Р Е Ш Е Н И Е
23.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV Н О
Районен съд – Дупница състав
18 декември 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
1213 Н А Х 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ”Р.Д.”,ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област
Кюстендил,ул.”Фенерка”№18,представлявано от Р.А.Д. с ЕГН:**********, против
Наказателно постановление № 433721-0125824 от 19.04.2019г., издадено Началник
на Сектор „Оперативни дейности”-София в Централно управление на НАП, с което за
нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на
търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
С жалбата не се оспорват фактите,
като жалбоподателят не оспорва, че е извършил нарушение, но се твърди, че
наложената санкция е незаконосъобразна, защото е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 185, ал.1 ЗДДС, а не тази на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Моли
наказателното постановление да бъде изменено и да бъде наложена минималната
санкция в размер на 500 лева.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник – адвокат Янев които
поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи.
Наказващият орган, се представлява
от пълномощник – юрисконсулт Васева, която намира жалбата за неоснователна.
Посочва, че не са допуснати нарушения в процедурата и че нарушението е
доказано. Моли се, в случай че съдът прецени, че
квалификацията е неправилна, да бъде наложена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН.Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.11.2018г., в 16.30 часа, в
гр.Дупница,е била извършена контролна покупка в търговски обект по смисъла на
§1,т.41 от ДР на ЗДДС-магазин –плод и зеленчук,находящ се в
гр.Дупница,ул.”Фенерка”№53,стопанисван от жалбоподателя.При направената
проверка от страна на служители на въззиваемата страна,било установено, че при
извършената контролна покупка на зеле на обща стойност 12,50 лева,заплатени в
брой от М.Г.-инспектор по приходите не е издаден фискален бон от регистрираното
ФУ модел „Датекс ДР 50 KL и ИН на ФУ DT 360468 на ФП 02633826,който в момента
на проверката е в изправност.
За извършената
проверка е бил съставен ПИП №0397881 от
10.11.2018г.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №*********
от 10.11.2018г., а въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл.
185, ал.2 ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на
3000 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Самият жалбоподател също не оспорва така установените факти, но оспорва
правната квалификация на извършеното от него нарушение.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.
Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява ,че при направената проверка при извършената контролна покупка не
е бил издаден фискален бон.
Следователно е налице нарушение,
което безспорно е установено в хода на проверката.
За така констатираното
административно нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена
санкция по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лева.
Жалбата се явява основателна по
отношение на приложената санкционна разпоредба и отмереното наказание.
Действително, съгласно чл.185,
ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.18 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по
ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба
в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци -
или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто
изречение на чл.185,
ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са
търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните
търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В настоящия
случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното
административно нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС, да е довело до неотразяване на приходи, а отсъстват
доказателства за укриване на приходи и данъци. Предвид императивния характер на
правилото по чл.185,
ал.2 изречение второ от ЗДДС, дружеството е следвало да бъде наказано с
имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185,
ал.1 от ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което не е било сторено от
административнонаказващият орган. Така е допуснато неправилно приложение на
материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Установената
материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на наказателното
постановление, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието
разпоредба по ал.1 на чл.185 е значително по - благоприятна за нарушителя, в
сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се влошава положението на
жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in
pejus. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните районни съдилища е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да
измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение при същите фактически положения.
По делото липсват данни и доказателства за
други подобни нарушения, извършени от жалбоподателя преди настоящото, поради
което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Посочените обстоятелства, преценени в контекста на
разпоредбите на чл.27,
ал.2 и ал.3
от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното
постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба, като я
преквалифицира на чл.185,
ал.2, изречение второ във връзка с ал.1
от ЗДДС, и намали размера на наложената санкция от 3000 лева до установения
в ал.1
на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева. Именно такъв размер на
санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №433721-0125824
от 19.04.2019г., издадено Началник на Сектор „Оперативни дейности”-София в
Централно управление на НАП, с което на ЕТ”Р.Д.”,ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област
Кюстендил,ул.”Фенерка”№18,представлявано от Р.А.Д. с ЕГН:**********, за нарушение
на чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.,като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна разпоредба по чл.185,
ал.2, изречение второ във връзка с ал.1
от ЗДДС,и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 3000
лева на 500 / петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :