Решение по дело №253/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    640        Година  2022,  14.04.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.03.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 253 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от И.П.В. *** срещу Решение №1230/30.07.2021г. по АНД №4411/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, II  н. състав, с което е потвър­ден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К №4517437, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основа­ние чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на ЕФ.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плов­­­див, чрез проце­суален представител юриск.Пенкова, в нарочно писмено становище оспорва жал­бата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възраже­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4517437 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 17.02.2021г. в 10,24 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до номер 83, бензиностанция Лукойл посока гр.Асеновград, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, В., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „БМВ 525 Д Х Драйв“, с рег***, е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.4 ЗДвП, като му е наложено административно наказа­ние „глоба“ в размер на 400 лева за това, че управлява МПС със скорост от 89 км/ ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на В. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съот­ветства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административ­но­наказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил прави­лен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъоб­разността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, форми­рани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

За пълнота и с оглед наведените в касационната жалба възражения, касаещи компетентността на органите, извършили измерването на АТСС, е необходимо да се посочи, че видно от приложените към административнона­казател­ната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка №65-С-ИСИС/28.09.2020г. и двете са издадени от Български институт по метрология, което прави излишно обсъждането на възраженията пред ПРС, изложени в жалбата, доколкото същите са единствено и само в случай, че бъде представен протокол за извършено замерване от служители на Главна дирекция „Национална полиция“ или друга лаборатория към системата на МВР.

Неоснователно е и следващото възражение, че липсвал протокол по сми­съла на чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протокол за използване на АТСС не само, че е наличен по административнонаказателната преписка, но и е обсъден от ПРС, в който протокол е посочен и служителят, който е разположил и настроил АТСС. Приложена е също така и снимка на разположението на уреда.

В ЕФ действително липсва посочване в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, но от една страна това обстоятелство не е сред задължителните реквизити, предвидени в чл.189 ал.4 ЗДвП, а именно данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е уста­новено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на наруше­нието, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпо­редби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й запла­щане, а от друга същото би имало значение при определяне допустимостта на жалбата, но не и по отношение законосъобразността на ЕФ.

И не на последно място, във връзка с твърденията на касатора, че ПРС се е позовал на придружаващо административнонаказателната преписка писмо, след­ва да се посочи, че всички данни, използвани от първоинстанционния съд се уста­но­вяват от събраните по делото доказателства, в т.ч. участъкът от пътя – мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на АТСС, неговият вид и извършената метрологична проверка. Ето защо наведените в тази връзка възра­жения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на прав­ната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1230/30.07.2021г., постанове­но по АНД № 4411/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. с. 

            ОСЪЖДА И.П.В. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Бого­ри­ди“№7 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществената защита от юрис­консулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.