Решение по дело №513/2017 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260081
Дата: 30 август 2021 г.
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20171880100513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 30.08.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 513/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен e иск за съдебна делба. Делото е във фаза по допускане на делбата. Образувано е по искова молба подадена от В.А. против Л.А.. Предмет на делбеното дело са два недвижими имота, находящи се в гара Л., общ. С., като се иска да бъде допусната съдебна им делба при законовите квоти. Твърди се, че имотите са съсобствени между страните. В хода на производството В. А. е починала, като е оставила наследник по закон Л. А. и наследник по частно завещателно разпореждане – З.П.. Последната е конституирана като страна по делото относно първия имот, а спрямо втория имот производството е прекратено поради сливането на ищеца с ответника в едно лице. Л. А. е приела наследството по опис и е поискала възстановяване на запазената ѝ част по отношение на първия имот. От насрещната страна е възразено, че Л. А. не е посочила всички известни ѝ наследствени имоти, поради което е загубила изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначени и изслушани са съдебни експертизи.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

            Видно от приложените по делото писмени доказателства първоначалните страни по делото са наследници по закон на Д. А., починал на ….. г. Той е сключил граждански брак с В. А. на ……. г. От приетите по делото документи (договор за право на строеж върху държавна земя от 28.07.1982 г., разрешение за строеж от 18.01.1984 г. и протокол за строителна линия от 07.05.1984 г.) е видно, че двамата са станали съсобственици, при режим на съпружеска имуществена общност, на двуетажна масивна жилищна сграда, заедно правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220 от кв. 6 по плана на гара Л. След смъртта на А. правото на собственост върху имота се е поделило както следва : три четвърти за преживялата съпруга и една четвърт за дъщерята. Със саморъчно завещание от 04.03.2015 г. В.А. завещава притежаваната от нея идеална част от имота на З.П., която не ѝ е наследник по закон. В. А. умира на ….. г., а Л.А. приема наследството на майка си по опис (удостоверение на л. 113 от делото).  С решение на ПК с. Лакатник от 1997 г. на наследниците на С. П. са възстановени дванадесет земеделски имота в землището на с. Г., общ. С. С решение на ПК Своге от 2001 г. на наследниците на С. П. са възстановени четири имота от горския фонд в землището на с. Г., общ. С. В.А. е дъщеря на П., починал на …… г. От удостоверението му за наследници и при липса на данни за извършена делба, е видно че В. А. е собственик на ¼ идеална част от тези имоти. Пазарната стойност на имотите към 25.12.2018 г. се установява от приетите по делото експертизи. Земеделските имоти са на обща стойност от 13911,54 лева, а ¼ от тази сума е 3477,89 лева. Горските имоти са на обща стойност от 4565,60 лева, а ¼ от тази сума е 1141,40 лева. Пазарната стойност  на първия допуснат до делба имот е в размер на 44900 лева, като ¾ от тази сума е 33675 лева. Стойността е изчислена към месец септември 2020 г., но според съда периода от време до 25.12.2018 г. е пренебрежимо малък и не се отразява на верността на заключението.

            Относно движимите вещи : вещото лице е посочило, че при извършения оглед не бяха намерени описаните в молбата вещи. Според съда съществуването на вещите към датата на смъртта на наследодателката не е доказано, още повече, че в последните повече от шест години преди смъртта си В. А. не е живяла в имота. По изложените причини съдът изключва движимите вещи от наследствената маса.

            Във връзка с втория имот съдът приема следното :

            Производството по делото по отношение на него е прекратено, следователно свидетелските показания събирани след прекратяване на производството по делото не могат да се обсъждат, още повече, че в тази част липсва правоприемство и няма кой да  поддържа твърдението за придобиване на правото на собственост по давност. Единственият документ, относим към имота, е протокол на комисия, която е приела, че жилищната сграда на Д. А. може да бъде свързана с ел. разпределителната мрежа на електроснабдяване. От това може само да се заключи, че на А. е разрешено да стане абонат на „Електроснабдяване” за стара жилищна сграда (стара към 19.09.1977 г.), намираща се в мах. „….” в землището на село гара Л. Комисията не е проверявала кой е собственик на имота, нито има правомощия да определя правото на собственост, поради което съдът изключва имота от наследствената маса. Следователно общата стойност на наследствената маса е в размер на 38294,29 = 3477,89 лева + 1141,40 лева + 33675 лева. Разполагаемата част е 19147,15 лева, колкото е и запазената част, а В. А. се е разпоредила с 33675 лева.

            След като чрез приемането по опис се обособява наследственото имущество от имуществото на наследника, то във всички случаи, в които в наследството са останали имоти, които се наследяват по закон, за упражняване правото на възстановяване на запазена част спрямо заветник, който не е призован към наследяване, наследникът по закон е необходимо да е приел наследството по опис. За прилагане изискването по чл. 30, ал. 2 ЗС от значение е обективното наличие на имущество в наследството, а не дали наследникът по закон е знаел за него. Знанието, респ. незнанието за налично имущество е от значение само за прилагане последиците на чл. 64 ЗС. Съгласно посочената норма наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа. Изискването е за посочване на имуществата, които са известни на наследника. Законът придава правна последица – изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис – само на съзнателното невписване в описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество, за което наследникът не знае. От значение е обективният факт на знание или незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения. По настоящото дело липсват всякакви данни Л. А. да е знаела за земеделските имоти на майка си, като тежестта за доказване на това знание се носи от страната, която го твърди и иска да черпи права от доказването на това свое твърдение, а това в случая е З. П.. При липса на доказване съдът трябва да приеме, че спрямо Л. А. не намира приложение последицата по чл. 64 ЗН за съзнателно невписване в описа на наследствени имоти. Поради изложеното е спазено изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН и спорът накърнена ли е запазената част подлежи на разглеждане по същество.

            По настоящото дело безспорно се установи, че е накърнена запазената част на ответника за горницата над 19147,15 лева до 33675 лева, т.е. с 14527,85 лева или с 43,14 % от завещания имот (2157/5000 ид. ч. от ¾ ид.ч. от целия имот). Това означава, че след възстановяване на запазената част Л. А. би била собственик на 57,36 % от имота, а З. П. на 42,64 %, като в идеални части това прави 717/1250 за първата и 533/1250 за втората.

            В случая обаче, съдът счита, че следва да се приложи правилото на чл. 36 ЗН, като по този начин се удовлетвори и желанието на ответника, заявено от пълномощника му на 21.05.2019 г. Предмет на завета е недвижим имот, отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, и тъй като стойността на завещания имот - 33675 лева, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част 19147,15 лева, имотът трябва да остане изцяло в наследството, а заветникът да получи стойността на разполагаемата част. В този случай искът за делба подлежи на отхвърляне.

            Искането по сметки се разглежда във втората фаза от делбеното производство. Към настоящият момент такова не е надлежно заявено, а е налице само покана. Вземането за обезщетение не е предмет на завета, заветникът встъпва само в материалното правоотношение относно правото на собственост, съответно и в процесуалното правоотношение по иска за делба, но не и в облигационното правоотношение по иска за обезщетение. Последното се наследява от Л. А., а З. П. би следвало да отправи нова покана, от свое име.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            Намалява завещателното разпореждане от 04.03.2015 г., направено със саморъчно завещание от същата дата от страна на В.С.А.,***, ЕГН **********, починала на ….. г., с което тя е завещала на З. ***, ЕГН **********, ¾ идеални части от правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с ¾ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара Л., общ. С., с площ от 802 кв.м., със сумата от 14527,85 лева, необходима за възстановяване на запазената част на Л.Д.А. ***, ЕГН **********, от наследството на В.С.А., на основание чл. 30 ЗН по възражението направено от Л.Д.А..

            Възстановява запазената част на Л.Д.А. ***, ЕГН **********, от наследството на В.С.А.,***, ЕГН **********, починала на ….. г., като на основание чл. 36, ал. 1 ЗН ѝ предоставя собствеността на ¾ идеални части от правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с ¾ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара Л., общ. С., с площ от 802 кв.м.

            Осъжда Л.Д.А. ***, ЕГН **********, да заплати на З. ***, ЕГН **********, сумата от 19147,15 лева, представляваща паричната равностойност на разполагаемата част на В.С.А.,***, ЕГН **********, починала на ……. г., по завещателното разпореждане от 04.03.2015 г., с което е завещала на З.М.П. ¾ идеални части от правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с ¾ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара Л., общ. С., с площ от 802 кв.м.

            Отхвърля иска за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара Л., общ. С., с площ от 802 кв.м., предявен от В.С.А., починала на …….. г., заместена в процеса от заветника З.М.П., ЕГН **********, срещу Л.Д.А., ЕГН **********.

Осъжда З. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, дължима държавна такса по делото в размер на 25 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :