Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми тричленен
състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и
прокурора КАТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 41/2022 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ АПК
във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Алпина
фармъси“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
ПАРТЕР, представлявано от управителя Ц.А.И. против Решение № 818/08.11.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 2195/2021г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № ОКМД-2 от 20.05.2021 г. на директор
РЗИ Варна с което на „Алпина Фармъси“ ООД е наложено административно наказание,
„Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл. 294, вр. чл. 291
ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Касаторът сочи, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон, съобразно установената
фактическа обстановка по делото и при допуснати процесуални правила. Поддържа,
че актът не е издаден в присъствието на лицето, което се определя като нарушител,
тъй като ръководителят на аптеката е бил на място и въпреки това актът не е
издаден в този момент в присъствието на ръководителя на аптеката и
присъстващите свидетели. Сочи се, че актът при известен извършител е съставен в
негово отсъствие на дата, следваща установяване на твърдяно нарушение, и след
това е поканен за връчването му. Твърди се липса на компетентност за лицето,
посочено като актосъставител, липса на материална компетентност за издаване на
НП на лицето, посочено като административно-наказващ орган (АНО), както и
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, изискваща имена, точен адрес на
свидетеля и ЕГН. Релевира липса на доказателства, че административнонаказващият
орган е спазил срока за произнасяне по
чл. 52 ЗАНН, че АНО е осъществил процедурата по чл. 54, ал. 4 от ЗАНН. Съдът не
е изследвал и коментирал липсата на мотиви за преценка по смисъл на чл. 28 ЗАНН
на твърдяното нарушение при издаването на НП от АНО. Оспорват се изводите на
ВРС за пълно съответствие между отразеното в наказателното постановление и в
АУАН, въз основа на който то е издадено, както и тези за липса на маловажност
на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Ответникът – РЗИ - Варна, в депозиран
писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва твърденията на
касатора за доказаност на деянието. Оспорва твърденията на касатора за липса на
материална компетентност за актосъставителя и АНО.
Представителят на ОП – Варна счита, че
жалбата е неоснователна.
Административен съд – Варна, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Районният съд е приел за установено, че на
11.03.2021 г. експерти на РЗИ Варна, извършили проверка в аптека на
"Алпина фармъси" ООД, находяща се на адрес: гр. Варна, *****(партер).
В хода на извършената проверка било установено, че рампата за преодоляване на
четирите външни стъпала към приемното посещение е трайно демонтирана, като към
момента на проверката рампа не е имало.
На 12.03.2021 г. е издаден АУАН срещу касатора
с констатации за извършено на 11.03.2021 г нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от
09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти, във вр. с чл.31, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти. АУАН бил съставен в присъствието на надлежно упълномощен
представител на нарушителя, който го подписал и в съответната графа вписал, че
не е съгласна със съставения АУАН и има възражения. Възражения по същия в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили, като на 09.12.2008 г. наказващият орган
възприемайки изцяло фактическите и правни констатации по АУАН е издал
обжалваното НП като наложил наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
В хода на въззивното производство от
страна на ответното дружество са представени писмени доказателства, събрани са
и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. и П.. Установено е наличие
на четири стъпала отвеждащи към приемното помещение към който е имало рампа
осигуряваща достъп на лица с трайни увреждания, която рампа е била демонтирана
към момента на проверката. Установено е, че поради депозирани жалби срещу
изградената рампа се наложило тя да бъде демонтирана през месец март 2021г. След
демонтиране на рампата разрешение за строеж на нова такава е било издадено чак
през месец юни на същата година. Налице е период от поне четири месеца през
които за аптеката не е бил осигурен достъп на лица с уреждания, съгласно
изискванията на закона.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. След извършената проверка за законосъобразност,
съдът счита, че както АУАН, така и НП отговарят на императивните изисквания на
ЗАНН.
Въз основа на доказателствата е приел, че не
се установява извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от
04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти, които касае задълженията на магистър фармацевт да вписва всяка
рецепта в дневник за регистриране на рецепти. Приел е за установено от правна
страна наличието на извършено нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от
09.12.2008г., че това нарушение е надлежно описано от фактическа страна в
процесното НП. ВРС е приел за доказано, че жалбоподателят в качеството на лице
по чл. 222. ал. 1 ЗЛПХМ не е осигурил съответните условия за достъп до
помещенията, в които е открита аптеката и за хора с увреждания, като рампата
предназначена за преодоляване на стъпалата е била трайно демонтирана за
продължителен период от време и по този начин това трайно препятства достъпа на
лица с увреждания.
В заключение е приел, че административно-наказващият
орган правилно е определил санкционна норма и наложеното адм. наказание е в
минималния предвиден в закона размер.
Решението е правилно и законосъобразно.
Касационният състав намира за правилни и
законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП е издадено от
компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно
въззивният съд е намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, че
е правилно квалифицирано и привлеченото към отговорност лице, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Районният съд е разгледал оплакванията във въззивната
жалба и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Правилно заключил, че
посочените като нарушени норми съответстват напълно на фактите, описани в АУАН
и НП.
С оглед безспорния факт, че рампата за
преодоляване на четирите външни стъпала към приемното посещение е трайно
демонтирана и към момента на проверката рампа не е имало, е налице извършено
нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти.
Неоснователно се твърди от страна на
касатора, липса на компетентност за лицето, посочено като актосъставител, както
и липса на материална компетентност за издаване на НП на лицето, посочено като
административно-наказващ орган, предвид липсата на данни за оправомощаване по
смисъла на чл. 37 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че АУАН и НП са издадени
от компетентните по закон органи, съгласно чл. 295, ал. 1 и 3 ЗЛПХМ и по § 3 на
ПР на Наредба № 28/09.12.2008 г., вр. чл. 37, ал. 1, б. „а“ ЗАНН поради което не
е необходимо оправомощаване.
Неоснователни са твърденията изложени в касационната
жалба за нарушения на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗАНН. Разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗАНН са е разписани за да се
осигури възможност за защита на нарушителя. В случая безспорно се установява,
че АУАН е връчен лично на законния представител на касатора Ц.И. на датата на
която е съставен и че същата е вписала при получаването му, че има възражения
относно фактическата обстановка. Следва да се посочи и че в срока за възражение
по чл. 44 ЗАНН такова не е постъпило и не са сочени писмени или веществени
доказателства, които следва да се съберат служебно за установяване на
обективната истина по спора. Следователно дружеството е имало възможност да
осъществи ефективно защитата си срещу повдигнатото с АУАН обвинение.
Неоснователно е и твърдението за
неспазване срока за произнасяне по чл. 52 от ЗАНН. Дори да се приеме, че
визираният месечен срок не е спазен, това обстоятелство не представлява
съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на наказателното
постановление на самостоятелно основание. Посоченият срок цели постигане на
бързина в производствата по налагане на административни наказания, с оглед
търсеното от законодателя възпитаващото въздействие на административното
наказание. Същият обаче е инструктивен и неспазването му няма за последица
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Обратното
тълкуване на тази норма би обезсмислило установения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок,
с изтичането на който се преклудира възможността за налагане на административно
наказание. В случая наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния шестмесечен срок от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, което обстоятелство е безспорно между страните по
делото, следователно не са налице основанията за прекратяване на
административнонаказателното производство, респективно отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В НП няма неяснота и противоречие между
описанието на извършеното и правната му квалификация, които да правят невъзможно
санкционираното лице, а и съда да разберат за какви нарушения са наложени
наказанията. Поради това правилно районният съд е приел, че посочването на
правна норма по чл. 31, ал. 1, т, 4 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията
и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, касаеща задълженията
на магистър фармацевт да вписва всяка рецепта в дневник за регистриране на
рецепти не променя извода за изчерпателно посочен състав на осъщественото
нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. Нарушението е
надлежно описано от фактическа страна в оспореното НП, поради което не може да
се приеме, че е накърнено правото за защита на наказаното лице. Същото
организира защитата си срещу обвинението въз основа на обстоятелствата и
фактите описани в АУАН и НП, а не срещу посочената в тях правна норма.
Не се установява неправилно приложение на
закона и при формиране на изводите в решението, че не са налице основания и
правна възможност за изменение на наложената с НП имуществена санкция в размер
на 3000 лв. Размерът на санкцията е строго определен от законодателя, както и
че съответства на високата обществена опасност от извършеното нарушение. Налице
е смекчаващото обстоятелство, че за дружеството това e първо нарушение.
В НП не са изложени конкретни мотиви
представлява ли деянието маловажен случай, с което е допуснато процесуално
нарушение, но то не е съществено, поради това, че не са налице доказателства
установяващи маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието
не е резултатно, поради което липсата на конкретна вреда не го определя като
маловажен случай. С въведените изисквания за осигуряване съответните условия за
достъп до помещенията, в които е открита аптеката за хора с увреждания се цели защитата интересите на тези лица. Неосигуряването
на такъв достъп възпрепятства тези лица до снабдяване с медикаменти, поради
което деянието не е маловажен случай.
Неправилно приложение на материалния закон
съгласно чл. 348, ал. 2 НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. РС правилно е приложил ЗАНН, ЗЛПХМ, Наредба № 28 от 09.12.2008г.,
като оставил жалбата без уважение и потвърдил НП.
Не са налице наведените касационни
основания, представляващи основания за отмяна на въззивното решение, поради
което същото се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Варна, VІІ-ми тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 818/08.11.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 2195/2021г. на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.