№ 384
гр. Разград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100022 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.117
от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Х. С. Х. в качеството му на управител на
„Винпласт-15“ООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу
А. В. М. за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата 1918,79 лв.
трудово възнаграждение за периода 11.07.2018 г. – 06.12.2018 г., сумата 194,29
лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва, считано от 19.04.2019 г. и 400 лв. разноски по гр.д.№773/2019 г. по
описа на РС Разград ., за събирането на която е образувано изп.д.№933 по
описа на ЧСИ Г.Стоянов с рег.№912.
Ищецът твърди, че последното извършено действие по изп. дело е от
28.01.2020 г. – издадено удостоверение по молба на взискателя, като преди
това е наложен запор на банковата му сметка – 17.09.2019 г. и е изпратена
покана за доброволно изпълнение на 10.01.2020 г.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в
о.с.з. и не заявява становище по иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна следното:
Изп.д.№933 по описа на ЧСИ Г.Стоянов с рег.№912 е образувано по молба на
ответника А. В. М. от 12.09.2019 г. с цел изпълнение на негово притезание, за
което му е издаден изпълнителен лист от 11.09.2019 г. по гр.д.№773/2019 г. по
описа на РС – Разград, а именно за сумата 1918,79 лв. неизплатено трудово
възнаграждение за периода 11.07.2018 г. – 06.12.2018 г. и сумата 194,29 лв.
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва
от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на двете суми, както и за сумата
400 лв. разноски по делото. По делото е извършена справка за банковите
сметки на длъжника на 13.09.2019 г. На 17.09.2019 г. е изпратена покана за
1
доброволно изпълнение, връчена на 10.01.2020 г.
Запор на банкова сметка е наложен на 20.09.2019 г., като в отговора на „Първа
инвестиционна банка“АД е записано, че към момента няма наличности по
сметката. Други изпълнителни действия по изпълнителното дело не са
предприемани.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Влизането в сила на съдебното решение срещу ищеца води до преклудиране
на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е
издадена, като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й,
съответно до снабдяването й с изпълнителна сила. Съществуването на тези
вземания може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично
предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл.439 от
ГПК. Този текст урежда специален иск, който може да се основава само на
факти, настъпили след влизане в сила на съдебното решение. В случая ищецът
основава своя отрицателен установителен иск именно на такъв нововъзникнал
факт - изтекла след влизане в сила на съдебното решение погасителна
давност, която в случая е петгодишна с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 от
ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е
денят, в който вземането е станало изискуемо. Тази давност е прекъсната по
време на съдебния процес на осн. чл.115, б“ж“ от ЗЗД. Съответно след
приключване на съдебното дело /с влизане в сила на съдебното решение/ е
започнал да тече давностният срок за погасяване на процесното вземане. В
настоящия случай тази дата не е установено, но това не е от значение, т.к.
така започналата давност е прекъсната с предприемане на действия за
принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло
до прекъсване на давността се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от
прекъсването започва да тече нов срок.
Конкретните действия, които водят до прекъсване на давността са подробно
разгледани в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкувателно решение изяснява, че
изпълнителните действия, които прекъсват давността са такива по насочване
на изпълнението – запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране вместо плащане и др., както и че давностният срок не се
прекъсва с образуване на изпълнително дело, с изпращането на покана за
доброволно изпълнение. В случая такова действие е извършено на 20.09.2019
година, това е наложения запор на банковата сметка на дружеството.
Действията, които са извършени след това – връчването на поканата за
доброволно изпълнение, както и издаденото удостоверение, не представляват
годни действия за прекъсване на давността. След тази дата не са
предприемани изпълнителни действия, т.к. искания за такива не са правени.
Ето защо Съдът счита, че на 20.09.2019 година е започнала да тече
погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. При съобразяване
с факта, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година,
давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 година до
20.05.2020 година, то в случая давността за вземането е изтекла на 25.11.2024
година.
Следователно вземанията, за които е постановено съдебно решение и е
2
издаден изпълнителен лист по гр.д.№773/2019 г. по описа на РС - Разград, за
събирането на които е образувано изп.д.№933/2019 г. по описа на ЧСИ
Г.Стоянов с №912 и район на действие ОС Разград – сумата 2 513,08 лв. от
които 1918,79 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 11.07.2018
г. – 06.12.2018 г. , сумата 194,29 лв. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск и сумата 400 лв. разноски по делото са погасени по давност, поради
което не може да се търси тяхното принудително изпълнение, което означава,
че предявеният иск е основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 100,52 лв. държавна такса, и 600 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. М., ЕГН ********** с
адрес **********************************************, че задължението
на „Винпласт-15“ООД, ЕИК ********* със седалище
********************************************, управлявано от Х. С. Х.
за заплащане на сумата 2 513,08 лв. от които 1918,79 лв. неизплатено трудово
възнаграждение за периода 11.07.2018 г. – 06.12.2018 г. , сумата 194,29 лв.
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и сумата 400 лв. разноски
по делото, за които е постановено съдебно решение и издаден изпълнителен
лист по гр.д.№773 /2019 г. по описа на РС - Разград, въз основа на който е
образувано изп.д.№ 20199120400933 на ЧСИ Г.Стоянов с №912 е ПОГАСЕНО
ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН ********** с адрес
********************************************** ДА ЗАПЛАТИ на
„Винпласт-15“ООД, ЕИК ********* със седалище
********************************************, управлявано от Х. С. Х.
сумата 700,52 лв. /седемстотин лева и петдесет и две стотинки/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3