Решение по дело №359/2019 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е   №  206

 

Гр. Сливен, 17.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в п. заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 359 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Я. С. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Н. З., пр. от Н.Р.К. срещу Решение № 88/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на о. м. № С190020-022-0041759/28.05.2019 г., издадено от П. и. на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен.

В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че с обжалваното пред Директора на ТД на НАП – Бургас постановление била наложена незаконосъобразна о. м. – з. върху вземане на трето задължено лице „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. По и. д. като о. на вземането към ТД на НАП била наложена в. върху недвижим имот: земя и сграда, както и з. върху б. с. на дружеството. Счита, че п. и. е игнорирал факта, че именно върху в. недвижим имот е разположена фотоволтаичната централа, която е предмет на договор с ЕВН, върху която изрично е посочил, че не е наложена о. м.. Органът не възприел балансовата стойност на в. недвижим имот с размер 52 000 лв. към датата на налагане на в. с Постановление изх. № С160020-022-0013974/05.07.2016 г., а приел като стойност на недвижимия имот друга по – ниска – данъчната оценка. Предвид това счита, че о. нужда не е обоснована по безспорен и несъмнен начин и съответно – нуждата от налагане на допълнителна о. м. – тази по настоящия правен спор. Счита още, че не са му представени доказателства за признание на вземането на третото лице и преценката дали същото съдържа признание за вземане на д. от третото лице по смисъла на чл. 230 ал. 2 от ДОПК е изцяло на п. и., което обосновавало правния интерес от обжалване.  Моли съда да отмени изцяло атакувания административен акт.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Заявява, че с наложения з. върху третото задължено лице се нанасяли щети на дружеството, тъй като от една страна трябвало да издължи задължението си към НАП, а от друга – директното вземане на сумата от третото лице генерирало ново задължение, поради това, че е с начислено ДДС. Счита за неправилна преценката на Директора на НАП, че б. с. на имота е данъчната, защото когато се наложел з. на имота, неговата стойност включвала и лицензията. Доказали с молби по и. д., че имат дългосрочен договор, че приходите, които са гарантирани от закона са значителни и ще позволят погасяване на задълженията. Домогвал се да докаже, че имотът има висока стойност, защото е неизменна част от лицензията за продажба на ток, по която остават още 14 години. Многократно искали от НАП да им разсрочи задължението с погасителен план, но не им била дадена такава възможност. Моли съда да отмени мярката.

В с.з. административният орган Директор на ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен юрк Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспореното решение. Счита за неоснователни възраженията за неспазен принцип за съразмерност, което се доказвало от с. б. на дружеството. От с. з. на дружеството ставало ясно, че б. с. на недвижимия имот е 52 000 лв., тъй като не са предприемани действия по п. и. срещу конструкцията, представляваща фотоволтаична електрическа централа. Непосредствено преди процесното постановление бил направен протокол за опис от 09.05.2019 г., с поставена временна оценка на в. имот 8000 лв. Именно предвид това, че не е постигната целта на о. м. е било необходимо налагането на последваща – з. върху вземане на трето лице. По делото не били постъпвали никакви суми в резултат на доброволно изпълнение, а ако д. желае, то не бил лишен от възможност за погасява задълженията си текущо, при всяка възможност да извършва регулярни плащания, което не било сторено. По делото било приложено в писмена форма признание от третото лице ЕВН досежно наличието на сключени договори за изкупуване на електрическа енергия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Срещу оспорващото в настоящото съдебно производство дружество било образувано и. д. № *********/2016 г. срещу п.-п. д. „Я. С. Т.“ ЕООД за неплатени п. з., установени по подадени от дружеството декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО, УПФ, ревизионен акт № Р-02002016001738/16.09.2016 г. С Постановление за налагане на п. о. м. на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК изх. № С160020-023-0001820/14.06.2016 г. на П. и. при ТД на НАП офис Сливен бил наложен з. върху налични и постъпващи с. по б. с., д., в. в. и т., включително и съдържанието на к., както и с., предоставени за д. у., находящи се в б. и.. С Искане на основание чл. 212 от ДОПК П. и. изискал от СВп – Н. З. и му било представено копие от Нотариален акт от 2012 г., по силата на който дружеството е пр. п. на с. върху недвижим имот в с. Р., общ. Н. З., съставляващо поземлен имот с площ от 1,817 дка, с начин на трайно ползване „Ст. д.“, ведно с находящата се в същия Сграда – к. с площ от 737 кв.м. Съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК изх. № **********/***Н. З., данъчната оценка на визирания имот възлиза на 6 104,50 лв. С Постановление за налагане на о. м. изх. № С160020-022-0013974/05.07.2016 г. на П. и. при ТД на НАП офис Сливен била наложена в. върху недвижимия имот, описан по – горе, с вписана в акта балансова стойност 52 000 лв. Наложените з. по б. с. били отменени с последващо постановление по и. д.. На 09.05.2019 г. п. и. извършил опис по и. д., резултатите от който обективирал в Протокол за опис, съгласно който находящата се в имота сграда – Кр. е без покрив, и видимо нефункционираща по предназначение; имотът е ограден с оградна мрежа и циментови колове; в него има изградена фотоволтаична централа – 30 kW, функционираща с договор за задължително изкупуване за срок от 20 г. от декември 2013 г.; имотът е електроснабден, водоснабден и СОТ; в балансовата стойност на имота е включена и стойността на изградената в нея фотоволтаична централа; по обяснение на у. на дружеството централата е на стойност 95 000 лв., а оценката на имота – 8 000 лв. В протокола за опис липсват възражения от у. на дружеството.

На 21.05.2019 г. у. на „Я. С. Т.“ ЕООД подал до директора на ТД на НАП офис Сливен молба за сключване на договор за разсрочване на задължението по и. д..

С Постановление за налагане на о. м. изх. № С190020-022-0041759/28.05.2019 г. п. и. наложил по и. д. з. върху вземане от трето задължено лице „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по признание от третото лице пред П. и., представено с документ изх. № 324/13.05.2019 г. за сумата от 49 862,63 лв. На 28.05.2019 г. било издадено разпореждане до третото задължено лице на основание чл. 230 ал. 4 от ДОПК, с което адресатът бил задължен в 3 – дневен срок от настъпване на ежемесечния падеж на предстоящите за изплащане з. суми по договорите за изкупуване на електрическа енергия, да прехвърля по сметка на НАП до покриване на размера на п. з. от 49 862,63 лв. До ЕВН и д. „Я. С. Т.“ ЕООД било изпратено з. съобщение изх. № С190020-119-0007669/28.05.2019 г. с наложен з. върху ежемесечните плащания на ЕВН към „Я. С. Т.“ ЕООД.

На 29.05.2019 г. при Директора на ТД на НАП офис Сливен отново постъпила молба за разсрочване на задължението от у. на дружеството.

С вх. № 190020-000-0319/25.06.2019 г. при П. и. към ТД на НАП постъпила жалба срещу Постановление за налагане на о. м. изх. № С190020-022-0041759/28.05.2019 г. , в което било заявено, че мярката е прекомерна, доколкото има наложен з. върху б. с. и о. з. на имот и отново било предложено разсрочване на задължението с конкретен погасителен план, както и д. поискал отмяна на наложените з. върху б. с. и п. на дружеството.

С Решение № 88/08.07.2019 г. Директорът на ТД на НАП – Бургас оставил без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на о. м. изх. № С190020-022-0041759/28.05.2019 г., издадено от П. и. на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен по и. д. № *********/2016 г.

Към доказателствата по делото е приобщена оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за период 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г. на „Я. С. Т.“ ЕООД, видно от която с. о. дружеството е завело притежаваните от него земи със стойност 11 000 лв., а сгради и конструкции – със стойност 41 000 лв. Следователно, твърдяната от дружеството балансова стойност на имота включва и стойността на фотоволтаичната централа, която не е предмет на о. по и. д. (върху същата не е вписан о. з.). Предмет на о. е единствено поземленият имот, придобит с гореописания нотариален акт, включващ земя от 1,817 дка и сграда – к. с площ от 737 кв.м.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваното решение е издадено от Директора на ТД на НАП - Бургас, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му с нормата на чл. 197 ал. 1 от ДОПК  материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен валидно, оспореното решение е постановено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:

С оспореното решение е оставена без уважение жалбата на настоящия оспорващ „Я. С. Т.“ ЕООД срещу постановление за налагане на о. м., издадено от П. и., с което е наложен з. върху вземане от трето задължено лице „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Видно от съдържанието на процесното ПНОМ, същото е постановено от п. и. на основание чл. 202 ал. 2, във вр. чл. 195 ал. 1 – 3 от ДОПК. Съгласно чл. 195 ал. 1 от ДОПК, подлежат на о. установените и изискуеми п. в.. От доказателствата се установява, че тази нормативно изискуема предпоставка за налагане на о. м. е налице – установени с РА № Р-02002016001738-091-001/16.09.2016 г. п. з. по подадени от дружеството декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ в размер на 47 956,62 лв., които са и изискуеми по образувано пред П. и. и. д. № *********/2016 г. Налице е и фактическия състав по другата приложена норма – чл. 195 ал. 2 от ДОПК, съобразно която о. се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на п. з., включително когато е разсрочено или отсрочено. Видно е от доказателствата, че като о. по и. д. е наложена в. върху недвижим имот – земя и сграда в с. Р., описана по – горе, с актуална данъчна оценка на същия 6 104,50 лв. и временна оценка от п. и. при извършен на 09.05.2019 г. опис в размер на 8 000,00 лв. Следователно, правилен е изводът на решаващия административен орган, че приложима е разпоредбата на чл. 195 ал. 3 т. 2 от ДОПК – когато не е наложено о. или наложеното о. не е достатъчно. Съобразно изискването на чл. 195 ал. 7 от ДОПК, о. трябва да съответстват на вземанията, а в случая при наличните данни размерът на установеното и изискуемо п. в. е в размер на 47 956,62 лв., а оценката на в. имот – 8 000,00 лв. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че като не е възприел балансовата стойност на имота от 52 000 лв. административният орган е нарушил материалния закон. Видно е и от представената по делото оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки на дружеството, че в см. 201 – земи/терени е вписан актив на стойност 11 000 лв., а в см. 203- сгради и конструкции – актив на стойност 41 000 лв. В. по и. д. е наложена само върху първия от тях – поземления имот, но спрямо конструкциите, разположени върху същата (фотоволтаична централа) липсва приложена о. м.. Следователно, твърдяната от оспорващия балансова стойност от 52 000 лв. включва не само в. имот, но и движимото имущество с балансова стойност 41 000 лв., което не е обаче предмет на о. в и. производство. При тези данни, изводът на п. и., потвърден от решаващия в производството орган за недостатъчност на о., се споделя от настоящия съдебен състав. Съответен на установените факти е и изводът на органа, мотивиран с прилагане на нормата на чл. 195 ал. 2 от ДОПК, че без налагане на процесното о. ще се затрудни събирането на п. задължение. Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че до момента на постановяване на м. няма постъпления по и.. д. № *********/2016 г., като такива започват регулярно да постъпват като резултат от наложения з. върху вземане от трето лице от м. 06.2019 г.

На следващо място, като основание за налагане на о. с процесното ПНОМ е посочена разпоредбата на чл. 202 ал. 2 от ДОПК, съгласно която, з. върху ликвидно или изискуемо вземане, което д. има към трето лице, се налага чрез з. съобщение, което се изпраща на д., на третото задължено лице и на б., в които третото задължено лице има с. Условие за законосъобразността на тази о. м. е вземането, което д. има към третото лице да е изискуемо и ликвидно. Съгласно чл. 230 ал. 2 от ДОПК, вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред п. и. или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице. В случая признанието на третото лице ЕВН е дадено пред п. и. в писмена форма с писмо изх. № 324/13.05.2019 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на своя акт административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, както и такова на материалния закон и целта на закона. Изложените в атакуваното решение мотиви са напълно съответни на установените факти и относимите материалноправни разпоредби.

Заявените от з. п. на оспорващото дружество аргументи за бездействие на данъчната администрация по отправена молба за разсрочване на п. му з. по процесното и. д. са неотносими към настоящия правен спор.

Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че обжалваното Решение № 88/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Я. С. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Н. З., пр. от Н.Р.К. срещу Постановление за налагане на о. м. № С190020-022-0041759/28.05.2019 г., издадено от П. и. на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен представлява валиден акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а депозираната срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото с отхвърляне на жалбата, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Я. С. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Н. З., пр. от Н.Р.К. срещу Решение № 88/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на о. м. № С190020-022-0041759/28.05.2019 г., издадено от П. и. на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА „Я. С. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Н. З., пр. от Н.Р.К. да заплати на ТД на НАП Бургас разноски в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване. 

 

 

 

Административен съдия: