РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 23.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря
Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5038 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, за установяване
спрямо „Банка ДСК“ ЕАД, че Р.Н.Д. и К.Д.А. дължат солидарно на банката незаплатени
суми по договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г. и допълнително
споразумение от 29.10.2009 г. към него, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.07.2013 г., по ч.гр.д. № 11089/2013 г., по описа на РС – Варна, 16 състав, както следва: 96
153,75 евро – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.07.2013 г. до
окончателното плащане; договорна лихва в размер на 12 956,72 евро, дължима за
периода от 19.09.2011 г. до 24.07.2013 г.; санкционираща лихва в размер на
7364,45 евро, дължима за периода от 18.10.2012 г. до 24.07.2013 г.; 618,43 евро
заемни такси, от които: такса управление - 588,43 евро и такса изискуемост -
30,00 евро.
Ищецът
„Банка ДСК” ЕАД твърди, че въз основа на договор за жилищен и ипотечен кредит
от 23.04.2008 г., сключен между него и кредитополучателите Р.Н.Д. и К.Д.А. и
солидарния длъжник К.Д.А., е предоставил сумата от 100 000 евро, при лихва в
размер от 6,79 % към датата на сключването на договора, която е следвало да
бъде върната в срок от 360 месеца, считано от датата на усвояване. Сочи, че на
29.10.2009 г. е подписано с ответниците допълнително споразумение към договора
за кредит, според което е договорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от 12 месеца, без да се променя крайния срок за
издължаването му. Поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски за
период повече от 90 дни, на 22.08.2012 г. кредитът е превърнат автоматично в
предсрочно изискуем, съгласно клаузите на раздел VII „Отговорност и
санкции", т. 20.2. от Общите условия към договора за кредит, като до
предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от
кредита се е олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Излага, че в полза на кредитора са издадени заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11089/2013г, по описа на
Районен съд - Варна, за посочените по-горе суми, предмет на установителния иск.
Счита, че с оглед постъпилото възражение от длъжниците - ответници срещу
издадената заповед за изпълнение, за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящата искова претенция и моли съда да установи, че
ответниците дължат на „Банка ДСК” ЕАД сумите, посочени в заповедта за
изпълнение и искова молба.
Ответницата
Р.Н.Д. не е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения
едномесечен срок.
Ответникът К.Д.А.,
чрез назначения му особен представител адв. Е.Г., оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни. Твърди, че не е усвоил сумата по кредита, поради
което не дължи връщането й. Счита, че клаузите на чл. 7 и чл. 14 от договора за кредит, както и клаузата на чл. 5.2 от допълнителното споразумение
към договора за кредит, са неравноправни на основание на чл. 143, т. 3, т. 5
т., т. 10 и т. 12 от ЗЗП, доколкото същите не са индивидуално уговорени с
ответника, респективно последните са нищожни съобразно чл. 26 от ЗЗД, във
връзка с чл.146 от ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави. Релевира
възражение за недействителност на клаузите за олихвяване на дължимата главница
- т. 20.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити /ОУ/,
както и за обявяване предсрочната изискуемост - т. 20.2 от ОУ, като
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че към датата на депозиране
на заявлението по чл. 417 от ГПК, не е налице уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост от страна на банката съгласно т. 18 от ТР №
4/2014 г. на ВКС. Поддържа, че представеното извлечение от сметка не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане към длъжниците и не представлява
редовен от външна страна счетоводен документ. Оспорва размера на претендираните
задължения, като недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.
235 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно
от договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД, кредитополучателите Р.Н.Д. и К.Д.А., и солидарния длъжник К.Д.А., банката е предоставила на кредитополучателите
банков кредит в размер на 100 000 евро, който е следвало да бъде погасен за
срок от 360 месеца от усвояването му чрез заплащането на анюитетни вноски на
10-то число от месеца, при първоначално договорен размер на възнаградителната
лихва от 6,79 %. С допълнително
споразумение от 29.10.2009г., подписано между банката, кредитополучателите и
солидарния длъжник, страните са се договорили за предоставяне на гратисен
период от дванадесет месеца за издължаване на главницата и част от лихвата по
погасителните вноски, в който ответниците е следвало да погасяват само месечна
лихва в размер на 281 евро, като крайният срок за издължаване на кредита се
запазва.
Въз основа на депозирано на 25.07.2013 г. заявление
по чл. 417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение от 26.07.2013 г.,
по ч.гр.д. № 11089/2013 г., по описа на РС – Варна, 16 състав, за незаплатени
по банковия кредит суми, както следва: 96 153,75 евро – неизплатена главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението - 25.07.2013 г. до
окончателното плащане; договорна лихва в размер на 12 956,72 евро, дължима за
периода от 19.09.2011 г. до 24.07.2013 г.; санкционираща лихва в размер на 7364,45 евро, дължима за периода от 18.10.2012
г. до 24.07.2013 г.; 618,43 евро заемни такси, както и сумата от 7320,44 лв. -
разноски в заповедното производство. При предявяването на установителния иск, банката
е конкретизирала, че размерът на заемните такси включва такса управление от 588,43 евро и
такса изискуемост - 30,00 евро.
Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита
кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице обективните
факти, обуславящи настъпването й. Ищецът нито твърди, нито установява, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е съобщил на ответниците, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което следва да се приеме, че към
този момент такава не е настъпила. Предвид това следва да бъдат съобразени
задължителните указания, дадени с ТР №8/02.04.2019 г., по тълк. дело № 8/2017
г., на ОСГТК на ВКС. В същото е прието за допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като разграничението
на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба по
чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба.
Предвид така дадените разяснения релевантен към
установяване претендираните от банката вземания е вторият вариант на приетата
по делото без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която е
изчислила размера на дълга по кредита в хипотезата на необявена предсрочна
изискуемост. Видно от таблица №3 от ССчЕ за заявения в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422 ГПК период 19.09.2011г. – 24.07.2013 г. незаплатена
е договорна лихва, падежирала помесечно в периода 20.11.2012 г. – 23.07.2013 г.,
чийто сбор съдът изчисли в общ размер на 5432,84 евро. От таблица №2 от ССчЕ,
втора колона от дясно наляво, касаеща незаплатената санкционираща лихва (л.
283), се установява, че за претендирания от ищеца период 18.10.2012 г. – 24.07.2013
г. няма непогасени задължения за санкционираща лихва. Според т. 2.4. от
заключителната част на втория вариант на експертизата (л. 289) незаплатената
такса управление с падежи 23.04.2010 г., 21.04.2011г. и 23.04.2012 г., т.е.
преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, е в общ размер на 1188,43 евро.
Относно размера на непогасената главница същият следва
да бъде съобразен към датата на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция – 20.07.2020 г. Към този момент актуалният размер на
падежиралите вноски, по които не е заплатена частта от главницата се равнява на
сумата от 8905,75 евро, което се установява от допълнителните изчисления към
вече изготвената ССчЕ, направени от вещото лице в последното проведено по
делото открито съдебно заседание
При съвкупната преценка на представените по делото
писмени доказателства и отразените изчисления в самата ССчЕ, на основание чл.
202 ГПК, съдът не кредитира посоченото в таблица №2 (л. 283) от експертизата и
поддържано от вещото лице в о.с.з., че от 22.08.2012 г. лихвеният процент по
кредита е увеличен от първоначално договорените 6,79 % на 7,29 %. Според
първоначалните условия на договора за кредит и приложения подписан погасителен
план (л. 82 и сл.), както и поясненията на вещото лице, вноската по кредита е
била в размер на 651,26 евро при лихвен процент 6,79%. Действително от таблица
№2 към ССчЕ е видно, че от 20.11.2010 г. вноската е увеличена на 685,41 евро,
но следва да се съобрази, че лихвеният процент е останал непроменен (6,79%).
Това се дължи на обстоятелството, че до 20.11.2010 г. за една година назад е
действал гратисен период по допълнителното споразумение от 29.10.2009 г., в
който главницата и част от лихвата не са погасявани. Тъй като крайната дата на
издължаването на кредита се запазва, то и логично след изтичането на гратисния
период размерът на вноските по кредита се увеличават, за да се компенсира отсроченото
плащане, като лихвеният процент е останал непроменен (6,79%). В този смисъл е и
подписания между страните погасителен план към допълнителното споразумение (л.
90). Посоченият в таблица №2 от ССчЕ по-висок лихвен процент от 7,29 %, считано
от 22.08.2012 г., се опровергава и от посоченият размер на месечната вноска,
която и след този момент остава непроменена - 685,41 евро и която би следвало
да се повиши, ако в действителност лихвеният процент е увеличен. По изложените
съображения съдът намира, че по делото не се установява договореният лихвен
процент да е бил увеличаван през срока на действие на кредита. Предвид това,
неотносими към предмета на делото са възраженията на ответника К.Д.А. за нищожни като
неравноправни на чл. 7 и чл. 14 от договора за кредит, касаещи изменение на
лихвения процент по кредита, общите условия и тарифата на банката, тъй като
такива промени, които да рефлектират върху размера на кредита, не се установява
да са прилагани от ищеца. С оглед приетата от съда липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост, без правно значение за настоящия спор е и оспорваната с
отговора на исковата молба валидност на клаузата на чл. 20.2 от ОУ, касаеща
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.
Неоснователно ответникът оспорва като неравноправна
клауза на чл. 20.1 от ОУ, предвиждаща право на банката при забава в плащането
на месечната вноска да олихви частта от вноската, представляваща главница с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от три процента. По
същността си новоприлаганата лихва при просрочие има характера на неустойка, чийто
размер не излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели да стимули задължените лица към точно
изпълнение на задължението. Аргумент за последното е и уговорената във второто
изречение на чл. 20.1 от ОУ възможност наказателната надбавка да отпадне при
надлежно погасяване на дълга в 7-дневен срок от настъпване на падежа. По
отношение на сочената като неравноправна клауза на чл. 5.2 от допълнителното
споразумение от 29.10.2009 г., предвиждаща при неплащане на две погасителни
вноски по новия погасителен план банката да начисли сторнираната по б. „Г“
наказателна лихва от 0,59 евро, съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 143 ЗЗП. Поначало наказателната лихва е дължима на банката, а отказът от
нея представлява отстъпка от страна на кредитора, направен под условие, че вноските
по кредита ще бъдат погасявани редовно. В този смисъл уговорката е изцяло в
интерес на потребителя и не е уговорена в негова вреда, нито накърнява
изискването за добросъвестност, както и не води до неравнопоставеност в правата
между страните по договора за кредит.
От задача №1 от ССчЕ се установява че, заемната
сума от 100 000 евро е била предоставена на 25.04.2008 г. по банковата сметка
на кредитополучателя К.Б.Д., поради което следва, че за него и останалите
солидарно задължени лица - Р.Н.Д. и К.Д.А. се е породило задължение за
връщането на кредита. Последните двама като ответници в настоящото производство
носят доказателствената тежест да установят изпълнението на задължението си за
връщане на заетата сума, но доказателства в тази насока не са ангажирали.
Видно от таблица №3 от ССчЕ към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК (25.07.2013 г.) по кредита е имало непогасени
задължения за главница и договорна лихва, като просрочието е продължило и понастоящем.
Предвид това и като съобрази установените по-горе размери на претендираните от
банката суми за съответните периоди, съдът намира ищцовата претенция
основателна, както следва: за сумата от 8905,75 евро – непогасена главница по
погасителни вноски с настъпил падеж към 20.07.2020 г. (датата на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция), като за разликата до
претендираните 96 153,75 евро искът следва да бъде отхвърлен, предвид
ненадлежно обявената предсрочна изискуемост; за сумата от 5432,84 евро - незаплатена договорна лихва, по
погасителни вноски, падежирали в периода 20.11.2012 г. – 24.07.2013 г., като
над този размер до претендираните 12 956,72 евро и за периода 19.09.2011
г. – 19.11.2012 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен; за претендираните
с исковата молба
588,43
евро, представляващи такса управление, която се явява по-ниска по размер от установените
като дължими 1188,43 евро, но предвид диспозитивното начало съдът е обвързан от
искането на ищеца. Изцяло неоснователна е претенция за санкционираща лихва в
размер на 7364,45 евро, дължима за периода от 18.10.2012 г. до 24.07.2013 г.,
както и такса изискуемост от 30,00 евро, доколкото такава не се установява да е
настъпила, и не са ангажирани доказателства за съществуването на конкретна
уговорка между страните за начисляване на подобна такса.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски,
както следва: за производството пред СГС в общ размер на 1223,15 лв., от които: 486,99 лв. – депозит за особен
представител; 583,89 лв. – държавна такса; 1,27 лв. – такса за съдебни
удостоверения; 50,99 лв. – депозит за ССчЕ; 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; както и разноски за заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение
и държавна такса в общ размер на 933,21 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***
и К.Д.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, пл. „Славейков“ №8, вх. В,
ап. 14, чрез назначения му особен представител адв. Е. Г., дължат солидарно на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул.
„*****, суми, представляващи непогасени задължения по договор за жилищен и
ипотечен кредит от 23.04.2008 г. и допълнително споразумение от 29.10.2009 г.
към него, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.07.2013
г., по ч.гр.д. № 11089/2013г., по описа на РС – Варна, 16 състав, както следва:
- 8905,75 евро,
представляваща непогасена главница по погасителни вноски с настъпил падеж към
20.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до претендираните
96 153,75 евро.
- 5432,84 евро, представляваща незаплатена договорна лихва по погасителни вноски,
падежирали в периода 20.11.2012 г. – 24.07.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над този размер до претендираните 12 956,72 евро и за периода 19.09.2011
г. – 19.11.2012 г.;
- 588,43 евро, представляващи
такса управление (включена в размера на посочената в заповедта за изпълнение от 26.07.2013 г. сума от 618,43 евро - заемни такси);
- като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца срещу ответниците установителни
искове по чл. 422 ГПК за произтичащите от горепосочения договор за кредит и
допълнително споразумение към него задължения за санкционираща лихва в размер
на 7364,45 евро, дължима за периода от 18.10.2012 г. до 24.07.2013 г., както и
за такса изискуемост в размер на 30,00 евро (включена в размера на посочената в
издадената заповед за изпълнение от 26.07.2013 г. сума от 618,43 евро - заемни
такси).
ОСЪЖДА Р.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и К.Д.А. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, пл. „*******, чрез назначения му особен представител адв. Е.
Г., да заплатят на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за производството пред СГС в
общ размер на 1223,15 лв., както и разноски за заповедното производство
в общ размер на 933,21 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: