Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,13.09.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12 427 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът
твърди в ИМ, че ответникът е включил в общите условия (ОУ) по договори за
потребителски кредит, които сключва с физически лица неравноправни клаузи. Като
такива сочи: т.2.4, б. „в" от ОУ; т. 2.4. предл. 2 от ОУ; т. 2.4, предл.3
от ОУ; т.2.9.2. от ОУ; т. 2.9.3 от ОУ; т. 2.9.4 от ОУ, които противоречат на
посочените в ИМ разпоредби от ЗЗП. КЗК твърди, че е констатирала
неравноправността на тези клаузи и е препоръчала на ответника - „Т.К.“ ООД да
ги отстрани. Ответникът е възразил срещу
препоръката, не е променил тези клаузи, поради което ищецът е взел решение за завеждане на колективен иск срещу
ответника. Моли съда да прогласи
нищожността на описаните шест неравноправни клаузи от ОУ по предлагания договор
за потребителски кредит и се осъди
ответника да ги отстрани, както и се постанови забрана относно бъдещото
им ползване. Моли съда да задължи ответника да огласи по подходящ начин и за
своя сметка съдебното решение или съответната част от него.
Ответникът
в писмения отговор оспорва претенцията като неоснователна и подробно излага
съображения по всяка една от описаните клаузи като оправдани, а не
неравноправни. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете изцяло.
Претендира за направените разноски по делото.
Процедурата
по чл. 382 ГПК е спазена и искът е разгласен на интернет страницата на КЗП и
във вестник „СЕГА“, бр. 89 от 18.04.2018 г., бр. 105 от 08.05.2018 г. и бр. 95
от 25.04.2018 г., като в предвидения по чл. 382, ал. 2, т. 2 ГПК срок няма
лица, които да са заявили желание за участие в процеса.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
е, че ответникът в качеството си на търговец сключва договори за потребителски
кредит с физически лица. В отношенията си с кредитополучателите неразделна част
при сключването на договора са приложените
Общи условия (ОУ), които се подписват от
страните.
С Протокол № 25 от заседание на 18.06.2015 г. Комисията
за защита на потребителите (КЗП) е констатирала наличие на следните неравноправни
клаузи в ОУ:
-в т.
2.4 където е посочено,че „При просрочване
на две или повече вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена
погасителна вноска, вземането на „Т.К." ООД става предсрочно изискуемо в
целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. „Т.К." ООД има право да прекрати едностранно
договор без да е длъжно да дава допълнителен срок за изпълнение на
Кредитополучателя и да обяви всичките си вземания по предоставения заем, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни, разноски по събиране на вземането за предсрочно
изискуеми в пълен размер, при настъпване на някоя от следните хипотези, включително в буква „в“ Започване на действия по
принудително изпълнение по отношение на Кредитополучателя.“
Според
КЗП клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 ЗЗП, поради това, че
длъжникът по конкретния заем е възможно да е изправна страна по него, но ако
срещу него е образувано друго производство за принудителното събиране на
определени вземания, кредиторът без основание ще се възползва от предвидената в
тази клауза автоматична предсрочна изискуемост на кредита.
-в т. 2.4., предл. 2 е посочено,
че „В срок от 7 (седем) дни от настъпване
на предсрочната изискуемост, Кредитополучателят трябва да изплати на „Т.К."ООД
всички дължими суми,в т.ч. главницата, лихвите, и всички допълнителни
разходи. В случай на неплащане в горепосочения срок Кредитополучателят следва
да заплати обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни
за всеки ден забава, изчислена върху цялата дължима главница."
Според
КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т.5 ЗЗП, поради това, че
когато Договорът за кредит стане предсрочно изискуем, потребителят не дължи
възнаграждение на търговеца за периода от време, през който няма да ползва
отпуснатия кредит, или възнаграждение в размер на договорения лихвен процент се
дължи само до датата, на която договорът е прекратен. След тази дата за
потребителят възниква задължение да върне остатъка от главницата, а в случай на
забава клиентът вече дължи обезщетение за забавено изпълнение, а не
възнаграждение за неизползвана услуга по прекратения договор.
-в т. 2.4, предл. 3 е посочено, че „При неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя в указания срок
при настъпване на предсрочна изискуемост, „Т.К." ООД може да пристъпи към
принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите,
таксите, комисионните, разноските и неустойките."
Според
КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т.5 ЗЗП, поради това, че
когато Договорът за кредит стане предсрочно изискуем, потребителят не дължи
възнаграждение на търговеца за периода от време, през който няма да ползва
отпуснатия кредит. Т.е. възнаграждение в размер на договорения лихвен процент
се дължи само до датата, на която договорът е прекратен. След тази дата за
потребителят възниква задължение да върне остатъка от главницата, а в случай на
забава клиентът дължи обезщетение за забавено изпълнение, а не възнаграждение
за неизползвана услуга по прекратения договор. При това обезщетението за забава
се дължи до момента на реално изпълнение на задължението за връщане на заетата
сума, а не за целия срок на прекратения договор.
-в т. 2.9.2, в която е посочено, че „Всякакви спорове, възникващи от или във
връзка със задълженията на страните по договора за потребителски кредит, за
чието разрешаване страните не постигнат съгласие, включително спорове,
възникващи от или във връзка с неговото тълкуване, валидност, изпълнение или
прекратяване, се разрешават от компетентния български съд в гр. София. Правата
на страните по договора за потребителски кредит са кумулативни и не изключват
други права, предоставени им от закона, и могат да бъдат упражнявани винаги и
толкова често, колкото страните счетат за необходимо. Всяко освобождаване на
Страните от някакво условие по договора за потребителски кредит и всяко
съгласие или одобрение ще се считат в сила, само ако са дадени в писмен вид и
то само за целта и при условията (ако има такива), за които са дадени."
Така
представен текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.
19 ЗЗП. Също така нормата на чл.105 ГПК е ясна: „Искът се предявява пред съда,
в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника." т.е.
ако ответник е потребителя, за решаване на спора следва да се сезира съда, в
района на който е постоянният адрес на потребителя.
-в т. 2.9.3 е посочено,
че „При забава се дължи такса напомняне,
извършено посредством телефония в размер на 2 (два) лв. за кредити със седмично
погасяване и 10 (десет) лв. за кредити с месечно погасяване, за което
кредитополучателят дава изричното си съгласие."
Според
КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл.
10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за напомняне на потребителя при забава в
плащането на вноските чрез телефония представляват действия, свързани с
управление на кредита и за тях Кредитодателят не следва да събира такси.
-в т. 2.9.4, в която е посочено, че „При виновно неизпълнение на договора за
потребителски кредит от страна на кредитополучателя и настъпила предсрочна
изискуемост се дължи такса уведомление, за всяко връчено уведомително писмо,
посредством лично връчване или на пълнолетен член на семейството или чрез
залепяне на вратата или по друг способ признат от гражданското законодателство,
в размер на 10 лв. за което кредитополучателят дава изричното си съгласие."
Според
КЗП тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл.
10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за уведомления, изразяващи се чрез връчване на
уведомително писмо или чрез залепване на вратата представляват действия,
свързани с управление на кредита и за тях Кредитодателят не следва да събира
такси“.
На
ответното дружество е изпратено писмо, изх. № Ц-03-3870/21.07.2015 г., с препоръка
за отстраняване на установените неравноправни клаузи, получено на 22.07.2015 г.
Ответникът е депозирал становище- несъгласие във връзка с препоръката в което е изложил
идентични на неговия отговор на ИМ аргументи.
С Протокол
№ 36 заседание на 01.09.2015 г. КЗП е
взела решение, поради неспазване от
ответника препоръката в писмото (изх.№ Ц-03-3870/21.07.2015г.)да му бъде заведен
колективен иск по чл. 186 и чл. 148 ЗЗП, уведомявайки го за това.
Не е
спорно между страните, че в приложените по делото ОУ са включени клаузи с обсъденото
съдържание в Протокола на КЗП от 18.06.15 г.и тези ОУ са прилагани, по
сключените договори за потребителски кредит от ответника.
От
заключението на в.л. Ц. по назначената СИЕ се установява, че за 2016 г. общо
постъпилите искания за отпускане на кредит от ответното дружество са били 5520.
От тях отпуснатите кредити са 4477 в общ размер на 2 103 535 лв.,
т.е. средната сума на човек е 469,85 лв. От СИЕ е видно още, че при над 3100 от
отпуснатите кредити са били налице посочените клаузи от ОУ.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
По
делото се установи, че са налице предпоставките на чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП - предприети
са мерки по т.1, останали без резултат, видно от кореспонденцията между
страните и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители,
предвид предмета на предоставяната услуга и предмета на дейност на ответника.
Относно
искането за установяване, че т. 2.4, буква „в", от ОУ по договора за
потребителски кредит е неравноправна на основание чл. 143, т. 6 ЗЗП:
Съгласно
чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Разпоредбата повтаря дефиницията в Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани
със ЗЗП.Според чл. 3, пар. 1 от Директивата, в случаите, когато дадена
договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна,
когато въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
За да
се приеме една клауза неравноправна, трябва да са налице следните предпоставки:
1/ не е индивидуално уговорена; 2/ не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на страните; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя.
В
чл.143 т.1-12 ЗЗП са посочени хипотезите, които се считат за неравноправни
клаузи.Съгласно т.6 от тази разпоредба неравноправна е клаузата, която
позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
потребителя.
Съдът
намира, че оспорената клауза - т. 2.4, буква „в", предвижда възможност за едностранно
прекратяване на договора за кредит, в случай на започване на действия по
принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя. Правото да прецени
дали да прекрати договора при тази хипотеза принадлежи изцяло на ответника,без
да е предвидена такава възможност за потребителя. След като тази разпоредба
предвижда права за по-силната страна, а не и за потребителя, то тя не отговаря
на изискването за добросъвестност. Това право е във вреда на потребителя, както
защото дава право на ответникът да прекрати едностранно договора, така и защото
дава възможност на същия да обяви предсрочна изискуемост на това основание. Ето
защо съдът приема, че клаузата на т. 2.4, буква „в" от ОУ е неравноправна,
респ. нищожна.Затова искането ответникът да бъде задължен да отстрани
неравноправната клауза от прилаганите от него ОУ е основателно и следва да бъде
уважено.
Относно
искането за установяване, че т. 2.4, предл. 2 и предл. 3 от ОУ
по договора за потребителски кредит е неравноправна на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП:
Съгласно
чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните и задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В
оспорената клауза на т. 2.4, предл. 2 от ОУ е уговорено, че в срок от 7 дни от настъпване на предсрочната изискуемост,
Кредитополучателят трябва да изплати на „Т.К." ООД всички дължими суми, в
т.ч. главницата, лихвите, и всички допълнителни разходи. По отношение на т.
2.4, предл. 3 от ОУ се предвижда, че „при неизпълнение на задълженията на
Кредитополучателя в указания срок при настъпване на предсрочна изискуемост, „Т.К."
ООД може да пристъпи към принудително събиране на всички свои вземания в пълен
размер, ведно с лихвите, таксите, комисионните, разноските и
неустойките.".
В ОУ
не е посочено какви лихви се дължат след обявяване на предсрочна изискуемост,
които евентуално ще бъдат събирани принудително – дали просрочените
възнаградителни или непадежиралите до края на срока на договора за кредит. При
липсата на конкретен размер, уговорен в оспорената клауза, не може да се
прецени дали потребителят е задължен при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Затова съдът намира,че
клаузите на т. 2.4., предл. 2 и предл. 3 от ОУ не са неравноправни на заявеното
основание. Затова искът в тази му част следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно
искането за установяване, че т. 2.9.2 от ОУ по договора за потребителски кредит
е неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП:
Изброяването
на различните хипотези на неравноправни клаузи в чл. 143, ЗЗП не е изчерпателно. Затова следва
да се приеме за неравноправна и всяка друга клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, във вреда на потребителя.
В оспорената клауза на т.
2.9.2 от ОУ е уговорена местна подсъдност на споровете по договора за
потребителски кредит, по седалището на кредитодателя. По този начин за
ответника е по-удобно да води дела срещу потребителите, а те са в по-неблагоприятно
положение. Договорът за избор на подсъдност при искове на потребители поражда
действие, само ако е сключен след възникването на спора - чл. 117,ал.3 ГПК.
Ответникът
е посочил, че причина за тази местна подсъдност е, че кредитите са с ниска
стойност и висок риск и при тях често се стига до просрочие. Затова ако такава
подсъдност не е уговорена по седалището на ответника, то той би имал множество
разходи за събиране на вземанията си. От СИЕ се установява, че отпуснатите суми
на кредитополучателите действително са малки – средно под 500 лв. Също е видно,
че в над 70 % от случаите се стига до просрочие, вероятно и до принудително
изпълнение. Това обаче не може да промени факта, че уговорката е направена за
улеснение на търговеца и е във вреда на потребителя. Както ответникът е дал
кредит в малка сума и би било нерентабилно за него да пътува по страната, за да
събира вземанията си по съдебен ред, така и потребителят, който е получил тази
малка сума, би бил в неизгодната позиция да инвестира повече време и разходи,
за да се защитава по предявени срещу него претенции. Наред с това, тази местна
подсъдност касае всякакви спорове във връзка с договора, включително спорове, възникващи от или във връзка с
неговото тълкуване, валидност, изпълнение или прекратяване.
Предвид
изложеното съдът намира, че тази клауза води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и на потребителя и е във вреда на
последния. Затова т. 2.9.2 от ОУ е неравноправна и нищожна. Ето защо ответника
следва да бъде задължен да премахне тази клауза от предлаганите ОУ и да
преустанови използването ѝ за в бъдеще.
Относно искането за установяване,
че т. 2.9.3 и т. 2.9.4 от ОУ по договор за потребителски кредит е неравноправна
на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП:
Според чл.143, т.19 ЗЗП неравноправни са и
други клаузи, които представляват уговорка във вреда на потребителя и които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В двете клаузи са уговорени такси за
уведомяването на длъжника за негово просрочие и за настъпила предсрочна
изискуемост. След като при сбъдване на условието потребителят ще има задължение
да заплати тези такси, то тези клаузи са във вреда на потребителя.
Съдът счита, че възлагането в тежест на
потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на
забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата
за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК.
Затова предвиждането на такива условия, които противоречат на закона, не
отговаря на изискването за добросъвестност. Тези уведомления водят до
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и на
потребителите на предлаганите от него услуги. На потребителите се прехвърля плащането
на такса за напомняне, че има просрочено задължение, било чрез телефонно
обаждане или чрез връчване на уведомление при това достигаща до 10 лв.
Следователно
и двете клаузи водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора, затова следва да бъдат счетени за неравноправни съгласно
чл. 143, т. 19 ЗЗП, вр. с чл.10, ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК.Ето защо съдът
намира иска за основателен и следва да бъде задължен ответника да ги премахне от ОУ и преустанови
използването им за в бъдеще.
По разноските.
Съдът
уважава искането на КЗП за обявяване нищожността на 4 от 6-те оспорени клаузи. При
този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Съдът
установи, че КЗП не е внесла ДТ по предявените искове. Затова на основание чл.
77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по 30 лв. за всеки предявен от
него иск. Той е предявил искове за установяване на нарушение, като искането за
прогласяване нищожността на всяка клауза представлява самостоятелно нарушение,
респ. самостоятелен иск. Затова за искането за прогласяване на нищожност
на клаузи от ОУ ищецът дължи 180 лева.
КЗП е
заплатила 121,82 лева за разгласяване на колективния иск, от които съобразно
уважената част от иска се следва сумата 81,21 лева, осъдена е да заплати ДТ 180
лева,които съразмерно уважената част й
се следва сумата 120 лева Претендира и юриск. възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя на 150 лева. Ответникът следва да заплати общо сумата 351,21 лева.
Ответникът
претендира 4000 лв.разноски(400 лв. за депозит за в.л. и 3 600 лв. за
адвокат). От тях съразмерно отхвърлената част на иска на ответникът следва да
се присъдят 1 200 лева за адвокат и 133,33 лв.за в.л. или общо 1 333,33 лева.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА НЕРАВНОПРАВНИ
съгласно чл. 143 ЗЗП по иска, предявен от К.ЗА З.НА П., ЕИК ******* с адрес: гр.
София, пл. „*******против „Т.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, с правно основание чл. 186, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 148,
ал. 1, т. 4 ЗЗП вр. с чл. 379 и сл ГПК, следните клаузи в Общите условия по Договор
за потребителски кредит, предлаган от „Т.К.“ ООД:
- т.
2.4, буква „в“, според която: „При
просрочване на две или повече вноски, и считано от падежната дата на втората
непогасена погасителна вноска, вземането на „Т.К." ООД става предсрочно
изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането. „Т.К." ООД има право да прекрати
едностранно договор без да е длъжно да дава допълнителен срок за изпълнение на
Кредитополучателя и да обяви всичките си вземания по предоставения заем, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни, разноски по събиране на вземането за предсрочно
изискуеми в пълен размер, при настъпване на някоя от следните хипотези: в/
Започване на действия по принудително изпълнение по отношение на Кредитополучателя.“
– неравноправна на основание чл. 143,
т.6 ЗЗП;
-т.
2.9.2, според която: „Всякакви спорове,
възникващи от или във връзка със задълженията на страните по договора за
потребителски кредит, за чието разрешаване страните не постигнат съгласие, включително
спорове, възникващи от или във връзка с неговото тълкуване, валидност,
изпълнение или прекратяване, се разрешават от компетентния български съд в гр.
София.Правата на страните по договора за потребителски кредит са кумулативни и
не изключват други права, предоставени им от закона, и могат да бъдат
упражнявани винаги и толкова често, колкото страните счетат за необходимо.Всяко
освобождаване на Страните от някакво условие по договора за потребителски
кредит и всяко съгласие или одобрение ще се считат в сила,ако са дадени в
писмен вид и то само за целта и при условията (ако има такива),за които са
дадени"- неравноправна на основание
чл.143,т.19 ЗЗП;
-т.
2.9.3, според която: „При забава се дължи
такса напомняне,извършено посредством телефония в размер на 2 (два) лв. за
кредити със седмично погасяване и 10 (десет) лв. за кредити с месечно
погасяване, за което кредитополучателят дава изричното си съгласие." - неравноправна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП;
-т.
2.9.4, според която: „При виновно неизпълнение
на договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя и настъпила
предсрочна изискуемост се дължи такса уведомление, за всяко връчено
уведомително писмо, посредством лично връчване или на пълнолетен член на
семейството или чрез залепяне на вратата или по друг способ признат от
гражданското законодателство, в размер на 10 лв. за което кредитополучателят
дава изричното си съгласие." - неравноправна
на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП;
ОТХВЪРЛЯ иска на К.ЗА З.НА П., ЕИК ******* с адрес: гр. София, пл.
„*******,, против „Т.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
за обявяване на нищожни като неравноправни на основание чл. 143, т.5 ЗЗП на
следните клаузи в Общите условия по Договор за потребителски кредит, предлаган
от „Т.К.“ ООД:
- т. 2.4., пр. 2, съгласно която: „В срок
от 7 (седем) дни от настъпване на предсрочната изискуемост, Кредитополучателят
трябва да изплати на „Т.К." ООД всички дължими суми, в т.ч. главницата,
лихвите, и всички допълнителни разходи. В случай на неплащане в горепосочения
срок Кредитополучателят следва да заплати обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 365 дни за всеки ден забава, изчислена върху цялата
дължима главница."
- т.
2.4, пр. 3, съгласно която: „При
неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя в указания срок при
настъпване на предсрочна изискуемост, „Т.К." ООД може да пристъпи към
принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите,
таксите, комисионните, разноските и неустойките."
ЗАДЪЛЖАВА „Т.К.“ ООД да отстрани
неравноправните клаузи в т. 2.4, буква „в", т. 2.9.2, т. 2.9.3, т.
2.9.4 в ОУ по договора за потребителски кредит, предлаган от „Т.К.” ООД.
ЗАБРАНЯВА на „Т.К.“ ООД включването на неравноправните клаузи, т.
2.4, буква „в", т. 2.9.2, т. 2.9.3, т. 2.9.4 от Общите условия по договор
за потребителски кредит, предлаган от „Т.К.” ООД в
договори и всякакво ползване на тези клаузи по отношение на потребители.
ЗАДЪЛЖАВА „Т.К.“ ООД да огласи по
подходящ начин и за своя сметка решението по настоящото дело в частта за
обявяване неравноправността на посочените клаузи.
ОСЪЖДА К.ЗА З.НА П., да заплати на
основание чл. 77 от ГПК по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД 180 лева
ДТ по исковете.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ООД да заплати на К.ЗА З.НА П. 351,21
лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.ЗА З.НА П. да заплати на „Т.К.“
ООД разноски по делото в размер на 1 333,33
лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: