Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 30.08.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното
съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 513/2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявен e иск за съдебна делба. Делото е във фаза по допускане на делбата. Образувано
е по искова молба подадена от В.А. против Л.А.. Предмет на делбеното дело са два недвижими имота,
находящи се в гара Л., общ. С., като се иска да бъде допусната съдебна им делба
при законовите квоти. Твърди се, че имотите са съсобствени между страните. В
хода на производството В. А. е починала, като е оставила наследник по закон Л. А.
и наследник по частно завещателно разпореждане – З.П.. Последната е
конституирана като страна по делото относно първия имот, а спрямо втория имот
производството е прекратено поради сливането на ищеца с ответника в едно лице.
Л. А. е приела наследството по опис и е поискала възстановяване на запазената ѝ
част по отношение на първия имот. От насрещната страна е възразено, че Л. А. не
е посочила всички известни ѝ наследствени имоти, поради което е загубила изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели, назначени и изслушани са съдебни експертизи.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Видно от
приложените по делото писмени доказателства първоначалните страни по делото са
наследници по закон на Д. А., починал на ….. г. Той е сключил граждански брак с
В. А. на ……. г. От приетите по делото документи (договор за право на строеж върху държавна земя от
28.07.1982 г., разрешение за строеж от 18.01.1984 г. и протокол за строителна
линия от 07.05.1984 г.) е
видно, че двамата са станали съсобственици, при режим на съпружеска имуществена
общност, на двуетажна масивна жилищна сграда, заедно правото на строеж върху
имота, съставляващ УПИ ІІІ 220 от кв. 6 по плана на гара Л. След смъртта на А. правото на собственост върху имота се е
поделило както следва : три четвърти за преживялата съпруга и една четвърт за
дъщерята. Със саморъчно завещание от 04.03.2015 г. В.А. завещава притежаваната
от нея идеална част от имота на З.П., която не ѝ е наследник
по закон. В. А. умира на ….. г., а Л.А. приема наследството на майка си по опис
(удостоверение на л. 113 от делото). С
решение на ПК с. Лакатник от 1997 г. на наследниците на С. П. са възстановени дванадесет
земеделски имота в землището на с. Г., общ. С. С решение на ПК Своге от 2001 г.
на наследниците на С. П. са възстановени четири имота от горския фонд в землището
на с. Г., общ. С. В.А. е дъщеря на П., починал на …… г. От удостоверението му
за наследници и при липса на данни за извършена делба, е видно че В. А. е
собственик на ¼ идеална част от тези имоти. Пазарната стойност на
имотите към 25.12.2018 г. се установява от приетите по делото експертизи.
Земеделските имоти са на обща стойност от 13911,54 лева, а ¼ от тази
сума е 3477,89 лева. Горските имоти са на обща стойност от 4565,60 лева, а ¼ от тази сума е 1141,40 лева. Пазарната
стойност на първия допуснат до делба
имот е в размер на 44900 лева, като ¾ от тази сума е 33675 лева.
Стойността е изчислена към месец септември 2020 г., но според съда периода от
време до 25.12.2018 г. е пренебрежимо малък и не се отразява на верността на
заключението.
Относно
движимите вещи : вещото лице е посочило, че при извършения оглед не бяха
намерени описаните в молбата вещи. Според съда съществуването на вещите към
датата на смъртта на наследодателката не е доказано, още повече, че в
последните повече от шест години преди смъртта си В. А. не е живяла в имота. По
изложените причини съдът изключва движимите вещи от наследствената маса.
Във
връзка с втория имот съдът приема следното :
Производството
по делото по отношение на него е прекратено, следователно свидетелските
показания събирани след прекратяване на производството по делото не могат да се
обсъждат, още повече, че в тази част липсва правоприемство и няма кой да поддържа твърдението за придобиване на
правото на собственост по давност. Единственият документ, относим към имота, е
протокол на комисия, която е приела, че жилищната сграда на Д. А. може да бъде
свързана с ел. разпределителната мрежа на електроснабдяване. От това може само
да се заключи, че на А. е разрешено да стане абонат на „Електроснабдяване” за
стара жилищна сграда (стара
към 19.09.1977 г.), намираща
се в мах. „….” в землището на село гара Л. Комисията не е проверявала кой е
собственик на имота, нито има правомощия да определя правото на собственост,
поради което съдът изключва имота от наследствената маса. Следователно общата
стойност на наследствената маса е в размер на 38294,29 = 3477,89 лева + 1141,40 лева + 33675 лева. Разполагаемата част е 19147,15 лева,
колкото е и запазената част, а В. А. се е разпоредила с 33675 лева.
След като чрез приемането по опис се обособява наследственото
имущество от имуществото на наследника, то във всички случаи, в които в
наследството са останали имоти, които се наследяват по закон, за упражняване
правото на възстановяване на запазена част спрямо заветник, който не е призован
към наследяване, наследникът по закон е необходимо да е приел наследството по
опис. За прилагане изискването по чл. 30, ал. 2 ЗС от значение е обективното наличие на имущество в наследството, а не дали наследникът по закон е знаел
за него. Знанието, респ. незнанието за налично имущество е от значение само за
прилагане последиците на чл. 64 ЗС. Съгласно посочената норма наследникът е длъжен да посочи на
районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в
описа. Изискването е за посочване на имуществата, които са известни на
наследника. Законът придава правна последица – изгубване на изгодите, които са
свързани с приемане на наследството по опис – само на съзнателното невписване в
описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество,
за което наследникът не знае. От значение е обективният факт на знание или
незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е
дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството
имуществени права или задължения. По
настоящото дело липсват всякакви данни Л. А. да е знаела за земеделските имоти
на майка си, като тежестта за доказване на това знание се носи от страната,
която го твърди и иска да черпи права от доказването на това свое твърдение, а
това в случая е З. П.. При липса на доказване съдът трябва да приеме, че спрямо Л. А. не
намира приложение последицата по чл. 64 ЗН за съзнателно невписване в описа на наследствени имоти. Поради изложеното е
спазено изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН и спорът накърнена ли е
запазената част подлежи на разглеждане по същество.
По
настоящото дело безспорно се установи, че е накърнена запазената част на
ответника за горницата над 19147,15 лева до 33675 лева, т.е. с 14527,85 лева или
с 43,14 % от завещания имот (2157/5000 ид. ч. от ¾ ид.ч. от целия имот). Това означава, че след възстановяване на
запазената част Л. А. би била собственик на 57,36 % от имота, а З. П. на 42,64
%, като в идеални части това прави 717/1250 за първата и 533/1250 за втората.
В случая
обаче, съдът счита, че следва да се приложи правилото на чл. 36 ЗН, като по
този начин се удовлетвори и желанието на ответника, заявено от пълномощника му
на 21.05.2019 г. Предмет на завета е недвижим имот, отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане
удобно, и тъй като
стойността на завещания имот - 33675 лева, пресметната съгласно чл. 31 ЗН,
надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част
19147,15 лева, имотът трябва да остане изцяло
в наследството, а заветникът да получи
стойността на разполагаемата част. В този
случай искът за делба подлежи на отхвърляне.
Искането
по сметки се разглежда във втората фаза от делбеното производство. Към
настоящият момент такова не е надлежно заявено, а е налице само покана. Вземането
за обезщетение не е предмет на завета, заветникът встъпва само в материалното
правоотношение относно правото на собственост, съответно и в процесуалното
правоотношение по иска за делба, но не и в облигационното правоотношение по
иска за обезщетение. Последното се наследява от Л. А., а З. П. би следвало да
отправи нова покана, от свое име.
Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен
съд
Р Е Ш И :
Намалява завещателното разпореждане от 04.03.2015 г., направено
със саморъчно завещание от същата дата от страна на В.С.А.,***, ЕГН **********,
починала на ….. г., с което тя е завещала на З. ***, ЕГН **********, ¾
идеални части от правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с ¾ идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,
съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара Л., общ. С., с площ от 802
кв.м., със сумата от 14527,85 лева, необходима за възстановяване на запазената
част на Л.Д.А. ***, ЕГН **********, от наследството на В.С.А., на основание чл.
30 ЗН по възражението направено от Л.Д.А..
Възстановява запазената част на Л.Д.А. ***,
ЕГН **********, от наследството на В.С.А.,***, ЕГН **********, починала на …..
г., като на основание чл. 36, ал. 1 ЗН ѝ
предоставя собствеността на ¾ идеални части от правото на
собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58
кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с ¾ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по
плана на гара Л., общ. С., с площ от 802 кв.м.
Осъжда Л.Д.А. ***, ЕГН **********, да
заплати на З. ***, ЕГН **********, сумата от 19147,15
лева, представляваща паричната равностойност на разполагаемата част на В.С.А.,***,
ЕГН **********, починала на ……. г., по завещателното разпореждане от 04.03.2015
г., с което е завещала на З.М.П. ¾ идеални части от правото на собственост
върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от
180 кв.м., заедно с ¾ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара
Л., общ. С., с площ от 802 кв.м.
Отхвърля иска за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 180 кв.м., заедно с правото на строеж върху
имота, съставляващ УПИ ІІІ 220, кв. 6 по плана на гара Л., общ. С., с площ от
802 кв.м., предявен от В.С.А., починала на …….. г., заместена в процеса от
заветника З.М.П., ЕГН **********, срещу Л.Д.А., ЕГН **********.
Осъжда З. ***, ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, дължима държавна такса по делото в размер на 25 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :