Протокол по дело №1397/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 40
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20223100601397
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 40
гр. Варна, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Д. Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100601397 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:43 часа се явиха:
Жалб. Д. Г. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. З. Ж. – АК-Бургас,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Атанасов.

Прокурорът: Нямам иска по док-вата.
Адв. Ж.: Нямам искания, направих достатъчно.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните в днешното съдебно заседание, намира
делото за изяснено от фактическа и правна страна и ДАВА ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

1
Прокурорът:Уважаеми окръжни съдии, Аз считам, че първоинстанционната присъда
е правилна и законосъобразна и моля да я потвърдите.
Адв. Ж.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло въззивната си жалба и
изложените в нея съображения.
Относно времето за реакцията съм посочил това, че просто това е абсолютно
невъзможно и в разрез с техническите литератури, на които се позовава вещото лице. Аз
също съм я чел точно тази техническа литература, в която времето за реакция на водача би
следвало да е по-висока два пъти и това го пише на стр.46 от учебник издаден през 2010 г.
от Технически университет-София. Времето за реакция, което е посочено в тези случаи и в
двете експертизи – в единия случай 0,8 сек., а в другия 0.6 сек., които са, особено втората…
такова време за реакция се дава на всеки, когато е видна и опасността при дневна светлина,
например при минаване край спирка. На същата страница е посочено, че времето за реакция,
когато обекта създал опасността е трудно забележим, поради недостатъчна осветеност или в
нощни условия, при наличие на насрещни светлини, се въртял с 8,06 секунди, а при тази
скорост, когато е фиксирана във тази втора допълнителна експертиза това е 18,33 метра,
които е изминал автомобила. Освен това, просто не доумявам как е приел
първоинстанционния съд, че при една и съща скорост спирачният път остава един и същ. Те
законите на физиката са едни и същи, но и затова вещите лица не са. Освен това, и двете
експертизи са изготвени само върху версията на първото вещо лице и показанията на
двамата свидетели Т. и свид. Г.К., които са видели насреща си светлините на автомобил.
Реагира се изцяло на факта, че тези светлини, той разказва именно водача Т., че за 0.6
секунди е преценил, че водачът се движи точно срещу него, натиснал е спирачките и се
получават пак същите спирачни следи, както и в първата експертиза. Относно тези спирачни
следи, реагирали са този път, че те започват от, описано е в експертизата, по средата. Това е
едно, бих казал, описание на романист, а не на вещо лице. Така може например да се опише,
че в гората има блок, има река с пресъхнала река. Не е посочено, нито на какво разстояние е
и в коя лента, нито къде започват, нито къде завършват. Освен това, бях поставил задача в
допълнителната експертиза, която не е изпълнена, не е изготвена динамична и мащабна
скица и смятам, че не е изготвена, защото щеше да бъде видно, че водачът Т. се движел
изцяло в лентата за движение на подзащитния ми Г.. И освен това мога да посоча, че самата
скица просто е невярна. При така посочения удар и припокриването на предни части от 70
см, което просто не е вярно, защото в самия протокол за оглед от 20.11.2019 г., на който,
предполагам, е присъствало вещото лице е описано – деформация в предната част - 30 см.
Деформация има отстрани на автомобила на клиента ми, само отбелязвам, че има
деформация и може би не са знаели как да я измерят, а то се измерва на пет равни точки
през 30 см., така е описано , но вещото лице не е знаело. При това припокриване, както
твърди вещото лице, то десния край на лекия автомобил БМВ изобщо не би докоснал
мантинелата, защото при път, който е широк 4 метра и 20 сантиметра, банкет от 0,50 см. и
възможно най-голямо въображаемо навлизане от моя клиент от 2,80 от дясната линия на
пътя, то остават още някакви 90 см. Освен това, съвсем накратко, в материалите са всички
гласни доказателства и двамата свидетели Г.К. и Т. заявяват, че са видели удара на
автомобила, който е управлявал подзащитния, а при отворен еърбег това е просто
невъзможно. Освен това, бях много изненадан, когато прочетох в допълнителната
експертиза, че при страничен удар са по-преки тези единици, а странични няма. За
първоинстанционния съд, както и за вещото лице всички тези гласни доказателства,
въпреки, че са непротиворечиви просто са субективни. Това е субективното възприятие на
тези двама свидетели. Освен това, споменах, че съм описал за тези знаци, които мистериозно
изчезнаха, ние си ги снимахме за спомен, уважаеми окръжни съдии, на 06.10.2021 г. от двете
страни този участък е обозначен със знак Б26. След нашия сигнал в Четвърто РПУ
полицаите толкова много се разбързаха, че на 18.06.2022 г. извършиха проверка. И в
момента, Вие знака го знаете, той е легнал, паднал, съборен от група роми, което е
2
констатирал моя подзащитен. То, естествено, има знак – има проблем, няма знак-няма
проблем. Не е отразено в огледния протокол, който е безобразно извършен, от него всички
са объркани тотално. Ако се съди по този протокол, който е непосредствено процесуално
действие извършено след ПТП-то, то първо автомобила управляван от Т. го няма, някъде се
намира, може и да е описан. Автомобилът на моя клиент, който е Фолксваген Пасат е изцяло
в своята лента за движение, другият автомобил, установено от съпругата на моя
подзащитен, също е бил в своята лента, но въпреки всичко според вещото лице и
първоинстанционния съд моят клиент по някаква причина е навлязъл в насрещното
движение, по път който той познава много добре, направо в ролята на самоубиец, а той е
возил, освен двете си деца и непълнолетна гражданка на Франция. Естествено е, вещото
лице преди допълнителната експертиза да не констатира този знак, та той го няма вече.
Просто разследването, което е извършено и експертизите са прекрасни, в следствие на което
моя клиент е обвинен и човек, който не е извършил каквото и да е нарушение на правата за
движение, беше осъден. Освен това, искам да подчертая, че съм направил предложение
относно вещото лице, което е в разрез с чл. 285 от НПК, по непонятни причини си извърши
сам оглед. При него констатира, че деформацията в мантинелата не е 7 см., а 15 см.,
съответно скоростта на движение на автомобила управляван от свидетеля Т. стана от 90 на
110 километра в час., но се запази същото място на удара и съответно от свръх реакцията на
клиента, може би професор К. трябва да си скъса книгата, както и в друга техническа
литература съм чел същите. Считам, че вещото лице няма право да извършва такъв оглед и с
оглед на тези замервания по същество това е нарушило правото на защита на подзащитния
ми, както и това е съществено нарушение на процесуалните правила от страна на вещото
лице, което също води до това. Затова считам, че от субективна и обективна страна
подзащитният ми не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Смятам
обвинението за недоказано, присъдата за неправилна и незаконосъобразна и моля да бъде
оправдан на основание чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, а ако не приемете искането, моля да
отмените присъдата и върнете делото за ново разглеждане по чл.334, ал.5, т.1 от НПК.
Жалб. Г.: Значи, едно и също казвам във всяко дело.В моя автомобил, двете ми деца
и други деца от други държави, съпругата ми, която е пряк свидетел зад моята кола и вижда
всичко и на тази отговорност, че съм с малки деца в колата, пътувам редовно по пътя, знам
знаците, знам го пътя наизуст и да ме обвинят, че тази скорост, която е допустимата моята, а
при другия шофьор с висока скорост…и всичко това не се приема, просто не мога да го
разбера. Имам човек задна кола, която вижда, също не се приема. Какво да кажа незнам. Не
съм виновен.
Съдът дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Жалб. Г.: От този съд искам справедливост, истината. Не смятам, че съм виновен.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след което счете делото за изяснено и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3