№ 1696
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110163808 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца „ЗАД
Б.В.И.Г. ЕАД (преди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД) срещу ответника А. Б.
Пашев за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 108,32 лева, представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.03.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че на 25.08.2019 г., в град София, ответникът е
управлявал по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Пиротска“
към ул. „Цар Симеон“ лек автомобил с марка „Рено”, модел „Клио” с рег. №
СО6167ВК. При извършване на маневра за забранен обратен завой на
посочения булевард при № 90 е отнел предимството и е реализирал пътно-
транспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Корола“ с рег. № СА7384НВ. В исковата молба се твърди, че за автомобила с
марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СО6167ВК, управляван от ответника,
била сключена с ищцовото дружество застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” по силата на застрахователна полица №
1
BG/03/119001735094. Според представения протокол за ПТП №
1731706/25.08.2019 г. виновен за произшествието бил ответникът, който
нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗДвП, за което му бил съставен акт а
установяване на административно нарушение (АУАН), като към датата на
ПТП-то ответникът бил неправоспособен водач. Вследствие на ПТП били
нанесени материални щети по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“
с рег. № СА7384НВ, във връзка с което пред застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. При
ищеца била образувана щета № 471019191904996, по която след направен
оглед и опис на причинените вреди било определено застрахователно
обезщетение в размер на 108,32 лева, изплатено на увредения водач с
преводно нареждане от 30.08.2019 г. Сочи се, че на основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ ищцовото дружество има право да получи от ответника платеното
застрахователно обезщетение, като застрахователят с писма, непотърсени от
ответника, бил уведомил ответника да заплати претендираната сума, но до
момента липсвало плащане. Ищецът е направил искане за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Н. К., в
срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Ответникът е оспорил предявената искова претенция като неоснователна и
недоказана, като е изложил подробни съображения. В отговора е било
направено възражение, че в протокол за ПТП № 1731706 от 25.08.2019 г.
липсвало описание на фактическата обстановка и причините за настъпилото
ПТП, какви са били метеорологичните условия, видимостта, сцеплението на
пътната обстановка, а оттам – не ставало ясно как е настъпило процесното
ПТП. Възразено е, че в протокола било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗДвП при несъобразена скорост, но не ставало
ясно как е измерена тази несъобразена скорост. В протокола не било
посочено, че на ответника бил съставен акт и не ставало ясно дали същият
бил влязъл в сила. Ищецът не бил приложил доклада до застрахователя за
ПТП. Ответната страна е оспорила и възникналите щети - не ставало ясно как
е формиран размерът на платената застрахователна претенция за какво е
платена и дали е във връзка с настъпилото ПТП. Не била доказана причинно-
следствената връзка между възникналите щети между увредения автомобил и
2
ПТП-то, като не бил доказан и фактът, че ответникът бил неправоспособен
водач. Били са изложени съображения, че процесната сума не се дължи, а
оттам – и законната лихва. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се
явили и не са били представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С подадено заявление с вх. № 23020952/19.03.2021 г. ищецът в
производството е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника за сумата в размер на 108,32 лева – регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането. По образуваното ч.гр.д. № 16046 по описа за 2021
г. на настоящия съден състав на 12.04.2021 г. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните вземания. На
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя са били дадени указания за
предявяване на иск за вземанията по заповедта, връчени му на 11.10.2021 г. В
законоустановения едномесечен срок, на 09.11.2021 г., заявителя и ищец по
настоящото исково производство е депозирал искова молба за вземанията си.
От представените към исковата молба протокол за ПТП № 1731706 от
25.08.2019 г. и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
имуществени вреди от 26.08.2019 г. се установява, че на 25.08.2019 г. около
18,00 часа в гр. София по бул. „Христо Ботев” с посока на движение от ул.
„Пиротска” към ул. „Цар Симеон”, ответникът е управлявал лек автомобил с
марка „Рено”, модел „Клио” с рег. № СО6167ВК, собственост на Светломир
Валериев Делсизов. При № 90 на булеварда ответникът е предприел
извършването на маневра „обратен завой”. При изпълнение на маневрата
ответникът е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“ с рег. № СА7384НВ, собственост на Ирена Н.ева
Й.а и управляван от Красимир Й. Й., удряйки другия автомобил в задната
задната част. В съставения за ПТП протокол в графата относно данните за
3
водачите било отбелязано констатираното обстоятелство, че ответникът не е
бил правоспособен водач към момента.
Видно от приложената към исковата молба застрахователна полица №
BG/03/119001735094 автомобилът, управляван от ответника, имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество
Вследствие настъпилото съприкосновение между двата автомобила
настъпили вреди по задната броня на лекия автомобил марка „Тойота“, модел
„Корола“ с рег. № СА7384НВ. При ищцотото дружество била образувана
щета № 471019191904996. От писмените доказателства: опис на претенция №
52-9-485/19/26.08.2019 г., опис-заключение по претенция № № 52-9-
485/19/26.08.2019 г., калкулация за труд за демонтаж и монтаж, труд за
ремонт на детайли (л. 16) и доклад по щета № 471019191904996, се
установява, че възстановяването на увредените детайли по задната броня на
автомобила с марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № СА7384НВ, е
изисквало облицовка, тониране, дейности по демонтаж, монтаж и ремонт,
като ищцовото дружество калкулирало обезщетение в размер на 108,32 лева.
Видно от платежно нареждане от 30.08.2019 г. посочената сума била наредена
за плащане на Ирена Н.ева Й.а – собственик на увредения автомобил.
С регресна покана с изх. № 05885/08.10.2019 г. ищцовото дружество е
поканило ответника да заплати на дружеството изплатената като обезщетение
сума. От приложеното по делото на л. 20 (гръб) копие от известие за
доставяне се установява, че пратката е останала непотърсена.
По делото е било изготвено заключение по назначена съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира в цялост като компетентно
изготвено от експерт със специални знания в съответната област и след
запознаване с материалите по делото. От експертните изводи се установява,
че настъпилите щети по увредения автомобил са били в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и стойността им по средни пазарни цени към датата
на ПТП-то възлиза на 274,46 лева.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 от КЗ. Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” има регресно право да получи
4
платеното обезщетение, ведно с платените лихви и разноски, от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление за съответната категория моторно превозно
средство или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство. За основателността на иска е необходимо ищецът
да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане
„Гражданска отговорност” между него и собственика на увреждащото МПС,
в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно
събитие, плащане на застрахователно обезщетение, вредите, пряката
причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди, размерът на
вредите, които предпоставки бяха установени в процеса, съгласно
изложението по-горе.
От представения по делото протокол за ПТП се установяват мястото,
времето и механизмът на реализиране на процесното произшествие. Успешно
се установява и поведението на виновния водач, чиято маневра, несъобразена
с обкръжаващата го пътна обстановка, е причинила инцидента.
Констатираните увреждания от контролните органи при посещението на
местопроизшествието, описани в протокола за ПТП, съответстват на
описаните от застрахователя на увредения автомобил при огледа му, а според
заключението от назначената експертиза причинените вреди се явяват в
причинно-следствена връзка с пътното произшествие, като вещото лице
посочва, че сумата за покриване на причинените щети надхвърля исковата
претенция. Видно от представеното платежно нареждане, претендираната
сума е била изплатена на собственика на увредения автомобил, а преди
образуване на делото пред заповедния съд ищецът е направил опит да покани
ответника да му възстанови сумата, но поканата му останала непотърсена
като пратка.
Несъстоятелни са възраженията в отговора, че по делото оставала
неизяснена обстановката около настъпване на процесното ПТП. Видно от
писмените доказателства по делото ответникът е причинил процесния
инцидент, предприемайки забранена маневра „обратен завой”. Районният съд
счита, че събраните по делото доказателства са достатъчни за установяването
на механизма на произшествието, като детайли относно метеорологичните
условия, видимостта, сцеплението на пътната обстановка, скоростта на
водачите, ангажирането на административнонаказателна отговорност на
5
ответника, се явяват ирелевантни за спора по същество, доколкото се
установява при условията на пълно и главно доказване вредоносното
поведение на ответника и обстоятелството, че същият е бил неправоспособен
водач. В този смисъл, неоснователно е оспорването, че ищецът не бил
приложил доклад до застрахователя за ПТП.
От представените по делото писмени доказателства успешно се
установяват и калкулацията, която застрахователят е извършил, трудът и
материалите, които е взел предвид, че следва да бъдат вложени, за
възстановяване на вредите.
Ищецът по регреса следва да докаже и че виновният водач е управлявал
автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС или на когото временно е отнето свидетелството. Видно от
отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към момента на
съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач. Представеният по
делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в него
изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало
протокола - следователно документът се ползва с формална доказателствена
сила. Протоколът, като свидетелствуващ документ, материализира
удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се
състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично
възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на
ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според
практиката на върховната инстанция протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този
смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК). Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Ответната страна
само бланкетно е възразила касателно недоказаността на твърдението на
ищеца за неправоспособността, без да представи каквито и да е доказателства
6
за възражението си или дори внасящи съмнение в тази насока.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява
доказана по основание и размер, поради което искът следва да бъде уважен.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва,
явяваща се законна последица от предявяване на доказания като основателен
иск.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата
се дължат разноски. Ищецът е претендирал такива за такси, депозити и
адвокатски хонорар. Съдът счита, че на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 844,00 лева за разноски, явяваща се сбор от внесените такси за
заповедното и исковото производство (по 25,00 лева за всяко), депозит за
възнаграждение за вещо лице в размер на 350,00 лева и депозит за особен
представител в размер на 300,00 лева, адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 144,00 лева, доколкото по делото са
налице доказателства, че ищецът е бил представляван от упълномощен
адвокат, фактура и платежно нареждане за заплащане на сумата от 144,00
лева. По делото не са налице данни за заплащане на възнаграждение за
исковото производство. Следва да се отбележи, че съобразно т. 1 на ТР №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване.
Доколкото договорът за правна защита е неформален и може да бъде сключен
и в устна форма, съдът счита, че по делото са представени доказателства,
обуславящи заплащане на посочените разноски за адвокатска защита, а и
насрещната страна не е направила оспорвания в тази връзка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЗАД Б.В.И.Г. ЕАД
(преди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, срещу А. Б. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, район Красно село, ж.к. Лагера, бл. 54, вх. А, ет. 1, ап. 2,
иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 2
от КЗ, че А. Б. П., ЕГН **********, дължи на „ЗАД Б.В.И.Г. ЕАД, ЕИК
7
*********, сумата в размер на 108,32 (сто и осем лева и тридесет и две
стотинки) лева, представляваща регресно вземане по изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по щета № 471019191904996
вследствие на настъпило на 25.08.2019 г. пътно-транспортно произшествие в
гр. София, на бул. „Христо Ботев” при № 90, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.03.2021 г.,
до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 16046 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красно
село, ж.к. Лагера, бл. 54, вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано” № 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 844,00
(осемстотин четиридесет и четири) лева, представляваща сторени в
първоинстанционното исково и заповедното производство разноски за
държавни такси, депозити за вещо лице и особен представител и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8