Присъда по дело №5120/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 57/08.04.2025 година по НОХД № 5120/ 2024г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП №647/2024г. по описа
на 04 РУ на МВР -гр.Бургас. пор.2498/2024 г. по описа на БРП, с който е повдигнато
обвинение срещу С. М. К. - *, с постоянен адрес:*, ЕГН-**********, за това, че на
12.09.2024 г. в гр. Бургас,к/с“*“ до игрална зала “Ефбет“, от л.а. „Опел Зафира“ с peг. № * е
отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева от
владението на Ц. Г. Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена повторно и не представлява маловажен случай-престъпление по
чл.195, ал.1,т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК.
По делото в качеството на граждански ищец бе конституиран пострадалият Ц. Г. Г.,
като бе приет за съвместно разглеждане предявения от него срещу подсъдимия граждански
иск за сумата от 1100,00 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от деянието.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Гражданският ищец моли да се уважи гражданския иск.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Т. Ш. от АК-Бургас, се солидаризира с
мнението на прокурора.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и изразява
съжаление за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. М. К. е *, с постоянен адрес:*, ЕГН-**********.
С Определение № 565/01.03.2024г. по НЧД № 528/2024г. по описа на PC-Бургас, в
сила от 19.03.2024г., на същия е било определено по НОХД № 265/2021 г. по описа на БРС и
НОХД № 1783/2023 г. по описа на БРС (и двете дела за престъпления по чл. 194 от НК) общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което било отложено
за изпитателен срок от 3 години съгл. чл.66, ал.1 от НК.
Подс. С. К. живее в гр. Бургас,кв.“*“, ул.“*“№*. Рано сутринта на 12.09.2024г., около
01.00 часа обв. К. заедно със неговия познат и съсед- св. * решили да отидат в игрална зала
„Ефбет“, находяща се срещу разклона за кв. „Горно Езерово“ в гр. Бургас. Подс. К. бил с
колелото си , а св. * вървял пеша. В игралната зала подс. К. изиграл сумата от около 120
лева, негови лични пари. Около 00.10 часа пред игралната зала спряло такси- л.а. „Опел
Зафира“ с peг. № *, управляван от св. Ц. Г., като в колата бил и неговия познат - св. К. Г..
1

След като заключил автомобила, св. Ц. Г. и св.К. Г. влезли в игралната зала. След около час,
св. К. Г. изиграл парите си и с таксито отишли до банкомат, находящ се до магазин „Мосю
Бриколаж“, където св. К. Г. изтеглил пари. След това двамата свидетели отново се върнали
през залата и след като заключили автомобила, влезли в нея. Около 02.00 часа подс. К.
излязъл отвън пред залата за да изпуши една цигара. Отвън точно срещу входа подсъдимият
видял, че имало спряно едно такси- на св. Ц. Г.. Подс. К. отишъл към него и като се
приближил, забелязал, че задната му лява врата е леко отворена. Подсъдимият се огледал и
като видял ,че нямало никой, решил да отвори вратата и да види дали имало някакви монети.
Подсъдимият влязъл вътре през задна лява врата. Той започнал да рови и тогава между
предните седалки, понеже било тъмно, напипал една чашка с монети. Същият взел чашката
и като я вдигнал монетите изпадали на пода. Изведнъж докато пипал подс. К. напипал и
книжни левове. Поради това, че нямал пари, той решил да вземе тези пари и ги пъхнал в
левия си джоб на дънките си, след което решил да излезел от колата. Точно тогава пред
залата излязъл и св. *, който видял, че подс. К. бил в таксито. Подс. К. махнал с ръка на св. *
да се прибира в залата, за да не привлича внимание. След това подс. К. излязъл през вратата
на таксито, затворил я и влязъл обратно в игралната зала. Там той изиграл сумата от шест
лева, които пари имал преди това. След това подс. К. казал на св. * да се прибират и двамата
тръгнали към кв.„*“. К. качил св. * на рамката на колелото, като по пътя казал на св. *, че е
откраднал от таксито само сумата от шест лева. Прибирайки се към кв. „*“, подс. К. казал на
св. * да се разделят и свидетелят да го изчака пред дома им. От непознато за него лица подс.
К. купил „пико“ за 400 лева, като го платил с откраднатите пари, като извадил 4 броя
банкноти по 100 лева и дал общо 400 лева на дилъра за около 4 грама „пико“. След това
подс. К. видял неговия познат на който викали „*“ и който живеел на ул.“*“ в кв.“*“.
Двамата отишли до дома на подс. К., като заедно със св. * влезли отзад в салмата му. Там
тримата употребили „пикото“, след което се разделили. В салмата подс. К. изкарал
откраднатите пари и след като ги преброил установил, че са били останали 2 банкноти от по
100 и 10 броя по 50 лева. На св. * и лицето *, подс. К. не казал колко пари бил откраднал от
таксито. От останалите пари подс. К. похарчил сумата от 50 лева като си купил дънки и
маратонки от магазина на комшийката „*“. К. откупил за сумата от 23 лв. пръстена на детето
си от заложна къща „Штедрия“. Подс. К. върнал и сумата от 100 лв. на баба си „*“.
Последните останали 400 лева подс. К. изиграл на машинките в игрална зала „Роял“ в
центъра, до хотел „България“ в гр. Бургас.
Междувременно, около 02.45 часа на 12.09.2024 г., свидетелите Ц. и К. Г.и решили да
си ходят и отишли до колата на св. Ц. Г.. Свидетелят Ц. Г. след като я отключил с
дистанционното, при влизането в колата установил, че цялата предна част била разхвърляна.
Същият видял, че подлакътникът между предните две седалки бил вдигнат. Свидетелят Ц. Г.
веднага проверил дали оставените от него пари-сумата от 2000 лв. в банкноти от по 100лв. и
50 лв. е на мястото си , но не ги намерил. Свидетелят Ц. Г. разбрал, че парите били
откраднати и веднага се обадил на тел. 112, след което на място пристигнал полицейски
патрул.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
свидетелите: Ц. Г., К. Г., *; протоколи за доброволно предаване и видеозаписи на цифров
носител; протоколи за оглед на ВД и на местопроизшествие; справка съД.ст, както и от
другите множество приложени по делото писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
2

основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на
гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- сумата от 1100 лева. Парите са движими
вещи и са били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на пострадалия Г..
По отношение на отнетата сума следва да се посочи, че от доказателствата се
установява по несъмнен начин, че подс. К. е отнел именно сумата от 1100 лева, макар
пострадалият да е заявил, че е бил оставил в автомобила сумата от 2000 лева. К. много
подробно е разказал за какво е изхарчил отнетите пари, поради което съдът намира, че той
действително е отнел само 1100 лева, като имайки предвид, че автомобилът на пострадалия
е бил отключен, е напълно възможно друго лице, различно от подс. К., да е отнело вещи от
него. Още повече, че е било тъмно и подс. К. не е могъл да види добре какво точно има в
автомобила.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, парите са се
намирали във владение на собственика им – в управлявания от него автомобил, като същият
е имал достъп до тях по всяко време. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал
осъществяваното от пострадалия владение върху парите. К. е влазъл в автомобила, намерил
е паричната сума от 1100 лева и я е взел със себе си, с което същият е прекъсвал
възможността на собственика да осъществява фактическа власт върху нея, като
същевременно е установил своя собствена.
С Определение № 565/01.03.2024г. по НЧД № 528/2024г. по описа на PC-Бургас, в
сила от 19.03.2024г., на К. е било определено по НОХД № 265/2021 г. по описа на БРС и
НОХД № 1783/2023 г. по описа на БРС (и двете дела за престъпления по чл. 194 от НК) общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което било отложено
за изпитателен срок от 3 години съгл. чл.66, ал.1 от НК. Предвид това, имайки предвид, че
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок, престъпната му деятелност, предмет
на настоящото наказателно производство, се явява осъществена в условията на „повторност"
по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Същевременно, не може да се приеме, че е налице
маловажен случай, тъй като не са налице обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен
на обществена опасност на деянието от обикновеното.
3

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като К. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи
са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е
имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича и от
последващите му действия, като той е изхарчил парите за различни неща, т.е. подсъдимият
се е разпоредил с тях.

По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до десет години.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, съдът отчете
изразеното съжаление от страна на подсъдимия, както и оказаното съдействие на органите
на досъдебното производство, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да
се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият
състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е съдействал на
органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита, че се касае за деяние, извършено в
изпитателен срок на предходно осъждане.
Въпреки съвсем лекия превес на смекчаващи обстоятелства, съдът отчете, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е изтърпявал ефективни наказания
„лишаване от свобода“, поради което определи наказанието към минималния размер, а
именно една година лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК
намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание
в размер на осем месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция
спрямо лицето.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК.
Тъй като деянието, предмет на настоящото дело, е умишлено престъпление от общ
характер и е било извършено в изпитателния срок определен по НЧД № 528/2024 г. на PC -
Бургас, на основание чл. 68 ал.1 НК, наказанието наложено по нея в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, следва да се приведе в изпълнение. Тъй като общият сбор на
приведеното наказание и това, което съдът наложи по настоящото дело, не надвишава две
години, и двете следва да се изтърпят при първоначален общ режим на основание чл.57,
ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да
бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно
поведение.
4

По отношение на предявения срещу подс. К. граждански иско за обезвреда на
причинените на пострадалия Г. имуществени вреди вследствие извършеното престъпление,
съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание
и размер, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото
авторство и вината на дееца.
Така съдът осъди подсъдимия да заплати на Ц. Г. сумата от 1100,00 /хиляда и сто/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното
увреждане. Съдът не осъди подсъдимия да заплати законната лихва от датата на деянието,
тъй като по делото не бе направено такова изрично искане от страна на пострадалия.

По веществените доказателства:
Вещественото доказателство - 1 бр. диск, находящ се на л. 32 от ДП, следва да остане
приложено по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде
унищожено по предвидения ред.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	57
Дата:	8 април 2025 г. (в сила от 24 април 2025 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20242120205120
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 декември 2024 г.

Присъда по дело №5120/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите