Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град ***, 21.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в
публично съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря Стефка Илиева, като разгледа
докладваното от съдия Колева гр.дело № 1025 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Н.Д., твърди,
че ответникът е негов клиент с кл.
№ ********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление с аб.
№ 05**424314, на адрес град ***, ул.”***” № **, като облигационните отношения
между тях се регламентирали от ОУ за продажба на ел.енергия на дружеството,
приети на основание чл.98а от ЗЕ и
одобрени от ДКЕВР. Посочва, че на 16.01.2013г. ответникът подал заявление за
снабдяванe и разпределение на
ел.енергия, прилагайки нотариален акт за покупко-продажба на имота и на
основание чл.8 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ станал клиент на дружеството. Сочи, че съгласно чл.16 т.2 от същите ОУ като
потребител на ел.енергия се е задължил да заплаща стойността на използваната в
имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тях, а след настъпване
падежа на съответната фактура изпада в забава без да е необходимо изпращането
на покана за заплащане на дължимите суми. Твърди, че при него не е постъпвало
писмено искане за промяна на собственика или ползвателя на процесния обект на
потребление, както и че за същия са били издадени фактури за периода
08.12.2014г. – 30.01.2015г. за консумирана ел.енергия, които ответникът не е заплатил
на падежа. Поради това ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.дело № 539/2017г. по описа на ВТРС. По посоченото дело се
снабдило със заповед за изпълнение за сумата от 267.42 лв., представляваща
сбор от главници по фактури, издадени в
периода 08.12.2014г. – 30.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и за сумата от 54.40 лв. – сбор от мораторни
лихви върху всяка от главниците, считано от падежа им до 01.02.2017г. В срока
по чл.414 ГПК ответникът подал възражение за недължимост на сумите по
заповедта, което обосновавало правния интерес на дружеството от предявяване на
настоящия положителен установителен иск. Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение – главници, лихви за забава и законна лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените
разноски, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната
страна адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК.
Съдът, след като предвид изложените от ищеца
фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявените искове по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
от ГПК – за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение о чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез своя пълномощник – адвокат О.Г., е подал
писмен отговор на ИМ, в който е заел становище за недопустимост, респ.
неоснователност на исковата претенция. Оспорва ищцовото твърдение, че
ответникът има качеството на потребител на ел.енергия за сочения обект, както и
дължимостта на претендираните вземания. Твърди, че не е собственик на имота.
Оспорва всички приложени към ИМ документи.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Представено е писмено становище, с което се поддържа исковата
претенция и се излагат доводи по същество на спора. Поддържа се претенцията за
разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, заявява изрично, че не оспорва факта на доставка на претендираното
за плащане количество ел.енергия до процесния обект на потребление. Поддържа
възражението си за недължимост на претендираните суми с твърдението, че не е
бил собственик на процесния имот, респ. потребител на ел.енергия за исковия
период. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.дело № 539/2017г. по описа на Районен съд-***, ищецът в настоящото
производство - „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, е подало на 15.02.2017г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника
за дължими суми за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в
периода 08.12.2014г. – 30.01.2015г., за обект с абонатен номер 05**424314,
находящ се на адрес град ***, ул.”***” № **. Въз основа на същото е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 325/17.02.2017г. в полза
на ищцовото дружество за сумата от 267.42 лв. -
цена за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, както
следва – фактура № **********/08.12.2014г. на стойност **3.29 лв., фактура
№ **********/09.01.2015г. на стойност 107.76 лв. и фактура № **********/30.01.2015г.
на стойност 46.37 лв., както и за сумата
от 54.40 лв. – сбор от мораторната лихва за забавено плащане върху всяка една
от главниците по посочените фактури, считано от падежа на всяка до 01.02.2017г.
Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.02.2017г. до окончателното изплащане, както и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът - ответник в настоящото производство, подал
възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото е представена Справка за консумирана
ел.енергия на клиентски № ********** за периода от 25.10.2014г. до 20.01.2015г.,
извлечение от сметка към 01.02.2017г. за същия обект, както и фактура № **********/08.12.2014г. на стойност **3.29
лв., фактура № **********/09.01.2015г. на стойност 107.76 лв. и фактура №
**********/30.01.2015г. на стойност 46.37 лв., всички за консумирана ел.енергия.
Приложена е Справка за фактури и плащания на кл. №
**********, видно от която към 23.03.2017г. няма отразено плащане на сумите по
посочените по-горе фактури.
Ищецът е представил Заявление № 1362943/16.01.2013г.
за снабдяване и разпределение на ел.енергия, подадено от ответника за процесния
обект на потребление. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № **,
том II, рег. № 2246, дело № 144/2014г. по описа на Стойна Колева, Нотариус с
район на действие ВТРС, собствеността върху процесният имот е била прехвърлена
от ответника на друго лице на **.06.2014г.
От заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че задълженията
за ел.енергия, изразяващи се в неплащане на процесните три фактури, са в общ
размер от 267.42 лв., а размерът на законната лихва за забава върху всяко едно
от тях, считано от падежа на всяко вземане до 23.01.2017г. е 59.50 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК е допустим – предявен е от
заявителя в заповедното производство, имащ правен интерес от установяване със сила
на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника.
Уважаването на предявения иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК изисква установяването от ищеца на следните предпоставки –
наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника за
доставка на ел.енергия в описания в ИМ обект, изпълнение договорното му
задължение за доставка на претендираната за заплащане ел.енергия за исковия
период, размера и стойността на доставената ел.енергия, поставянето на
ответника в забава и размера на дължимото обезщетение за забавено изпълнение.
Не се спори по делото, че въз основа на подадено от
ответника до ищеца заявление от 16.01.2013г. за снабдяване и разпределение на
ел.енергия, първият е станал клиент на дружеството, като собственик на
процесния обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № 05**424314,
поради което между него и ответното дружество е възникнало облигационно
правоотношение, пораждащо правото на ответника да закупува ел.енергия и
насрещно право на ищеца да получи цената за доставената стока. Правата и
задълженията на страните по възникналото облигационно правоотношение съгласно
чл.98а и чл.98б от ЗЕ се уреждат от ОУ, утвърдени от държавен регулаторен орган
– ДКЕВР, и като такива са влезли в сила за двете дружества след публикуването
им в централен и местен всекидневник, включително и на интернет страницата на
ЕРП, поради което следва да се счита, че те са общоизвестни на всички
потребители. Ответникът не оспорва и факта на доставка на процесното количество
ел.енергия до обекта на потребление на адрес град ***, ул.”***” № **.
Спори се по делото дължат ли се претендираните суми
от страна на ответника и обвързан ли е същия от действието на ОУ с оглед
твърдението на последния, че се е разпоредил с притежавания от него имот, обект
на потребление на ел.енергия. Ищецът не оспорва факта на извършване на
разпоредителна сделка от ответника с процесния недвижим имот и промяната на
собствеността.
Разпоредбата на §1 т.41б от ДР към ЗЕ дава законова
дефиниция на понятието „потребител на енергийни услуги” – краен клиент, който
купува ел.енергия. Съгласно §1 т.27г от ДР към ЗЕ краен клиент е клиент, който
купува ел.енергия за собствено ползване. Чл.2 т.1 от приложените по делото ОУ
на ДПЕЕ на ищцовото дружество дефинира понятието „битов клиент” и това е
клиент, който купува ел.енергия за собствени битови нужди, като съгласно чл.4
ал.1 от същите ОУ клиент може да бъде и друго лице, ползвател на имота,
различно от неговия собственик, при условие, че последният е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма за това. Няма спор по делото, че след **.06.2014г.
ответникът не е бил собственик на процесния недвижим имот, не го ползва и
постоянният му и настоящ адрес се
различават от този, на който се намира имота.
Поради това и съобразно разпоредбата на чл.46 т.1 от ОУ на ДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби” АД, тъй като същият е престанал да отговаря на условията
да бъде клиент по смисъла на същите ОУ с извършване продажбата на недвижимия
имот през м.юни 2014г., то той не дължи цена за доставената към този имот
ел.енергия. По делото не се твърди и липсват такива данни настоящият собственик
да е декларирал желание по чл.4 ал.1 от ОУ в нотариално заверена форма в полза
на ответника и то да е достигнало до доставчика. Доколкото ответникът не е нито
собственик, нито ползвател на процесния имот, същият не дължи заплащане на
цената за доставена и ползвана в него
ел.енергия. Възражението на ищцовото дружество, че неизпълнението на
задължението на ответника, произтичащо от разпоредбата на чл.16 ал.1 т.3 от ОУ
на ДПЕЕ, не го освобождава от задълженията му по процесните фактури, съдът
намира за неоснователно. Неизпълнението на задължението за уведомяване на
доставчика за настъпилата промяна в собствеността не създава за прехвърлителя
на имота задължение да заплаща ел.енергия, която реално не е потребил. Липсва
договореност, която да обвързва неизпълнението на това задължение със
задължение за плащане стойността на ел.енергия съгласно издадени за съответния
период на потребление фактури.
По съображения от изложеното, съдът намира, че
ответникът не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск, поради което
и същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед изхода на спора
по главния иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният такъв
за установяване дължимостта на обезщетението за забавено плащане.
При този изход
на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 650.00 лв., представляваща
договорено и заплатено от последния адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс –
Г, чрез пълномощник – юрисконсулт Н.Д., срещу Х.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
искове по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК за приемане за установено, че
последният дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сума в размер на 267.42
лв. - цена за доставена, консумирана и
незаплатена ел.енергия по фактури, както следва
– фактура №
**********/08.12.2014г. на стойност **3.29 лв., фактура №
**********/09.01.2015г. на стойност 107.76 лв. и фактура №
**********/30.01.2015г. на стойност 46.37 лв., както и сума в размер на 54.40 лв. – сбор от мораторната лихва за
забавено плащане върху всяка една от главниците по посочените фактури, считано
от падежа на всяка до 01.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2017г .до
окончателно изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 325/17.02.2017г. по ч. гр. дело № 539/2017г. по описа
на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Варна, бул.”ВладиславВарненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 650.00
/шестстотин и петдесет/ лв., представляваща направени от последния разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-***.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК,
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: