№ 356
гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500617 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.269-273 от ГПК във връзка с чл.45-49
и чл.82-86 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 3157/12.08.2022г. от ищеца
„Б.Ъ.“- ЕООД, гр.С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно
Решение № 68/13.07.2022г. по гр.д.№ 875/2021г. по описа на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, с което е бил отхвърлен изцяло облигационния му иск
против ответника ЕТ“Р.-П.-П.Т.“- с.Б., *** на основание чл.49 във вр. с чл.45
и във вр. с чл.82-86 от ЗЗД за частичната сума от 18 000 лв., представляваща
част от общо претендираната сума от 30 096 лв. главница за парично
обезщетение за препърпени имуществени вреди върху оризови насаждения в
резултат на пръскани с хеликоптер препарати, със законните последици от
това- лихви и разноски. Счита, че първоинстанционното Решението на РС е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в
нарушение на материалния закон и при пълна доказаност по основание и
размер на исковите претенции. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно Решение и да уважи всички
негови обективно и субективно съединени искове против ответника, като
основателни и доказани по основание и по размер. Излага подробно своите
фактически и правни аргументи в подкрепа на защитните си тези. Претендира
разноските си пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Не се е явил
1
процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна
инстанция. В този смисъл е предварителната му писмена Защита по
въззивното дело.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 3702/27.09.2022г. от ответника ЕТ“Р.-П.-П.Т.“- с.Б., ***, в
който той оспорва в.жалба, като я счита за неоснователна и недоказана, а
обжалваният акт на РС- за изцяло законосъобразен и правилен. Поради което
моли настоящия ОС- Ст.Загора въззивната жалбата да бъде оставена изцяло
без уважение, а атакуваното първоинстанционно Решение- да бъде
потвърдено напълно от настоящата инстанция, като в подкрепа на
твърденията си излага и своите множество фактически и правни аргументи.
Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
Претендира всички свои разноски пред настоящата въззивна съдебна
инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не е представил
писмена Защита по въззивното дело.
Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав счита, че въззивната
жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия
въззивен съд, поради което следва да се произнесе по същността на
направените в нея искания.
По същността на направените въззивни оплаквания- въззивният съд
констатира, че първоинстанционният РС е изложил достатъчно подробно
мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на комплексната съдебна експертиза,
която не е оспорена от никоя от страните, които са обективно и
безпристрастно обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Напълно мотивирано, обосновано и правилно първоинстанционният съд
е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото на РС свидетели,
за които по делото очевидно липсват конкретни данни всеки един от тях да е
пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните
показания се потвърждават от събраните по делото многобройни писмени
доказателства, както и от приетото без оспорване от никоя от страните
заключение на комплексната съдебна експертиза по делото. Пред РС са били
установени и доказани по несъмнен и безспорен начин фактите и
обстоятелствата за недоказаност относно наличието на вреда, изразяваща се в
значително по- нисък добив от ориз от засегнатите райони, обработвани от
ищеца- въззивник. Съгласно безспорното заключение на комплексна съдебно-
икономическа и агротехническа експертиза, в счетоводството на въззивника-
ищец не се обработват данни по отделни масиви засяти с ориз, а е завеждан
добивът от ориз, като цяло, поради което официалните данни от
счетоводството на въззивника- ищец не доказват по несъмнен и категоричен
начин дали в посочените за засегнати масиви добивът от засятия ориз е бил
по-нисък от останалите такива. Видно от представените от въззивника- ищец
протоколи от времето на извършената жътва на ориза, като обаче на жътвата
2
на процесните масиви с ориз не е присъствал представител на въззиваемия-
ответник ЕТ„Р.-П.-П.Т.”. Тези протоколите са съставени от свидетелката
В.Т.К., работеща на длъжността Главен счетоводител на „Д.“- ЕООД и „С.З.-
П.“, като тя казва, че „Д.“- ЕООД извършвало селскостопанска обработка на
фирмата- въззивник „Б.Ъ.“- ЕООД. От своя страна едноличен собственик на
капитала на търговското дружество „Д.“- ЕООД е свидетелят А. Д., който е
присъствал на жътвата, който се явява баща на управителя на ищцовото
дружество- въззивник „Б.Ъ.“- ЕООД. Останалите лица от комисията също
заявяват в показанията си, че имат някаква лична или служебна връзка с
въззивника- ищец „Б.Ъ.“- ЕООД. Което безспорно доказва, че всички
присъстващи в комисията на въззивника- ищец при извършване на жътва му
наориза са лица, имащи връзка с въззивника- ищец, което води до
фактическия и правен извод, че достоверността на изложеното в процесните
протоколи следва да бъде внимателно анализиране и да бъде комплексно
съпоставено с останалия доказателствен материал по делото на РС. Също така
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е обсъдил и е стигнал
до фактическото и правното заключение, че тези протоколи на въззивника-
ищец представляват сами по себе си частни свидетелстващи документи, които
не са съставени по съответния законов ред, поради което се явяват и
непротивопоставими на въззивника- ответник. В тази връзка напълно
обективно и точно РС е обсъдил заключението на първоначалната експертиза,
които посочват какъв е средният добив от процесиите масиви с ориз, които са
напълно красноречиви и еднозначни, че средният добив от незасегнатите
имоти, засети с ориз и ожънати от въззивника- ищец е в рамките от 813 кг/дка
до 835 кг/дка. А за разлика от това, средният добив от засегнатите
имоти/съответно парцел № 17960-67-2-1 с площ от 11,59 ха е бил 764 кг/дка
и парцел № 17960-80-1-1 с площ от 10,9 ха е бил 1082 кг/дка/, съгласно което
липсва чувствителна разлика в добива между сочените за засегнатите площи
и останалите незасегнати площи- всички те обработвани и ожънати от
въззивника- ищец. В този смисъл са и показанията на св. Л.К.К., който е
извършил жътвата на ориза при въззиваемия- ответник, съгласно който през
2020г. добивите били ниски, като той ожънал по 700 - 800 кг/дка и
максималният е бил към 900 кг/дка, а агрономът, работещ при въззиваемия-
ответник изрично заявява, че добиви над 1000 кг/дка е твърде и нереално
висок, и той никога не е виждал такъв от ориза в този регион. Наред с това
съгласно заключението на допълнителната комплексна съдебно-
икономическа и агротехническа експертиза, през първите 2 г. след усвояване
на площите се получавали високи добиви от ориз, но на следващата трета
година добивът от ориз падал двойно, а през четвъртата година се получавало
още по- малък добив от ориз. Като в допълнителното заключение изрично е
посочено, че единият процесен парцел № 17960-80-1-1 през 2020г. е бил засят
с ориз от въззивника- ищец „Б.Ъ.“- ЕООД, като предходните години този
парцел е бил ползван от ЕТ„Б.-Б.Д.“ и е бил засят с други зърнени култури.
Поради което следва да се стигне до фактическия и правен извод, че през
3
2020г. този земеделски имот е бил засят за първи път с ориз, което оправдава
високия добив пред тази селскостопанска година. Съответно другия процесен
парцел № 17960-67-2-1 е бил използван от 2016г. до 2019г. включително от
„Е.“- ЕООД, като през 2016г. е бил оставен незасят/наричан „угар“/, а от
2017г. до 2019г. е бил засят с ориз. От което следва, че от 2017г. до 2020г.
тази площ ежегодно е била засаждана единствено и само със
селскостопанската култура ориз, като през 2020г. това е направил и
въззивникът- ищец, предвид което културата ориз през 2020г. е била засята в
тази площ за третата поредна година за този парцел. Ето защо и предвид
устните пояснения от вещото лице е нормално през третата година добивът да
падне двойно, поради което безспорно средния добив от 764 кг/дка не е
нисък, понеже този парцел за трета поредна земеделска година е бил засаден
единствено и само с ориз.
Наред с това от събраните писмени и гласни доказателства пред РС е
било установено, че претендираните от въззивника- ищец имуществени
вредите са установени на око, без други замервания, като всички разпитани
по първоинстанционното дело водени от въззивника- ищец свидетели
заявяват, че при обхождане на процесните масиви с ориз те установили на око
и били забелязали пожълтяване на някои от насажденията с ориз, но нито
един от всички тези свидетелите не твърди тогава да са били правени проби
за евентуално наличието на непозволени химични вещества там. По делото
липсват каквито и да са писмени доказателства в тази насока, макар че за
евентуалното установяване на твърдените нарушенията съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗОСИ е следвало да бъде сформирана
специална комисия, която да състави надлежен акт, но такава никога не е
искана и не е била сформирана. Следователно по делото на РС липсват
каквито и да са убедителни писмени и гласни доказателства за евентуалното
наличие на претендираната от въззивника- ищец имуществени вреда по
процесните му оризови насаждения. В тази връзка представените от
въззивника- ищец частни писмени протоколи не са годни да докажат
ищцовата претенция, а самите свидетелските показания само сочат, че е
забелязано нетипично пожълтяване в оризовите масиви на въззивника- ищец.
Което обаче не е било надлежно констатирано от компетентно лице или
комисия, не е извършен химически анализ на претендираните за засегнатите
масиви с ориз, който категорично да докажат или да отхвърлят дали има
вреда и на какво евентуално се дължи тя. Също за липса на претендираните
имуществени вреда сочи безспорно доказания среден добив от ориз от
претендираните за засегнати площи, който не се различава виД. от добива от
останалите незасегнати масиви с ориз, като в единия от процесните масив с
ориз този добив дори е малко по- висок.
Също така ищцовото оплакване за наличието на причинно- следствена
връзка между твърдения нисък добив на ориз и извършеното пръскане с
вертолет на 17.07.2020г. също се явява неоснователно и недоказано, тъй като
представените от въззивника- ищец негови частни протоколи не доказват кога
4
евентуално е била възникнала вредата, а единствено съдържат в писмен вид
претенциите на въззивника- ищец за съществуването на евентуална
имуществена вреда. Също така свидетелките сочат, че единствено твърдЯ.та
промЯ. в цвета на част от оризовите насаждения не е безспорно доказано кога
са възникнали твърдените нетипичните промени и обективната възможност
кога могат да възникнат те, с оглед действието на третиращия ориза препарат
„Листего- 40“. В случая не се касае за липса на посочена конкретна дата, а че
посочените от страните дати са по- ранни от тази, на която евентуално биха
се проявили белези на засягане на посевите, само ако са били напръскани от
въздуха с вертолет, понеже според изричното становище на вещото лице-
агроном вредата се проявява минимум 10 календарни дни след датата на
извършеното пръскане. Пред РС е установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин пред РС, че пръскането с вертолет е било единствено и само
на 17.07.2020г.- следователно вредата може да се прояви едва в края на м.юли
или дори в началото на м.август 2020г. Това е очевидно в разрез с показания
на посочените от въззивника- ищец свидетелите, съгласно което евентуалната
вредата е от периода м.юни- м.юли 2020г., което очевидно е значително по-
рано от момента, в който е могло тя да се прояви, като евентуална последица
от самото пръскане, като според свидетелските показанията на С.К.Т., това е
станало в средата на м.юли 2020г., когато е било констатирано, че има
проблем с две от клетките, засадени с ориз.
Очевидно законовата норма на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумира само
вината, но не и причинно- следствената връзка при непозволеното увреждане,
като тя не се предполага априори, а следва винаги и всякога изрично да се
доказва. В процесния случай се твърди от въззивника- ищец, че при
безспорно извършеното пръскане с вертолет на 17.07.2020 г. неправомерно са
засегнати негови оризови насаждения, но по делото на РС не са събрани
никакви преки и безспорни доказателства за това, няма данни за извършен
химически анализ, който да доказва, че върху посевите с ориз на въззивника-
ищец е попаднал препарата „Листего- 40“, с който е извършено пръскането с
вертолет, няма и показания на свидетели- очевидци, че е било извършено
пръскане и над масивите с ориз, обработвани от въззивника- ищец. Поради
което не е установено и доказана причинно- следствената връзка с преки
и/или косвени доказателства, че претендираното пожълтяване на посевите с
ориз на въззивника- ищец е настъпило след самото пръскане и в резултат на
него. Предвид което не са налице обективни факти и обстоятелства, които да
водят до доказване на пряка причинно- следствена връзка между безспорно
извършеното пръскане с вертолет и твърдените вреди върху ориза на
въззивника- ищец. В този смисъл дори твърдяното със свидетелските
показания нетипично пожълтяване на ориза остава спорен факт, като дори
свидетелят Котовски заявява, че не е забелязал виД. да има нещо по посевите
с ориз на „Б.Ъ.“- ЕООД.
Същевременно противно на твърденията на въззивника- ищеца за
засягане на съседни на негови обработвани масиви с ориз, по делото на РС са
5
събрани множество доказателства, че процедурата по пръскане на
насажденията с ориз на въззиваемия- ответник е била извършена по
„протокол“, като са спазени всички необходими изисквания, и което
изключва наличието на виновно поведение от страна на пръскащия с вертолет
„КМК“- ООД, във връзка с което да бъде ангажирана отговорността на ЕТ„Р.-
П.-П.Т.”, като възложител на извършеното с вертолет пръскане на ориза, като
не е било установено при осъществяване на мероприятията по пръскане с
авиационна техника да са били нарушени техническите и агрономическите
изисквания за това. Разпитаните по делото 2 бр. свидетели/служители на
пръскащата „КМК“- ООД- и двамата с над 40- г. летателен стаж/ са
категорични, че метереологически времето е било благоприятно за
извършване на действията по пръскането с вертолет, имало е предварително
издадено разрешение от БАБХ, свидетелят- агроном сочи, че преди
пръскането са обходени терените, същият е дал предварително начертана
карта с масивите от ориз на възложителя и кои са масивите на „Б.Ъ.“- ЕООД,
като в края на масивите били поставяни чували, за да обозначат
допълнително къде свършват масивите, които трябва да бъдат пръскани от
въздуха.
В тази връзка въззивникът- ищец не е доказал по несъмнен и безспорен
начин каква е конкретната причина за установените негови по- ниски добиви
от ориз в процесните земеделски земи- дали на твърдяното от него пръскане с
вертолет от въззиваемия- ответник, или на нарушеното сеитбообръщение в
тези полета- 3 и повече поредни години отглеждане от него в тях единствено
и само на една и съща култура- ориз.
Всичко гореизложено доказва, че липсват необходимите предпоставки,
за да бъдат уважени исковите претенции, по делото на РС не е било доказано
твърдението за противоправно поведение при извършване на възложената
работа по пръсканото от въздуха, липсват каквито и да са категорични
доказателства за наличието на претендираната вреда, както и за твърдяното
наличие на някаква пряка причинно- следствена връзка между извършеното
пръскане от вертолет от въззиваемия- ответник и претендирания вредоносен
резултат за него резултат в лицето на по- ниски от средните добиви от ориз.
Следователно РС обосновано и правилно е приел, че облигационните искове
са напълно неоснователни и недоказани, и ги е отхвърлил изцяло, със
законните последици, а въззивната жалба се явява неоснователна и
недоказана, и следва да се остави изцяло без уважение, със законните
последици от това.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и цената на
частичния иск за имуществени вреди в размер на 18 000 лв./тоест над
законовата граница от 5 000 лв./, настоящото въззивно съдебно Решение може
да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка
от страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1,
пр.1 от ГПК във връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
6
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 68/13.07.2022г. по гр.д.№
875/2021г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7