Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Разград, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 29.07.2020 г., в състав:
председател: Атанас Христов,
при секретаря Н.Р.,
като разгледа търговско дело № 60/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по предявен от С.Д.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
обл. Разград, ул. „Генерал Скобелев" № 11, чрез пълномощника му адв. Христо Райков Коев от АК – Велико
Търново, против ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, пл."Позитано" No 5, представители: Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И. и Н. Й. П., начин на представляване: заедно
от всеки двама изпълнителни директори, иск с правно основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата 80 000 лв. /след
изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК – л. 293,298,301-302,305-306/ -
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания от причинените му от ПТП телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 31.08.2018
г. - датата на ПТП, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 31.08.2018 г. около 20.00 часа в гр. Завет на ул.
„Освобождение", водачът С. М. К. при управление на МПС - лек Фолксваген
„Голф" с рег.№ РР 5513 ВА на хоризонтална крива с ляв завой, губи управлението
на лекия автомобил и се блъска в дърво, при което пострадва возещият се на
предна дясна седалка С.Д.С., същият е бил с поставен обезопасителен колан.
След претърпяното от ищеца ПТП е постъпил за лечение и наблюдение в отделение по
Хирургия на МБАЛ „Св.И. Рилски - Разград" АД за времето от 31.08.2018 г.
до 11.09.2018 г. където установяват
двустепенна средна телесна повреда с опасност за живота.
- Травматичен субарахноидален кръвоизлив (вътрешно
мозъчен кръвоизлив), под меките мозъчни обвивки. Травмата е причинила на
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота и временно
затруднение в движението на ищеца.
- Нискостепенен мозъчен оток. Травмата е причинила на
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота.
- Две контузно-разкъсни рани по 2-3 см в дясно.
Травмата е причинила на пострадалия разстройство на здравето неопасно за
живота.
- Контузия на мозъка съчетана с мозъчно сътресение.
Сочи,
че виновният за настъпилото събитие водач М. С. К., ЕГН **********,
адрес: ***, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност" - ВG/03/118000531307, издадена на 11.02.2018 г., валидна
до 10.02.2019 г., издадена от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП" за лек
автомобил Фолксваген „Голф" с рег.№ РР 5513 ВА.
Ищецът спазил изискванията на чл. 380, ал.1 КЗ като подал претенция за
извънсъдебно изплащане на обезщетението, но такова не му е изплатено.
Претендира се разноски. Излага подробни съображения.
Постъпил е писмен отговор по чл. 367 ГПК от ответника, чрез пълномощника му
юрисконсулт Н. Д. З. В същия се сочи, че исковите
претенции са допустими, на по същество се оспорва изцяло - по основание и размер. Оспорва наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
механизма на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на
водача, наличието на неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна
на ищеца – не е използвал предпазен
колан.
На следващо място ответникът намира
претендираното обезщетение за несправедливо поради прекомерността си.
Относно лихвата за забава, като
сочи, че следва да се вземе в предвид разпоредбата на чл. 497 КЗ.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК,
ищецът, чрез пълномощника си, депозира допълнителна искова молба. Поддържа
изцяло предявените претенции, изразяват становище за неоснователност на
възраженията на насрещната страна.
По реда на чл. 373 ГПК, ответникът,
чрез пълномощника си депозира допълнителен отговор. Оспорва твърденията в
допълнителната искова молба, поддържа възраженията си. Претендира разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адв.
Христо Райков Коев от АК – Велико
Търново, който поддържа исковата претенция, излага допълнителни съображения и
претендира адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 5,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за оказана помощ на материално затруднено лице. На осн.
чл. 149, ал.3 ГПК, представя и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, за ответника не се явява представител.
Съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявени е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да
бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение
по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция
е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Установява от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица /л. 254-255/, че към датата на процесното ПТП, по силата на
Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен
във формата на застрахователна полица № BG/03/118000531307, валидна до 10/02/2019
г., ответникът, е застраховал гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил Фолксваген „Голф" с рег.№ РР 5513 ВА.
Според служебно извършената справка на
интернет страницата на Гаранционния фонд:
http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?pc=1,3&l=bg
(като следва да
се съобрази, че в тази част данните, предоставени от Информационния център на
Гаранционния фонд имат характер на официален удостоверителен документ съгласно
чл. 574, ал.
12 КЗ) :
|
|
Към дата 31/08/2018 МПС с ДКН
PP5513BA има активна застраховка "Гражданска отговорност" |
|
Серия |
Номер |
|
G0 |
62543970 |
|
Застраховател |
Начална дата на покритие |
Крайна дата на покритие |
Дата на прекратяване |
|
11/02/2018 00:00 |
10/02/2019 23:59 |
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД.
При съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено по делото, че
31.08.2018 г. около 20.00 часа в гр. Завет на ул.
„Освобождение", водачът Сали Мехмед Карасали, при управление на
МПС - лек Фолксваген „Голф", с рег.№ РР 5513
ВА, на хоризонтална крива с ляв завой,
губи управлението на лекия автомобил, при което автомобилът е
напуснал пътното платно и е самокатастрофирал в крайпътно дърво, в резултат на
което е пострадал ищеца, които е бил пътник в автомобила, возещ се на предна дясна седалка.
Настъпването на процесното ПТП и участието
на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се
установява от представения по делото Протокол за оглед на пътно транспортно
произшествие от 31.08.2018 г., съставен от разследващ полицай при РУ – гр.
Кубрат, в съответствие с чл. 129 и сл. НПК (л. 240-248). Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при
огледа на произшествието.
Процесното ПТП е било посетено и от
дежурен ПТП при ОД на МВР – Разград, който е съставил Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № 290000-5962 от 03.09.2018г. по описа на РУ Кубрат (л. 254-255).
В протокола е посочен за участник 1: ППС с
рег. № РР5513ВА, марка Фолксваген, модел Голф, собственост на Сали Мехмед
Карасали, ЕГН **********, с адрес ***, водач Мехмед Сали Карасали, ЕГН **********,
адрес ***; застраховка „ГО“ в ЗАД“Булстрад“, полица 03/118000531307, валидна до
10.02.2019г.
Като пострадали лица в Констативния протокол
са посочени:
1.
Мехмед Сали Карасали – водач на 22 г., ЕГН ********** с диагноза черепно
мозъчна травма.
2.
С.Д.С. – пътник на 24г., ЕГН **********, с диагноза черепно мозъчна травма.
Като обстоятелства и причини за ПТП в
Констативния протокол е посочено
следното: На 31 08.2018г.около 20.50 ч. в гр. Завет по ул. Освобождение в
посока гр. Исперих на хоризонтална крива ляв завой, губи управлението над л.а.
Фолксваген Голф, с рег. № РР5513ВА, излиза в дясно по поска на движение и се
блъска в дърво. ПТП с материални щети и пострадали.
В Констативния протокол е посочено, че е
взето отношение - образувано ДП ЗМ
285/31.08.2018г.
По случая е било образувано досъдебно
производство № 290 ЗМ – 285/2018г. по описа на РУ на МВР Кубрат, вх. №
507/2018г. на РП- Разград, ТО-Кубрат.
С постановление от 20.03.2020г.
горепосоченото наказателно производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК във вр. с чл. 343, ал.2, т.2 НК - след
като е прието, че в следствие на настъпилото произшествие на настоящия ищец е
причинена средна телесна повреда и след като същият е заявил, че не желае да се
води наказателно производство спрямо виновния водач.
На 04.04.2019г.
ищецът, чрез настоящия си пълномощник, депозирал пред ответника Претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. Същата е с вх. № 1673 от 04.04.2019г., като към нея
приложил процесния Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза, амбулаторен
лист, болнични листи и пълномощно /л. 236 – 239, 234-235, 249-255/.
С писмо с изх. № 00436/30.05.2019г.
ответникът уведомил ищеца, че е необходимо да представи /л. 230/:
-
Автотехническа експертиза,
-
Съдебно-медицинска експертиза,
-
Протокол за оглед на местопроизшествие.
С писмо с изх. № П 00630/19.07.2019г.
ответникът уведомил ищеца, че поради непредставяне на документите изискани му с
горецитираното писмо с изх. № 00436/30.05.2019г., на осн. чл. 496, ал.2 б. „Б“
и б. „В“ КЗ закриват преписката. Независимо от предходното, в случай че ищецът
представи изисканите документи, ответинкът посочил че ще преразгледа
претенцията, като за решението ще уведоми своевременно ищеца /л. 228/.
С писмо озаглавено „Допълнителна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди“, с вх. № 3869 от 13.08.2019г. ищецът
представил на ответника /л. 229, 240-248, 256-259/:
-
Съдебно-медицинска експертиза,
-
Протокол за оглед на ПТП,
-
Постановление на РП-Кубрат от 02.07.2019г. с което се разрешавало предоставяне
на материали от процесното досъдебно производство.
Във Възражение с вх. № 4480 от 19.09.2019г.
ищецът посочил, че му е предложено от ответника да подпише споразумение за
сумата от 8 000 лв. за процесните неимуществени вреди, но счита че сумата
не овъзмездява претърпените от ищеца болки и страдания, поради което изразява
несъгласие с така определеното обезщетение по размер /л. 231/.
С писмо с изх. № П 00997/28.10.2019г.
ответникът уведомил ищеца, че на свое заседание Застрахователната експертна комисия
при ответника, след като обсъдила представените доказателства, постановила решение,
с което отказва да изплати претендираните от ищеца застрахователни обезщетения.
Посочено е, че от представените от ищеца доказателства, не може да се заключи,
че са налице предпоставки за уважаване на предявената от ищеца претенция, за
определяне и изплащане на обезщетение, във връзка с което ответникът счита, че
не са налице основания за уважаване на предявената претенция /л. 233/.
Видно от заключението на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.273-289, 297-298/, което
съдът приема като пълно, ясно и правилно, е че:
При ПТП от 31.08.2018г. С.С. е получил:
-
три разкъсно-контузни рани в
окосмената част на главата – две в тилната област и една в дясна слепоочна
област;
-
травматичен кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки в басейна на дясната вертебробазиларна артерия;
-
нискостепенен общомозъчен оток.
За периода от 31.08.2018г. до
11.09.2018г. пострадалият е бил хоспитализиран в Отделение по хирургия на
МБАЛ-Разград, където са извършени параклинични и образни изследвания, консулти
със специалисти и консервативно лечение.
Издаден болничен лист за временна
нетрудоспособност до 11.10.2018г.
Лечението на ищеца С.С. в болнични условия е продължило до 11.09.2018г.
След това е
бил временно неработоспособен до
09.01.2019г, видно от представеният ЛАК №10184/30.08.18, д-р Шенол Салим
АПМП ИП ЕООД, при прегледа от съдебен лекар – д-р Д. В. на 12.07.2020г:
-
болничен лист Е20181987364, общо
41дни от 01.09.18 до 11.10.18, ХО при МБАЛ-Разград;
-
болничен лист №1466279, 30дни от
12.10-10.11.2018г, ДКЦ1-Разград;
-
болничен лист №1974746, 30 дни от
11.11.18 до 10.12.18г, ДКЦ1-Разград;
-
болничен лист №1972812, 30дни от
11.12.18 до 09.01.19г, ДКЦ1-Разград;
От представената при прегледа на 12.07.2020г. ЛАК се установи, че С.С. е
бил временно неработоспособен до 09.01.2019г.
Въпреки провежданото лечение, назначено от специалист-хирург и невролог,
оплакванията от главоболие, нестабилност в походката, нарушение в съня и
паметови смущения продължават. В едно с промяна в поведението/отношението -
потиснатост, апатия, ограничени контакти, самоизолация, липса на активност
симптоматиката характеризира състоянието на Постравмена церебрастения.
Експертизата счита, че към момента на прегледа, С. не се е възстановил
напълно и не може да посочи срок в които това би могло да се случи.
Практиката показва, че при някои пациенти пълно възстановяване не може да
се постигне.
След ПТП от 31.08.2018г. ищеца е търпял физически болки и страдания,
вероятно във високата им скала, които постепенно са отзвучали.
И към настоящият момент е налице системно главоболие с изразен
емоционално-психически дискомфорт, които имат неопределена продължителност.
Трайна последица от претърпяното ПТП е развилата се Посттравмена
церебрастения с описаните характеристики.
Описаните в медицинската документация травматични увреждания и усложненията
от тях са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В пряка причинно-следствена връзка с
горепосочените увреждания е развилата се Посттравматична церебрастения, която е
довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живата.
При ищеца не са описани данни за двигателен дефицит и такъв не е установен
при прегледа на 12.07.2020г.
Механизма на
ПТП е следния:
На 31.08.2018г, около 20,30 часа, в гр. Завет, водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № РР 5513 ВА – М. С.К. и пътника на предна дясна седалка С.Д.С., с поставени
предпазни колани, са се движили през тъмната част на денонощието по
ул.“Освобождение“ (път II-23) в посока към гр. Исперих. Платното за движение е
с широчина 8,8 метра, разделено с прекъсната маркировка на две ленти с широчина
по 4,4 метра всяка. Настилката е изградена от дребнозърнест асфалт, суха.
Хоризонтален пътен участък след ляв
завой. От двете страни има изградени
пътни банкети с широчина 1,2 метра, затревени. Движейки се по прав пътен
участък след ляв завой със скорост 114 км/час, водача губи управление и автомобила се
завърта по посока на часовата стрелка,
като навлиза странично от лява в дясна лента за движение. Водача употребява
аварийно спирачки, при което левите
колела блокират и автомобила се насочва
странично с лявата си страна напред към десния край на пътя, където се
удря с предната си лява странична част в областта на преден ляв калник и предна
лява врата в дърво, намиращо се в десния банкет. След удара автомобила се завърта около дървото в посока
обратна на часовата стрелка и се
установява със задна част в непосредствена близост до дървото успоредно на
пътя, с предна част насочена в посока гр. Исперих.
В резултат на удара е деформирана цялата лява странична част на лекия
автомобил, като щетата е „тотална“.
В резултат на удара, пътника на предна
дясна седалка С.С. е получил разкъсно-контузни рани: две в тилната област и една в дясната слепоочна област, както и
травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в басейна на дясната базиларна система, ниска
степен на мозъчен отток. На пострадалия С. е причинено разстройство на здравето
временно опасно за живота.
От писмените доказателства, съдържащи се в делото, няма данни за наличие на
обективни причини допринесли за настъпване на ПТП. Движението се е
осъществявало при нормални пътни условия, със слаб трафик и с технически изправен автомобил.
Непосредствената причина за настъпване на ПТП се дължи на движението с превишена скорост в населено
място и загуба на управление на водача
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 5513 ВА – М. С. К., който се е движил по ул.
„Освобождение“ в гр. Завет през тъмната част на денонощието по път с ляв завой
с превишена скорост (114 км/час). След загубата на управление водача не е могъл
да спре в опасната зона за спиране за да избегне удара в крайпътното дърво.
В случай, че водача се е движил с максимално разрешената скорост в населено
място – 50 км/час, той би могъл чрез аварийно спиране да предотврати удара и да
не допусне настъпването на ПТП.
От посоката на следите и вида им (с места на приближаване и с пресичане) е
видно, че същите са в резултат от блокиране на левите колела след употреба на
спирачки при загубата на управление от водача.
Скоростта на движение на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 5513 ВА
преди ПТП е била 114 км/час.
В конкретната пътно-транспортна обстановка водача на л.а. „Фолксваген Голф“
с рег.№ РР 5513 ВА се е движил в условията на намалена и ограничена видимост -
през тъмната част на денонощието (залез в 19,50
часа за гр. Разград) и ляв завой, със скорост 114 км/час.
Водача е
управлявал в населено място – по ул.
„Освобождение“ в гр. Завет, където максималната скорост на движение е
ограничена до 50 км/час(13,89 м/сек).
Опасната
зона при движение с максимално разрешената скорост за населено място 50 км/час (13,89 м/сек) при същата пътна
обстановка е 38,62 метра
Разстоянието
от автомобила до мястото на удара, когато водача е възприел опасността и е
реагирал с аварийно спиране е 84,7
метра
При сравнение на разстоянието L=84,7 метра с опасната зона е видно, че при
конкретно създалата се ситуация водача не е имал възможност да избегне удара,
тъй като след възприемане на опасността разстоянието до мястото на удара в
дървото не е било достатъчно за спиране при скорост 114 км/час при опасна зона 136 метра.
Ударът в дървото би могъл да бъде избегнат в случай, че водача се е движил
с максимално разрешената скорост 50 км/час. В този случай след възприемане на
опасността водача би могъл да спре в опасната зона при тази скорост – на 38
метра, и по този начин да предотврати настъпването на ПТП.
При конкретната пътно-транспортна обстановка водача е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране в случай, че
не е превишавал скоростта и се е движил с максимално разрешената скорост за
населено място 50 км/час.
Преди настъпването на ПТП водача се е движил в населено място – по ул.
„Освобождение“ в гр. Завет, с превишена
скорост (114 км/час). При излизане от ляв завой водача губи управлението над
автомобила, излиза вдясно извън пътя и се блъска странично в крайпътно дърво. В
конкретно създалата се ситуация действията на водача са неправилни и не
отговарят на изискванията за безопасност.
Водача би действал правилно от гледна точка на изискванията за безопасност,
в случай че не е превишавал максимално разрешената скорост 50 км/час. В този
случай, при поява на опасност за движението, водача би могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране в опасната зона на автомобила.
Лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 5513 ВА е произведен през 2002
година и е оборудван с предпазни средства както следва: предпазните колани са 5
бр. – 1 триточков инерционен диагонално-поясен
за задържане на водача; 1триточков инерционен диагонално-поясен за
задържане на пътника, возещ се на предна дясна седалка; 1триточков инерционен
диагонално-поясен за задържане на пътника вляво на задна седалка; 1триточков
инерционен диагонално-поясен за задържане пътника в дясно на задна седалка и 1
седалищен за задържане през кръста на пътника возещ се в средата на задна
седалка; има монтирани 2 броя въздушни
възглавници пред водача и пътника.
Възпиращото
действие на предпазните колани се изразява в задържане на пътниците по местата
им при преместването със скорост по-голяма от определена. След задействане на
автоматичния блокиращ механизъм се фиксират техните торсове, като крайниците и
главата остават свободни.
Лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № РР 5513 ВА е бил оборудван
с обезопасителни колани на седалките на
всички места.
Предвид механизма на ПТП-то, ищеца С.Д.С. е пътувал на предна дясна седалка
в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 5513 ВА.
Документираните уврежданията на ищеца С.Д.С. при ПТП от 31.08.2018 г. са:
-
разкъсно-контузни рани в окосмената
част на главата – две в тилната област и една в дясната слепоочна област;
-
травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в басейна на дясната вертебробазиларна система;
-
нискостепенен общ мозъчен отток.
Разкъсно-контузните рани в областта на главата (в тилната и слепоочна област)
съответстват на контакт с твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмет/и от
вътрешния интериор на горната задна част на предна дясна врата – колонка и
рамка на вратата.
Травматичният кръвоизлив под мека мозъчна обвивка е получен от разкъсване
на артерия в следствие на удара на главата, а развилият се мозъчен оток –
последица от кръвоизлива.
Съгласно механизма на настъпване на ПТП „ударът в дървото е с предната лява странична част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ РР 5513 ВА в областта на преден ляв калник и предна лява врата. След удара в
дървото автомобила се завърта около дървото в посока обратна на часовата
стрелка“. При този страничен удар с посока отляво-надясно към вътрешността на
купето, тялото на пътника седящ на
предна дясна седалка се отхврля в обратна на удара посока – от предната дясна
седалка към мястото на удара в предна лява врата и ляв калник. При последващото
завъртане на задната част на автомобила в посока обратна на часовата стрелка,
тялото се отхърля в посока на завъртането, към вътрешният интериор на предна
дясна врата.
Предпазният колан на предната дясна седалка ограничава движението на
долната и горната част на тялото на
пътника в определени граници по посока напред, поради което коланите са
най-ефективни при челни удари.
В случай, че пътника седящ на предна дясна седалка е с поставен предпазен колан, в
процесния случай при страничен удар в посока отляво- надясно, горната част на
тялото и главата биха се придвижили на
определено разстояние по посока наляво към предната лява врата без да срещнат
препятствие или детайл от вътрешния интериор на купето или от предпазния колан.
В резултат на обратното завъртане, горната част на тялото би се върнала ударно
обратно към облегалката, а главата би срещнала препятствие от дясната страна на
вътрешния интериор на купето в областта на предна дясна врата – средна колонка,
рамка на вратата, рамка на тавана.
В случай, че пътника седящ на предна дясна седалка е без поставен предпазен колан, в
процесния случай при страничен удар в посока отляво надясно, цялото тяло на пътника би се придвижило
в посока към предна лява врата, като би срещнало различни препятствия: тялото
на водача, скоростен лост, арматурно табло, волан. В резултат на обратното
завъртане, цялото тяло на пътника би
се върнало ударно в обратна посока към дясната врата, където цялата дясна
страна на пътника (глава, дясна ръка, десен крак, дясна страна на таз) биха
срещнали препятствие от вътрешния интериор на купето в областта на предната
дясна врата – врата, ръкохватки,
странично стъкло, рамка на вратата, рамка на тавана и средна колонка.
Травмите на ищеца С.Д.С. от ПТП на 31.08.2018 г. са в областта на дясната и
задна част на главата: разкъсно-контузни рани – две в тилната област и една в
дясната слепоочна област. В медицинската документация не са описани други
външни травматични увреждания по други части от тялото.
Получените телесни увреждания при ищеца С.Д.С. по вид и характер
съответстват на положение на тялото на пътника на предна дясна седалка с
поставен предпазен колан към момента на ПТП.
Типичните следи при поставен колан по време на ПТП, са охлузване/ожулване и
кръвонасядане върху мястото на контакт
на колана с части от тялото в областта на шията, гръдната област и
долната част на коремната стена и са характерни при челните удари.
В процесният случай ударът на автомобила е страничен, като тялото на
пътника на предната дясна седалка се
придвижва в посока наляво към предната лява врата. В този случай тялото на
пътника не контактува с поставения предпазен колан и същият не се задейства.
По тялото на ищеца С.Д.С., в медицинската документация, не са описани
типични следи от поставен предпазен колан, тъй като в процесният случай ударът
е страничен и горната част на тялото не е имала контакт с предпазният колан.
Получените телесни увреждания при ищеца С.Д.С. по вид и характер
съответстват на положение на тялото на пътника на предна дясна седалка с поставен предпазен колан към момента
на ПТП.
В случай, че С.Д.С. е бил без поставен предпазен колан, в процесния случай при
страничен удар в посока отляво- надясно, цялото
тяло би се придвижило в посока към предна лява врата, като би срещнало
различни препятствия: тялото на водача, скоростен лост, арматурно табло, волан.
В резултат на обратното завъртане, цялото
тяло на ищеца би се върнало ударно в обратна посока към дясната врата,
където главата, дясната ръка, десният
крак, дясната страна на таза биха срещнали препятствие от вътрешния интериор на
купето в областта на предната дясна
врата – врата, ръкохватки, странично стъкло, рамка на вратата, рамка на
тавана и средна колонка.
В резултат на свободното движение на тялото на ищеца в случай на
непоставен предпазен колан, травмите биха били значително
по-тежки и локализирани в различни анатомични области от главата, тялото и
крайниците, както от лявата, така и от дясната му страна.
Не се изключва и възможността тялото да напусне купето на автомобила.
Ищеца С.Д.С. е бил с поставен
предпазен колан, като травмите в резултат от ПТП са в областта на дясна и
тилната част на главата.
В случай, че С.Д.С. е бил без
поставен предпазен колан, той би получил
по още по-тежки увреждания, както на главата, така и по други части от тялото и
крайниците.
По делото са събрани гласни доказателства
и чрез разпита на свидетелката Д. М. И. /л. 296-297/. Свидетелката
заявява, че познава ищеца и знае за ПТП, настъпило на 31.08.2018г. Свидетелката сочи, че след
катастрофата, ищецът била приет в болница, където останала около 10-15 дни. Свидетелката
го посещавала в болницата, ищецът бил на системи. След като го изписали от
болницата свидетелката го посещавала и у дома му. Лечението му продължило около
половин година и повече. Майка му се е грижела за него. Когато било слънчево се
оплаквал от болки в главата, не можел да вдига тежко, поради и което напуснал
работа и не можел да си намери подходяща за неговото влошено здравословно
състояние. Станал нервен и треперел.
При така установените факти, съдът приема,
че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Неоснователни са
възраженията на ответника, че водачът на горепосоченото МПС не е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
водачът на МПС-то е действала противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и
др. Тук следва да се посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено
нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на
което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на
внимание при управление, разсейване, заспиване и др. (каквото не се установява
да е било налице). Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на
несъобразяване с атмосферните и пътните условия, е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение №
353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение № 35/26.02.2016 г. по н.
д. № 96/16 г. на ВКС, ІІ НО, Решение № 5 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. №
2900/2011 г., II н. о., НК, решение № 43/2015 г. по н. д. 1604/14 г. на ВКС, І
НО).
Възраженията на ответника са
неоснователни, тъй като установената в чл. 45 ЗЗД презумпция не беше оборена, включена
липсват каквито и да е доказателства, че уврежданията на ищеца са настъпили в
резултат на друга причина.
В заключение, съдът приема, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" – настоящ ответник, дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява ищеца (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето то и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. №
60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016
г. на ВКС, II ГО, решение № 276/12.12.2018 г. по т. д. № 2346/2017 г. на ВКС,
ІІ ТО, определение № 682/05.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО,
решение № 2224/31.10.2017 г. по гр. д. № 988/2017 г. на САС, решение №
2187/26.10.2017 г. по гр. д. № 2025/2017 г. на САС, решение № 1022/02.05.2019
г. по гр. д. № 4796/2018 г. и др.), и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпяла пострадалата, възрастта към датата на ПТП, промяната в
обичайния му начин на живот, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на
живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 20 000 лева
При това положение, съдът следва да
разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването
е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963
г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по
т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС
по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по
т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК и др.), Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е
в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017
г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II
т. о., ТК, Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т.
о., ТК и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата
не може да почива на предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна
практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат
значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и
са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на
увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички случаи на предявен иск
по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011
г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че
ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията, тъй като при настъпване на
процесното ПТП, е пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП.
Както вече се посочи, в заключението на комплексната
експертиза: „Ищеца С.Д.С. е бил с поставен предпазен колан, като травмите в резултат от ПТП са в
областта на дясна и тилната част на главата. В случай, че С.Д.С. е бил без
поставен предпазен колан, той би получил по още по-тежки увреждания, както на
главата, така и по други части от тялото и крайниците.“
Събраните по делото доказателства не опровергават
извода на вещите лица.
С оглед на изложеното, съдът намира, че с
поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
поради което определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 20 000 лева, а за разликата
до пълния предявен размер от 80 000 лева, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По претенцията за законната лихва.
Както е посочено и в постановеното в производството по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 128 от
4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, което
настоящият състав изцяло споделя:
„Съгласно чл. 386, ал.
1 КЗ по договорите за застраховане срещу
вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между страните или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални
правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал.
1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал.
1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая
изрично чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал.
3 КЗ. Следователно от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на
лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за
разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал.
3, изр. 2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице
или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
До
приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); застрахователят има право на регресен иск
спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования
лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата
на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.); от увредения. Следователно
така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се
включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по
реда на КЗ (отм.);. В КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / липсва аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); , а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо
застрахования в чл. 433 КЗ и чл. 500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да
търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и
разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за
забава.
По отношение
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал.
3 КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице. В чл. 494, т.
10 КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал.
2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал.
3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се
извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска
застраховка» на автомобилистите на осн. чл. 498, ал.
3 вр. чл. 432, ал.
1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.
1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал.
3 вр. чл. 432, ал.
1 КЗ.
Предвид така
изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на правния въпрос, по
който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: В хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по
чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, А НЕ И ОТ МОМЕНТА НА
УВРЕЖДАНЕТО.“
Както вече се посочи, предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя е станало на 04.04.20219г. /л. 236/.
Дори и в периода от 04.04.2019г. /датата на уведомяването/ до
24.02.2020 г. вкл., ответникът да не се
намира в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
делинквента, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая е
безспорно че ответникът е уведомен за застрахователното събитие на 04.04.20219г. /л. 236/ с предявяване на претенция от
увреденото лице, поради което от тази ответникът дължи законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Така и постановените в производството по реда на чл.
290 ГПК Решение № 128 от 4.02.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК и Решение № 167 от 30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
Претенцията за заплащане на законна лихва
следва да се отхвърли за периода от 31.08.2018г. /датата на увреждането/ до 03.04.2019
г., като неоснователна.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 5, т.1 и чл.
7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Христо Райков
Коев от АК – Велико Търново, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска, в размер на 1 130 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата
от 600 лева от направените разноски
в размер на 800 лева за заплатено възнаграждение на вещите лица, съразмерно с
отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата
от 337.50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград
държавна такса в размер на 800 лв.
върху уважения размер на иска за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно
чл. 405,
ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на
служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405,
ал. 6 ГПК във
вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и 5 лв., в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, пл."Позитано" No 5, представители: Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И. и Н. Й. П., начин на представляване:
заедно от всеки двама изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, обл. Разград, ул. „Генерал Скобелев" № 11, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от С.Д.С., ЕГН: ********** неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на31.08.2018 г. около 20.00 часа в гр. Завет на ул. „Освобождение", ведно със законната
лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното
плащане,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над 20 000 лева до пълния
предявен размер от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и
претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от
31.08.2018 г. до 03.04.2019г., като неоснователни.
Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по
следната банкова сметка:
***: „ИНВЕСТБАНК“ АД
IBAN: ***: адвокат Христо Райков Коев от АК –
Велико Търново, ЕГН **********, със служебен адрес: гр. Велико Търново, ул.
Васил Левски № 3, ет. 1. Сметката представлява клиентска сметка по чл. 39 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район Триадица, пл."Позитано" No 5, представители: Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И. и Н. Й. П., начин на
представляване: заедно от всеки двама изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Христо Райков Коев от АК – Велико Търново, ЕГН **********, със служебен
адрес: гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 3, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл. 5, т.1 и чл. 7, ал. 2, т.4
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, сумата
1 130.00 лева /хиляда сто и тридесет лева/ – представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, обл. Разград, ул. „Генерал Скобелев" № 11, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, пл."Позитано" No 5, представители: Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И. и Н. Й. П., начин на представляване: заедно
от всеки двама изпълнителни директори, следните суми:
-
600.00 лева /шестстотин лева/ – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
-
337.50 лева /триста тридесет и седем лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"" АД, ЕИК**8888888, седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, пл."Позитано" No
5, представители: Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И. и Н. Й. П., начин на представляване: заедно
от всеки двама изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград следните суми:
- 800
лв. /осемстотин лева/ - представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска за неимуществени вреди, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК,
- 5.00 лв. /пет лева/ - представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд.
съдия:
НР