№ 333
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500244 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Г. В. ДР.,подадена чрез настойника и ХР.
СТ. Н. против съдебно решение № 260014 от 18.01.2022г.,постановено по гр.д.№
3276/2017г.по описа на БРС,с което съдът е отхвърлил молбата на ХР. СТ. Н.,действаща в
качеството и на настойник на Г. В. ДР. за издаване на дубликат от изпълнителен лист от
20.11.2017г.за присъдената издръжка на Г. В. ДР. по гр.д.№3276/2017г.по описа на БРС.
С подадената въззивна жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и
незаконосъобразно.Въззивницата сочи,че от служебна бележка от ДСИ гр.Средец е видно,че
е събирана издръжка в размер на 110 лева месечно,за периода от м.май по м.септември
2017г.,което не отговаря на размера,присъден от БРС по гр.д.№3276/2017г. от 150 лева
месечно.Посочва,че видно от решението на БОС срещу ДСИ Средец,събирането на сумите
не е приключило,но настойникът е взел изпълнителния лист от ДСИ Средец през 2017г.,след
което оригиналът е бил изгубен.За да се образува ново изпълнително дело е нужен
дубликат,поради което моли въззивния съд да отмени решението на БРС и да уважи
искането.Няма доказателствени искания.
В депозирания отговор на въззивната жалба въззиваемият е оспорил нейната
основателност,като изразява становище,че решението на БРС е правилно и законосъобразно.
Посочва,че правилно районният съд е приел,че фактът на изгубване на изпълнителния лист
не е единственото условие ,което следва да е налице,за да се издаде дубликат на
същия.Небоходимо е да се установи,че са налице и непогасени задължения по него,като
дубликатът се издава само за непогасената част от задължението ,тъй като молителят има
правен интерес само за това.БРС е установил,че в случая дължимите суми по изпълнителния
лист са били изцяло изплатени от ответника,като се споделят и мотивите в решението за
това,че при липсата на оригинала,върху който са направени отбелязвания за извършените от
1
длъжника плащания ,ако бъде издаден дубликат на изпълнителния лист за цялото
задължение,може да се стигне и до злоупотреби с този дубликат.Моли решението на БРС да
бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена,не се явява и не се
представлява.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от
адв.Хайк,която оспорва въззивната жалба.Не сочи нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора въззивният съд намери
следното:
Гр.дело №3276/2017г.по описа на БРС е приключило с постановено съдебно
решение,по силата на което е изменен размерът на присъдената с предходно съдебно
решение издръжка на детето Г. В. ДР. и издръжката е увеличена от 120 лева на 150 лева
месечно,считано от 09.05.2017г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване.
След влизане в сила на съдебното решение,РС-Бургас е издал изпълнителен лист на
20.11.2017г. в полза на детето Г. В. ДР. с ЕГН- ********** чрез нейния настойник ХР. СТ.
Н.. Изпълнителният лист е бил представен от настойника Х.Н. по изп.дело №30/2017г.по
описа на ДСИ при РС-гр.Средец.
Не се спори,че задължението за издръжка на ответника Д. по този изпълнителен лист
е за периода от 09.05.2017г.до 21.09.2017г.включително,тъй като на 22.09.2017г. Г.Д. е
навършила 18-годишна възраст и е станала пълнолетна-т.е. настъпили са законни причини за
прекратяване на издръжката,дължима от родителя на детето му до навършване на
пълнолетие.
Молителката Х.Н.,в качеството си на настойник на Г.Д. е отправила до БРС молба за
издаване на дубликат на изпълнителния лист от 20.11.2017г. Заявила е,че през 2018г.е
поискала от съдебния изпълнител да и бъде върнат изпълнителния лист и същият и бил
върнат,след което е бил изгубен. Твърдяла е,че дължимата по него сума не е била събрана
изцяло,а ответникът Д. е дължал още 150 лева, които ДСИ при СрРС не е събрал,а е събирал
по 111.32 лева. Заявила е,че и е нужен дубликат на изпълнителния лист за сочената сума от
150 лева,тъй като желае да се образува ново изпълнително дело срещу длъжника за
досъбиране на вземането.
Ответникът В.Д. е оспорил молбата,като е заявил твърдение,че е изплатил изцяло
задължението си за издръжка към детето си Г.Д. по издадения изпълнителен лист от
20.11.2017г. и всички платежни документи са били представени по изпълнителното дело.
БРС е изискал и приел като доказателство по делото изп.дело №30/2017г.по описа на
ДСИ при РС-гр.Средец,като е анализирал задълбочено и обстойно платежните документи,
удостоверяващи всички плащания от длъжника В.Д. за погасяване на месечните му
задължения за издръжка по изпълнителния лист,издаден на 20.11.2017г.по гр.д.
№3276/2017г.по описа на БРС.В резултат на извършения анализ и пресмятания,районният
съд е достигнал до правилен и обоснован извод,че ответникът е погасил всички свои
задължения за издръжка към детето Габриела за периода м.май- м.септември
2017г.,включително и съобразявайки точните дати на началото и края на периода -
09.05.2017г.- 21.09.2017г.
С молба №932/27.11.2017г.депозирана от Х.Н. по изпълнителното дело е бил
представен изпълнителният лист от 20.11.2017г.,като в качеството си на настойник на Г.Д.
тя е заявила,че е получила част от увеличението на издръжката и е нужно длъжникът да
доплати още 48 лева за месеците юни и юли 2017г.
С писмо №1649/28.11.2017г.на ДСИ при СрРС Х.Н. е уведомена,че издръжката по
изпълнителен лист № 5951/20.11.2017г.по гр.д.№3276/2017г.по описа на БРС и е изцяло
2
платена,поради което няма да се пристъпва към принудително изпълнение по делото.
С молба вх.№23 от 18.01.2018г. Х.Н. е поискала изп.дело №30/2017г.по описа на
ДСИ при СрРС да бъде изпратено на ДСИ при БРС. На тази молба ДСИ при СрРС е
отговорил с писмо №39/18.01.2018г.,като е уведомил Х.Н.,че отказва да изпрати делото на
ДСИ при БРС,тъй като задължението за издръжка е събрано,а поради навършване на
пълнолетие на детето,изпълнителното дело е прекратено по право.
Този отказ е бил обжалван от Х.Н. пред БОС,като в жалбата и до БОС от
13.02.2018г.тя е заявила,че според нея длъжникът следва да заплати още 43 лева,които
съдебният изпълнител отказвал да събере.
В мотивите по чл.436 ГПК по жалбата съдебният изпълнител отново е заявил
становище,че задължението за издръжка е заплатено изцяло,а изпълнителното дело не е
прекратено,тъй като длъжникът Д. е дължал суми за държавни такси,за които е било
постигнато споразумение.
По жалбата е било образувано гр.д.№369/2018г.по описа на БОС,приключило с
Определение № ІІ-1357 от 11.07.2018г.,с което жалбата е оставена без разглеждане. В
мотивите на това определение БОС е обсъдил предходна молба на Х.Н. по изпълнителното
дело – от 01.11.2017г.,в която е било заявено,че са останали дължими общо 130 лева от
увеличението на издръжката. Що се отнася до изложените в определението на БОС мотиви
за това,че събирането на сумите по изпълнително дело №30/2017г.на ДСИ при СрРС не е
приключило,то тази констатация на съда е относима към становището на ДСИ. Жалбата на
Х.Н. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В мотивите на
определението съдът е посочил,че за жалбоподателката ще възникне правен интерес да
атакува акта на съдебния изпълнител,с който се приключва производството или след отказ
на съдебния изпълнител да извърши поискано изпълнително действие,като се изтъкне
обстоятелството,че претендира да не е изпълнено изцяло задължението на длъжника Д..
Междувременно,с молба от 12.04.2018г. ,преди постановяването на горецитираното
определение на БОС, Х.Н. е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено и да и бъде
върнат изпълнителния лист. С Постановление от 12.04.2018г.ДСИ при СрРС е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК ,а с разписка от 26.04.2018г.
Х.Н. е получила изпълнителния лист. Постановлението за прекратяване е било връчено
надлежно на страните и не е било обжалвано.
Анализът на горецитираните доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност не
опровергава,а подкрепя изводите на БРС досежно погасяването на задължението за
издръжка от ответника Д. за посочения период -09.05.2017г.-21.09.2017г.включително.
Молителката Х.Н. е заявила по изпълнителното дело с молбата си от 27.11.2017г.,че са
дължими още 48 лева, в жалбата и до БОС от 13.02.2018г.е заявила,че според нея длъжникът
следва да заплати още 43 лева,които съдебният изпълнител отказвал да събере. Тези
твърдения не кореспондират с твърдението и в настоящата молба- че са останали
неизплатени от длъжника 150 лева,за която сума е поискала издаване на дубликат от
изпълнителния лист. За разликата над 43 лева до 150 лева от задължението за издръжка по
изпълнителния лист от 20.11.2017г.,молителката Н. е направила извънсъдебно признание,че
сумата е изплатена от длъжника Д.. Съдът съобрази също,че във всички свои писма и
становища ДСИ е заявявал,че длъжникът е изплатил изцяло задължението си за издръжка
към детето Г.Д. по изпълнителния лист от 20.11.2017г.,като становището му кореспондира
изцяло с данните за извършени плащания в изследваните от БРС платежни
документи,приложени по изпълнителното дело. Няма твърдения и доказателства БОС да е
разглеждал впоследствие допустима жалба на взискателката по изп.д.№30/2017г. на ДСИ
при СрРС,подадена срещу постановление за прекратяване и в допустимо производство
съдът да е изследвал основателността на твърденията на Н.,че има неизплатен остатък от
задължението за издръжка в размер от 43 лева или друг размер.
Въззивницата Н. не е индивидуализирала служебната бележка,в която според нея
ДСИ е посочил,че събирана издръжка в размер на 110 лева, а анализът на платежните
3
документи,приложени по изпълнителното дело,извършен от БРС,който изцяло съответства
на установените съобразно платежните документи плащания от длъжника, води до извод,че
длъжникът Д. е изплатил изцяло задължението си за издръжка към детето Габриела за
периода от 09.05.2017г.-21.09.2017г.включително. Следва да се отбележи,че във въззивната
жалба липсва и оспорване на мотивите на БРС в частта им,в която са извършени
съответните констатации и изчисления на дължимите суми и изплатените от длъжника Д.
суми,с наведени конкретни твърдения и доводи.
В безпротиворечивата съдебна практика е възприето становище,че предмет на
производството по чл.409 ал.1 ГПК е самото съществуване на материалното право,по
отношение на което се иска издаване на дубликат на изпълнителен лист. В това
производство длъжникът може да релевира възражения,че дългът му е погасен.При наведено
възражение от длъжника,че дългът му е погасен, съдът изследва
доказателствата,удостоверяващи извършени от длъжника плащания,за да отговори дали
възражението е основателно или не. В изложените в обжалваното решение мотиви, БРС не
се е отклонил от утвърдената съдебна практика по приложението на чл.409 ГПК,като е
изследвал релевантните факти,относими към извода дали дългът на В.Д. по изпълнителния
лист от 20.11.2017г. е бил погасен,както твърди той или има остатък от него,за който е
налице законно основание да се издаде дубликат на изпълнителния лист. Районният съд е
достигнал до правилни, законосъобразни и обосновани от представените по делото
доказателства изводи,че дългът по изпълнителния лист е изцяло погасен чрез плащане, в
резултат на което правилно и законосъобразно е оставил без уважение като неоснователна
молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист от 20.11.2017г. по съображения,че
ответникът Д. е изплатил изцяло задължението си по изпълнителния лист.
Водим от горните мотиви и при пълно споделяне на мотивите,изложени от БРС в
обжалваното решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК, БОС намери
въззивната жалба за неоснователна,а оспореното съдебно решение на БРС за
правилно,законосъобразно и обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски възниква за
въззиваемия Д. съобразно чл.78 ал.3 ГПК.В отговора на въззивната жалба е направено
такова искане,но не са представени доказателства по делото за направени от въззиваемия
разноски във въззивното производство,поради което разноски съдът не присъжда.
На основание чл.409 ал.4 ГПК вр.с чл.280 ал.3 т.2 предл.първо ГПК решението на
БОС не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260014 от 18.01.2022г.,постановено по гр.д.№
3276/2017г.по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4