№ 270
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500461 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Р. С. срещу
решение № 261695/09.12.2020г. на СГС, ГО, 2ри състав, постановено по гр.д.
№ 1181/20г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ пълния предявен размер .
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в
атакуваната от него част е неправилно и необосновано. При
постановяването му съдът не е съобразил и обсъдил по отделно и в тяхната
съвкупност събраните доказателства. Налице са всички предпоставки от
фактическия състав на предявения иск. Той е основателен в пълния му
размер. Присъденото обезщетение е изключително неравностойно в
сравнение с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. То
не може да репарира неблагоприятните последици върху живота и здравето
му. От събраните доказателства се установява, че е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършени престъпление по чл.321, ал.3 вр. с
ал.2 и ал.1 и по чл.213а, ал.2, вр. с ал.1 от НК За периода от 06.06.20212г. до
30.11.2012г. е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Този срок надвишава разумния за вмененото му престъпление,
1
привличането му като обвиняем и внасяне на обвинителния акт в съда.
Според константната практика не само търпените вреди от мярката за
неотклонение, но и тези от цялото досъдебно и съдебно производство са
прекомерни, за което той трябва да бъде възмезден. Животът на въззивника
и на семейството му е безвъзвратно съсипан. Той е лишен принудително от
възможността да работи и да получава доход в продължение на пет години.
Бил е отритнат от приятели и близки, всички са странели от него и са го
сочели с пръст като престъпник. Счита за неправилен изводът на съда, че не
може да се приеме, че увреждането на здравето му е в причинна връзка с
повдигнатото обвинение. Това не кореспондира с приетите по делото
доказателства.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от
него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Прокуратурата на РБългария в съдебно заседание чрез своя
представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът Г. С. твърди, прокуратурата му е повдигнала обвинение за
престъпления по чл.321, ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1 и по чл.213а вр. с ал.1 от
НК. Бил е привлечен като обвиняем на 15.06.2012г. по ДП № 11/12г. по описа
на ГДБОП № 246/13г. на ГДНП, пр.пр. № 316/12г. на СпП. За периода от
06.06.2012г. до 30.11.2012г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С присъда от 20.06.2017г., влязла в сила на 06.07.2017г., ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че са налице
незаконосъобразни действия на Прокуратурата по отношение на него. С тях
са му нанесени имуществени и неимуществени вреди- загуба на работа,
лишаване от доходи, заплащане на адвокатски хонорар. Нанесени са му и
неимуществени вреди- заболявания, придобити вследствие на престоя му в
ареста и стрес от образуваното наказателно преследване, продължили по
време на цялото досъдебно и съдебно производство. Причинени са му
неизмерими болки и страдания. Повдигането на обвинение и задържането са
2
се отразили драстично на начина му на живот. Търпял е болки и страдания от
раздялата с родителите му, пропускал е семейни тържества и празници,
преживял е сериозни притеснения заради влошеното здравословно състояние
на майка му и баща му. Ищецът не е имал криминални прояви, не е бил
задържан и адаптирането му към ареста е било непосилно за него. Налагало
се е да обяснява на близки и приятели, че не е виновен, да успокоява
родителите си, че повече няма да се разделят. Огромна болка и страдание му
е донесло отдръпването от него и от семейството му на голям брой приятели.
За ищеца честта и достойнството му означават много. Цял живот е градил
име на честен човек и добър баща и не е могъл да приеме, че има хора около
него, които вярват, че той е способен да извърши престъпление. Чувствал се
е унижен пред семейството си, приятелите и хората, сред които се е движел.
Чувствал се е безсилен и отчаян, което допълнително подсилва негативните
емоции. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 160
000лв., в едно със законната лихва върху нея от влизане в сила на присъдата
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Прави
възражение за нередовност на исковата молба на основание чл.127, ал.4 от
ГПК. Счита предявения иск за неоснователен. Не са представени
доказателства за твърденията в исковата молба за привличането му като
обвиняем и задържането под стража. Подържа, че определянето на началния
момент на търпене на вредите е от съществено значение за определяне на
продължителността на вредите. Ответникът твърди, че не са ангажирани
доказателства, че вредите са пряка и непосредствена последица от
обвинението по досъдебното производство. Наложената мярка за отклонение
„задържане под стража“ е взета от Специализирания наказателен съд и
ищецът е търпял вреди не само и единствено от органите на Прокуратурата.
От доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява да са
вземани други мерки за процесуална принуда. Ответникът сочи, че от
справката за съдимост на ищеца се установява, че е осъждан по нохд №
9455/13г. на СРС, по което е сключил споразумение с прокуратурата за
извършено деяние на 27.02.2013г. по чл.343б, ал.1 от НК. Срещу Г. С. са
били водени общо три досъдебни производства- процесното и още две. Това
3
не кореспондира с твърдението в исковата молба, че ищецът няма
криминални регистрации до задържането му през 2012г. Той е с трайно
изградени престъпни навици и твърденията за влошено здравословно
състояние и за това, че се е чувствал стресиран и унижен са преувеличени.
Не може да се направи разграничение дали твърдените вреди са в причинна
връзка само с настоящото наказателно производство или са във връзка с
осъждането му и водените други досъдебни производства за тежки умишлени
престъпления. Процесното наказателно производство е продължило 5 години
и пет дни. Той е с фактическа и правна сложност като по него са участвали
още три обвиняеми лица. Следва да се приеме за кратък срокът на
приключването му.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно
и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.321,
ал.3 вр. с ал.1 и ал.2 от НК и чл.213а от НК от НК.
Досъдебното производство е било образувано с постановление ва СпП
на 23.03.2012г.
С постановление за частично прекратяване на наказателното
производство от 10.03.2015г. е прекратено наказателното производство по
отношение на ищеца за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. с ал.1 от НК и за
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по нохд.
№ 1316/06г. на СпНС. Тя е изменена с решение № 8/23.03.2018г. на АСпНС
само по отношение на един от обвиняемите. Този съдебен акт е потвърден с Р
№ 160/10.10.2018г. на ВКС.
Не се спори, че със заповед от 07.06.2012г. на МВР ищецът е задържан
за срок от 24, а с Постановление на СпП от същата дата е задържан за 72
часа.
Безспорно е, че с Постановление за привличане на обвиняем от
07.06.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.3 пр.3,т.2 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК. На същата дата ищецът
е разпитан в качеството му на обвиняем.
На 07.06.2012г. са извършени претърсване и изземване в жилището на
4
ищеца, за което е съставен протокол за претърсване и изземване, разрешени
от СпНС с определение от 06.06.2012г. по нчд № 867/12г. и обиск и
изземване, за които е съставен протокол от 07.06.2012г.
На 07.06.2012г. са извършени претърсване и изземване от лек
автомобил, собственост на ищеца, за което е съставен протокол от същата
дата.
С постановление за привличане на обвиняем от 05.03.2015г. Г. С. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с
ал.2 от НК и е бил разпитан като обвиняем.
Не се спори, че с определение от 09.06.2012г. по нчд № 879/12г. на
СпНС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“.
С определение от 30.11.2012г. по внчд № 238/12г. на АСпНС тази мярка
за неотклонение е изменена в „парична гаранция“.
От представените по делото протоколи от съдебни заседания на СпНС
е видно, че пред него е образувано нохд № 1316/16г., по което подсъдим е
бил ищецът. То е приключило с присъда от 20.06.2017г.
Пред АСпНС е образувано внохд № 316/17г., по което са проведени три
съдебни заседания, приключило с решение № 8/23.03.2018г.
Пред ВКС, НК е било образувано н.д. № 551/18г. по жалба на един от
подсъдимите И. Т.. Производството е приключило в едно съдебно заседание и
е постановено решение № 160/10.10.2018г., с което е потвърдено решението
на АСПНС в обжалваната част.
Във връзка с твърденията в исковата молба за влошено здравословно
състояние на Г. С. са представени медицински документи- епикриза от
Клиника по кардиология от УМБАЛСМП „Н.И. Пирогов“ за лечението му от
24.06.2013г. до 27.06.2013г.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е баща на ищеца и желае да свидетелства. Излага, че
знае за воденото срещу сина му наказателно производство. Задържали са го в
дома му и са направили обиск. Г. С. е бил национален състезател по Муай
Тай. Бил е спортист, републикански и балкански шампион. Бил е втори на
Европейското първенство. Това, което се е случило е било шок за тях. Тогава
5
свидетелят е получил автоимунно заболяване. На ищеца наказателното
производство му се е отразило много зле. Веднъж го е закарал в „Пирогов“
и там е лежал. Не е бил добре с кръвното налягане. Ищецът се е
депресирал. Приятелите са започнали да се отдръпват от тях. Спрели са да
работят с фирмата, което се е отразило финансово и на ищеца и на тях.
Когато са излизали навън са ги питали: „Може ли такъв престъпник да
отгледаш“. Случилото се с ищеца е било отразено във вестниците.
Съпругата на свидетеля също е постъпила в болницата. Затворила се е в себе
си. Не е излизала. Семейни приятели са се отдръпнали. Хора, с които са
ходели на почивка в чужбина са спрели да контактуват с тях. От
националния отбор са казали на ищеца да отиде, когато делото приключи.
Ищецът се е затворил в себе си. Започнали са да го отбягват приятели. Никой
не е контактувал с него. Останали са двама- трима. Преди събитието е бил
много контактен, уважаван в спортните среди. Тренирал е заедно с Пулев.
Треньорите по бокс на сина му са отказали да го тренират. Приел е случилото
се тежко. Свидетелят е заявил, че синът му няма присъди, имало е дело за
алкохол, но е реабилитиран.
Свидетелят Г. познава Г. С. от ученик. Заедно са учили в Езикова
гимназия и след това в УНСС. Останали заедно и покрай спорта. Допаднали
са си като хора. Първо ищецът е тренирал бокс, а след това тайландски бокс-
Муай Тай. Бил е в националния отбор. След събитията са прекратили
отношенията си с него и той го е преживял много тежко. Повдигането на
обвинението също. Затворил се е в себе си до степен на депресия. Не му се е
излизало. Променил се е. От енергичен и позитивен човек е станал затворен,
леко нервен, депресивен и контактите са им намалели. Било е много
неприятно. От всякъде се е говорело и шушукало и това му е влияело. С
ищеца са се срещали почти ежедневно, но сега не е така. Контактите са им
почти нулеви. Той се обажда по телефона от време на време, за да му каже,
че е добре. Ищецът е в чужбина от четири години. Там работи и спортува.
Преди наказателното дело е бил контактен, бил е съвсем нормален младеж.
Излизали са , веселели са се като студенти. После всеки е започнал да
работи. Свидетелят при баща си, а ищецът в семейния бизнес. Майка му и
баща му имат здравословни проблеми. Съотборниците на Г. С. са
коментирали и дари са доукрасявали фактите и това му се е отразило много
лошо. Близки хора са се отдръпнали от него.
6
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля С. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
родствени отношения с ищеца, но ги намира за достоверни и убедителни.
СГС е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Решението е влязло в сила в уважената част.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия
срещу едно лице, причинени вреди и причинна връзка между двете. В
случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- Г. С. е бил
оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение. Не е
спорно, че срещу него е започнало наказателно преследване през 2012г., бил
е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2
във вр. с ал.2 от НК. Безспорно е, че наказателното производство е
7
приключило с влязла в сила оправдателна присъда . Не се спори, че за
времето от 09.06.2012г. до 30.11.2012г. той е бил с марка за неотклонение
„задържане под стража“. За времето от 07.06.2012г. до 08.06.2012г. е бил
задържан за 24ч. и 72 ч.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение е взета на ищеца за пет месеца, като след това
тя е била изменена в „парична гаранция“ през цялото наказателно
производство.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента, в който лицето бъде засегнато от държавните
органи в резултат на подозрение, че е извършило престъпление. В случая
ищецът е бил засегнат от действията на МВР и Прокуратурата на
07.06.2012г., когато е бил задържан за 24 часа, а след това за 72 ч. и на същата
дата е бил привлечен като обвиняем. Преценката дали едно дело е
приключило в разумен срок зависи от няколко критерия: фактическа и правна
сложност на делото, поведението на страните, включително и на лицето,
което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е било
нарушено, поведението на държавните органи/съд, прокуратура, следствие,
полиция/, значение на делото за лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ
преценката дали делото е разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на
инстанциите, които са го разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва
да се изследва дали наказателното производство е разгледано в разумен срок,
е влизане в сила на присъда или друг акт, с който то е приключило. По
отношение на ищеца от задържането му и повдигане на обвинението на
07.06.2012г. до приключване на досъдебното и съдебно производство с
влязло в сила присъда по оправдаването му са приключили в рамките на 5
години и осем месеца, включително и в съдебната фаза. Т.е. наказателното
производство не е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ,
независимо от по- големия брой обвиняеми. По продължително във времето
8
е било досъдебното производство, доколкото в съдебната фаза, то е
приключило на три инстанции за две години.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъденото
обезщетение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства. От тях се
установява, че ищецът, преди наказателното производство, е бил активен и
успешен спортист, контактен, позитивен и с приятели. След започването му
той се е променил като се е затворил в себе си до степен на депресия, спрял е
да спортува, тъй като от националния отбор по Муай Тай са прекратили
отношенията си с него. Много приятели са спрели да контактуват както с
него, така и със семейството му. Изживял е много тежко случващото се. Чувал
е коментари около себе си и това допълнително му е влияело лошо. Следва
да се съобрази, че всяко наказателно производство обективно предизвиква
стрес, негативни емоционални изживявания и реален страх от осъждане.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 7000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен, е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, установените обстоятелства
от свидетелите и срокът на неоснователната наказателна репресия.
Обективно за времето, когато му е била наложена марка за неотклонение
„задържане под стража“ Г. С. е бил лишен неоснователно от възможността за
нормален начин на живот. Следва да се посочи, че не се дължи обезщетение
9
за неимуществени вреди за всяко повдигнато обвинение, а то е общо за
всички./ Р № 151/23.06.2016г. по гр.д. № 508/2016г., III г.о. на ВКС/
Въззивният съд намира за недоказано твърдението, че здравословното
състояние на Г. С. се е влошило в резултат от наказателното производство.
Представената епикриза от УМБАЛСМП „Пирогов“ не може да докаже
причинна връзка между заболяването, което е отразено в нея, и действията
на Прокуратурата. Друго заболяване не се твърди и не се доказа в процеса.
Свидетелят С. излага само, че синът му и имал проблеми с кръвното
налягане, но те също не могат да бъдат свързани с наказателното
производство.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобрази и установеното криминално минало на жалбоподателя
с приложение удостоверение за съдимост, писмо от МВР и НСлС. В периода,
в който е било висящо настоящото наказателно производство, имало още две
такива срещу него. Съдебното му минало не е било чисто.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди- 23.03.2018г. Към тази дата минималната работна заплата в страна е
била 510лв. или присъденото обезщетение представлява 13 минимални
работни заплати и 6 средномесечни работни заплати за страната при такава за
месец март 2018г. в размер на 1107лв. по данни на НСИ и на доказаните в
процеса вреди. Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното в обжалваната част решението следва да
потвърди.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261695/09.12.2020г. на СГС, ГО, 2ри
състав, постановено по гр.д. № 1181/20г. в частта, в която е отхвърлен искът
на Г. Р. С. по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ над 7000л. до 160 000лв.
10
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за 7 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11