Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН
ГЕРГОВ
2.
Мл.с. СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря: Велислава Трифонова
с участието
на прокурора: Ваня Савова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова ВНОХД №340
по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен,
въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
„Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба, подадена от
адвокат Н.М. ***- упълномощен защитник на подсъдимата В.М.Н. срещу
Присъда № 45 от 02.04.2019г., постановена по НОХД № 107/2019г. по описа
на Районен съд-Плевен.
С
атакуваната присъда Районен съд-Плевен е
признал В.М.Н., родена на ***г***, обл. Плевен, ул. „******“ **, българка,
българска гражданка, със завършен първи клас, омъжена, не работи, неосъждана
(реабилитирана), ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че:
-
На 21.06.2018 година в град Плевен, отнела чужди движими
вещи – един брой титания пилинг ръкавица за баня, на стойност 5,19 лева и 1
брой червило марка „Римел“, на стойност 14,99 лева, всичко вещи на обща
стойност 20,18 лева, собственост на ,,Лили Дрогерия“ ЕООД от владението на
техен представителен орган, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като заварена на мястото на престъплението употребила сила върху С.Ц.
Д. от същия град за запазване владението върху откраднатите вещи, поради което
и на основание чл.198, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на
лишаване от свобода за срок от 3
(три) години;
-
На 21.06.2018 година в град Плевен, се опитала да отнеме
чужди движими вещи – един брой Есенс ултим серум за коса с хайвер, 75 мл, на
стойност 6,99 лева и един брой Есенс ултим крем Омега възстановяване, 100мл, на
стойност 6,99 лева или всичко вещи на обща стойност 13,98 лева, собственост на
„Лили Дрогерия“ ЕООД от владението на техен представителен орган, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал
недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и
чл.54 от НК я осъдил на лишаване
от свобода за срок от 3 (три) месеца.
Със
същия съдебен акт, на основание чл.23, ал.1 от НК, след като определил
наказание за всяко от престъпленията поотделно, наложил най-тежкото от тях на
подсъдимата В.М.Н., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
Със
същата присъда отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода, за срок от 5 (ПЕТ) ГОДИНИ.
Със същия
съдебен акт осъдил на осн. чл.189, ал.3 НПК
подсъдимата В.М.Н. да заплати по сметка на ОДМВР – Плевен направените по
делото разноски в размер на 180,62 лв. и 90,00 лв. разноски по сметка на
РС-Плевен.
Срещу така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от адвокат Н.М. ***-
упълномощен защитник на подсъдимата В.Н..
Съдебният акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Изложени са доводи, че подсъдимата е неграмотна, което
обстоятелство не е взето предвид от РС-Плевен, че РС-Плевен не е уважил направеното
искане за отвод на председателя на
състава, както и че свидетелката С.Д. е
заявила в досъдебното производство, че няма да може да разпознае извършителя. Във въззивната жалба
се сочи, че повдигнатото обвинение по чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 НК е
типичен маловажен случай и в чл. 18,
ал.3, б. „а“ НК е предвидено кога да не
бъде наказван деецът. Твърди се още, че
от заключенията на вещите лица и приложените дискове не се доказва по категоричен и безспорен
начин, че именно подсъдимата е извършител на инкриминираните деяния. Отправено
е искане до Окръжен съд-Плевен обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на
РС-Плевен за ново разглеждане от друг състав, или подсъдимата да бъде
оправдана.
В проведеното на 12.06.2019г.
заседание пред въззивния съд подсъдимата В.Н. се явява лично и със защитника си адвокат Н.М. ***. Адвокат М. поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения, като допълва, че по-скоро агресивната страна е от
страна на касиерката, която се е опитала да задържи лицето, което е взело вещи, за които няма съставен протокол и не е правена ревизия. Адвокат М. посочва
също, че снимковия материал не трябва да
бъде вземан предвид, тъй като е използвана
снимка незаконосъобразно и лицето е извикано без нейно съгласие. Отправя искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимата да бъде призната за
невиновна. Подсъдимата В.Н. в правото си на лична защита отправя искане до ОС-Плевен да бъде оправдана.
Пред
въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен посочва, че присъдата на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдена и счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че
въпреки малката стойност на вещите, при грабежа се засягат и ценности, различни от отношенията на
собствеността, поради което деянието не може да бъде прието за малозначително.
Посочва, че РС-Плевен е обсъдил доказателствата в мотивите на обжалваната
присъда. Отправя искане до ОС-Плевен обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна. Не са налице основания за
отменяване или изменяване на постановената от РС-Плевен присъда, поради
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетите по делото
експертизи.
Въз основа на събрания
доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.М.Н. е родена на ***г***, обл. Плевен, ул. „******“ **,
българка, българска гражданка, със завършен първи клас, омъжена, не работи, неосъждана
(реабилитирана), с ЕГН **********.
На 21.06.2018 година, около 12.30
часа подсъдимата В. Н. посетила магазин
„Лили дрогерия“, находящ се в гр. Плевен. Подсъдимата В.Н. решила да извърши
кражба от магазина на различни козметични продукти. В изпълнение на престъпното
си намерение, подсъдимата взела от стилажите на магазина един брой титания
пилинг ръкавица за баня, 1 брой червило марка „Римел“, един брой Есенс ултим
серум за коса с хайвер, 75 мл. и един брой Есенс ултим крем Омега
възстановяване, 100 мл., собственост на „Лили дрогерия“ ЕООД. Всички тези
продукти скрила в чантата си, и опитала
да премине касовата зона на магазина, без да ги заплати. Алармата на касовата
зона се задействала и свидетелката С.Д.,
изпълняваща длъжност
„продавач-консултант“ в търговския обект, спряла подсъдимата Н. преди последната да
успее да се отдалечи от търговския обект. Подсъдимата върнала един брой Есенс
ултим серум за коса с хайвер, 75 мл. и един брой Есенс ултим крем Омега
възстановяване, 100 мл. и отново се отправила към изхода на търговския обект, с намерение да го напусне с останалите отнети
вещи: пилинг ръкавицата за баня и
червилото марка „Римел“, които не върнала на служителката С.Д.. Пред сградата
на магазина подсъдимата била настигната от свидетелката Д., която се опитала да
й попречи да се отдалечи с отнетите вещи. За да запази владението върху тях,
подсъдимата Н. избутала със сила свидетелката С.Д., която паднала на земята,
при което й били причинени разкъсно-контузна рана на главата, охлузване на
гърба и кръвонасядане на десния крак (съгласно Медицинско удостоверение за пред съда №336/2018г., издадено от Д-р П.Д.
от КСМД-Плевен). Подсъдимата се отправила в неизвестна посока с отнетите вещи.
По случая било образувано и проведено
досъдебно производство №1321/2018г. по описа на Районна прокуратура-Плевен.
В хода на
проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза, видео-техническа експертиза, съдебно-оценителна
експертиза, изслушани и приети от първоинстанционния съд. Съгласно
заключението на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
№111/23.08.2018г., при които са
изследвани файлове от камери в магазин „Лили дрогерия“, не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната
информация. В заключението е посочено, че проведеното сравнително
лицево-идентификационно изследване позволява да се направи извод, че на кадрите, обект на изследване, вероятно
е заснета В.М.Н.. Съгласно заключението на видео-техническа експертиза
№115/28.08.2018г., при която са изследвани файлове от камери, монтирани на улица до спирка за обществен транспорт,
заснетото изображение е с малка резолюция, с горен ракурс,
при неподходящо фокусно разстояние
и не е възможно да бъдат отделени кадри за лицево-идентификационно
изследване. Съгласно заключението на съдебно-оценителна
експертиза, общата стойност на отнетите чужди движими вещи е 34,16 лева, както
следва: титания пилинг ръкавица за баня на стойност 5,19 лева, 1 брой червило
марка „Римел“ на стойност 14,99 лева, един брой Есенс ултим серум за коса с
хайвер, 75 мл. на стойност 6,99 лева и
един брой Есенс ултим крем Омега възстановяване, 100 мл. на стойност 6,99 лева.
Така възприетата от въззивният съд
гореописаната фактическа обстановка, кореспондира с приетото от първата
инстанция по отношение на фактите.
Районен съд-Плевен, въз основа на
установените правилно фактически положения и съобразно закона, е приел, че от
обективна и субективна страна подсъдимата В.М.Н. е осъществила състава на
престъплението по чл.198, ал.3, във вр. с ал.1 от НК
и престъплението по чл. 194, ал.1,
във вр. с чл.18, ал.1 от НК
Правните изводи на районния съд са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
Доказателствата,
върху които първоинстанционния съд е
изградил своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещите лица и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК, както и прочитане на
показания по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК. Настоящият въззивен
състав отбелязва, че РС-Плевен е проявил
необходимата процесуална активност за събиране на всички относими към делото
доказателства. С оглед на наведените в жалбата
и пред съда твърдения във връзка с доказаността на обвинението, въззивният съд
направи свой собствен доказателствен анализ и намери, че горепосочената
фактическа обстановка отговаря на обективно станалото в действителността.
Първоинстанционният
съд подробно и коректно в мотивите към постановения съдебен акт е посочил от кои
гласни и писмени доказателства е приел, че се установяват фактите по делото,
като е извършил анализ на показанията на разпитаните свидетели. Показанията на
свидетелите С.Ц. Д., В.Л.Ц., С.С.Б., В.С.Т., А.О.К., Л.О.А., са
логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приобщените
към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства.
Неоснователни
са възраженията на защитника, че подсъдимата Н. е неграмотна и при провеждане на досъдебното
производство е нарушено правото й на
защита. Видно от Протокол за разпит на обвиняем от дата 13.11.2018г., на л. 26
от досъдебното производство, разследващият орган е отразил при снемане на
самоличност, че В.М. Н. има завършен
първи клас (може да чете и пише), че протоколът й е прочетен и е правилно
записан. Подсъдимата В.Н. не се
е признала за виновна нито пред
разследващите органи при провеждане на досъдебното производство, нито при
провеждане на съдебното производство пред първата инстанция. В производството
пред РС-Плевен е участвал защитникът й Н.М.
***, а подсъдимата Н. се е възползвала
от правото си да не дава обяснения и не се е признала за виновна. Предвид
гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с нарушаване на правото на защита.
Неоснователни
са възраженията на защитника, че не е уважено искането за отвод на председателя
на пети наказателен състав. Видно от Протокол от 05.03.2019г. от проведеното
открито съдебно заседание по НОХД №107/2019г. по описа на РС-Плевен, е направено искане за отвод на председателя
на състава, на осн. чл. 29, ал.2 НПК, с
аргументи, че подсъдимата се притеснила, че
няма да бъде постановено справедливо наказание и решение, тъй като имало две дела при същия съдия. Настоящият
въззивен състав намира, че искането за отвод, формулирано по този начин от защитата,
е неконкретизирано и неаргументирано, няма данни за номерата на тези дела, а обстоятелството,
че на един и същ съдебен състав са били разпределени различни дела с едно и също подсъдимо лице не
предопределя и не обуславя предубеденост. Не са били изложени никакви правни
аргументи в какво се състои
предубедеността на председателя на състава, а единствено житейски такива –
подсъдимата Н. е заявила „… Ами, аз се
уплаших за тези дела.“ Субективните и житейски възприятия на подсъдимото
лице в конкретния случай не представляват основания за отвод по смисъла на НПК,
така, както законодателят е предвидил съгласно чл. 29 НПК.
Настоящият
въззивен състав намира, че показанията на свидетелката С.Д. са последователни и
непротиворечиви. Пред РС-Плевен свидетелката е посочила подсъдимата Н. и е заявила с категоричност, че това е
лицето, което я е бутнало. В прочетените
по реда на чл.
281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, на л.17 от досъдебното производство е дадено
подробно описание на дееца, което кореспондира със заключението на изслушаната и
приета видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. На зададените
допълнителни въпроси от страна на защитника, вещото лице Й.Й. е отговорило подробно и аргументирано. На
зададен въпрос от защитника как е попаднала
снимката при него, вещото лице Й. е посочило, че при изготвяне на
експертизата са използвани снимки от информационните масиви на МВР, до която база данни той има достъп, и се
използват в системата на МВР. Уточнил е също, че вероятността на заключението му е поради
закритата горна част на лицето на подсъдимата Н., ако не е било закрито-заключението е щяло да бъде
категорично. По направено искане на защитата е изискана информация от
ОДМВР-Плевен, като с писмо Рег.№316000-9841/18.03.2019г. от Директора на ОДМВР-Плевен е даден отговор,
че има регистрирано заявление на 11.05.2017г., подадено от В.М.Н.,
въз основа на което й е издаден документ
за самоличност-лична карта. Във връзка с гореизложеното, са
неоснователни възраженията на защитата за използването на този сравнителен
снимков материал, тъй като едно от изискванията за подаване и обработване на
заявление за издаване на документ за самоличност, е именно фотографиране на
лицето-заявител. Няма данни подсъдимата
да е заснемана против волята и или без нейно знание и съгласие. По отношение
на записите от видеокамери в магазин „Лили дрогерия“, същите са били монтирани
в търговски обект, с обозначение за
видеонаблюдение, и имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението. Същите могат да се ползват, като в конкретния случай съмненията
за достоверността им са проверени с назначена, изслушана и приета
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Навлизайки на територията на търговския обект,
за който й е било известно, че е снабден с охранителни камери, подсъдимата се е съгласила да бъде заснемана и
ако е имала възражения по този повод, е могла да се възползва от възможността да напусне търговския обект своевременно. По отношение на
записа от спирка на градския транспорт, назначената видео-техническа експертиза №115/28.08.2018г. дава заключение, че не могат
да бъдат отделени кадри за лицево-идентификационно изследване, предвид малката
резолюция, неподходящо фокусно разстояние и горен ракурс на заснемане.
Неоснователни
са възраженията на защитата за липса на ревизия по отношение на вещите. На л.6
от досъдебното производство е приложено Предложение за отпис-Кражба №*********
от дата 21.06.2018г., в което са посочени
вещите.
От обективна
страна, подсъдимата Н. е осъществила състава на престъпление по чл.198, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, като на 21.06.2018
година в град Плевен, отнела чужди движими вещи – един брой титания пилинг
ръкавица за баня, на стойност 5,19 лева и 1 брой червило марка „Римел“, на
стойност 14,99 лева, всичко вещи на обща стойност 20,18 лева, собственост на
,,Лили Дрогерия“ ЕООД от владението на техен представителен орган, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като заварена на мястото на
престъплението употребила сила върху С.Ц. Д. от същия град за запазване
владението върху откраднатите вещи; както и съставът на престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК,
като на 21.06.2018 година в град Плевен, се опитала да отнеме чужди движими
вещи – един брой Есенс ултим серум за коса с хайвер, 75 мл., на стойност 6,99
лева и един брой Есенс ултим крем Омега възстановяване, 100мл., на стойност
6,99 лева или всичко вещи на обща стойност 13,98 лева, собственост на „Лили
Дрогерия“ ЕООД от владението на техен представителен орган, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен поради
независещи от дееца причини.
От субективна страна подсъдимата
Н. е осъществила деянието по чл. 198, ал.3
вр. ал.1 НК при условията на пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици, като пряко е целяла настъпването на
съставомерния резултат. Настоящият въззивен състав споделя аргументите на
РС-Плевен, че подсъдимата Н. е съзнавала, че е извършила кражба
на чужди движими вещи; че се намира на местопрестъплението; че
свидетелката С.Д. вика след нея да се върне и
прави опит да прекрати фактическата власт върху отнетите вещи, дърпайки
я за дрехите. Въпреки това е оказала съпротива чрез блъскане, при което
свидетелката Д. е паднала и й е нанесена лека телесна повреда, изразяваща се
разкъсно – контузна рана на главата; охлузване на гърба и кръвонасядане на
десния крак, довели до разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота. Подсъдимата В.Н. е желаела да запази владението върху отнетите вещи,
въпреки, че е имала възможност да остави на касата всички продукти, които е
взела от магазина, а не само част от тях.
От субективна страна
подсъдимата Н. е осъществила деянието по чл. 194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК при условията на пряк
умисъл. Съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици, като пряко
е целяла настъпването на съставомерния резултат. Деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини, а именно бързата реакция на
свидетелката С.Д., след задействане на алармата в касовата зона. Това е и единствената
причина деянието да остане недовършено, която причина по никакъв начин не е
свързана с лични подбуди или преценка на подсъдимата. По повод възражението на
защитата за ниската стойност на инкриминираните вещи, и евентуално приложение
на чл.18, ал.3, б. „а“ НК, следва да бъде отбелязано, че не само стойността на
вещите е определяща, а и всички останали обстоятелства, свързани с личността на
дееца, и начина на извършване на деянието. В конкретния случай не е налице
хипотезата на чл. 18, ал.3, б. „а“ НК, тъй като подсъдимата Н. не се е отказала
по собствена подбуда да довърши изпълнението на престъплението.
Видът и размерът на наложените на
подсъдимата Н. наказания са правилно определени от РС-Плевен, който е отчел
всички значими за правилното решаване на този въпрос обстоятелства. Този извод
е напълно споделен и от въззивната инстанция. Отегчаващо вината обстоятелство са отрицателните
характеристични данни, съдържащи се в
характеристичната справка за подсъдимата В.Н.,***, в която е
отразено, че има регистрирани 11 броя
заявителски материала, че лицето е
криминално проявено и дружи с лица от криминалния контингент, занимаващи се
предимно с извършване на джебчийски кражби.
Смекчаващите вината обстоятелства
са също правилно отчетени от РС-Плевен, като те са съдебното минало, предвид
настъпилата реабилитация, както и невисоката стойност на вещите.
Въззивната инстанция намира
така определените наказания за двете
деяния, и определеното общо най-тежко наказание
за справедливи по своя размер и адекватни на обществената опасност на извършените деяния и
на личността на дееца, с оглед целите на индивидуалната и генерална превенция.
Разноските по делото са правилно изчислени от РС-Плевен и възложени в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
При извършената на основание чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№45 от 02.04.2019 година, постановена по НОХД №107/2019г.
по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.