Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 682
гр. С., 15.07.2020
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2322/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр. осн. чл.
422 от ГПК и цена на иска 11 878,32 лева.
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 ГПК
за дължимо неплатено задължение на „Ф.-
Твърди
се, че „Т.Т.С.” ООД се занимава с
търговия на едро и дистрибуция на стоки, като осигурява доставка по заявка на
търговци, преимуществено на тютюневи изделия, до търговски обекти в гр. С. и
региона. По направена заявка от „Ф.-
Това
е било и повода за завеждане на заповедно производство, за което е заплатена
държавна такса в размер на 237.56 лв. и адвокатски хонорар - 884 лв.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да потвърди издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. 265/2019 г. срещу „Ф.-
Претендират
се направените в настоящото производство разноски.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от процесуалния представител на ответното дружество, в който
се сочи, че исковата молба в този си вид е нередовна и съответно недопустима, а предявените искове напълно неоснователни,
като конкретни доводи, аргументи и възражения ще бъдат посочени след като
ищецът посочи всички обстоятелства, на които основава исковете си.
Твърди
се, че не отговаря на истината твърдението на ищеца за дължимост на
претендираните суми като твърденията и сочените факти и обстоятелства не
кореспондират с приложените писмени доказателства.
Твърди
се, че не е имало правоотношение по договор за доставка на артикули и цигари с
твърдяното количество и съдържание от ищеца на тази дата и процесната фактура е
издадена без основание и евентуално осчетоводяване й, би довело до нередовност
на счетоводството на получателя им с произтичащи от това последици, като и че
ответника не дължи претендирата сума по процесната фактура. Договорните отношения
по отношение на ищеца в качеството си на доставчик на цигари, винаги са били за
доставка с обща сума на доставката не повече от 3000 лв. и винаги техните
фактури са били заплащани в брой с пуснат финансов бон, а приемно -
предавателния протокол, се е считал за фактура.
Обектът
на ответника за продажба на дребно е имал за доставка на отразените във
процесната фактура артикули и цигари не само от ищеца, но и от други доставчици
на конкретните стоки.
В
с.з. ищцовото дружество редовно призовано се представлява от процесуален
представител, който моли съда да уважи иска.
Ответното
дружество се представлява от процесуални представители, които в с.з. молят съда
да не уважава иска и отхвърли същия като недоказан и неоснователен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 04.10.2018 г. от ищцовото
дружество като доставчик и ответното дружество- получател е издадена фактура №
********** за сумата 11 878.32 лева
за артикули, подробно описани по количества и цени и фискален бон за
същата сума с дата 03.10.2018 г. Приета е като доказателство справка за
извършени продажби от ищеца към ответника за периода от 01.01.2017 г. до
02.10.2018 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която е видно, че за периода 01.10.2018 г. – 31.07.2019 г. в
счетоводството на „Ф.
По делото е назначена съдебно-графологична експертиза, от
заключението на която е видно, че ръкописният текст върху лист хартия без дата,
на която подробно са описани по артикули и бройки тютюневи изделия и ваучери е
изписан от Николай Иванов Колев.
Разпитаният по делото свидетел от ищцовата страна М.И.
заявява, че работи като супервайзор в
ищцовото дружество и в началото на месец октомври
Свидетелят В.А. твърди, че работи в „Т.Т.” - С. от 13
години като шофьор пласьор. За зареждането на търговско дружество „Ф.”
отговарял той. В седмицата три пъти ги зареждал
предимно с цигари. На няколко от марките били изключителен дистрибутор.
Обадили му се, че ще вземат по-голямо
количество цигари, че ще имат някаква проверка от НАП. На 03.10.2018 г. трябва
да е било като отишъл. Сутрин по принцип ги зареждал между 7 и 8 часа. Плащали си
винаги кеш на момента. Отишъл сутринта в обекта с цигарите, като имал написана
заявката предварително на лист. Приготвил предварително цигарите, за да може да
ги остави. Твърди, че разтоварил цигарите, проверила му ги Стойка и казала да
изчака Н. да дойде да даде парите, защото нямали толкова пари в тях. Казал, че
ще отиде до другия магазин, който е близко, след което ще се върне да вземе
парите. След това заредил следващия магазин, върнал се обратно, нямало цигари и
му казали, че няма и пари. Думите на С. били „Н. дойде, взема цигарите и каза,
че ни пари ще има, ни цигари”. На ревизия ако нещо не излезе, му удържал пари
работодателя. То почти винаги се случвало нещо да липсва. Преди това работил в
Демея, за „Борисов и Денев” не е работил. В колата носел стока колкото му е нужно да продаде, може би
стока за над 35 хиляди лева за деня. Заявките му се давали на момента, написвал
ги на преносим компютър и ги разпечатвал. С фактура удостоверявал, че стоката е
предадена. Който приемал стоката, подписвал или не подписвал. По принцип се
подписвали фактурите, но понякога не се подписвали. Фактурата била приемо-предавателен
протокол. Имал задължение от работодателя когато предава стоката да има подпис
на този, който я получава.
Св. Ш.
работи в магазина на ответното дружество .Доставчика на цигари на „Т.Т.” ги
зареждал от доста години, казвал се В.
На 03.10.2018 г. рано сутринта между 7 и 8 часа твърди, че не е идвал.
Искали да заредят, но явно нещо станало и той не дошъл. Веселин посетил
обекта,казал ,че ще дойде след малко. Видял, че има мвного хора в магазина,
казал, че ще отиде да зареди другия обект и не се върнал. След като В. не си
изпълнил доставката ги зареждал „Трейд Логистик”. Фактура не е получавала, нито
подписвала.Когато идвала фактура я подписвала като приел. Представлявала дълга
тясна бележка от фискално устройство. Проверявали стоката и подписвали това,
което са получили.
От показанията на разпитаната по делото св. Т. се
установява, че същата работи също в магазина на ответника в с. Тополчане.
Давали заявки по телефона предимно за сладки неща, цигари получавали на място,
като в момента решавали какво за момента е нужно. Цигари и ваучери зареждали от две
фирми в момента. От „Т.Т.” получавали също. Зареждал ги В. Внимателно
проверявали всичко. На място идвала колата, виждали си рафта с цигарите от кое
имат налично и кое е свършило и вземали каквото е нужно. Задължително било
всяка фактура да е подписана от колежката, която е на работа. В. започнал да пропуска обекта няколко пъти, започнали да
говорят колеги, че не е много коректен и точен, но това били слухове. Твърди,
че за такава голяма сума не са получавали стока. За „Т.Т.” ги зареждал В.
Внимателно проверявали всичко. Задължително било всяка фактура да е подписана
от колежката, която е на работа. Плащало се в брой на „Т.Т.”. В. идвал три пъти
в седмицата, понякога два пъти. От както била на работа, може да е имало
поръчка за 400 – 500 лева. През последните четири години ревизия не може да
отговори дали е правена и колко пъти. На 03.10. между 7 и 12 часа била в
обекта. Веселин дошъл между 7 и 8 часа. Били две колежки, не си спомня дали тя
е дала заявка или другата колежка.
Като свидетел по делото е разпитан и кмета на с.
Тополчане П.И., който заявява, че не познава дистрибутор или доставчик на Т.Т..
Мисли, че през
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Съдът не кредитира показанията на св. В.А., тъй като не
кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал. Този
свидетел е лицето, което твърди, че е доставило в обекта на ответника стоки за
посочената в приложената по делото фактура сума
и е заинтересован от изхода на спора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният установителен иск за признаване за установено
по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата 11 878.32
лева по фактура № **********/04.10.2018 г. е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора- ищец следва да докаже факта от който
произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в
производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не
разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен
установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между страните
са съществували търговски отношения във връзка с продажба на стоки от ищцовото
дружество на ответното. Ищецът твърди, че на 03.10.2018 г. е доставил на
ответното дружество стоки и цигари, подробно описани в посочената по- горе
фактура по количества и цени. Както на фактурата, така и на фискалния бон
липсва подпис на упълномощено лице, което да е приело стоката от името на
ответното дружество. Цената се дължи не защото е издадена фактура,
а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи плащане на цената при
предадена стока
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. В тежест на ищцовата страна е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно - наличие на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка, за да възникне
задължението на ответника за заплащане на продажната цена.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса,
rye[cj следва да установи,
че на 03.10.2018 г. е доставило на ответника стоки за
сумата, претендирана с исковата молба. По делото липсват данни, които да установят
факта на предаване на стоките. Единствено св. А. твърди, че е доставил в
търговския обект на ответното дружество посочените във фактурата стоки. Св. И.-
супервайзор , твърди, че от документите , които получава от дистрибутурите
разбира, че стоката е доставена. Трябвало да има подписани документи. Представинтелят
доставял стоката, проверявала се и лицето, което приемало се подписвало, че е
приело стоката и ако имало плащане се извършвало такова.
Н издадената фактура от 04.10.2018 г. и фискален бон от
03.10.2018 г. липсва подпис, както бе посочено по – горе на лице, приело стака.
При липса на договор, фактурата представлява частен
диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на страните. Представената
фактура и фискален бон могат да се приемат за доказателство, установяващо
сключен договор за продажба на стоки, в случай че съдържат всички необходими
елементи, характеризиращи договора за продажба като такъв – вид, стойност и
начин на плащане на закупената стока, време и място, а също така - имена и
подписи на лицата, които предават и приемат стоката. Спорната фактура и
фискалния бон, по които ищецът твърди, че е продал на ответника стоки не
съдържат подпис на получател. Липсата на подпис на лицето, което е отговорно да
получи стоката, прави фактурите негодно доказателство за извършени между страните
фактически действия по получаване и приемане на стоката, нито може да служи за
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на договор
за покупко – продажба на стоки. В чл. 7, ал. 1, т. 5 ЗСч изрично е предвидено,
че фактурата, като първичен счетоводен документ, трябва да съдържа подпис на
лицата, отговарящи за осъществяване на стопанската операция. Липсата на
задължителен реквизит от съдържанието на фактурата препятства доказването на
осъщствяването на стопанската операция. Този извод се подкрепя и от другите
доказателства, събрани по делото. Спорната фактура г. не е подписана и не е
отразена в счетоводната документация на Ф.
– 2009 ЕООД. Също така липсват данни, които да установяват обстоятелството, че
управителя или упълномощено от него лице са узнали за извършените доставки.
Не е доказано извършване на доставката от страна на
продавача по отношение на стоката, посочена във фактура от 04.10.2018 г., с
оглед на което, за ищцовото дружество не е възникнало правото да иска престиране
от страна на купувача.
Ирелевантно за спора е приетия като доказателство лист
хартия, на който са изписани количества стоки и цени, от кой е написан, тъй
като не представлява годно доказателство, от което да се направи извод за
доставка на стоки от страна на ищцовото дружество.
По изложените съображения, съдът приема, че не е налице
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на стоки, поради
което предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че дължи на ищеца исковата сума, представляваща стойността
на незаплатена продажна цена по договор за продажба на следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сторените
разноски в производството в размер на 1750 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Т.С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Стефан Караджа” 4-Б-6, представлявано от Паскал Панов
– управител против „Ф. –
ОСЪЖДА „Т.Т.С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа” 4-Б-6, представлявано от
Паскал Панов – управител ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.
–
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: