Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260968 09.07.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На четиринадесети юни Година
2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като разгледа докладваното гр.д. № 8394 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Н.А.Т. иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 607,44
лв., от които 148,62 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.08.2018 г. – 24.11.2018 г., дължими по Допълнително
споразумение от ********г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************,
92,46 лв. – неустойка по същото споразумение, 87,17 лв. – дължими
лизингови вноски за периода 25.08.2018 г. – 24.01.2019 г. по Договор за лизинг
от ********г. и 279,19 лв. – неустойка по същия договор, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, които суми
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6053/2020 г. на БРС. Претендира се и присъждане на
направените разноски в исковото и в заповедното производство. В исковата молба
се твърди, че на ********г. между страните е било сключено Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ за
срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 36,99 с допълнителни 5000 МВ” със
стандартен месечен абонамент от 36,99 лв., като ответницата не е платила свои
задължения по това споразумение в общ размер от 148,62 лв., представляващи
неплатени такси и използвани услуги през периода 25.08.2018 г. – 24.11.2018 г.,
вследствие на което на осн. раздел V, чл. 3 от
споразумението с фактура № ********/********г. ищецът е начислил неустойка в
размер на 92,46 лв. Твърди се също така, че на ********г. между страните е бил
сключен и договор за лизинг, с който на ответницата е било предоставено за
временно и възмездно ползване устройство марка ********за обща лизингова цена в размер на 162,17 лв., дължима на
23 лизингови вноски в размер на 3,79 лв. всяка и първоначална вноска в размер
на 75 лв., като по този договор ответницата не е платила лизингови вноски в общ
размер от 87,17 лв., дължими за периода 25.08.2018 г. – 24.01.2019 г.,
начислени във ф-ра № **********/******** г. (3,79 лв.), ф-ра № ********/**********
г. (3,79 лв.) и ф-ра № ********/ ********г. (75,80 лв.). Вследствие на
неизпълнението с ф-ра № ********/********на ответницата е била начислена и
неустойка в размер на 279,19 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. Заявено е, че по отношение на задълженията за
лизингови вноски е налице изискуемост, поради изтичане срока на договора за
лизинг, като към настоящия момент нито устройството е върнато, нито е платена
общата лизингова цена. В съдебно заседание не се явява процесуален представител
на ответника, но със становище от 03.06.2021 г. е заявено поддържане на иска,
ангажирани са писмени доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, в който се
твърди, че искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства, от които да е
видно, че към момента не е заплатена стойността на предоставената услуга и сумите
по лизинговия договор. Моли се искът да бъде отхвърлен с последиците по закон.
Особеният представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа
отговора и моли съдът да се произнесе с решение съобразно събраните по делото
доказателства, не ангажира доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото е представено копие на Договор за мобилни услуги от ********
г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Н.А.Т., за предпочетен номер *************,
при абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона
ЕС“, с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв., като е посочено, че
първоначалният му срок е 24 месеца и изтича на 23.07.2020 г., но след
изтичането на товисрок договорът се превръща в безсрочен при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. Посочено е също така, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или
общите условия към него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на сумата на стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план за периода до изтичане на
уговорения срока, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, а в случаите, когато е било предоставено устройство, потребителят
дължи и разликата между стандартната цена на предоставеното устройство без
абонамент и заплатената от него обща лизингова цена по договора за лизинг,
съответстваща на оставащия срок на договора. Така сключеният между страните
договор е двустранно подписан, като неговата валидност не е оспорена по делото,
поради което следва да се приеме, че договорът е породил правното си действие.
Представено
е и Допълнително споразумение към горепосочения договор, сключено на ********г.,
с което е променен избраният абонаментен план на „Тотал 36,99 с допълнителни
5 000 МВ“, с месечен абонамент от 36,99 лв., като е посочено, че срокът на
действието му е до 14.09.2020 г., а след изтичането на този срок споразумението
се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и
може да бъде прекратено по всяко време.
Представен е и договор за лизинг от ********г.,
сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Н.А.Т., с който ищецът е предоставил на
ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка ************,
лизингополучателят се е задължил да плати обща лизингова цена в размер на
162,17 лв., с първоначална лизингова вноска в размер на 75 лв. и 23 лизингови
вноски в размер на 3,79 лв. всяка, дължими през периода 14.10.2018 г. –
14.08.2020 г.
Към
исковата молба са приложени дубликати на 4 фактури, издадени от ищеца на името
на ответницата през периода 25.09.2018 г. – ********г., в които са фактурирани
месечни и еднократни такси, ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в общ размер от 607,44 лв. Така
представените фактури не са оспорени от ответната страна като документи с
невярно съдържание, поради което съдът намира, че макар тези фактури да са
издадени от ищеца и да удостоверяват изгодни за него обстоятелства, същите
следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях да се приеме, че ответницата
дължи на ищеца посочените във фактурите суми.
Единственото
възражение на ответната страна е, че по делото липсват доказателства, че сумите
по фактурите не са платени. Предвид факта, че липсата на извършено плащане
представлява отрицателен факт, то ищецът не носи тежестта за неговото доказване,
а ако ответницата твърди, че е платила процесните суми, то нейна е тежестта да
ангажира доказателства за твърдяното плащане. В случая обаче нито се твърди,
нито са представени доказателства за извършено от ответницата плащане на
претендираните от ищеца суми, поради което съдът намира, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен
размер.
С
оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното производство,
които са в размер на 385 лв., както и разноските на ищеца в исковото
производство, възлизащи на 625 лв., или общо 1 010 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че Н.А.Т., ЕГН **********,***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, ж.к. ******************, сумата от 607,44 лв.
(шестстотин и седем лв. и четиридесет и четири ст.), от които 148,62 лв.
– неплатени абонаментни такси и използвани услуги през отчетен период
25.08.2018 г. – 24.11.2018 г., дължими по Допълнително споразумение от ********г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************, 92,46
лв. – неустойка по същото споразумение, 87,17 лв. – дължими лизингови
вноски за периода 25.08.2018 г. – 24.01.2019 г. по Договор за лизинг от ********г.
и 279,19 лв. – неустойка по същия договор, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена,
както и законната лихва върху главницата от 607,44 лв., считано от 01.10.2020
г. до окончателното й изплащане, които
вземания са предмет на Заповед № 260217/02.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6053/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Н.А.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С*****,
ж.к. *****************, сумата 1 010,00 лв. (хиляда и десет лв.), представляваща
сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала!
ИМ