РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500850 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
I. Предмет на подадената от “М. Б.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н “И.”, ул. “Н. М.” № 33, офис № 3, представлявано от
управителя А. Х., чрез надлежно упълномощен процесуален представител -
адв. Г.Я. при АК- Благоевград, въззивна жалба, е Решение №
847/15.07.2021г. по гр.д. № 2658/2020г. по описа на РС- Велико Търново, VI
състав, с което първоинстанционният съд е уважил предявеният от ИВ. Н. К.
с ЕГН **********, спрямо въззивника /“М. Б.” ООД с ЕИК .../ осъдителен иск
с правно основание чл.200 КТ /главен иск/ и е осъдил въззивната страна /“М.
Б.” ООД с ЕИК ..../ да му заплати сумата от 49 325.59 лв. /четиридесет и девет
хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на
28.08.2020г. - трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 60 000
хил.лв. Със същия съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил
въззивната страна /“М. Б.” ООД с ЕИК .../ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., да
заплати на процесуалния представител на въззиваемия /ИВ. Н. К. с ЕГН
**********/ сумата от 2009,77 лв. /две хиляди и девет лева и седемдесет и
седем стотинки/, дължима за осъществяване на процесуално
представителство и защита в хода на първоинстанционното производство,
съобразно с уважената част от главния иск, както и сумата от 1760,00 лв. /
хиляда седемстотин и шестдесет лева/, разноски за адвокатско
1
възнаграждение в полза на конституираното като трето лице - помагач по
главния иск и ответник по предявения обратен иск - БОНАТИ С.П.А. - Клон
България КТЧ, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Ц. Б.
III” 165А, ет.4, ап.1, представлявано от Филипо Скурти, както и сторените
разноски, в т.ч. внесените държавни такси в общ размер от 2 137,45 лв. /две
хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, в полза на
бюджета на съда.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по
делото доказателства /необоснованост/. Във въззивната жалба са изложени
доводи и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт.
Излагат се съображения, касаещи осъществения от първоинстанционния
съд доказателствен анализ, обуславящ неправилно установена фактическа
обстановка, въз основа на която съдът е извел погрешни правни изводи по
същество на делото. Посочват се конкретни съображения, касаещи наличието
на всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникването на
отговорността на работодателя по см. на чл.200 КТ. Въззивната страна /“М.
Б.” ООД с ЕИК .../ поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е обвързан от констатациите, съдържащи се в издаденото на
основание чл.60 КСО - Разпореждане на осигурителния орган, досежно факта
на настъпило телесно увреждане, представляващо трудова злополука /отново
по см. на КСО/, както и относно механизма на осъществяването му, тъй като
от събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и
гласни доказателства, в т.ч. приобщените експертни заключения по
назначените експертизи, се установява различна фактическа обстановка.
Поддържа се още, че не е безспорно установена както причинно -
следствената връзка между настъпилото травматично увреждане и фактът, от
който съдът е приел, че същото е предизвикано, така и функционалната
връзка между травматичното увреждане и изпълняваната работа. Въззивната
страна твърди, наличието на обстоятелства, намаляващи отговорността на
работодателя по см. на чл.201, ал.2 КТ, като излага конкретни съображения,
свързани с поведението на въззиваемия, а именно допусната груба
небрежност от страна на същия при изпълнение на трудовите му задължения,
в нарушение с правилата за безопасност, установени в ЗБУТ. Всички тези
твърдения са подкрепени с подробен доказателствен анализ, които
настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда.
При условията на евентуалност, въззивната страна излага възражения
относно така определения размер на дължимото обезщетение в уважения от
първоинстанционния съд, размер, като поддържа, че същото се явява
прекомерно с оглед неправилно изведената преценка за необратимост на
настъпилото телесно увреждане, както и възможността въззиваемия все пак
да извършва трудова дейност, като бъде трудоустроен. Във връзка с това,
отправя искане за съответно изменение на първоинстанционното решение и в
частта му за разноските, които следва да дължи на процесуалния
2
представител на въззиваемия, съобразно с уважената част от иска по чл.200
КТ /главният иск/.
По отношение на частта от първоинстанционния съдебен акт, с която
въззивната страна /“М. Б.” ООД с ЕИК .../, е осъдена за заплати дължими в
съответно посочения по-горе размер, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в полза на третото лице - помагач по делото БОНАТИ С.П.А.
- Клон България КТЧ, ЕИК ..., по предявения от въззивника спрямо
последното - обратен иск, се излагат съображения за недължимост на така
определените разноски, тъй като обратният иск макар и допуснат до
разглеждане от първоинстанционния съд с нарочно определение, по почин на
последния същото е било отменено, поради което БОНАТИ С.П.А. - Клон
България КТЧ, ЕИК ..., е участвало в първоинстанционното производство
единствено като трето лице -помагач по предявения главен иск и на
основание чл.78, ал.10 ГПК, разноски не му се следват.
С подадената въззивна жалба се претендира и присъждане на сторените
разноски при разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна на 12.08.2021г. -
въззиваемият /ИВ. Н. К. с ЕГН **********/, както и на третото лице - помагач
по делото БОНАТИ С.П.А. - Клон България КТЧ, ЕИК .../на дата
16.09.2021г./, като последното в законоустановения двуседмичен срок по
чл.263, ал. 1 ГПК /17.09.2021г./, чрез своя пълномощник и процесуален
представител - адв. М.Д. - САК, е подало писмен отговор, в който заявява, че
поддържа въззивната жалба като основателна освен в частта й относно
оспорване дължимостта на присъдените в негова полза разноски по обратния
иск, както и за участието му в процесуалното качество на трето лице-помагач
по главния иск. Поддържа, че разноски и в двете хипотези му се следват, тъй
като реално е осъществявало процесуални действия по защита срещу главния
иск като трето лице - помагач, както и в хипотезата на обратния иск,
приемайки, че всъщност производството по последния е било прекратено по
почин на съда, но същият иск /обратният иск/ е бил допуснат при условията
на евентуалност с главния иск по чл.200 КТ, поради което разноски се дължат
на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.
II. В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба, но в същия срок е
подала насрещна въззивна жалба.
С последната въззивникът ИВ. Н. К. с ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител адв. Христо К. - ВТАК, обжалва Решение № 847/15.07.2021г.
по гр.д. № 2658/2020г. по описа на РС- Велико Търново, VI състав, в частта
му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от ИВ. Н. К. с
ЕГН **********, спрямо “М. Б.” ООД с ЕИК ..., осъдителен иск с правно
основание чл.200 КТ /главен иск/, за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпила на 28.08.2020г. - трудова злополука,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до пълния предявен
размер от 60 000 хил.лв. Въззивникът по насрещната въззивна жалба
поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на
3
разпоредбата на чл.200 КТ, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на работодателя, а именно, че настъпилото телесно увреждане
представлява трудова злополука, тъй като телесното увреждане е настъпило
при извършване на възложената му работа, безспорно установен се явява и
механизмът, по който същото е настъпило. По несъмнен начин се установява
и причинно- следствената връзка между причинената трайна
неработоспобност и настъпилото вследствие на трудовата злополука, телесно
увреждане. Излагат се подробни съображения относно тежестта на така
причиненото телесно увреждане, относително продължителния
възстановителен период, който е в началната си фаза, невъзможността за
пълно възстановяване на здравословното състояние такова, каквото е било
преди настъпване на злополуката. Поради тези съображения, моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен в тази своя част, като бъде
уважен предявения с исковата молба, първоначален размер на иска за
обезщетение по чл.200 КТ.
С насрещната въззивна жалба, въззивникът обжалва първоинстанционния
съдебен акт и в частта му, с която нему е възложено в тежест да заплати на
БОНАТИ С.П.А. - Клон България КТЧ, ЕИК ..., сторените от последното
разноски по предявения спрямо него в условията на евентуалност -
осъдителен иск за обезщетение по чл.200 КТ, като счита, че същите са
недължими, поради обстоятелството, че предявеният спрямо “М. Б.” ООД с
ЕИК ..., главен иск по чл.200 КТ, е бил уважен следователно не се е сбъднало
вътрешно -процесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск
спрямо БОНАТИ С.П.А. - Клон България КТЧ, ЕИК ....
Отправя искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции,
разноски.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на другата страна на
16.09.2021г. - както и на третото лице - помагач по делото БОНАТИ С.П.А. -
Клон България КТЧ, ЕИК .../на дата 29.09.2021г./. В законоустановения
двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемият по насрещната
въззивна жалба - “М. Б.” ООД с ЕИК ..., чрез своя пълномощник и
процесуален представител - адв. Г.Я. при АК- Благоевград, е подал писмен
отговор, в които заявява, че така подадената насрещна въззивна жалба се
явява изцяло неоснователна, като първоинстанционното съдебно решение в
отхвърлителната му част до пълния предявен размер на претендираното
обезщетение по чл.200 КТ, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно по съображения, идентични с вече изложените във
въззивната жалба, досежно справедливия размер на обезщетението. Отправя
искане за присъждане на сторените разноски за защита по предявената
насрещна въззивна жалба.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, БОНАТИ
С.П.А. - Клон България КТЧ, ЕИК .../на дата 16.09.2021г./, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - адв. М.Д. - САК, е подало
писмен отговор на подадената насрещна въззивна жалба, в които заявява, че
обжалваното първоинстанционно решение в тази негова част е правилно и
обосновано. Излага подробни съображения, свързани с наличието на
4
основания по чл.201, ал.2 КТ, дължащи се на поведението на въззивника по
насрещната въззивна жалба, а именно неспазване на установените правила за
безопасност по ЗБУТ, както и неспазване на установените от предприятието -
ползвател, правила за безопасност при извършване на съответната трудова
дейност. Излагат се и конкретни съображения, придружени с подробен
доказателствен анализ относно материално-икономическото и моралното
съдействие, оказано на въззивника както по време и непосредствено след
инцидента, така и в хода на възстановителния процес. Налице са и доводи,
свързани с продължителността оздравителния процес, както и със самото
поведение на въззивника във връзка с тези обстоятелства.
Поддържа, че разноски по предявения от въззивника с исковата молба
спрямо него, но неразгледан поради несбъдване на вътешно-процесуалното
условие, евентуален иск по чл.200 КТ, му се следват, тъй като реално е
осъществявало процесуални действия по защита срещу главния иск, още
повече, че е участвало и в процесуалното качество на трето лице - помагач по
същия, поради което разноски се дължат по аргумент за по-силното
основание от чл.78, ал.4 ГПК.
С оглед на гореизложеното, отправя искане така подадената насрещна
въззивна жалба, да бъде отхвърлена като изцяло неоснователна.
III. По настоящото производство и съобразно с разпоредбата на чл. 80, ал.4
от ПАС, е постъпила и частна жалба от “М. Б.” ООД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н “И.”, ул. “Н. М.” № 33, офис № 3,
представлявано от управителя Александар Хангимана, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - адв. Г.Я. при АК- Благоевград,
срещу Определение от 09.09.2021г., по гр.д. № 2658/2020г. по описа на РС-
Велико Търново, VI състав, с което първоинстанционният съд е отказал да
уважи молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение №
847/15.07.2021г. по гр.д. № 2658/2020г. по описа на РС- Велико Търново, VI
състав, в частта на последното относно разноските.
В подадената частна жалба се излагат съображения за недължимост на
разноските, присъдени в полза на БОНАТИ С.П.А. - Клон България КТЧ,
ЕИК ...по допуснатия, но неразгледан обратен иск, със съображения по
същество изцяло идентични с наведените във въззивната жалба, подадена от
“М. Б.” ООД с ЕИК ..., поради което и ненужно да бъдат преповтаряни
отново. Отправя се искане за присъждане на разноските, сторени във връзка с
подадената частна жалба.
Препис от така подадената частна жалба е изпратен и получен от насрещната
страна - ИВ. Н. К. с ЕГН **********, на 28.10.2021г., като на основание
чл.276, ал.1 ГПК, в законоустановения едноседмичен срок не е постъпил
отговор.
Препис от частната жалба е изпратен и на БОНАТИ С.П.А. - Клон България
КТЧ, ЕИК ..., и получен на 15.10.2021г., която в законоустановения
едноседмичен срок изпраща отговор, с който счита така подадената частна
жалба за изцяло неоснователна, по съображения по същество идентични с
изложеното по отношение на разноските, възложени с първоинстанционното
5
съдебно решение, в отговорите на подадените въззивна, съответно насрещна
въззивна жалба.
В рамките на проведеното открито съдебно заседание пред настоящата
инстанция въззивният жалбоподател “М. Б.” ООД с ЕИК *********, както и
евентуалният ответник и трето- лице помагач БОНАТИ С.П.А. - Клон
България КТЧ, ЕИК ...., се представляват от съответно упълномощените си
процесуални представители, които по същество заявяват, че поддържат
изцяло доводите си изложени във въззивната жалба, респ. отговора на
същата. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция,
представят списъци по см. на чл.80 ГПК, както и доказателства относно
същите. Въззиваемият и насрещен въззивен жалбоподател - ИВ. Н. К. с ЕГН
**********, не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния си
представител адв. Христо К. - ВТАК, изразява становище за разглеждане на
делото в негово отсъствие, заявява, че изцяло поддържа подадената въззивна
жалба, както и искането си за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2
ЗАдв., представя нововъзникнали писмени доказателства по см. на чл.266,
ал.2, т.1 ГПК - Експертно решение на ТЕЛК от 08.09.2021г.
По така наведените от страните, както и от третото - лице помагач,
твърдения в хода на първоинстанционното производство, настоящата съдебна
инстанция намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.200 КТ, субективно съединен с
друг иск със същата правна квалификация, при условията на евентуалност.
С подадената искова молба, ищецът ИВ. Н. К. с ЕГН **********,
претендира сума в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от претърпяна фрактура на долния десен крайник,
вследствие на настъпила на 28.08.2020г. - трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на увреждането. Първоначално искът е бил
предявен спрямо БОНАТИ С.П.А. - Клон България КТЧ, ЕИК ..., притежаващ
материалноправното положение на “Предприятие-ползвател” по см. на пар.1,
т.18 от ДР на КТ, като с уточняваща молба, искът за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди в посочения размер е предявен срещу
“М. Б.” ООД с ЕИК ..., в качеството му на “Предприятие, което осигурява
временна работа” и работодател на ищеца по см. на пар.1, т.17 вр. с пар.1, т.1
от ДР на КТ, като същият иск с правна квалификация чл.200 КТ, е предявен
при условията на евентуалност и спрямо БОНАТИ С.П.А. - Клон България
КТЧ, ЕИК .... С нарочна молба от работодателя “М. Б.” ООД,
първоинстанционният съд е конституирал БОНАТИ С.П.А. - Клон България
КТЧ в процесуалното качество на подпомагаща страна на работодателя /трето
лице -помагач/.
Твърденията, които излага ищецът в подадената искова молба са, че на дата
28.08.2020г., по трасето на газопровода Балкански поток, в близост до гр.
Велико Търново, претърпял трудова злополука, като се подхлъзнал и паднал
при слизане от камион, вследствие на което настъпила фрактура на бедрената
кост на долния десен крайник. Твърди още, че злополуката е настъпила при и
6
по повод на извършване на работата, която осъществявал, а именно рязане на
тръба, като същата е станала при прибиране на инструменти в камиона след
приключване на рязането, като при слизане по стълбата на камиона, ищецът
се подхлъзнал и паднал по гръб. След настъпване на инцидента, по желание
на ищеца, същият е откаран в МБАЛ “Св. Панталеймон - Плевен” ООД,
където бил настанен за оперативно лечение от 28.08.2020г. до 04.09.2020г.
Към момента на подаване на исковата молба, ищецът продължава
възстановяването си в домашни условия, като се придвижва трудно и с
помощни средства, не може да се обслужва сам. Ищецът твърди, че
вследствие на претърпения инцидент и в хода на възстановителния процес,
освен претърпените физически болки и страдания, започнал да изпитва
негативни емоционални преживявания, страх и стрес. Поради
гореизложеното, с подадената искова молба, претендира присъждането на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
изпитване на негативни психо-емоционални преживявания, страх и стрес,
вследствие на настъпилата на 28.08.2020г., трудова злополука.
В отговора на исковата молба, ответникът по главния иск М. Б.” ООД,
поддържа, че имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ
следва да бъде понесена от предприятието- ползвател, при когото ищецът
реално е осъществявал трудовите си функции, тъй като същото е било длъжно
да осигури и поддържа здравословни и безопасни условия на труд на
работниците, осъществяващи трудова дейност. Излага твърдения за липса на
елементите от фактическия състав за пораждане на имуществената
отговорност по чл.200 КТ, а именно, че настъпилият на 28.08.2020г. -
инцидент не се явява трудова злополука по см. на чл.55 КСО, като липсва
както причинната връзка между осъществения инцидент и настъпилите
травматични увреждания, така и функционалната такава - настъпилите
увреждания да са при, по повод или във връзка с осъществяваната работа.
При условията на евентуалност, се твърди прекомерност на предявената
искова претенция за имуществена обезвреда, като се излагат съображения за
наличие на проявена груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на
трудовите му функции, с която същият е допринесъл за настъпването на
инцидента, респ. на вредните последици от същия. Излагат се съображения за
липса на доказателства, касаещи вида, характера и интензитета на търпените
болки и страдания. Поддържа се, че по делото липсват доказателства за
получени обезщетения от държавното обществено осигуряване, както и
застрахователно такова, с които следва да се намали съответно размера на
претенцията.
В отговора си на подадената искова молба, ответникът по евентуалния иск и
подпомагаща страна /трето лице - помагач/ - БОНАТИ С.П.А. - Клон
България КТЧ, изразява съображения относно родовата подсъдност, поради
имуществения характер на спора спрямо него, както и по допустимостта на
предявената искова претенция, доколкото същият не е страна по трудовото
правоотношение с ищеца. Излагат се съображения и във връзка с
основателността на иска. Поддържа се, че същият се явява неоснователен, а
отговорността по исковата претенция следва да бъде намалена, тъй като при
7
изпълнение на трудовите си функции, ищецът е допуснал груба небрежност,
неспазвайки установените правила за безопасност, както и установените
технологични правила за извършваната трудова дейност. Излагат се подробни
съображения касаещи интензитета на претърпените неимуществени вреди,
болки и страдания, претърпени от ищеца по време на инцидента и
непосредствено след това.
По така наведените от страните съображения, след преценка на събраните по
делото доказателства, както и приложимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството - изложените от евентуалния
ответник и подпомагаща страна /трето лице - помагач/, възражения, досежно
родовата неподсъдност на делото, както и наличието на пасивна
процесуалноправна легитимация на същия по предявената искова претенция,
са изцяло неоснователни. Твърденията, че в настоящата хипотеза,
осъществения по почин на самия ищец начин на субективно съединяване на
исковите претенции в условията на евентуалност, обуславят различна родова
подсъдност, както и недопустимост на производството спрямо евентуалния
ответник, се опровергават от изричната разпоредба на чл.107у, ал.3 КТ, която
предвижда солидарна отговорност между двете предприятия. На това
основание, ищецът има правна възможност да търси защита на своите права
спрямо всеки един от солидарно отговорните, като негов е изборът към кого
от двамата или и към двамата да предяви претенцията си за обезвреда, както и
дали да стори това в рамките на едно исково производство, в т.ч. видът на
субективното съединяване на отделните искови претенции. Начинът на
разпределяне на отговорността между осъдените солидарни длъжници е
въпрос, които не е предмет на настоящото производство. Последното е изцяло
допустимо, като исковата претенция е разгледана от родово компетентния
съд, при наличието на необходимите процесуални предпоставки за
съществуването и упражняването на правото на иск.
I. От фактическа страна
Между страните е прието за безспорно, че ищецът ИВ. Н. К. е бил в трудово
правоотношение с ответника “М. Б.” ООД, с когото имали сключен срочен
трудов договор по реда на чл.107р - чл.107ч КТ, като ищецът следвало да
постъпи на работа и да осъществява трудовите си функции при БОНАТИ
С.П.А. - Клон България КТЧ.
Ищецът бил назначен на длъжността “Шлайфист”, с определено място на
работа в “завод” на посочен адрес в гр. Горна Оряховица. Горепосочените
обстоятелства се установяват от представения като писмено доказателство
Трудов договор № 11308/29.05.2020г. и Акт от 29.05.2020г., издаден по
приложението на чл.107с, ал.2 КТ. Изпълнението на трудовите му функции
включвало шлайфане на тръбите и подготовката преди тяхното заваряване,
като осъществявал същите по трасето на газопровода Балкански поток, в
участъка от с. Водица, общ. Попово до гр. Левски. Всеки работен ден
започвал в посоченото място на работа /заводът в гр. Горна Оряховица/,
8
откъдето били разпределяни задачите за деня, както и конкретното място по
трасето, където се работило. След приключване на работата за съответния
ден, ищецът и останалите му колеги от работната група, прибирали
инструментите, които използват за извършване на дейността си и се
прибирали обратно в базата в гр. Горна Оряховица. Горепосочените
обстоятелства се установяват от показанията на св. Воденичаров - колега на
пострадалия. На конкретно посочената дата - 28.08.2020г., при извършване на
рутинната дейност по прибиране на инструментите в каросерията на камиона
след приключване на работата по тръбите, ищецът паднал по гръб на
стълбата, която използвали като помощно средство при изваждането и
прибирането на инструментите от каросерията, като вследствие на падането
получил фрактура на шийката на бедрената кост на десния долен крайник. На
мястото на инцидента бил извикан екип, включващ парамедик, който
обездвижил и обезболил крайника, като транспортирал ищеца първо до
болнично заведение в гр. Велико Търново, а с оглед на неговото изрично
желание, същият бил транспортиран до специализирано болнично заведение в
гр. Плевен, където му било извършено оперативно лечение. След
приключване на престоя, бил изписан за домашно лечение. За настъпилия
инцидент било издадено Разпореждане 29840/11.09.2020г. на ТП на НОИ -
София- град, с което същият се признавал за трудова злополука.
Възстановителният процес продължил близо 360 дни, за което ищецът имал
издадени съответно документи, удостоверяващи временната му
нетрудоспособност /болнични листи/, като с Експертно решение на ТЕЛК от
08.09.2021г., на същият била определена 75 % нетрудоспособност с
противопоказания за извършване на тежък физически труд, продължителен
прав стоеж и ходене пеша. Вследствие на претърпения инцидент освен
претърпените физически болки и страдания, у ищецът се породили негативни
психо-емоционални преживявания и стрес. Същият се чувствал непълноценен
поради обстоятелството, че не можел да се обслужва сам, в т.ч. дори относно
личната си хигиена, използвал помощни средства за придвижването си,
станал унил, подтиснат, сприхав, като по данни на съпругата му, която
полагала непосредствени грижи за него, същият вече бил различен човек.
II. От правна страна
С оглед приетото за установено от настоящата съдебна инстанция, се
формира извод за наличие на фактите и обстоятелствата, включени във
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200
КТ. Последният от своя страна включва наличието на претърпян инцидент, за
който има издаден съответен документ, признаващ характера му на трудова
злополука, който документ по своята правна същност е официален
свидетелстващ документ и като такъв на основание чл.179, ал.1 ГПК,
притежава обвързваща формална и материална доказателствена сила за съда и
страните. Макар разпореждането, с което инцидентът се признава за трудова
злополука, да не е изрично оспорено от някоя от страните, за съда
разглеждащ иска по чл.200 КТ, остава задължението да изследва фактите и
обстоятелствата във връзка с настъпилия инцидент, като осъществи
автономна преценка досежно обстоятелството какъв е характера на
9
настъпилия инцидент и дали същия се явява трудова злополука.
За да е налице трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 КСО, следва да има
функционална връзка между настъпилия инцидент и извършваната работа.
Макар и в настоящата хипотеза от събраните писмени и гласни доказателства,
да се установява, че ищецът е пострадал не при непосредственото
осъществяване на трудовите си функции, а при извършването на рутинна по
своя характер дейност по прибиране на инструментите в каросерията на
камион, то последната е именно във връзка с осъществяваната трудова
дейност, тъй като машините и инструментите, които ищецът е използвал за
изпълнение на трудовите си функции се съхранявали, респ. всекидневно се
изваждали и след приключване на работата се прибирали обратно в
каросерията на камиона, с който били транспортирани до мястото на работа
по трасето на тръбопровода.
Налице е и причинна връзка между настъпилите травматични увреждания и
търпяните негативни психо-емоционални преживявания, болки страдания,
стрес и страх от ищеца по време на възстановителния период и настъпилия
инцидент. В тази част настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира
изготвеното и приобщено в хода на първоинстанционното производство
експертно заключение по назначената СМЕ. Ищецът е бил физически и
психически напълно здрав преди настъпване на инцидента, като макар
навременно и адекватно оказаната му медицинска помощ и лечение,
възстановителният процес е съпровождан с вече посочените негативни
емоционални преживявания, болки и страдания.
На следващо място за възникване на имуществената отговорност на
работодателя по чл.200 КТ, не е от значение проявеното субективно
отношение на същия към настъпилия инцидент, т.к. характерът на
отговорността е обективен, като не е необходимо непременно проявление на
противоправно поведение от страна на работодателя. Проявна форма на
защитната теза на ответника по главния иск, е твърдението, че отговорността
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е била
непосредствено възложена в тежест на евентуалния ответник. Безспорно
задължение на работодателя /независимо кой измежду ответникът по главния
иск и евентуалният ответник е носил пряко задължението за това/ е
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, изпълнението на
това задължение обаче не освобождава същия от носенето на имуществената
отговорност по чл.200 КТ, именно с оглед на обективния й характер. Това е
така, тъй като наемането на работници и служители е вид рискова дейност,
като работодателят е този, на когото законът е възложил негативните
последици от сбъдването на този риск, поради обстоятелството, че същият
именно се ползва от престираната в негова полза, работна сила. Поради
гореизложеното, твърденията досежно чие е било задължението за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в настоящата
хипотеза, както и дали работодателят е спазил това свое задължение, са
ирелевантни за настоящото производство, още повече, че се касае за
инцидент, настъпил при извършване на рутинни дейности, свързани с
осъществяване на трудовата функция, за извършването на които няма
10
регламентирани нормативни или вътрешни правила за правилното и
безопасното им изпълнение. В тази връзка правилно първоинстанционният
съд не е кредитирал заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза, в частта му, съдържаща констатации за допуснато от страна на
ищеца нарушение на правилата за безопасност на труда, като почиващо на
предположения и вероятностни изводи на вещото лице.
По отношение на наличието на твърдяните от ищеца в исковата молба,
неимуществени вреди, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява по безспорен начин, че същите са настъпили в
обективната действителност. В тази насока като изцяло достоверни следва да
бъдат кредитирани показанията на св. К.а /съпруга на ищеца/, която макар и
заинтересована от изхода на настоящото производство е лице от
непосредственото обкръжение на ищеца, като същата е полагала грижи за
него в течение на възстановителния процес от изписването му от болничното
заведение.
В обобщение на гореизложеното за настоящата съдебна инстанция се
формира единствено обоснования извод за наличието на всички елементи от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по см. на
чл.200 КТ по предявения главен иск, като доказани по безспорен начин се
явяват твърденията на ищеца, изложени в подадената искова молба. В тази
връзка като неоснователни следва да бъдат отхвърлени доводите на ответника
по главния иск и работодател на ищеца, във връзка с липсата на елементите
от фактическия състав на отговорността му. При тези изводи от правна
страна, се налага и изводът за несбъдване на вътрешно-процесуалното
условие за произнасяне на съда по така предявения евентуален иск.
По отношение на наведените възражения за наличието на предпоставки
за намаляване на отговорността на работодателя на основание
приложимостта на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, т.е. по твърденията за
наличие на проявена груба небрежност от страна на ищеца, настоящата
съдебна инстанция намира, че същите са недоказани. От показанията на св.
Воденичаров /колега на ищеца/, се установява, че осъществяването на
дейността по прибирането на използваните инструменти след приключване на
работния процес, обратно в каросерията на камиона, е било ежедневно, като
работниците и служителите с течение на времето си изградили стереотип на
извършване тази дейност - при изваждане и прибиране на машини и
инструменти, които били обемни и тежки, се налагало отваряне на
страничните бордове на каросерията, а при по-малки - била използвана
помощна стълба, която опирали близо до каросерията на камиона, за
осигуряването на по-добър захват и стабилност. От събраните писмени и
гласни доказателства не се налага извод, ищецът да е проявил небрежност под
каквато и да било форма, която да е довела до настъпването на инцидента.
Следва да бъдат отчетени и изложените в съдебно - техническата експертиза,
възможни рискови фактори, които обаче стоят извън субективното
проявление на поведението на ищеца в конкретната ситуация. Нещо повече,
по делото не са налице безспорни доказателства дори кой от всичките
изброени рискови фактори е оказал решаващо значение за настъпване на
11
трудовата злополука. При това положение доводите за наличие на проявено
противоправно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в проявена
груба небрежност, се явяват неоснователни, като поради това липсва
основание за намаляване на имуществената отговорност на работодателя на
това основание.
По отношение на преценката относно размера на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука, за настоящата
съдебна инстанция се формира убеждението, че е следвало
първоинстанционният съд да присъди обезщетението в пълния претендиран с
исковата молба, размер. Това е така, тъй като следва да бъдат съобразени
множество факти и обстоятелства, свързани както с характера и интензитета
на причинените телесни увреждания, така и с продължителността на
възстановителния процес, като следва да бъдат отчетени и евентуалните
прогнозни усложнения, за настъпването на които са налице индиции към
настоящия момент. От представените по делото писмени доказателства -
епикриза за осъщественото оперативно лечение, става ясно че се касае за
тежка фрактура на бедрото на десния долен крайник, като претърпяната
оперативна интервенция е била необходима и навременна. На следващо място
на съобразяване подлежи и относително продължителния възстановителен
период /по данни от делото около 360 дни/, през които ищецът е бил
временно нетрудоспособен, като е разчитал на грижите на своите близки за
обслужване на ежедневните си потребности, използвал е помощни средства
за придвижването си, което е било сериозно ограничено. В настоящото
производство следва да бъде съобразено и нововъзникналото обстоятелство, а
именно освидетелстването на ищеца по реда на медицинската експертиза и
определянето на относително висок процент трайна неработоспособност на
същия /75%/, с противопоказания за извършването на тежка физическа
дейност, продължително физическо натоварване и ходене пеш. Това
обстоятелство следва да бъде съотнесено с характера на осъществяваната от
ищеца трудова дейност, която неминуемо е свързана с осъществяването на
физически труд, като евентуалното й продължаване, не само би обусловило
трудоустрояване на същия, но и промяна в трудовата му квалификация, което
допълнително и съществено би го затруднило при осъществяване на каквато
и да било трудова дейност в бъдеще.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция съобрази и изводите на
вещото лице по назначената СМЕ относно обичайното протичане на
възстановителния процес в сходни медицински хипотези и относително
ниския процент на възстановяване при ищеца, като по делото не са събрани
доказателства за неспазване на предписания възстановителен режим и
медицинска терапия, поради които забавянето на възстановителния процес да
може да се вмени във вина на ищеца.
При това положение следва да бъдат отчетени и прогнозните усложнения,
които евентуално ще настъпят с оглед относително продължителния процес
на възстановяване, индиции за които се откриват при представените като
писмени доказателства - амбулаторни листи за извършен контролен преглед и
рентгенография, които са били преценени от вещото лице при изготвяне на
12
заключението му и с оглед на всички събрани доказателства за
здравословното състояние на ищеца.
От размера на дължимото обезщетение следва да бъдат изключени
средствата, които ищецът е получил по предявената застрахователна
претенция по сключената застраховка “Трудова злополука”, за изплащането
на сумата от 674, 41 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева и четиридесет
и една стотинки/, има представени писмени доказателства по делото.
Всички тези обстоятелства обуславят основателността на исковата
претенция за обезвреда на претърпените неимуществени вреди до пълния й
предявен размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, с приспадане на
изплатената сума /застрахователно обезщетение/ в размер на 674, 41 лв.
/шестстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, поради
което подадената насрещна въззивна жалба следва да бъде уважена, а
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде изменено в тази своя
част.
III. По отношение на основателността на частната жалба на
ответника по главния иск “М. Б.” ООД с ЕИК ..., във връзка с
произнасянето на първоинстанционния съд по молбата му с правно
основание чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционния съдебен акт в
частта му относно разноските
За настоящия съдебен състав се формира извода за неоснователност на така
подадената частна жалба срещу Определение от 09.09.2021г., с която
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на
първоинстанционното съдебно решение в частта на последното относно
разпределението на отговорността на ответника по главния иск за разноските.
Съображенията на първоинстанционния съд са правилни и обосновани и се
споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Възраженията, че
разноски не се дължат, тъй като евентуалният ответник - БОНАТИ С.П.А. -
Клон България КТЧ, е притежавал процесуалното качество и на подпомагаща
ответника по главния иск страна / трето лице - помагач/, срещу когото е бил
предявен и обратен иск, чието разглеждане в хода на производството е било
отменено по почин на съда, не променя дължимостта на разноските спрямо
него в качеството му на ответник по предявения обратен иск. Дължимостта на
разноските спрямо ответника по обратния иск не се изключва, тъй като в хода
на първоинстанционното производство са събирани доказателства и е
осъществявана защита, която касае същата искова претенция.
IV. По разноските
С оглед изхода на настоящото производство, настоящата съдебна инстанция
намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изменен и в
частта му относно разноските, като в тежест на ответника по главния иск -
“М. Б.” ООД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски и в двете съдебни инстанции, съобразно с
уважената част от иска, като с оглед на изричното искане на процесуалния му
представител, същите следва да бъдат присъдени в полза на последния на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. В тежест на въззиваемия ИВ. Н. К. следва да
13
бъдат възложени разноските за двете съдебни инстанции, съобразно
отхвърлената част от иска.
Предвид горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 847/15.07.2021г. по гр.д. № 2658/2020г. по описа на
РС- Велико Търново, VI състав, в частта му, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил предявеният от ИВ. Н. К. с ЕГН **********, спрямо
въззивника /“М. Б.” ООД с ЕИК .../, осъдителен иск с правно основание
чл.200 КТ /главен иск/, за сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща разликата между присъдения размер от 49 325.59 лв.
/четиридесет и девет хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/ и пълният дължим размер от 59 325, 59 лв. /петдесет и девет хиляди
триста двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, която сума
съставлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в изпитване на болки и страдания, както и на негативни психо-емоционални
преживявания, страх и стрес от настъпила на 28.08.2020г. - трудова
злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и в
частта му относно разпределението на отговорността за разноските,
дължими съобразно уважения/отхвърления размер на иска между “М. Б.”
ООД с ЕИК ...и ИВ. Н. К. с ЕГН **********, респ. в полза на процесуалния
представител на последния - адв. Хр. Райков К. от ВТАК, с личен номер
**********, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “М. Б.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н “И.”, ул. “Н. М.” № 33, офис № 3, представлявано от управителя А. Х., на
основание чл.200 КТ, да заплати на ИВ. Н. К. с ЕГН **********, сумата от 10
000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща разликата между присъдения
размер от 49 325.59 лв. /четиридесет и девет хиляди триста двадесет и пет
лева и петдесет и девет стотинки/ и пълният дължим размер от 59 325, 59 лв.
/петдесет и девет хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/, която сума съставлява обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитване на болки и страдания, както и на негативни
психо-емоционални преживявания, страх и стрес от настъпила на 28.08.2020г.
- трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
като общият размер на така определеното от съда обезщетение възлиза на 59
325, 59 лв. /петдесет и девет хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет
и девет стотинки/.
ОСЪЖДА “М. Б.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н “И.”, ул. “Н. М.” № 33, офис № 3, представлявано от управителя А. Х., на
основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на Х. Р. К. от ВТАК, с
личен номер **********, общата сума от 4660 лв. /четири хиляди
шестстотин и шестдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение и
14
за двете съдебни инстанции, изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, издадена от
ВАдв.С.
ОСЪЖДА ИВ. Н. К. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3, да заплати
на “М. Б.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
“Изгрев”, ул. “Никола Мирчев” № 33, офис № 3, представлявано от
управителя А. Х., сумата от 134,90 лв. /сто тридесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ за разноски, съобразно отхвърлената част от иска, за
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА “М. Б.” ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н “И.”, ул. “Н. М.” № 33, офис № 3, представлявано от управителя А. Х., на
основание чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - Велико Търново, сумата от 2373,02 лв. /две
хиляди триста седемдесет и три лева и две стотинки/, държавна такса и
разноски по производството, в т.ч. сумата от 5,00 лв. /пет лева/ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 847/15.07.2021г. по гр.д. № 2658/2020г. по
описа на РС- Велико Търново, VI състав в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение от
09.09.2021г., по гр. д. № 2658/2020г. по описа на РС- Велико Търново, VI
състав, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по подадена молба
по чл.248 ГПК.
Решението е постановено при участието на БОНАТИ С.П.А. - Клон България
КТЧ, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Ц. Б. III”
165А, ет.4, ап.1, представлявано от Филипо Скурти, в процесуалното му
качество на подпомагаща страна / трето лице - помагач/ на ответника по
главния иск.
Решението подлежи на обжалване от страната, имаща правен интерес, в
едномесечен срок от връчването му, пред Върховния касационен съд на
Република България, с касационна жалба, при наличието на предпоставките
за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при наличието на
основанията по чл.281 ГПК. Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16