Решение по дело №326/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от „Бондър Трейдинг“ ЕООД – гр. София, представлявано от управител Б. Г., действащи чрез адв. М. М., АК - гр. Разград. Жалбата е насочена против Решение № 5 от 12.01.2024г., постановено по а.н.д № 616/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено НП № 17 – 2200089 от 13.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Разград. Със санкционния акт на дружеството, за нарушение на чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда и на същото правно основание е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата и в съдебно заседание от адвоката-пълномощник на дружеството се релевират подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с допуснато нарушение на материалния закон - чл.34, ал.1, от ЗАНН. Твърди се, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания в този текст тримесечен срок, за което се излагат конкретни доводи. Твърди се и за нарушаване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно немотивираността на така определения размер на наказанието, както в санкционния акт, така и при ревизирането му от въззивната инстанция. Налице са касационните основания за оспорване, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, а именно - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Иска се от А. съд Русе да отмени атакуваното решение, съответно и процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Разград да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата предлага решението на Разградски районен съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа и правна страна във въззивното производство била установена следната обстановка:

На 21.03.2023г., контролните органи на ДИТ-Разград извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект склад за съхранение на минерални торове, находящ се в гр. Разград, стопанисван от „Бондър Трейдинг“ ЕООД – гр. София. Резултатите от която били обективирани в протокол с изх. № ПР 2207233 от 21.03.2022г. В т.1 от него се съдържат констатации, според които от дружеството не са направени измервания на факторите на работната среда - химичен агент : амониев нитрат с кисели амониеви фосфати и калиев, сулфат /комбинирана тор/. Това нарушавало чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 на МТСП и M3 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, във връзка с чл. 10, ал. 4 от Наредба № 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. Във връзка с така направените в протокола констатации, с т.1 от разпоредителната част на същия спрямо работодателя и задължено по Наредбата лице е приложена принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Дадено било задължително предписание /имащо характер на ИАА/ да направи измервания на факторите на работната среда - химичен агент : амониев нитрат с кисели амониеви фосфати и калиев сулфат/комбинирана тор/, в срок до 14.04.2022г. Протоколът, в който този административен акт се съдържа е връчен на дружеството на 21.03.2021 г. Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок за оспорването й.

Във връзка с контрола по спазване изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с изх. № ПР 2207233 от 21.03.2022г., на 12.12.2022г. била извършена последваща проверка по работни места в същия обект, резултатите от която били обективирани в протокол с изх.№ ПР 2241783/15.12.2022г. Видно от констатациите в този протокол, дадените предписания не били изпълнени.

Работодателят и задължено лице по цитираните Наредби не предприел каквито и да било действия във връзка с дадените в първия протокол предписания.

Всичко това дало основание за ст. инспектор в Д „ИТ“ Разград да състави АУАН от 16.12.2022г., в който приел, че с поведението си „Бондър Трейдинг“ ЕООД – гр. София е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, в която норма законодателят е регламентирал, че следва да се санкционира всеки „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство…“. При идентично описание на фактическата обстановка административно-наказващият орган приел, че е нарушена същата разпоредба и наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка е установена от въззивната инстанция, подкрепя се от събраните по делото писмени и гласни доказателства и е дала основание на Разградския районен съд да приеме, че обжалваното пред него НП е законосъобразно, издадено при спазване на предвидената от закона форма и при липса на процесуални нарушения в производството по издаването му. Приел е още, че при липса на данни за неговото оспорване, ИАА е влязъл в законна сила, станал е стабилен административен акт и дадените с него разпореждания са задължителни за адресата му.

Според съда наказващият орган правилно е определил субекта на административното нарушение и приложимата санкционна норма. Отговорил е на основното възражение, развито и пред касационната инстанция за несъстоятелност на довода на адвоката на дружеството за изтекла давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Изложил е кратки съображения и по отношение размера на наложената санкция.

С такива мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу наказателно постановление № 17 – 2200089 от 13.01.2023 г. и потвърдил санкционния акт.

Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението за неправилно приложение от страна на въззивната инстанция на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Според т.2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт. Самият срок за изпълнение на принудителната административна мярка обаче не е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ (за разлика, например, от престъплението по чл.293а от НК, за което ВКС приема, че не е продължено – вж. решение № 265/27.05.2009 г. по н.д. № 239 по описа за 2009 г. на ВКС, I н.о. и сходно на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, съставът на което също не включва срок, в който задължението за издръжка да не е било изпълнено и в константната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че то е продължено – вж. решение № 300 от 29.V.1992 г. на ВС по н. д. № 240/92 г., I н. о., решение № 424/22.12.2014 г. по н.д. № 1345/2014 г. по описа на ВКС, I н.о. ).

Срокът за изпълнение на принудителната административна мярка стои вън от състава на нарушението като бездействието на работодателя е въздигнато в нарушение едва след изтичането му. Следователно нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е от категорията на продължените - бездействието на работодателя създава едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало се слага от деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така приложената принудителна административна мярка. При продължените нарушения, на основание чл.80, ал.3 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително предписание. И това е така именно поради факта, че до прекратяване на траещото във времето нарушение нарушителят постоянно, във всеки един момент, осъществява неговия състав.

В задължителната съдебна практика се приема (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК), че понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34, ал.2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в закона. Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво обаче приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съгласно чл.399, ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция органите на ИА „ГИТ“, според чл.402, ал.1, т.1 – т.3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с изх. № ПР 2207233 от 21.03.2022г., чрез проверка по работни места, са извършени на 12.12.2022г. в обект на контрол: склад за съхранение на минерални торове, находящ се в гр. Разград, стопанисван от „Бондър Трейдинг“ ЕООД – гр. София. Това обстоятелство е удостоверено в протокол с изх.№ ПР 2241783/15.12.2022г.

Касационната инстанция намира, че едва при извършването на тези последващи проверки контролните органи, компетентни да установяват извършването на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за измервания на факторите на работната среда - химичен агент : амониев нитрат с кисели амониеви фосфати и калиев, сулфат /комбинирана тор/ действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, в лицето на касатора. Поради това следва да се приеме, че нарушението е било открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по документи, а именно на 12.12.2022г. АУАН е издаден на следващия ден, поради което очевидно е, че към датата на неговото издаване регламентираният в чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване на нарушителя не е изтекъл.

По отношение оплакването за необоснованост на размера на наказанието, касационната инстанция счита, че с оглед на това, че санкцията е близка като размер до минималната такава, не са необходими допълнителни мотиви за налагането й.

Съобразявайки гореизложеното настоящият състав приема, че решението на РзРС като правилно и законосъобразно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 5 от 12.01.2024г., постановено по а.н.д № 616/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА „Бондър Трейдинг“ ЕООД – гр. София, представлявано от управител Б. М. Г., ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е. А., сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.