О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
27.01.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ
СТОИМЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
частно касационно административно
дело № 42 по описа на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Адв.М.
*** като пълномощник на В.В.Н. *** и Ц.М.Х. *** обжалва определение №1651/13.12.2019г.
по адм.д.№2255/2019г. на РС – К. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт,
т.к. оспорващите не са получили компенсаторните бонове и исканите решения на
ОСЗ – К. Моли за отмяна на определението.
Ответната
ОСЗ – К. с офис Т. не изразява становище по жалбата.
К
ас, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд
намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимирани правни
субекти с право на обжалване в преклузивния срок по чл.230 от АПК пред
компетентния съд.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд е решение №23-Б/31.01.2003г. на ОСЗГ – К. за
обезщетение с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19
и чл.17, т.2 от ППЗСПЗЗ за землището на с.Д.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че Р. В. В. като
наследник на Б. и М. П., б.ж. на с.Д., област К., е депозирала заявление за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на земеделски земи с
вх.№396/29.01.1992г., като жалбоподателките по делото са част от законните
наследници на правоимащите лица като низходящи от втори ред. С решения
№23-10/10.12.1992г. и №23-28/13.01.2010г. органът е отказал възстановяване на
правото на собственост върху овощна градина от 0.500дка в м.“С.“ в землището на
с.Д., като няма доказателства за връчване на решенията на заявителката и за
оспорването им по съдебен ред. Органът е постановил решение №23-О/17.05.2002г.,
приемайки, че решение №23-10/10.12.1992г. е влязло в законна сила. С решение
№23-О/17.05.2002г. е определено на наследниците на Б. и М. П. правото на
обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за непризнатото право
на възстановяване на имота, на стойност 514лв. Това решение е връчено на
заявителката с препоръчано писмо с обратна разписка на 29.08.2002г. и няма
доказателства да е обжалвано. С процесното решение №23-Б/31.01.2003г., на
основание предходното решение №23-О/17.05.2002г. на органа, наследниците на
бившите собственици са обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност
514лв. Решението е връчено на заявителката Р. В. с писмо с обратна разписка на
14.10.2003г. и няма данни да е обжалвано.
Като
правни изводи съдът е извел просрочие на жалбата срещу решението на органа и
липса на правен интерес. Просрочието съдът е свързал с доказателства за
връчване на решението на заявителката и становището, че органът няма задължение
да връчва решението на останалите наследници на правоимащите лица, макар същите
да разполагат със самостоятелно право на оспорване, което тече от датата на
уведомяване на заявителката. Правният интерес съдът е обвързал с твърдението на
жалбоподателките за наличие на предпоставките за реално възстановяване на
собствеността върху имота посредством
предприетите действия пред кмета на общината за изработване на помощен план за
имота и липсата на застрояване на същия, като е посочил, че негативните решения
по отказа за възстановяване на собствеността могат да се атакуват на
самостоятелно основание и жалбите биха били допустими, т.к. в преписката не се
представят доказателства за съобщаване на решенията по надлежния ред. По
посочените правни доводи на основание чл.159, т.4 и т.5 от АПК съдът е оставил
жалбите без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Определението
на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма. Същото е законосъобразно поради правилно
приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Правилен
е извода на съда за недопустимост на оспорването поради просрочие по чл.159,
т.5 от АПК.
Оспореното
решение №23-Б/31.01.2003г. на ОСЗГ – К. е постановено на основание чл.19,
ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ. С него, въз основа на решението по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ /решение №23-О/17.05.2002г. на ПК – К./, органът е определил стойността
на обезщетението с поименнни компенсационни бонове. Решението е част от
фактическия състав на обезщетителното административно производство по чл.19а,
ал.4 от ЗСПЗЗ и е второ по ред. Поради липса на изрични правила за неговото
оспорване, приложими са общите такива по чл.14, ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ. Решението
се връчва на заинтересованите страни по реда на ГПК и се оспорва в 14-дневен
срок пред районния съд. Правилно е становището на съда, че реституционното
земеделско производство се развива между заявителя и органа на поземлената
собственост. В качеството на заявител участва лицето, подало заявлението за
реституция, т.е. Р. В. В. На нея е дължимо връчване на решението, като
останалите законни наследници имат самостоятелно право на оспорване по аргумент
от чл.14, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но в срока за обжалване на решението, връчено на В. Връчването
на решението на В. е осъществено валидно с обратната разписка на л.19 от делото
на районния съд на датата 14.10.2003г. /вж. чл.42, ал.1 и чл.44, ал.2,
изр.последно от ГПК/. Подадените жалби срещу решението до районния съд от
2019г. са просрочени. Дължимият правен резултат от установеното е оставянето на
жалбите без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, както
правилно е процедирал районния съд.
Касационният
съд споделя и извода на районния съд за недопустимост на оспорването поради
липса на правен интерес по чл.159, т.4 от АПК.
Целта
на търсената правна защита е реалното възстановяване на правото на собственост
върху имота поради отсъствие на предпоставките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Измежду представените документи към заявлението от Н. с вх.№ПО041-8/28.01.2019г.
фигурира заповед №РД-00-1420/18.12.2018г. на кмета на община К. по чл.11, ал.4 във
вр. с чл.13, ал.4 и чл.13а от ППЗСПЗЗ, съгласно която имотът не е застроен.
Заповедта е предпоставка за провеждане на възстановяване по реда на чл.11, ал.1
от ППЗСПЗЗ. При това положение, оспорвайки решението по чл.19, ал.17, т.2 от
ППЗСПЗЗ жалбоподателките не биха могли да осъществят търсената съдебна защита. Процесното
решение на органа касае висящо обезщетително производство, а не такова по
реално възстановяване на собствеността. Решението, от което зависи реалното възстановяване
на правото на собственост върху имота, е това по отказът за възстановяване по
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. При успешно оспорване на решението по съдебен ред ще
бъде открит пътя за реална реституция на имота и анулиране на издадената
депозитарна разписка за поименните компенсационни бонове. Решенията по
обезщетителната процедура не ще почиват на годно правно основание.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1651/13.12.2019г.
по адм.д. №2255/2019г. на РС - К.
Определението
е окончателно.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.