Решение по дело №495/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция пътна инфраструктура против Решение №105/28.03.2025г., постановено по АНД №1135/24г. по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №*********, издадена от Агенция пътна инфраструктура с наложена на „РУНО-КАЗАНЛЪК“ ЕАД, ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 179, ал.3 от Закона за движението по пътищата за това, че на 10.03.2021 год. в 08.33 часа е установено нарушение №BD3F266904C80AA2E053031F160ABB4C с ППС лек автомобил [Марка], модел Астра ГТЦ, с регистрационен номер [рег. номер] с технически допустима максимална маса 1745, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в община Казанлък, за движение по път І-5, км. 199+527, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, според категорията на превозното средство. Нарушението е установено с устройство №20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-5, км. 199+527. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: „РУНО-КАЗАНЛЪК“ ЕАД, представляван от Д. С. Д.. С електронния фиш дружеството е уведомено, че независимо от налагането на административното наказание дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 10,00 лв., както и че може да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70.00 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП. При заплащане на компенсаторната такса в срок електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

За да отмени Електронния фиш въззивният съд е приел, че към датата, сочената като дата на нарушението – 10.03.2021г., в разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП нямало предвидено, че при нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, същото да се санкционира с издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Такава възможност според РС е предвидена едва с изменението на нормата от ДВ, бр. 13/2024г. Предвид на това за нарушението следвало да се състави АУАН, а въз основа на него и наказателно постановление, а не да се издаде електронен фиш.

С касационната жалба касаторът – АПИ твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и мотивира съображенията си в тази насока. От касационния съд се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в случай, че упълномощения процесуален представител не се яви в съдебно заседание.

Ответникът по касация, „РУНО-КАЗАНЛЪК“ ЕАД, оспорва касационната жалба, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъдят разноските по делото пред тази инстанция. Допълнително мотивира и довод за настъпила погасителна давност, която следва да се приложи от съда.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посоченото касационно основание и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивното решение е правилно, поради това, че в случая не е изпълнено задължението за уведомяване на ползвателя на платената пътна мрежа с предоставяне на възможността да се плати дължимата такса, която в случая е в размер от 10лв., преди да се пристъпи към реализиране на административно-наказателната отговорност, както и защото по силата на Решение по дело С-61/23г. на Съда на ЕС, нормата на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административно-наказателната разпоредба следва извода, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП е приета в изпълнение на задължението за транспониране на Директива 1999/62 ЕО, поради което попада в приложеното поле на правото на ЕС. При тези абсолютни основания за отмяна на ЕФ решението на въззивният съд, постановяваща такава по отношение на жаления електронен фиш, се явява постановено при правилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е твърдението за настъпила в хода на съдебно административно-наказателното производство пред РС абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. В случая определеният в чл.81, ал.3 от НК, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК срок от 4,5 г., ще изтече на 10.09.2025г., като е започнал да тече, считано от датата на нарушението, в случая от 10.03.2021г. и съотв. този срок не е изтекъл.

По въпроса за разноските: искането за разноски по КАНД №495/25г. по описа на АС Стара Загора е своевременно направено от ответника по касация и основателно с оглед крайния правен изход на спора. Възражението за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, уговорено от ответника по касация в размер на 500лв, платено в брой, е неоснователно. В случая размерът на имуществената санкция попада в хипотезата на чл.7, ал.2, т.1, вр. с чл.18 от Наредба №1/2004г. /заглавие изменено/, според която норма минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 400лв. По делото е налице доказателство за осъществения обем от договорената правна помощ за защита срещу евентуалната възможност да бъде решен правния спор с неблагоприятен за ответника резултат, заплатената сума е в близък размер на минималния такъв на адвокатските възнаграждения, съотв. същият не е прекомерен и поради това не следва да бъде намаляван.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение №105/28.03.2025г., постановено по АНД № 1135/24г. по описа на РС Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „РУНО-КАЗАНЛЪК“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 500 лв. /петстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №495/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.