№ 57
гр. Червен бряг, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440100412 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Ц.. Й.,
ЕГН********** от гр.ХХХ чрез адв.В.В. от ПлАК със съдебен адрес в
гр.ХХХ срещу Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР с адрес в гр.ХХХ с обективно съединени искове
по чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР, чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР
сума в размер на 2288.00 лв. представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд следствие преобразуване на нощен труд към дневен за
периода 16.07.2017г. до 16.07.2020г. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл.86 от ЗЗД моли съда да му присъди 300лв. представляващи
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд
следствие преобразуване на нощния в дневен труд за процесния период.
Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски, като се присъди и адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Направени са доказателствени искания за допускане на съдебно счетоводна
1
експертиза, по която вещото лице след като се запознае с графиците в
РСПБЗН Плевен, нарядните дневници, правилата за работа и водените книги,
както и с приложените по делото доказателства да даде заключение за
времето от 16.07.2017г. до 16.07.2020г. колко е общият брой часове положени
като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и
тримесечен период; в процесния период по делото има ли преобразуване на
нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно
време; каква е паричната равностойност на часовете положен извънреден
труд след преобразуване на нощния към дневен труд, начислени ли са те към
заплатата на ищеца и платени ли са от ответника; каква е часовата ставка
съобразно заплатата на ищеца и какъв е размера на дължимата мораторна
лихва върху възнагражденията за извънреден труд след преобразуването му
от нощен към дневен, положен за процесния период.
Направено е искане по чл.190 от ГПК съдът да задължи ответника да
представи заверени копия от графици за дежурства или справки за положен
нощен труд за периода от 16.07.2017г. до 16.07.2020г.; заповедта за
назначаване на длъжност, както и заповеди за преназначаване за процесния
период от време на ищеца, длъжностна характеристика; счетоводна справка
за трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по
пера.
С разпореждане №318/07.04.2021г., съдът е разпоредил на основание чл.131,
ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. За
разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 20.04.2021г.
С вх.№1890/18.05.2021г. е получен писмен отговор от ответника.
В отговора ответника чрез процесуалният си представител сочи, че предметът
на делото е присъждането на възнаграждение по служебно правоотношение,
които дела са подсъдни на РС независимо от цената на иска. Допълва, че
искът е процесуално допустим.
Сочи се от ответника, че не е спорно, че през процесния период ищецът е бил
в служебни правоотношения с ответника и е заемал посочената в исковата
молба длъжност началник на дежурна смяна в РСПБЗН Червен бряг. Допълва
се, че всички актове относно съществуването на служебното му
правоотношение през процесния период са приложени към доказателства към
отговора.
Относно основателността на иска се сочи, че ответника оспорва предявения
2
иск както по основание, така и по размер като неоснователен, за което излага
подробни съображения.
По отношение посоченият в исковата молба процесен период от 16.07.2017г.
до 31.12.2017г., ответникът на основание чл.111, б.А от ЗЗД е направил
възражение за изтекла давност.
По отношение искането за заплащане на нощен труд като извънреден такъв от
ответника също се излагат подробни съображения като достига до извода, че
дори и при прилагане на общите трудови норми на чието съдържание ищецът
се позовава за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването
на часове нощен труд с коефициент 1.143 да служи за генериране на
извънреден труд, като в тази връзка ответника заключава, че претенцията на
ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
По отношение на претенцията за лихви, която има акцесорен характер и е в
пряка зависимост от дължимостта на главницата според ответника същата се
явява неоснователна.
По отношение доказателствените искания:
Ответника възразява за допускане на СИЕ, тъй като счита, че тя не е
необходима, за което излага подробни доводи и прилага обосновка в таблица
№1 и таблица №2 на възражението си.
Относно искането на ищеца ответника на основание чл.190 от ГПК да
представи писмени доказателства от ответника се сочи, че с отговора са
представени всички необходими за изясняване на спора писмени
доказателства.
С оглед подробно изложените мотиви в отговора си ответника моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и акцесорния за
мораторна лихва като неоснователни.
Моли съда да приеме приложените към отговора писмени доказателства,
както и да му се даде възможност за представяне на нови доказателства
предвид становището на ищеца във връзка с отговора.
Моли съда да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че ищеца докаже, че се ползва от правна помощ и
размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от този определен в
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
основание чл.78 ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност и се моли
съда да намали до минималния размер предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от наредбата
3
адвокатското възнаграждение.
Прави се искане делото да се гледа в отсъствие на ответника.
Направено е особено искане за спиране на производството по делото на
основание чл.633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК.
Направено е искане делото да се гледа по общия ред, а не по реда на бързите
производства, като се излагат доводи за това, че претенцията на ищеца е за
лихва за забава като исковете от такъв характер не са сред лимитативно
изброените в чл.310 ал.1 от ГПК и съединяването на такъв иск с основния ,
който безспорно е от вида почл.310 ал.1 т.1 от ГПК съгласно ал.2 е
недопустимо.
Представят се писмени доказателства.
С определение №195/19.05.2021г., ЧРС е уважил искането за спиране на
производството по делото, но определението не е било обжалвано пред ПлОС.
С определение №1095/22.11.2021г. на основание чл.230, ал.1 от ГПК
производството по делото е било възобновено.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените
от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи за положен труд
от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по
заповед труд извън редовното работно време от държавни служители,
работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между
22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални
празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това
обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се
оспорва, че следва да бъде извършвано от него.
Независимо от това, ответникът е дал варианти на такова изчисление, като
4
във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР в сила от 11.07.2020г. са посочени отработените от
ищеца часове нощен труд. Изчислена е и лихва за забава върху главницата за
периода по тримесечия до датата на ИМ.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.178,
ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 и чл.187 от ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (Отменена с Реш.
№6136/23.04.2019г. по адм.д.№11077/2016г. и Реш.№16766/10.12.2019г. по
адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.4 от 14 януари 2019г., в сила от
14.01.2020 г.) и Наредба №8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на
вътрешните работи.
В предхождащия период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., също издадени от министъра на
вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3 във
всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 06:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
5
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№5450/2016г.
На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която е
отменена с Решение № 6136/23.04.2019 г. по адм.д. №11077/2016 г. и Решение
№ 16766/10.12.2019г. по адм. д.№8601/2019г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари
2019 г., в сила от 14.01.2020г.
В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание за периода до 16.07.2020г. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8
часа (установена в чл.136, ал.3 от КТ ) се раздели на нормалната
6
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в
чл.140 от КТ).
В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00ч. и 06:00ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо че е била за
предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В
този смисъл е и Решение №311/08.01.2019 г. по гр. д.№1144/2018 г. на ІV г.о.
ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на
МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ, както и че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва
да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в
7
посочените по-горе подзаконови нормативни актове "при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 06,00ч…..", не
сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр. 60 от
07.07.2020г. е установена нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това е
относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна
промяна.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд. При изяснените от писмените доказателства факти, за
които не е налице и спор между страните, и изведените от съда правни
изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 01.01.2018г. – 16.07.2020г., получен при приложение
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден. Това е така, защото за
периода 16.07.2017г. – 31.12.2017г. е изтекла предвидената в чл.111, б.А от
ЗЗД давност между страните, за което своевременно от ответника е било
направено възражение по делото.
За точното определяне на дължимата от ответника на ищеца сума, съдът е
допуснал ССчЕ, която не е била оспорена от страните и приета от съда. Видно
от нея е, че за периода 01.01.2018г. – 16.07.2020г. размерът на дължимата
главница е 1639.29лв., като за разликата до 2288лв. предявеният от ищеца иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. Между страните е налице спор и относно
размера на мораторната лихва. С оглед на това ВЛ по допуснатата от съда
експертиза е дало заключение, че размерът на лихвата върху главницата за
8
периода 01.01.2018г. – 16.07.2020г. е 289.08лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Преди да се произнесе по въпроса за разноските, съдът
счита, че следва да обсъди заявеното своевременно възражение на ответника
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение -
същото е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение по
списъка за разноските е в минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.1 във
връзка с чл.2, ал.5 о т Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следва обаче да се отчете факта, че съда не
уважава цялата искова претенция и поради това разноските следва да са по
компенсация, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 363лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Червенобрежки районен съд сумата от 100,00 лева държавна
такса върху цената на уважените искове.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с адрес в грххх да заплати на Д. Ц.. Й.,
ЕГН********** от гр.ХХХ сумата 1639.29лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2018г. – 16.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба – 02.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, а за разликата до 2288лв. отхвърля предявения от ищеца иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Главна дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с адрес в грххх да
заплати на Д. Ц.. Й., ЕГН********** сумата от 289.08лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1639.29лв., изчислена за периода
01.01.2018г. – 02.04.2021г., датата на предявяване на исковата молба.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР с адрес в грххх да
заплати на Д. Ц.. Й., ЕГН********** сторените деловодни разноски по
компенсация във връзка с уважената част на предявените искове в размер на
363,00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР с адрес в гр.ХХХ да заплати по сметка на
Червенобрежки районен съд сумата от 100,00 лева - държавна такса върху
цената на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
10