В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Правното основание на предявените искове е чл. 236,ал. 2 ЗЗД. В исковата си молба, ищецът твърди, че с ответника сключили Договор № 254/20.11.2006 г. за отдаване под наем на общински недвижим имот, представляващ помещение от * кв.м., находящо се на първи етаж от масивна сграда на *гр. З. в УПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., по Акт за общинска собственост № 22/25.11.1998 г. Твърдят, че договорът съгласно чл. 2 се сключва за срок от три години и изтича на 01.12.2009 г. При тях постъпило Заявление, вх. № 94-00-4980/27.11.2009 г., подадено от ответника, с което е поискал удължаване на срока на посочения договор. На осн. чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, чл. 14, ал.7 ЗОС и чл. 19 от Наредба № 2 на ОС Г. З. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, ОбС гр. З. приел Решение № Д 517/26.11.2009 г., според което за същото помещение, трябвало да се проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем. С Писмо вх. № 61-00-476/07.12.2009 г., * на ОС гр. З., е уведомил както тях, така и ответника за взетото решение, да се извърши процедура по провеждане на публично оповестения конкурс за отдаване под наем на процесното помещение, което е и основанието поради което отказали да продължат срока на договора, сключен с ответника. Уведомили го с Писмо изх. № 94-00-4980-1/19.01.2010 г. и го приканили в 14-дневен срок от получаването му да освободи доброволно помещението. Сочи, че с Решение № 568/08.02.2010 г. ОбС гр. Ã. не продължил срока на договора за наем № 254/20.11.2006 г., сключен между него и ответника, като за приетото решение, ответникът бил уведомен. В администрацията им постъпило Писмо, с вх. № 21-00-66/25.02.2010 г. от * на С. „*” – г-жа Ж.Х., с което ги уведомила, че наемателят не освобождава помещението доброволно след дадения му 14-дневен срок. Към настоящия момент, помещението от *кв.м., находящо се на първи етаж от масивна сграда на СОУ „*” гр. З., е освободено на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОО). Твърдят още, че на 16.06.2010 г., служители от ОбА гр. З., съвместно със служители от С. „*” гр. З. и РУП – З., извършили проверка на процесното помещение. В констативния протокол установили, че обектът продължава да се използва от ответника без правно основание и с изтекъл срок на договора за наем и към онзи момент. Дадени са му предписания в срок до 18.06.2010 г. за освобождаване на помещението, заплащане на дължимия наем за периода от 01.12.2009 г. до освобождаване на помещението (156.00 лв. месечно) и заплащане на дължимите консумативи разходи в размер на 858,00 лв. (към дата 07.06.2010 г.) до освобождаване на помещението в СОУ "*", гр. З. В.Р.Е. е отказал да получи протокола. На 21.06.2010 г. служители от ОбА З., съвместно със служители от СОУ „*", гр. З. и РУП – З., отново са посетили обекта и са установили в последващ констативен протокол от същата дата, че В.Р.Е. не е изпълнил дадените му предписания в констативен протокол от 16.06.2010 г. и не есвободил помещението. Със Заповед № 198/21.06.2010 г. за изземване от В.Р.Е. на общински недвижим имот: помещение от *кв.м., находящо се на първи етаж от масивна сграда на СОУ "*", гр. З., в УПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., по акт за публична общинска собственост № 22/25.11.1998 г., е назначена комисия, да изземе по административен ред, от В.Р.Е., описания обект. Направен е опит на 28.06.2010 г. да бъде връчена Заповед № 198/21.06.2010 г. на В.Р.Е., но същият е отказал да я получи. С констативен протокол от 24.06.2010 г. е поставена Заповед № 198/21.06.2010 г. на витрината на помещение от * кв.м., находящо се на първи етаж от масивна сграда на СОУ "*", гр. З. В доклад от 30.06.2010 г. на комисията, назначена с Заповед № 198/21.06.2010г., са изложени следните фактически обстоятелства: В.Р.Е. не е осигурил свободен достъп до помещението; Служителите от С. "*", гр. З., включени в комисията, не са оказали нужното съдействие да бъде разбито заключващото устройство на вратата на помещението - обект на изземване. Във връзка с гореизложеното комисията не е могла да продължи своята работа по изземването на общинския недвижим имот и не е изпълнила Заповед № 198/21.06.2010 г. Със Заповед № 304/17.09.2010 г. за изземване на общинския имот, е назначена друга комисия, която да изземе от В.Р.Е. по административен ред описания обект. Заповед № 304/17.09.2010 г. е изпратена на В.Р.Е., с писмо с изх. № 94-00-3645/17.09.2010 г. От обясненията на връчителя и свидетеля е видно, че са направени няколкократни опита да бъде връчена Заповедта на В.Е. На 17.09.2010 г. в 14:00 часа, в изпълнение на Заповед № 304/17.09.2010 г., Комисията, назначена със същата заповед, се събрала пред помещението - обект на изземването и изпълнила заповедта. Действията на комисията са заснети с видеокамера и отразени в Протокол № 1 от 17.09.2010 г., подписан от всички членове на комисията. За намерените в помещението вещи е съставен подробен Опис № 1, който е приложен към Протокол № 1 и подписан от всички членове на комисията. Засечен е и електромер № *, който е поставен в метална кутия, находящ се в помещението и е с показания: нощна ел. енергия - 43833(6) и дневна ел. енергия - 58266(4). Изразходваната ел. енергия се отчита от служители на С. „*”. Наемателят заплаща консумираната от него електроенергия на СОУ „*”, което пък с получената сума се разплаща на електроразпределителното дружество. Твърдят още, че от получената справка от * на СОУ „*” - А. С., е видно, че ответникът не е плащал за консумирана ел. енергия от 16.11.2009 г. до 17.09.2010 г. През това време ползвал и работил в помещението общинска собственост без правно основание, а именно, договор за наем. Твърдят, че до м. ноември той е заплащал редовно изразходваната електроенергия на СОУ „*” така както изисква и сключеният Договор № 254/20.11.2006 г. Останали са вещи, описани в Протокол № 1 от 17.09.2010 г. за демонтиране от помещението, за които се изисква да бъде извикано външно лице, за да направи демонтажа. Предвид гореизложеното, комисията продължила своята работа на 20.09.2010 г. от 14:00 часа. Действията на комисията са отразени в Протокол № 2 от 20.09.2010 г., подписан от всички членове на комисията. СОУ „*”, гр. З. подсигурило външно лице, което извършвало демонтажа на вещите. За демонтираните от помещението вещи, намереÝата под дървения плот парична наличност и предмети е съставен подробен опис № 2, който е приложен към Протокол № 2 от 20.09.2010 г. и подписан от всички членове на комисията. Вещите са пренесени и оставени за съхранение в кабинета по трудово обучение, находящ се на първи етаж в сградата на С. „*” като достъпът до тях е преустановен. Всички разходи по изпълнението на Заповед № 304/17.09.2010 г. са за сметка на В.Р.Е., включително и наем в размер на 5.00 лв. на ден, за периода, през който се съхраняват иззетите вещи, подробно описани в (Опис 1 и Опис 2) в кабинета по трудово обучение в СОУ „*"- гр. З. С писмо с изх. № 94-00-3706/21.09.2010 г., са му изпратени Протокол № 1 от 17.09.2010 г., ведно с Опис № 1 и Протокол № 2 от 20.09.2010 г., ведно с Опис № 2 на комисията назначена със Заповед № 304/17.09.2010 г. С писмо с изх. № 94-00-3716/23.09.2010 г., е уведомен, че е изпълнена Заповед № 304/17.09.2010 г. и е извършено изземването на общинския недвижим имот. С писмо с изх. № 94-00-3730/24.09.2010 г. е изпратен на В.Р.Е. Протокол № 3 от 21.09.2010 г. на комисията, назначена с Заповед № 304/17.09.2010 г. Направени са няколкократни опита да му бъдат връчени съответните писма, но лицето В.Р.Е. не е открито на посочения от него адрес. За времето от изтичане на срока на договора за наем (01.12.2009г.) до изземването на недвижимия имот по административен ред от Общинска администрация (21.09.2010 г.), ответникът го владее и свои без правно основание. Налице е неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на О.З. като собственик на помещението, намиращо се в СОУ „*”. Твърдят, че ответникът владее и ползва имота, без да заплаща наемна цена в този период, както и всички консумативи през време на ползването. Той се е обогатил със сумата от 1513.20 лв., представляваща обезщетение за ползване на имот в размер на пазарния месечен наем за срок от 9 месеца и 20 дни, през които владее недвижимия имот собственост на О. З. без договор за наем. През този период ползва и ел. енергия, която също не е заплащал. Според справка, изпратена им с придружително писмо с изх.№ 503/28.10.2010 г. от директора на СОУ„*”, ответникът не е заплатил и изразходваната ел. енергия за периода от 16.11.2009 г. до 17.09.2010 г., която е на стойност 1 123.50 лв. С тази стойност той се е обогатил неоснователно за сметка на О. З. А „всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването" - до размера на това, с което другият се оказва обеднял (чл. 59, ал.1 от ЗЗД). Сочи, че сложният фактически състав на чл. 59 от ЗЗД, съдържа три елемента, които следва да са налице кумулативно, за да породи действие, а именно: трябва да съществува обогатяване, обедняване и особена връзка между тях, че обогатяването и обедняването произтичат от общи факти. Обогатяването може да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи, като задължително трябва да бъде имуществено. Докато обедняването е намаляване на актива или пропуснатото му увеличение. Връзката между двата посочени елемента дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станало за сметка на обедняването, т. е, да са причинени от един и същи факт. Тук ползване на имот без правно основание. Обогатяването в случая е под формата на спестяването на разходи на ответника. Ищецът (О. З.) не е продължила срока на договора за наем на ответника след изтичането му на 01.12.2009 г. След тази дата ответникът продължава да го ползва за сметка на общината и СОУ "*". Той увеличава активите си, което всъщност са загуби и вреди за общината. Имуществената му сфера е нараснала със стойността на тази дейност, разходите по извършването на която си е спестил. Обратно, разноските по извършването на процесната дейност са понесени изцяло от ищеца. Той се е обеднил за сметка на ответника със стойността на тази работа, в размер на 1513.20 лв.- наем на помещението и 1123.50 лв. ел. енергия за сметка на СОУ „*", за което не са получили плащане. Молят, да се постанови решение, с което се осъди ответника, да заплати на О.З. представлявана от * - М.Я., дължимата сума от 1513.20 лева — обезщетение за ползване на общински недвижим имот, представляващ помещение от * кв.м., находящо се на първи етаж от масивна сграда на СОУ" * „ гр. З. в УПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., по акт за общинска собственост № 22/25.11.1998 г. за периода от 01.12.2009 г. до 20.09.2010 г.( в размер на пазарния месечен наем), ведно с лихва за забава до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди да заплати на С. „*" гр. З. и дължимата сума за изразходвана ел. енергия за периода от м. Ноември 2009 до м.Септември 2010 г. в размер на 1123.50 лв., както и лихва за забава до окончателното й изплащане. Да се осъди също така, да заплати наем за помещението, в което се съхраняват вещите - собственост на ответника след извършеното изземване в размер на 5.00 лева на ден считано от 20.09.2010 г. до деня на освобождаването му, ведно с лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Моли, да им се присъдят и разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение на указание на съда, с Молба вх. № 366/16.02.2011 г. ищецът конкретизира първоначално заявените фактически твърдения в исковата молба, в смисъл, че между страните е съществувало наемно отношение, което е прекратено и след прекратяването, ответникът продължил да ползва помещението, въпреки противопоставянето на наемодателя – в случая ищеца. В уточнението е посочена правната квалификация на иска за обезщетение, а именно, чл. 236, ал. 2 ЗЗД. В уточнението се сочи, че наемателят ползва друго помещение, в което са били преместени вещите на наемателя от наемодателя, а именно, кабинет по трудово обучение, находящ се в СОУ „*” гр. З. Иска се, съдът да постанови освобождаването на това помещение на осн. чл. 233, ал.1 ЗЗД, като се претендира обезщетение, което не е ясно конкретизирано и не е посочено в уточнението. С Молба, вх. № 547/11.03.2011 г. се прави ново уточнение относно третата претенция, че вещите на ответника след извършеното изземване на наетия имот се съхраняват в кабинета по трудово обучение, представляващ обособена част с площ от * кв.м., находяща се на първия етаж – югоизточно крило от четири етажната масивна сграда на СОУ „*”, при следните граници на обособената част: на север – *; на юг – *; на запад – *; на изток – *. Тъй като кабинетът не може да функционира нормално и да изпълнява реалното си предназначение, в момента се използва като склад за съхранение на иззетите вещи, които ответникът безотговорно не търси и не прибира. Заради нарушаване на нормалния учебен процес и причиненото неудобство, молят съда, да постанови съдебен акт, с което да се осъди ответника, да освободи помещението, както и да заплати обезщетение за съхранение на вещите му в това помещение, в размер на 5.00 лева на ден, считано от деня на изземването ( 20.09.2010 г.) им до момента. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове. Моли да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, за което са изложени подробни съображения в писмения отговор. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С Договор № 254/20.11.2006 г. за отдаване под наем на общински недвижим имот, ищецът е отдал на ответника недвижим имот, представляващ Обособена част – помещение от * кв.м., находящо се на първи етаж, от масивна сграда на С. „*” Г. З., на четири етажа, със застроена площ * кв.м. в , УПИ – *, кв. * по ПУП на гр. З. – публична общинска собственост с Акт № 22/25.11.1998 г. за общинска (публична) собственост. Със сключването на този договор е съставен и Приемо-предавателен протокол. В чл.2 е посочен срока на договора – три години, считано от 01.12.2006 г. Договорена е наемна цена в размер на 156.00 лева месечно. С Анекс от 02.05.2007 г. към горепосочения договор е изменен Раздел ІІ „Цени и плащания”, като е посочено, че месечният наем в размер на 156.00 лева, ще се заплаща ежемесечно от 10-то до 20-то число на текущия месец в касовия салон на Центъра за информационно и административно обслужване на гражданите, находящ се на партерен етаж в сградата на общинска администрация гр. З. или по посочената в анекса сметка. Договорено е всички разходи да са за сметка на наемателя(чл.8, ал.3), като не е посочен начина на тяхното плащане. Съгласно чл.10, ал.2 от договора ,след изтичане на наемния срок наемателят дължи връщане на имота, като за състоянието му се съставя протокол. Няма спор, че процесният обект е обособена част от имот – публична общинска собственост, съгл. Акт № 22/25.11.1998 г. за общинска (публична) собственост. Със Заявление, вх.№94-00-4980/27.11.2011 г., ответникът е поискал, поради изтичане на срока на договора на 01.12.2009 г., да бъде удължен срока на договора с още седем години, като се е позовал на §78, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС( Закон за общинска с¯бственост). С Решение № Д517/26.11.2009 г., на осн. чл.14, ал.7 ЗОбС и чл.19 от Наредба №2, е взето решение от ОбС гр. З., за процесният имот да се проведе публично оповестен конкурс за отдаването му под наем, като са посочени условията за това. С отговор от 07.12.2009 г. на председателя на ОбС-З., ответникът е уведомен, че не може да бъде удовлетворено искането му за удължаване на срока на Договор 254, тъй като е взето решение за откриване на процедура за отдаване под наем на процесното помещение. Във връзка със заявлението на ответника е проведено извънредно заседание на ОбС на 08.02.2010 г. и е взето Решение № Д 568, с което не се продължава срокът на процесния договор за наем както е поискано от ответника с още 7 години. Ответникът е уведомен с писмо изх. № 94-00-4930-1/19.01.2010 г., че в 14 дневен срок от получаване на писмото следва да освободи помещението и да заплати дължимия месечен наем до деня на освобождаването, като при неизпълнение, ще бъде освободен по административен ред въз основа на заповед от кмета на О.З., която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на полицията. С Писмо, вх. № 21-00-66/25.02.2010 г. от СОУ „*” гр. З., е уведомена О. З., че процесното помещение под наем не е освободено и наемателят дължи наем за периода от месец декември 2009 г. до освобождаването му, както и ел. енергия за периода от 16.11.2009 г. до 05.02.2010 г. – в размер на 316.38 лева и от 06.02.2010 г. до освобождаването. Изготвен е Констативен протокол от 16.06.2010 г., в присъствието на ответника, в който е отразено, че помещението продължава да се ползва от него без правно основание и към настоящия момент. Част от протокола е Предписание да освободи помещението в срок до 18.06.2010 г., както и да заплати дължимия наем за периода от 01.12.2009 г. до освобождаване на помещението ( 156.00 лева месечно) в касата на Центъра за информационно и административно обслужване на гражданите, партерен етаж в сградата на ОбА гр. З., както и да заплати дължимите консумативни разходи в размер на 858.00 лева ( към 07.06.2010 г. ) до освобождаване на помещението, в срок до 18.06.2010 г. този протокол е изготвен в присъствието на К.З.Б. – *в РУП З., който е и свидетел при отказа, ответникът да получи констативния протокол. С Констативен протокол от 21.06.2010 г., изготвен в присъствието на С.М. и К.Б. – * към РУП З. е констатирано, че павилиона не работи, но не е освободен от В.Е.. Констатирано е също така, че не са постъпили плащания от ответника, нито за наем ( по 156.00 лв. месечно), нито за дължимите консумативни разходи в размер на 858.00 лв.(към 07.06.2010 г.) до освобождаване на помещението. Намерените вещи са оставени в кабинет по „Трудово обучение”, находящ се в училището на първия етаж, като е предприето действие за събиране на сумите по съдебен ред. Със Заповед № 198/21.06.2010 г., на осн. чл.65 от ЗОС, във вр. с чл. 44, ал.1 и 2 от ЗМСМА, кмета на О.З. е наредил изземване на процесния обект. Даден е срок за доброволно изпълнение за заповедта до 29.06.2010 г., като при липса на такова е назначена комисия, намерените вещи да се оставят на съхранение в кабинет по „Трудово обучение”, находящ се в същата сграда. С Констативен протокол от 24.06.2010 г., на витрината на отдаденото помещение под наем е поставена горепосочената заповед №198. Във връзка с изпълнението на тази заповед е изготвен и Доклад от 30.06.2010 г., видно от който ответникът не е осигурил достъп до помещението и комисията не е могла да продължи своята работа по изземването на общинския недвижим имот, за което е съставен протокол. С нова Заповед № 304/17.09.2010 г. е наредено, да се изземе процесното помещение отдадено под наем от ответника, като е назначена и комисия, която за намерените вещи, да състави подробен протокол и същите да се оставят на съхранение в кабинет по трудово обучение, находящ се на първия етаж в сградата на училището. Да се уведоми лицето, че О.З. не носи отговорност за правилното им съхранение и при отказ да се подпише протокола, да се удостовери. Заповедта е изпратена до ответника с писмо изх. № 94-00-3645/17.05.2010 г., като няма данни дали това писмо е получено от ответника. С Протокол от 17.09.2010 г., в изпълнение на Заповед № 304, е назначена комисия в състав: О.Д. – * „Наеми и пазари” при ищеца; А.Н. – * при ищеца; Ж.Х. - * на СОУ „*”; Е.Ю. *в училището; С.Г. – * на училищното настоятелство; А.С. – * в училището; С.К. – * в училището и в присъствието на свидетелите К.С.Б. и М.Р.Х. – * към РУП З. В присъствието на тези лица е пристъпено към разбиване на заключващото устройство, като по този начин се осигурил достъп до помещението. Засечен бил електромера с № *, поставен в метална кутия в помещението и бил с показания 43833(6) – нощна ел. енергия и 582266(4) – дневна ел. енергия. За намерените вещи бил съставен подробен Опис № 1, приложен към протокола и подписан от членовете на комисията. Намерените вещи в помещението били преместени в кабинета по трудово обучение, находящ се на първи етаж в сградата на училището и достъпът до тях е преустановен, кабинетът по трудово обучение бил заключен и запечатан с три ленти с печат на училището и с подписите на всички членове на комисията. Приложени са Опис № 1 към Протокол от 17.09.2010 г. и Опис № 2 към Протокол от 20.09.2010 г. за вещите, намерени в помещението – обект на изземването, както и Протокол № 2/20.09.2010 г. за извършеното изземване. С Писмо, изх. № 94-00-3706/21.09.2010 г. до ответника, му са изпратени Протокол № 1/17.09.2010 г., ведно с Опис № 1 и Протокол № 2/20.09.2010 г., ведно с Опис № 2, като няма данни дали е получено това писмо от ответника. С Писмо изх. № 94-00-3716/23.09.2010 г., ответникът е уведомен относно изпълнението на Заповед № 304/17.09.2010 г., като също няма данни дали това писмо е получено от ответника. С Писмо изх. № 530/28.10.2010 г., С. „*” е изпратило до ищеца 1 бр. Справка за дължимите суми за ел. енергия, общо в размер на 1123.50 лева. По делото са приложени ксерокопия от: Фактура-известие от 20.01.2010 г., на стойност 98.82 лв. ; от Фактура- известие от 15.12.2009 г., на стойност 93.69 лв.; от Фактура-известие от м. 15.02.2011 г. за дължима ел. енергия за периода от 05.01.2010 г. до 07.06.2010 г. общо в размер на 930.99 лева, или общо в размер на 1123.50 лева. Със Заповед № 70/08.03.2011 г., е наредено да се отвори кабинетът по трудово обучение и да се направят необходимите измервания, по искане на съда, след което достъпът до помещението отново да се преустанови, като същото се запечата. С Протокол от 10.03.2011 г. в изпълнение на Заповед № 70, кабинетът е отворен и е индивидуализиран по площ и граници, а именно: 69.02 кв.м. ( 5.80 х 11.90); h – 3.40 м., находящ се на първи етаж – югоизточно крило от четириетажна масивна сграда на С. „*”, Г. З., със застроена площ * кв.м., в УПИ *, кв.*по ПУП на Г. З., по Акт за публична общинска собственост № 22/25.11.1998 г., при граници на обособената част: на север – *; на юг – *; на запад - * и на изток – *. Представено е копие от Решение №275/16.10.2010год. по адм.дело №141/2010 г. на АС-С. и Решение № 3493/10.03.2011 год. по адм. дело 1574/2010 г. на ВАС , видно от които на ответника е било известно решението на ОбС З. от 26.11.2009 г. за провеждане на процедура по отдаване под наем на процесното помещение и самият той, в качеството на „В.” ЕООД, е участвал в оповестения конкурс. Предмет на обжалване е била заповед № 75/04.03.2010 г. на Кмета на О.З., с която е определен участникът – спечелил конкурса. Заповедта е отменена, поради нарушение в процедурата за оповестяването на конкурса. По делото бяха разпитани като свидетели Ж.Е.Х. – * на СОУ „*” гр. З., С.И.К. – * в училището и А.М.С. – * в училището, които подкрепят твърденият в исковата молба. Св. Ж.Х. обясни, че многократно наемателят писмено и устно, и с обратна разписка е уведомяван да освободи помещението, но той продължил да го ползва и след изтичане на срока по договора. Лично тя многократно е правила опити, да го помоли, да напусне помещението, но без резултат. Това наложило освобождаване на помещението от комисия, назначена със Заповед на кмета на общината, като намиращите се там вещи, събрали в кабинета по трудово обучение на първия етаж, и до днес, като ответника не си прибира вещите. За местенето на вещите, уведомили ответника, но той не присъствал. Има монтиран самостоятелен електромер за ползването на енергията и самостоятелно се отчита тази енергия. Енергията се заплаща в училището, а наема в общината. В негово присъствие са засичали електромера ежемесечно, след което се изчислявали по цените на ел. енергията. Електромерът се води на училището, като поставили допълнителни такива в помещенията, които отдават под наем, за по-коректно отчитане. Свидетелят К. поясни, че всеки месец записвал данните от консумираната ел. енÕргия от помещението на ответника, като данните засичал в присъствието на работник на наемателя или самия него и подавал данните в счетоводството – на св. С., която изчислявала дължимата ел. енергия и издавала фактура. Поясни, че до изтичане на договора е заплащал ел. енергия, но след това, не е заплащал. За помещението, в което се съхранява багажът му, също не е заплащал наем. По делото е изготвена Съдебна експертиза, видно от която, размерът на наема, който е заплащал ответника въз основа на Договор № 254/20.11.2006 г. (съгл. Чл. 4/а/), е в размер на 156.00 лева месечно. Отчитането на консумираната ел. енергия и нейното заплащане ставало по следния начин: С. „*” има общ електромер за измерване и заплащане на консумираната ел. енергия за цялото училище, съгласно който дължимите суми се плащат от училището на „*”. За ел. енергията в отдаденото под наем помещение, има електромер в метална кутия само за вътрешно мерене на изразходваната от наемателя ел. енергия. Съгласно Протокол № 1/17.09.2010 г. (стр. 32 от делото) е записано, че въпросният електромер е с № * и показания 43833(6) – нощна и 58266(4) дневна енергия. От проверката в училището, вещото лице е установило, че има въведена практика и се води Дневник (Тефтер), в който ежемесечно се посочват новите и старите показания на описания електромер. От общия електромер се изважда консумираната ел. енергия от училището, като му се издава фактура за консумираната от него ел. енергия, съгласно подадените данни от електромера в помещението и за дължимата сума му се издава фактура, като плащането е ставало в брой и по банков път чрез фирмите на ответника - и в последствие ЕООД. По данни в счетоводството на С. „*” има открити незаплатени фактури за ел. енергия на стойност 1123.50 лева. Средната наемна цена за 1 кв.м. за процесния период и за процесното помещение е в размер на 1.485 лева месечно. В съдебно заседание поясни, че въпросният електромер не се води на отчетност в ЕВН. Електроенергията за цялото училище се отчита на един общ електромер в трафопоста и той се води на училището, което е с делeгиран бюджет и не се води на общината. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено ПРАВНИ ИЗВОДИ: С оглед фактическите твърдения в исковата молба и направените уточнения, съдът е квалифицирал предявените искове под правната норма на чл.236, ал.2 ЗЗД . Относно предявеният иск по чл. 236, ал.2 ЗЗД с цена на иска 1513.20 лева – обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 01.12.2009 г. до 20.09.2010 г. ведно с лихва за забава. При съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана. Съгласно чл. 236, ал.2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение за времето след прекратяване на договорната връзка до момента на освобождаването на имота и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Обезщетението е съизмеримо със средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, но не по-малко от уговорената наемна цена. Безспорно е, че между страните на 20.11.2006 г. е сключен договор за наем за процесния имот, със срок на договора три години, считано от 01.12.2006 год., т.е. до 01.12.2009 г. Няма спор, че имотът предмет на договора ( помещение от 13 кв.м. в сградата на СОУ „*” З.) представлява публична общинска собственост и като такъв е подчинен на специалния режим на Закона за общинската собственост и Наредба №2 на ОбС З. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. По силата на материално правната норма на чл.15, ал.3 ЗОС субсидиарно приложение на ЗЗД е допустимо само относно реда за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 14, ал.3 и 7 ЗОС, но не и по отношение на възникването и съществуването им. Разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, на която се позовава ответника, за мълчаливо продължаване на договора за наем и превръщането му в безсрочен договор, е неприложима спрямо наемни правоотношения относно обеÛти, съставляващи части от имоти-публична общинска собственост. Това е така, защото съгласно чл. 14, ал.2 и 7 от ЗОС такива обекти могат да се отдават под наем само след решение на общинския съвет, взето след провеждане на търг или конкурс, и то винаги за ограничен период от време. Следователно с изтичане срока на договора, на 01.12.2009 г., той е прекратен. Такова е и убеждението на ответника, който преди изтичането на срока е подал заявление, съгласно разпоредбата на §78, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОС, за продължаване срока на договора. Волята на законодателя е продължаването на срока да стане по искане на наемателя и със съгласието на наемодателя, преди изтичане срока за наем, което съгласие в случая не е налице и за което ответника е уведомен. Междувременно с решение на ОбС З. №Д 517 от 26.11.2009 г. е открита процедура за отдаването на процесния имот чрез конкурс, в който е взел участие и ответника, но в качеството му на „В.” ЕООД гр. З.. Конкурсът е бил спечелен от друг участник и обжалван от ответника, видно от приложените съдебни решения. С тази процедура, е очевидно за ответника, че ищеца се противопоставя той да продължава да ползва помещението. Ответникът, в качеството му на наемател, е бил длъжен по силата на сключения договор, да освободи и върне имота на наемодателя, след прекратяването му, но той не е направил това, въпреки неколкократните устни и писмени покани да освободи доброволно имота. Това негово поведение е наложило кмета на О. З., по административен ред, със Заповед за изземване по реда на чл. 65, ал.4 ЗОС да търси защита върху владението на общинския имот, който се владее и държи без основание от ответника. Имотът фактически е иззет на 20.09.2010 г., когато се приема, че имотът е върнат на собственика. Връщането на вещта обхваща нейното пълно освобождаване, вкл. и от вещите, ако наемателят, дори да е преустановил да ползва имота, е оставил вътре вещи и материали и по този начин пречи на собственика да ползва помещението по предназначението му. Няма спор относно размера на месечната наемна цена, а именно – 156.00 лева. На база тази цена, размерът на следващото се обезщетение за исковия период възлиза на 1513.20 лева, която сума следва да заплати ответника на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.11.2010 г. – подаването на исковата молба в съда, с което към ответника е отправена покана по чл. 84, ал.2 ЗЗД. Относно предявеният иск по чл. 236, ал.2 ЗЗД с цена на иска 1123.50 лева – разходи за електрическа енергия за периода от м. ноември 2009 г. до месец септември 2010 г., ведно с лихва за забава. Съгласно цитираната разпоредба до момента на освобождаването на имота, наемателят трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В чл. 8, ал.3 от договора, страните са договорили, че всички разходи, свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя. Както в Договора, и в последвалия Анекс, между страните не е договорено по какъв начин ще се заплащат разходите, в т.ч. и за изразходваната ел.енергия. За месечния наем изрично е договорено да се плаща в касовия салон по сметка на общината, но за разходите няма такава договореност. Безспорно се установява извършването на процесния разход за ел. енергия, но няма спор, че установената практика е била този разход да се заплаща в касата на СОУ. "*". Училището има общ електромер за измерване и заплащане на консумираната ел.енергия, като дължимата сума е плащана на ЕВН-Б. За отдадените под наем помещения в училището, има по един електромер за вътрешно мерене, който не е регистриран в ЕВН. Правния субект, който е събирал сумите и плащал за консумираната ел.енергия на ЕВН е СОУ "*", а не О. гр. З., която е страна по наемния договор. Обсъждайки възражението на ответника за отсъствие на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца по този иск, съдът намира същото за основателно. Правен интерес от предявяване на иск за плащане на разходваната от ответника ел. енергия е налице по отношение на С. „*” З., който не е страна по делото. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция – чл.26 ГПК. Исковата претенция за обезщетение в размер по 5.00 лева на ден, считано от 20.09.2010 г., за ползване на помещение с площ от 69.02 кв.м.( кабинет по трудово обучение), където на отговорно пазене се съхраняват движимите вещи на ответника, съдът намира за неоснователна и недоказана. Няма спор, че след изземването по административен ред на процесното помещение по реда на чл. 65 ЗОС, движимите вещи на ответника са преместени и оставени на отговорно пазене в друго помещение в училището – кабинет по трудово обучение с площ от 69.02 кв.м. До приключване на делото ответникът не е взел своите вещи и не е освободил това помещение. Съществува подробен опис на движимите вещи, който не е оспорен от ответника, че това са именно вещите – негова собственост. Тези доказателства са връчени на ответника и са приобщени към доказателствения материал по делото. На него му е било ясно къде се намират, но въпреки това не ги е потърсил и очевидно, от неговото поведение, не желае да ги търси. За ищеца съществува хипотезата на чл. 89, ал.1 от ЗС за обявяване на вещите за общинска собственост, както и за освобождаване на помещението по административен ред. Така, както е заявена исковата претенция не е доказано от ищеца правното основание за заплащане на претендираното обезщетение и освобождаване на имота. Наемно правоотношение за това помещение между страните не е възникнало, поради което неоснователна е претенцията по чл.236, ал.2 ЗЗД в тази му част. Направените разходи по съхранението на вещите следва да се търсят на друго законово основание. Съдът установи, че не е събрана ДТ върху третият иск, чиято цена, определена в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал.1, т.7 ГПК, възлиза на 5400 лева, а дължимата държавна такса е 216.00лева, която ще следва да бъде осъден ищецът да заплати в полза на ЗРС. Ищецът е направил разноски в размер на 205.50 лева, а ответникът – 800.00 лева. Съобразно уважената част от исковите претенции на ищецът ще следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – 155.13 лева и разноски 80.00 лева (за експертиза – 19.00 лева и ДТ за първия иск – 61.00 лева), или общо разноски в размер на 235.13 лева. На ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 649.00 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА В.Р.Е., ЕГН *, гр. З., ул. Б. № *, да заплати на О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес гр. З., ул. С.С. № *, представлявана от * – М.Я. сумата 1513.20 лева – обезщетение за ползване на общински недвижим имот, представляващ помещение от 13 кв.м., находящо се на първи етаж от масивна сграда на СОУ „*” гр. З., в УПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., за периода от 01.12.2009 г. до 20.09.2010 г. ведно с лихва за забава, считано от 15.11.2010 г. ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес гр. З., ул. С.С. № *, представлявана от * – М.Я. срещу В.Р.Е., ЕГН *, гр. З., ул. Б. № * иск по чл. 236, ал.2 ЗЗД с цена на иска 1123.50 лева – разходи за електрическа енергия, за периода от м. ноември 2009 г. до месец септември 2010 г., дължима на основание Договор № 254/20.11.2006 г., ведно с лихва за забава, поради липса на активна материална и процесуална правна легитимация. ОТХВЪРЛЯ предявената от О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес гр. З., ул. С.С. № *, представлявана от * – М.Я. срещу В.Р.Е., ЕГН *, гр. З., ул. Б. № * искова претенция за обезщетение в размер по 5.00 лева на ден, считано от 20.09.2010 г., за ползване на помещение с площ от 69.02 кв.м.( кабинет по трудово обучение), в СОУ „*”гр. З., където на отговорно пазене се съхраняват движимите вещи на ответника, като неоснователна и недоказана. ОСЪЖДА О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес гр. З., ул. С.С. № *, представлявана от * – М.Я., да заплати в полза на РС гр. З., ДТ в размер на 216.00 лева. ОСЪЖДА В.Р.Е., ЕГН *, гр. З., ул. Б. № *, да заплати на О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес гр. З., ул. С.С. № *, представлявана от * – М.Я., разноски по делото в размер на 235.13 лева. ОСЪЖДА О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес гр. З., ул. С.С. № *, предс‗авлявана от * – М.Я. да заплати на В. В.Р.Е., ЕГН *, гр. З., ул. Б. № *, разноски по делото в размер на 649.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: И.К. |