№ 977
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501261 по описа за 2022 година
Производство по чл.259, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. Г. М. от гр. Пловдив , със
съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.***- чрез адв. Г. К., чрез пълномощника си адв.
Г. К. против Решение № 260165/ 22.02.2022г. постановено по гр. д.№
2701/2020г. по описа на ПРС – ХIХ гр. с., в частта, в която частично са
уважени предявени от „Фронтекс“ ООД - гр. Пловдив обективно съединени
искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 4 240 лева, с която без
основание се е обогатила за сметка на дружеството, ведно със законната
лихва от подаване на ИМ 18.02.2020г. до окончателното й изплащане, ведно с
разноските за производството в размер на 1 135,44 лв. В частта, в която
предявените искове са отхвърлени за разликата от 4240 лв до 4457,20 лв ,
решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.
Постъпил е писмен отговор по ВЖ от „Фронтекс“ ООД- гр. Пловдив, в който
жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
1
и на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Предявеният от „Фронтекс“ ООД - гр. Пловдив против П.М. от гр. Пловдив
главен иск на извъндоговорно основание в общата хипотеза на чл.59 ЗЗД за
заплащане на процесната сума от 4 240 лева се основава на настъпило
увеличаване на имущественото състояние у ответницата в резултат на
невръщане на ответника на дебитни карти, от които същата изтеглила в общ
размер процесната сума и с което намалила имуществото на дружеството.
Искът е основан на обстоятелствата за сключен на 01.07.2019г. договор за
прехвърляне на дружествен дял от страна на ответницата М. на К.П.К.
притежавани от първата 50 дружествени дяла от капитала на ищцовото
дружество за сумата от 4 000 лева, която сума е следвало да бъде заплатена от
купувача на продавача в 5/месечен / срок от датата на подписване на
договора. На проведено ОС на съдружниците на същата дата 01.07.2019г.
ответницата била освободена като управител на дружеството, което
обстоятелство било вписано в Търговския регистър по – късно. Заявено е с
ИМ, че в периода от сключване на посочения договор за прехвърляне на
дружествените дялове и решението за освобождаване на ответницата като
управител на дружеството до вписване на това обстоятелство в ТР при АВп,
ответницата е изтеглила чрез намиращите се у нея дебитни карти в процесния
размер парични средства. В тази насока ищецът се основава на правните
доводи, че действието на решението на ОС настъпва веднага, а за трети лица
- решението има действие от по-късен момент, поради което към момента на
извършване на разпоредителните сделки ответницата не е разполагала с
каквато и да е представителна власт. В първото по делото с.з. ищецът е
направил уточнение на ИМ чрез въвеждане на фактическите обстоятелства,
че се касае за два броя банкови карти, които не били върнати на дружеството,
вкл. след поискване от страна на новия управител К.К.. В приложение към
ИМ са представени отчет по сметки по банковата сметка на ищцовото
дружество, изготвен от ПИБ АД, за банкови операции в периода 08.07. -
31.10.2019г., както и извлечение – движение по сметка за период от
„Търговска банка Д“ АД, вкл. за периода 01.07. – 07.10.2019г. , ангажирани са
свидетелски показания и СТЕ.
2
С ОИМ ответницата е оспорила така предявените искове с възражението, че
банковите карти са били в непосредствено владение на А.Л. и Д.Л., първият
като управител на дружеството, който надлежно упълномощил баща си Д.Л.
да оперира с банкови сметки и карти. На процесните дати на теглени на
сумите или прехвърляне на сумите ответницата не е била извършвала банкови
операции и картите не са били в нейно държане. През 2020г. е било
образувано срещу К.К. изп.дело за дължима, но неплатена парична сума в
размер на 4 000 лева по Договора за продажба на дружествени дялове от
01.07.2019г., с който посоченото лице е станало съдружник на ищцовото
дружество. Ангажирани са гласни доказателства.
Въз основа на събрания доказателствен материал районният съд е приел с
оглед безспорния факт по делото, че до началото на процесния период –
01.07.2019г. ответницата е била управител на дружеството, то следва да се
приеме, че процесните карти са били в нейно държане, а след
освобождаването й като управител същата е имала задължение да предаде
банковите карти на новия управител на дружеството. С оглед на това и към
процесния период, считано от 01.07.2019г ответницата е разполагала с
възможност да тегли парични суми от сметките на дружеството в двете
посочени банки.
С въззивната жалба жалбоподателят се правят оплаквания за произнасяне по
непредявен иск, при липса на съответствие между диспозитива на
осъдителното решение и исковата молба. В настоящия случай били налице
два обективно съединени иска , а съдът се е произнесъл и присъдил една
обща сума. Искът не е доказан по своето основание и размер. Иска се да не се
кредитират показанията на св. Л. и св. К., с поддържане на заявеното в ИМ
твърдение за осъществявано фактическо владение на картите от посочените
лица Л.и. Въвежда се доводът, че ответницата никога реално не е изпълнявала
длъжността управител на фирмата, за това не са били в нейно владение
пластиките на банковите карти. Не е налице пряко доказателство за изтеглени
от ответницата средства, а посочените лица Л.и с опит в занятието „търговец“
след прехвърлянето на фирмата при липса на парични средства биха
съставили съответните протоколи за липси, съгласно изискванията на ТЗ.
Жалбата се намира за неоснователна.
С исковата молба действително предявените осъдителни искове по чл.59 ЗЗД
3
са за присъждане на сумата в общия й размер от 4 468,26 лв, като с молба от
20.05.2020г. ищецът е поискал допускане изменение в размера на предявения
иск – на сумата 4 457,26 лева. Видно от диспозитива на отхвърлителната част
на постановеното решение искът е отхвърлен за разликата над 4 240 лева до
4 457,26 лв, и в която част решението е влязло в законна сила, тъй като не е
обжалвано от страната, имаща правен интерес от това. Отделно от това касае
се за предявен един главен иск по чл.59 ЗЗД, който се основава на определен
общ размер за намаление на имуществената сфера на ищеца, независимо от
детайлизацията на отделните суми по дати и периоди в резултат на
уточненията на ИМ, въведено като фактически твърдения с оглед
спецификата на казуса по делото. С оглед на това доводите в тази насока на
жалбоподателя се намират за несъстоятелни.
В останалата част на въззивната жалба доводите на жалбоподателя с оглед
оплакванията за доказателствен дефицит и недоказаност на предявения иск
касаят довод по същество за необоснованост на обжалваното решение.
Действително решаващият мотив на районният съд за частично уважаване на
предявения иск е приетото допускане за реализирано обстоятелство, че
банковите карти следва да са в държане на управителя на
дружеството/ответницата/ към процесния момент преди проведеното на
01.07.2019г решение за освобождаването й като управител, което включва
както получаването на пластиките в това качество от ответницата от
посочените по делото банки, издатели на тези карти, така и реализиране на
фактическо владение или контрол върху тези карти с оглед функциите на
управителя. В тази насока при разпределяне на доказателствената тежест ,
видно от Определение № 264315/ 17.12.2020г. действително е указано на
ответника да установи факти в подкрепа на заявените възражения за липса на
достъп до банковите сметки на дружеството, което принципно включва и
доказателствения факт за установяване на причините, поради които
ответницата в качеството на управител е била лишена изначално от достъп до
тези банкови сметки и карти, така както е въведено като фактическо
твърдение в процеса, вкл. чрез ангажирания от същата свидетел Н.М. и
водещо до фактически до осуетяване в пълнота възможността за
изпълнението на функциите й на управител на фирмата до процесния момент,
в който същата е освободена от тези функции и заявено от ищеца
настъпилото намаление на имущественото състояние на фирмата.
4
Последното касае установяване на положителните факти, които по общо
регламентирания ред в гражданско-процесуалния закон с разпоредбата на
чл.154 , ал.1 ГПК, подлежат на установяване от страната, която черпи
благоприятни правни последици от това, в случая – ответницата. В настоящия
случай по отношение на този извод съдът в решаващия си мотив е изградил
извод за причинно следствените връзки по опитните правила и логиката. В
тази насока следва да се отбележи, че принципно необосноваността обхваща
грешките на съда при тази негова дейност по формиране на вътрешното му
убеждение за обективната истина в процеса, която не е нормирана от закона.
Обективната истина зависи не само от формалните гаранции за неговата
правилност, но и от редица изисквания за истинност на фактическите
констатации , които не са нормирани от закона. За да са истинни,
фактическите констатации на съда трябва да са изградени от една страна на
изпълнение на процесуалните изисквания и правила, които гарантират
правилността на съдийското убеждение, но и освен това те трябва да не
противоречат на правилата на логическото мислене, на т.нар. опитни правила,
на каузалните връзки между явленията, потвърдени от теорията и практиката.
В настоящия случай събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на ангажираните от двете страни свидетели за ищеца св.К. К. и св.Д.Л. в
качеството на служители на фирмата, както и св.Н.М., в качеството на съпруг
на ответницата, се явяват пряко заинтересовани от установяване на фактите в
процеса, установяват предимно взаимно отричащи се обстоятелства, не
подлежат на пълно кредитиране на основание чл.172 ГПК, поради което се
налага подходът по приложението на преценката относно заявените факти и
обстоятелства от страните в съвкупност с доказателствения материал на
основата на каузалните връзки между фактите и явленията и при
доказателствената тежест на страните.
По така изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
постановеното решение в обжалваната му част ще се потвърди.
На основание чл.271, ал.1 пр. I ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260165/ 22.02.2022г. постановено по гр. д.№
2701/2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIХгр.с. в обжалваната му
част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6