Решение по дело №1062/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 386
Дата: 18 октомври 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20181630201062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2018 г.

Съдържание на акта

№. 386 / 18.10.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 18.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 18 септември......…….……………………………….

през две хиляди и осемнадесета година…........……….……………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                     

при секретаря Тодора Владинова..................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното о.

съдията Николова..………………………...…..............АН дело 1062 по описа за 2018г.………………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. о. ЗАНН.

          С. Наказателно постановление №. 32-0000143/ 21.06.2018г. на  Началник ОО ”АА” град Монтана на  Г.Д.Х. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93, ал.2 о. ЗАвтП.      

        Недоволен о. така издаденото Наказателно постановление е останал на  Г.Д.Х., който обжалва същото с. оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи и по същество не оспорва нарушението. Предвид горното моли съда да постанови решение, с. което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание моли съда да намали размера на наложеното му наказание.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 о. ЗАНН в съответствие с. изискуемото о. закона съдържание и о. страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното о. фактическа страна:

          На жалбоподателя Г.Д.Х. е съставен АУАН, за това, че на 0..06.2018 г. около 13:20 ч. на главен път Е-79, км 92, като водач на влекач С.. Р. Л. 4. М. о. к. N. с. p. №. Е. и прикачено към него полуремарке Ш. С. о. к. 0. с. p. №. Е., извършващ обществен превоз на товари /пшеница, / видно о. товарителница №.005514/0..06.2018 г., по маршрут гр.Видин - гр. Благоевград, видно о. пътен лист №.154123/0..06.2018 г., притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие към него №.**********/08.11.2013 г,. било установено следното нарушение: 1. При поискване о. контролните органи водачът не представя валидно удостоверение за психологическа годност.

           Актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта приели, че жалбоподателят е нарушил чл.89, т.6 о. Наредба №.33 о. 03.11.1999 година на МТ. При съставянето на акта жалбоподателят вписал възражени, че „ няма възражение и ще го представи в три дневен срок в ДАИ Плевен”. Това и сторил, арг. лист 8 и 9 о. делото.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Л.К. и К.Я. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с. писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         О. събраните по делото доказателства, в този смисъл и свидетелските показания на Л.К. и К.Я. по несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят като водач на влекач и прикачено към него ремарке, при поискване о. контролните органи  не е представил в момента на проверката валидно удостоверение за психологическа годност.

         Безспорно в случая е обстоятелството, че такова удостоверение е представил в предвидения о. законодателя 3 - дневен срок за възражение по акта, арг. лист 8 и 9 о. делото.

         Съдът в настоящия случай счита, че административнонаказващия орган правилно е подвел установените о. него факти под хипотезата на  чл.93, ал.2 о. ЗАвтП, респ. чл.89, т.6 о. Наредба №.33 о. 03.11.1999 година на МТ.      Жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

        По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с. настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 о. ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и практиката на Ас Монтана по подобен род дела.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил и точното наказание визирано в санкционната норма.

         Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди. В случая липсват законови основания за намаляване размера на наложеното наказание.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 о. ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №. 32-0000143/ 21.06.2018г. на  Началник ОО ”АА” град Монтана, с. което на  Г.Д.Х. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93, ал.2 о. ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок о. получаване на съобщението.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: