Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
гр. к., 07.10.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 482 по описа на Карловски районен съд за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***година на Началник група към ОДМВР П., РУ К.на Й.С.И. с ЕГН*********** *** 83А , за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя Й.С.И. и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Оспорва
извършването на нарушенията, твърди наличието на процесуални нарушения и липса
на умисъл. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява и лично и чрез
процесуалния си представител - адв.С.Ш. поддържа
жалбата, като оспорва констатациите по акта.
Възраженията на адв. Ш. са следните: имало
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в съставения АУАН
не била установена достоверна фактическата обстановка касаеща
административните нарушения визирани в него.
Предвид тези съображения моли да се отмени обжалваното
НП.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР – К**, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е ОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н.К. /актосъставител/, П.Н.К. и П.И.Б.,
приложените и приети писмени такива – Заповед № **., **1 бр. писмо от ЦСМП п.,
писмо от Национална система 112 - Районен Център 112 гр. К**, писмо от РУП К**,
епикриза от КОТ при УМБАЛ „с.г. ГР. п., протокол за
ПТП, план-схема на ПТП, наказателно постановление № ***година, АУАН ***., справка
за водач/нарушител, съдът намира за установено следното:
На 26 март
2019г., св. К. – служител на КАТ при РУП К.бил изпратен от дежурната част да
установи ПТП настъпило на 25.03.2019г., в района на село К., ОБЩ К. Намерил
МПС-то – „Ситроен Берлинго“
с рег. № **между с.К. И С. к. ОБЩ к.в страни от пътя – в ляво, след десен завой
в акациеви дървета. Направил справка за собственика на автомобила, като това бил жалбоподателя и се свързал с него по телефона. От него разбрал, че около 18,30 ч.
предния ден, т.е. на 25.03.2019г., е самокатастрофирал
и в следствие на това имал фрактура на дясната ръка. Жалбоподателя му казал, че
той е управлявал автомобила и след ПТП-то се обадил на приятел, който го закарал
в болница, където бил настанен за лечение. К. изготвил констативен протокол и
призовал жалбоподателя за съставяне на АУАН.
На 22.04.2019г. св.К., в присъствието на жалбоподателя
и св. К. съставил и издал АУАН ***., в който било отразено, че на посочените
дата, място и приблизително време, жалбоподателят не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др.
обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.ПТП, и, че като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на
МВР.
Горното било квалифицирано като нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя
и свидетеля К. и бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
На 27.05.2019г. компетентен орган - Началник група към
ОДМВР п., РУ к./съгл. Заповед № **./ издал атакуваното наказателно
постановление, с което на И. за нарушение
на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
буква А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, като обстоятелствата по извършване на
нарушенията са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
На **. И. обжалвал връченото му на 21.06.2019г. наказателно постановление № ***година на
Началник група към ОДМВР п., РУП К..
Съдът цени показанията на тримата свидетели като
обективни и безпристрастни, тъй като са еднопосочни и взаимно допълващи се и не
са в противоречие с писмените доказателства по делото относно датата, мястото и
участниците в инцидента.
1. Относно наложеното наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
По същество съдът намира, че не се доказва по
безспорен начин извършването на описаното в АУАН и в НП нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Не се установи точната скорост, с която се е движил автомобила на
жалбоподателя, за да се направи преценка дали същата е била съобразена с
конкретните условия или не. По делото не е доказано по несъмнен и категоричен
начин каква е причината жалбоподателят да изгуби контрол над автомобила - дали
несъобразена скорост или други причини, които не могат да му се вменят във
вина. Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се
определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП и последиците от него.
В процесния случай наказващият орган не е установил
по безспорен и несъмнен начин с допустимите средства и способи за доказване, че
водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и именно в
резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. В този смисъл,
нарушението не е несъмнено доказано и по тази причина административно-наказателната
отговорност спрямо жалбоподателя не е следвало да бъде ангажирана. В административното производство тежестта на доказване
лежи върху наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и
категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай. Според чл.6
от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Съгласно чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата
на ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.
Не са представени никакви доказателства от страна на административно-наказващия
орган относно вината на жалбоподателя. Отговорността на лицето не може да бъде
ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, в случая, че щом
има настъпилото
ПТП, то причината за това е несъобразена скорост, а следва да се установи дали
именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за
едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е
извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено като
нарушител.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като
въззиваемата страна не ангажира достатъчно
доказателства в подкрепа на установената в наказателното постановление
фактическа обстановка. Липсват доказателства относно приетите в акта фактически
констатации, възприети и в обжалваното наказателно постановление.
Ето защо съдът
счита, че в случая не е доказана вината на жалбоподателят за това нарушение.
Необходимо е да се посочи, че в хода на административно-наказателното
производство за това нарушение са допуснати и съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до опорочаване на НП и ограничаващи правото на
защита на нарушителя. Настоящият състав приема, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл.42, т.4, и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с пътната обстановка, за да бъдат в състояние да
предприемат адекватни действия за предотвратяване на ПТП. От съществено значение
за съставомерността на тази разпоредба от обективна
страна е посочването на конкретните условия, при които е настъпило
произшествието – скоростта на движение на автомобила, конкретни особености на
пътната обстановка – състояние на пътното платно и препятствия на пътя,
интензивността на движението, както и обективна възможност за възприемането им
с оглед законосъобразно и безопасно движение по пътното платно. В съставения
срещу жалбоподателя АУАН и издаденото въз основа на него НП не са описани
всички фактически обстоятелства, включени в хипотезата на правната норма.
Схематично и без доказателства в подкрепа на това е посочено единствено
движение с несъобразена скорост от водача. Това води до невъзможност да се
изследват релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача както
от обективна, така и от субективна страна. Настъпването на съставомерен
резултат – ПТП поради несъобразена скорост, съставлява нарушение на чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, а не на сочената като нарушена в АУАН разпоредба на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП. Непълното описание на фактическата обстановка и противоречивото
посочване на нарушената правна разпоредба водят до ограничаване правото на
защита на нарушителя, поради което представляват съществено процесуално
нарушение. Освен това, следва да се посочи, че в наказателното постановление за
пръв път е посочено, че жалбоподателят следвало да съобрази скоростта си на
движение съобразно атмосферните условия, с условията на видимост,
интензивността на движение и с други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, които не са отразени в акта
за установяване на същото нарушение. Твърдението за тези допълнителни
обстоятелства, с които И. е следвало да се съобрази при избор на скорост за
движение е въведено за пръв път с наказателното постановление и по този начин
на практика жалбоподателя е бил лишен от възможност да се защити, тъй като
различното фактическо описание на това нарушение е отразено едва в
правораздавателния акт с който за същото деяние му е наложена санкция.
При констатираната неяснота относно съставомерните факти и доказателствена
недостатъчност, административно-наказателната преписка е следвало да бъде
прекратена на основание чл.54 от ЗАНН – поради недоказаност на нарушението.
Като е сторил обратното, наказващият оран е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което по изложените по-горе съображения в тази му част следва да
бъде отменено.
2. Относно наложеното наказание на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП е
необходимо да се посочи следното:
Безспорно се
установява от събраните доказателства, че са налице съставомерни
действия от обективна и субективна страна за осъществяване на административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП. Несъмнено е установено, че след
като е претърпял ПТП на 25.03.2019г. около 18.30ч. и е пострадал, жалбоподателя
не е уведомил служба на МВР.
В настоящият случай това обстоятелства е безспорно
изяснено от доказателствата по делото, а не се и оспорва. За това настоящата въззивна инстанция счита, че е изяснен по категоричен и
несъмнен начин и автора на административното нарушение - жалбоподателя, като е
налице негово съставомерно поведение за
административно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП.
Налице са обаче обективните предпоставки за определяне
на настоящият случай като маловажен по смисъла на чл.28, б.а от ЗАНН.
Този извод несъмнено се обективира
от цялостната преценка на събраните доказателства. Налице са всички онези
основания, които касаят приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Тези
обстоятелства не са били правилно преценени от наказващия орган и той
незаконосъобразно е пристъпил към ангажиране и понасяне на
административно-наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Предпоставките на чл.28 б.а от ЗАНН са
приложими, защото случаят се явява маловажен най-вече с оглед на
обстоятелството, че вследствие на настъпилото ПТП единственият пострадал е бил
жалбоподателя и действията му били насочени само за възможно най-бързото му
транспортиране до болнично заведение, за да му се окаже медицинска помощ от
която спешно се нуждаел. Че това е така се установява както от показанията на
св. П. Б**, така и от приложената епикриза от УМБАЛ „С.Г.
гр. П. – отделение КОТ, от която е видно, че след преглед в спешното отделение
на болницата, в 22.30ч. жалбоподателя е приет за лечение в отделението със
счупване на лъчевата кост на дясната ръка и е опериран на **. Освен това, пак
видно от епикризата е, че жалбоподателя е съобщил на
медиците, че причината за злополуката е именно пътно-транспортно произшествие,
т.е. не се е опитал и не е укрил каквато и да е информация за случилото се.
Както вече беше посочено по горе според настоящата
инстанция, процесното административно нарушение има
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се
съобразят разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. За да е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Коментираното
нарушение следва да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното деяние притежава обективни
белези които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН
и НП разпоредба, тъй като в случая не се установява да има настъпили някакви
вредни последици за други лица или тяхно имущество.
Ето защо настоящият състав намира, че са налице
основания за по-благоприятно третиране на извършителя на нарушението. В
конкретният случай наказващият орган не е отчел превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с факта, че от страна на
нарушителя са предприети действия за запазване на живота и здравето му които са
най-висшите блага в съвременното общество.
Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН при маловажни случай на
административни нарушения не се налага административно наказание, а само се
предупреждава нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Безспорно в
настоящият случай административно–наказващият орган при даденото от него
описание на извършеното административно нарушение е следвало да направи
съответната преценка за приложение на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН и да
прецени на база принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК
необходимостта от налагане на административна санкция, която дори и в минимален
размер е необосновано тежка за степента на засегнатост
на обществените отношения от осъщественото деяние. Не излагането на конкретни
мотиви на база съответните доказателства защо не са налице условията на чл.28
б.а от ЗАНН от своя страна води до съществено ограничение на правото на защита
на нарушителя и винаги е съществено административно нарушение на
административно–наказателните правила. Налице е неправомерно поведението на
административно-наказващия орган, който на основание неправомерното описание е
пристъпил към търсенето на административно-наказателна отговорност от И..
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН за конкретния случай спрямо
конкретният субект на административно нарушение неоснователно е ограничило
неговите процесуални права на защита. Безспорно е, че обществената опасност на
деянието и дееца са изключително ниски, а наложената санкция, дори в един
минимален размер, би била неоправдано висока. За това настоящият съдебен състав
счита, че като най-съответно на извършеното административно нарушение се явява
спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, като се
предупреди жалбоподателя, че при следващо нарушение ще бъде наказан, а водената
преписка да се прекрати с мотивирана резолюция. Маловажните случаи на
административни нарушения не се наказват и административното производство се
прекратява по заповед на административно-наказващия орган, защото са налице
обективни предпоставки за това - нарушението е с ниска степен на засягане на охраняваните
обществени отношения и не са настъпили някакви конкретни противоправни
последици. На конкретният нарушител за конкретно вмененото му административно
нарушение не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба” и лишаване от
право, защото се явяват несъответни на обществената опасност на деянието и
дееца. Законосъобразно е в настоящият случай единствено да се предупреди
жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава санкция.
Тези обстоятелства не са били правилно преценени от наказващия орган и липсва в
издаденият административен акт онази необходима оценка на събраните факти и
преценка на изяснените обстоятелства по извършеното административно нарушение.
Ако бе подходено с необходимият за това анализ при
спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, то несъмненият извод би се явил за
необходимостта от това, да не се стига до ангажиране и понасяне на
административно-наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Като не е
изпълнил и отчел тези предпоставки, наказващия орган неправилно е наложил
административно наказание. Настоящата инстанция счита, че при така определеното
наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, като доводите на настоящият съдебен състав са за наличието на
конкретни маловажни обстоятелства, които касаят приложението на разпоредбата на
чл.28 б.а от ЗАНН.
Затова, при така установените фактически обстоятелства
и направени правни изводи, след преценка на събраните доказателства съдът
намира, че неправилно административно-наказващият орган е приел да бъде
санкциониран жалбоподателя за това нарушение.
В предвид на изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно като краен резултат и
като такова следва да се отмени.
По изложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № ***година на Началник група към ОДМВР п., РУ К.с което на Й.С.И.
с ЕГН*********** *** 83А , за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лева и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – п. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.