срещу повече от един длъжник за една и съща престация, с което се
гарантира интересът му, че ще бъде удовлетворен. Предвид изложеното искането на
ищеца за солидарно осъждане на съдлъжниците по процесния договор е основателно
и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на общо 60 лева – държавна такса за
образуване на делото. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г.,
ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното производство в размер на
60 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във
връзка с чл.415 ГПК,
че „ГАМА АРТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Д., ул.“***, ЕИК ***,
представлявано от управителя З.А.Д. в качеството на кредитополучател, З.А.Д.,
ЕГН ********** ***, М.А.Д., ЕГН ********** *** и Н.Х.Д., ЕГН ********** *** в
качеството на солидарни съдлъжници, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „ЕОС Матрикс” ООД със седалище и адрес на управление: град С.,
район „***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., по заповед №
1654 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.дело
№ 03200/2019г. по описа на ДРС, сумата 1 533,88
евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща
част от главница по Договор за *** № ***от ***г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК” АД
в общ размер от 7 127,07 евро, заедно със законната лихва върху главното
парично задължение от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
05.09.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ГАМА АРТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление
град Д., ул.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя З.А.Д. в качеството на
кредитополучател, З.А.Д., ЕГН ********** ***, М.А.Д., ЕГН ********** *** и Н.Х.Д.,
ЕГН ********** *** в качеството на солидарни съдлъжници, да заплатят солидарно
на „ЕОС Матрикс” ООД със седалище и адрес на управление: град С., район „***,
ЕИК ***, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., сумата от 60 лева /шестдесет/, представляваща
разноските по гр.дело № 04347/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „ГАМА АРТ“ ЕООД със седалище и
адрес на управление град Д., ул.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя З.А.Д.
в качеството на кредитополучател, З.А.Д., ЕГН ********** ***, М.А.Д., ЕГН **********
*** и Н.Х.Д., ЕГН ********** *** в качеството на солидарни съдлъжници, да
заплатят солидарно на „ЕОС Матрикс” ООД със седалище и адрес на управление:
град С., район „***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. И. М. – Т., сумата
от 60 лева /шестдесет/,
представляваща разноските по ч.гр.дело № 03200/2019г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия :