О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр.Варна, 30.01.2019 год.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на 30.01.219г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Станчо Савов
Румяна Петрова
като разгледа докладваното от съдия Савов ВЧНД № 88
по описа за 2019 год. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по въззивна
частна жалба на К.Й.В.ЕГН:********** в
качеството на пълномощник на ,,*******,, ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу определение №2 от 03.01.2019год.,
постановено по ЧНД №5457/2018 год. на РС Варна , втори състав.
С атакувания съдебен акт ВРС е
прекратил производството по горепосоченото дело, като е приел, че жалбата против
постановление на ВРП за прекратяване на
наказателно производство по ДП №188/2017г. по описа на ОД на МВР Варна водено
срещу Й.Г.Л.за престъпление по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и върната на представляващия ,,*******,,
ЕООД , тъй като е подадена от ненадлежна
страна.
В постановлението си от 01.11.2018г. прокурор от РП Варна , след като се е
запознал с материалите по ДП водено срещу Й.Г.Л.за
престъпление по чл.227 б
ал.2 вр. ал.1 от НК е приел, че
съставът на това престъпление не е осъществен, поради което и е прекратил наказателното производство.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакуваното разпореждане на ВРС. Излага се, че съда не е прецизирал
фактическата обстановка по делото, като неправилно е приел, че дружеството
представлявано от жалбоподателя не е пострадало от престъплението, тъй като то
на практика е ощетено от действията на виновното лице. Твърди се също, че Л. е
осъществила и състава на други престъпления, а именно наказуеми по чл.201 и чл.209 от НК. Като цяло се твърди,
че има право да обжалва актовете на компетентните органи, тъй като има интерес
да бъде разкрита обективната истина по делото и съответно ощетеното дружество
да бъде обезвъзмездено за претърпените вреди. Моли се разпореждането на РС
Варна да бъде отменено.
Настоящият състав на ВОС, намира, че жалбата
е допустима за разглеждане, но по съществото се преценява като неоснователна по
следните съображения:
Преценявайки нормата на чл. 243 ал. 4
от НПК и
престъплението по чл.227 б ал.2 вр. ал.1 от НК – по който е образувано и водено
производството, първоинстанционния съдът е приел, че съставът на престъплението
по който е водено делото не реализира резултат увреждане на определена
категория лица.
Приел е също, че жалбоподателя няма
качеството на пострадало лице /не може да встъпи в процеса като граждански ищец
и да предяви граждански иск/, тъй като в състава на престъплението по чл.227 б ал.2 вр. ал.1 от НК което е в раздел ,,Престъпления
против стопанството,, причиняването на щета на определен субект не е предвидено като елемент
от обективната му страна.
В цялост е прието, че жалбоподателя нямат активна процесуална легитимация в
процеса, не притежават правото на жалба, като е
прекратил образуваното производство без да се произнася по доводите по съществото на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно и в съответствие със закона
и цялостната съдебна практика, ВРС е
преценил недопустимостта на подадената жалба, като споделя направените изводи в
постановения съдебен акт.
Възможност да обжалват
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство имат
ограничен кръг лица, изрично посочени в нормата на чл. 243 ал. 4 от НПК.
Предвид фактическите и правни положения, установени по делото, в случая процедурата по съдебен контрол спрямо постановлението на ВРП е
неприложима.
Разследването по досъдебното производство
е водено срещу лице по чл.227 б ал.2 вр. ал.1 от НК, а от това престъпление не могат да последват вредите , които да
обусловят качеството на пострадал
относимо към жалбоподателя В., като съответно същия в качеството на
представляващ търговското дружество да бъде конституиран като граждански ищец в
процеса.
Липсата на процесуална легитимация, представлява процесуална пречка за
жалбоподателя да обжалва по този ред
постановлението на прокурора.
Необходимата гаранция за контрола по
законосъобразността на актовете на прокурора, относима към сходни с разглеждания случаи, е предоставената правна
възможност по-горестоящата прокуратура да извърши служебна проверка по чл. 243
ал.10 от НПК. Евентуално в това производство могат да бъдат направени и изложени
твърдения за извършени от Л. престъпления наказуеми по чл.201 и чл.209 от НК,
тъй като единствено и само в правомощията на прокуратурата е да прецени срещу
кого какви обвинения да повдигне с оглед събраните доказателства.
Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето
на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. Изложените
до съдебните инстанции съображения не могат да бъдат предмет на произнасяне при
липсата на надлежно сезиране. Възраженията
изложени в жалбата, както беше посочено
по горе, могат да бъдат депозирани пред по-горестоящата прокуратура, която може да се прецени и дали квалификацията на деянието е правилна.
Предвид изложените съображения разпореждането на РС Варна като съобразено с материалния и процесуалния
закон следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2 от 03.01.2019год., постановено по
ЧНД №5457/2018 год. на РС Варна , втори
състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: