Решение по дело №1344/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260082
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140201344
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   18.03.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

23.02.

                                                Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Ралица Димитрова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

АН

дело номер

1344

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002471 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, представляван от управителя Т.Р.Т., намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Управител на дружеството до 23.10.2020 г. бил Т.Б., гражданин на Р.Турция, който не владеел български език. В чл.43, ал.1 от ЗАНН се предвиждало АУАН да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършвало на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които били чужденци и заявили изрично езика, на който желаят превод, се назначавал преводач съгласно чл.21, ал.2 от НПК. В случая АУАН не бил предявен в присъствието на преводач, каквото било изискването на закона и това следвало да се приравни на непредявяване на акта. Наказващият орган следвало да върне акта за предявяване по предвидения в закона ред. Непредявяването на АУАН по съответния ред съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.    

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения, атакуваното постановление да бъде отменено. Твърди, че били нарушени разпоредите на чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.21, ал.1 от НПК, които гарантирали правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство. С непредявяването на акта с надлежен превод били нарушени разпоредбите на закона. Настоява и за присъждане на направените по делото разноски.   

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното  наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че не били допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. От свидетелските показания и писмените доказателства се установило, че актът бил предявен по съответния ред. На предявяването на акта присъствал свидетелят А.С., който превел съдържанието му на турски език. Процесуалният представител е депозирал и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.09.2020 г. около 10.20 часа свидетелите И.С. и К.С. ***, извършили последваща проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: ресторант „Нуке“ (бивш ресторант „Мемори“) в гр.Кърджали, ул.„Екзарх Йосиф“ № 14А, стопанисван от „Нуке” ЕООД гр.Кърджали. Проверявано било и изпълнението на дадени предписания с Протокол изх. № ПР2021353/17.08.2020 г. С предписание под т.1 в протокола работодателят „Нуке” ЕООД бил задължен да държи на разположение на контролните органи в обект-ресторант „Нуке“ (бивш „Мемори“) в гр.Кърджали, ул.„Екзарх Йосиф“ № 14А, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и организиране на работата (поименен график за работно време и заповед за сумирано изчисляване на работното време). Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 20.08.2020 г. Служителите на Д”ИТ” гр.Кърджали установили, че гореописаното предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. По време на проверката присъствала и А.И. – управител на обекта и същевременно длъжностно лице, определено на основание чл.403а, ал.2 от КТ да представлява работодателя „Нуке” ЕООД гр.Кърджали пред контролните органи на инспекцията по труда. Тя дала обяснение на проверяващите служители, че не може да представи изисканите от работодателя документи, тъй като не били изготвени от счетоводителя. Документите, за които се отнасяло даденото предписание, били представени на контролните органи в Д”ИТ” гр.Кърджали на 08.10.2020 г. По повод установеното нарушение на 16.10.2020 г. срещу „Нуке” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в Д”ИТ” гр.Кърджали в присъствието на управителя на дружеството към тази дата – Т.Б.. При предявяване на акта присъствал и свидетелят А.С., който бил служител в Д”ИТ” и владеел турски език. Той превел на управителя съдържанието на АУАН на разбираем за него език, обяснил му за какво е съставен. Т.Б. подписал и получил акта, като още същия ден посетил адвокат, който също му разяснил съдържанието на акта. На 12.11.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите И.С., К.С., А.П., А.С. и Т.Б.; Акт за установяване на административно нарушение от 16.10.2020 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена; Протокол за извършена проверка с изх.№ 2026000/08.10.2020 г.; Протокол за извършена проверка с изх.№ 2021353/17.08.2020 г.; Справки от Търговски регистър за актуално състояние на „Нуке” ЕООД; Информация от А.Н.И. от 09.09.2020 г.; Заповед № 03/17.06.2020 г.; Присъствени графици за работа на работниците и служителите от „Нуке” ЕООД; Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК от 09.09.2020 г.; Правилник за вътрешния трудов ред на „Нуке” ЕООД, както и другите приети по делото писмени доказателства.    

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали е било дадено задължително предписание да държи на разположение на контролните органи в обект-ресторант „Нуке“ (бивш „Мемори“) в гр.Кърджали, ул.„Екзарх Йосиф“ № 14А, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и организиране на работата (поименен график за работно време и заповед за сумирано изчисляване на работното време). Това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл.403а, ал.1 от КТ. Даденото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в определения срок до 20.08.2020 г., което обстоятелство е констатирано при извършената проверка от контролните органи на 09.09.2020 г. Законосъобразно е определено, че „Нуке” ЕООД в качеството на работодател е субект на нарушението. Както се посочи, изпълнителното деяние на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е с особен субект – работодател, предприятие ползвател, орган по назначаване и длъжностно лице (по аргумент от чл.404, ал.1, т.1 от КТ), на който е издадено и самото предписание. В конкретния случай, видно от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е. „Нуке” ЕООД гр.Кърджали. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е оспорено по реда на чл.405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Съдът намира обаче, че спрямо нарушителя следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. В същата норма законодателят е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав – нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. Текстът е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия. Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващият орган не го е приложил, това може да стори съдът със своя краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси – както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан от решението на административния орган. Видно от доказателствата по делото, нарушението е отстранено от работодателя веднага след установяването му. Това е видно от показанията на актосъставителя С., която посочва, че всички изискани с предписанието документи били представени в Д”ИТ” гр.Кърджали на 08.10.2020 г. Въпросните документи, а именно правилник за вътрешния трудов ред и графици,  свързани с разпределение на работното време и организиране на работата, са представени и по делото от страна на наказващия орган. Съдът намира, че с представянето на документите на разположение на контролните органи, същността на даденото предписание е изпълнено, а с това и нарушението е отстранено и то още на 08.10.2020 г., т.е. преди съставяне на акта. На следващо място, от деянието, за което е наказано дружеството и което е формално, на просто извършване, не се установява да са настъпили вредни последици за работници и служители. При тези обстоятелства следва да се приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ. Текстът на разпоредбата гласи, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв. Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ тя бъде намалена от 1 500 лв. на 150 лв. Имуществената санкция следва да бъде към посочения размер, предвид наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, и на отегчаващи такива – констатираните и други нарушения на трудовото законодателство, видно от приложения протокол за извършената на 09.09.2020 г. проверка. 

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като тогавашният управител на дружеството-жалбоподател не владеел български език, а не му бил назначен преводач. Действително съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.21, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като тогава им се назначава преводач. По този повод съдът намира за нужно да отбележи, че преценката дали неучастието на преводач при предявяването на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на назначен преводач. От решаващо значение е обстоятелството дали в конкретното административнонаказателно производство е било гарантирано правото на защита на нарушителя, включващо съответно и правото му да разбере за извършването на какво деяние е обвинен. Относно този факт разпитаните по делото свидетели не оставят никакво съмнение и са категорични, че съставения за процесното нарушение АУАН е бил преведен на разбираем език на управителя на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали от свидетеля С.. Последният обяснил на турски език на представителя на дружеството за какво е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява. Отделно от това, самият Т.Б., който към 16.10.2020 г. е бил управител на санкционираното дружество и всъщност е получил акта, заяви в съдебно заседание, че още същият ден е посетил адвокат и той му разяснил за какво е съставен АУАН. При това положение съдът приема, че жалбоподателят е бил информиран за обвинението и правото му на защита не е препятствано. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Визираната от защитата норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Както вече се посочи, събраните по делото доказателства водят до извод, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, т.е. горното изискване е спазено, като в ЗАНН липсва разпоредба, която да задължава съответния контролен орган да връчва АУАН в писмен превод на съответния разбираем за нарушителя език.   

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, на две от които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002471 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1 500 лв. на 150 лв.

ОСЪЖДА „Нуке” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Екзарх Йосиф“ № 14А, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                               Районен съдия: