Р Е Ш Е Н И Е
№ 2376, 10.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 22.05.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20131 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „РСР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – район „Красно село”, ул. „Виктор Григорович” № 3,
представляван от ......... Р.С.Р., а също и от пълномощника му .... А.В.Ч.,
твърди, че в изпълнение на задълженията си по сключен на 15.02.2017 г. с
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПЛОВДИВ” АД Договор
да доставка на медицински консумативи и на основание самостоятелни заявки от
последното му е доставил медицински изделия и консумативи, за което са издадени
: фактура № 260897/18.09.2017 г. на стойност 2340.00 лв. с падеж 17.11.2017 г.;
фактура № 261035/19.09.2017 г. на стойност 510.00 лв. с падеж 18.11.2017 г.;
фактура № 266055/31.10.2017 г. на стойност 414.00 лв. с падеж 30.12.2017 г.;
фактура № 269013/23.11.2017 г. на стойност 229.68 лв. с падеж 22.01.2018 г.;
фактура № 269716/29.11.2017 г. на стойност 3840.00 лв. с падеж 28.01.2018 г.;
фактура № 271477/13.12.2017 г. на стойност 324.72 лв. с падеж 11.02.2018 г.,
сумите по които, възлизащи в общ размер на 7658.40 лева, не са заплатени,
поради което ответникът дължи и обезщетения за забава както следва : на
вземането по фактура № 260897/18.09.2017 г. за периода 18.11.2017 г. -
23.10.2018 г. в размер на 209.32 лв.; на вземането по фактура №
261035/19.09.2017 г. за периода 19.11.2017 г. - 23.10.2018 година в размер на
45.48 лв.; на вземането по фактура № 266055/31.10.2017 г. за периода 31.12.2017
г. - 23.10.2018 г. в размер на 31.97 лв.; на вземането по фактура №
269013/23.11.2017 г. за периода 23.01.2018 г. - 23.10.2018 г. в размер на 16.33
лв.; на вземането по фактура № 269716/29.11.2017 г. за периода 29.01.2018 г. -
23.10.2018 г. в размер на 266.69 лв.; на
вземането по фактура № 271477/13.12.2017 г. за периода 12.02.2018 г. -
23.10.2018 г. в размер на 21.29 лв. За
тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16630 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр.
с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което с настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че
Продължение на решение по гр. д. № 20131/18 г. на РСПд
– стр. 2/5
ответникът
му дължи горните суми ведно със законната лихва върху всяка главница от
23.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПЛОВДИВ” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „България” №
234, представляван от ....... А.А., признава предявените искове както по
основание, така и по размер, като е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията на
ищеца и признанието на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 16630 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2018 г. на
24.10.2018 г. е издадена Заповед № 9126 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПЛОВДИВ” АД да заплати на кредитора „РСР” ЕООД :
сумата от 7658.40 лв. – главница ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 591.08 лв. – лихва за забава за периода
17.11.2017 г. - 23.10.2018 г., както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 164.98 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 979.20 лв., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради
което ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на Договор за доставка
на медицински консумативи от 15.02.2017 г., заверен препис на който е приет
като доказателство по делото и в който като страни са посочени „МБАЛ – Пловдив”
АД, от една страна като възложител и от друга – „РСР” ЕООД като изпълнител,
имащ за предмет възлагане от страна на възложителя и поемане на задължение от
страна на изпълнителя да доставя на възложителя определени стоки – медицински
консумативи, срещу заплащане на цена съгласно съответно спецификация –
неразделна част от договора а също и на фактури : № 260897/18.09.2017 г. на
стойност 2340.00 лв., № 261035/19.09.2017 г. на стойност 510.00 лв., №
266055/31.10.2017 г. на стойност 414.00 лв., № 269013/23.11.2017 г. на стойност
229.68 лв., № 269716/29.11.2017 г. на стойност 3840.00 лв., № 271477/13.12.2017
г. на стойност 324.72 лв., заверени копия на които са приложени към исковата
молба, във всяка от които като доставчик е посочено „РСР“ ЕООД, а като
получател - „УМБАЛ-Пловдив” АД, както и са описани стоки по вид, мярка,
количество, единична цена и стойност, като всяка от тях в графата „стоката
получена на ...” е подписана от представител на ответника, като
Продължение на решение по гр. д. № 20131/18 г. на РСПд
– стр. 3/5
ответникът
не оспорва, че е страна по процесния договор и че е получил заявените от него
стоки, за което са издадени процесните фактури.
Последните съставляват първични счетоводни документи,
които отговарят на изискванията за съдържание визирани в чл. 6, ал. 1 от Закона
за счетоводството, а както се констатира по-горе в настоящото изложение - в
същите се съдържат и удостоверителни изявления на представители на ответника
относно факта на получаване на описаните стоки във всяка една от тях.
Вън от горното съобразно трайна съдебна практика
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в нея фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване.
В обобщение въз основа на събраните по делото и анализирани
в предходното изложение доказателства, а и на база на установената трайна
съдебна практика и на направеното от ответника признание настоящият състав в
унисон с твърденията на ищеца приема, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, чийто източник е сключеният на 15.02.2017 г.
договор за доставка на медицински консумативи, в изпълнение на задълженията си
по който и по заявки на ответника ищецът му е доставил стоки, за което са
издадени фактури : № 260897/18.09.2017 г. на стойност 2340.00 лв., №
261035/19.09.2017 г. на стойност 510.00 лв., № 266055/31.10.2017 г. на стойност
414.00 лв., № 269013/23.11.2017 г. на стойност 229.68 лв., № 269716/29.11.2017
г. на стойност 3840.00 лв., № 271477/13.12.2017 г. на стойност 324.72 лв., с
оглед на което в правната сфера на лечебното заведение е възникнало задължение
да заплати цените на доставените му стоки в сроковете, посочени във всяка една
фактура – съобразно постигнатите договорености, обективирани във фактурите :
цената по фактура № 260897/18.09.2017 г. е платима на 17.11.2017 г.; цената по
фактура № 261035/19.09.2017 г. е платима на 18.11.2017 г.; цената по фактура №
266055/31.10.2017 г. е платима на 30.12.2017 г.; цената по фактура №
269013/23.11.2017 г. е платима на 22.01.2018 г.; цената по фактура №
269716/29.11.2017 г. е платима на 28.01.2018 г.; цената по фактура №
271477/13.12.2017 г. е платима на 11.02.2018 г., като дните на падежите по
всяка фактура към датата на приключване на съдебното дирене са изтекли.
До посочения момент ответникът не ангажира
доказателствени средства относно установяване на факта на плащане на цените на
доставените му стоки, поради което в унисон с твърденията на ищеца съдът
приема, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения. Ето защо установителните
искове за същите като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени
така, както са предявени.
И тъй като се касае за парични
задължения, денят за изпълнение на които е определен, то с изтичането му
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът
Продължение на решение по гр. д. № 20131/18 г. на РСПд
– стр. 4/5
е
изпадал в забава, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата според чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание, като с оглед на
направеното от ответника признание и на техните размери така, както са заявени
в исковата молба, установителните искове за тези акцесорни вземания следва да
бъдат уважени.
Без уважение следва да бъде оставено искането на
ответника за редуциране на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
порцесуално представителство и защита по делото в размер на 742 лв. без ДДС,
тъй като същият е съобразен с минималния дължим такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
натоварването на ответника с плащането му в настоящия случай се дължи само и
единствено на неговото процесуално поведение – с депозирането на възражение
срещу издадената срещу него заповед за изпълнение той е станал причина ищецът
да направи поредния разход в защита на накърненото си материално право. При
това положение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1152.57 лв. разноски по производството, в това
число 178.17 лв. довнесена държавна такса и 974.40 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 16630/18 г. в
размер на 1144.18 лв., в това число 164.98 лв. държавна такса и 979.20 лв.
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „България” № 234,
представлявано от ....... А.А., дължи на „РСР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – район „Красно село”, ул. „Виктор
Григорович” № 3, представлявано от ......... Р.С.Р. :
сумата от 2340 лв., представляваща цена на доставени
медицински консумативи по Договор за доставка на медицински консумативи от
15.02.2017 г., за което е издадена фактура № 260897/18.09.2017 г., а също и
сумата от на 209.32 лв. – обезщетение за забава за периода 18.11.2017 г. -
23.10.2018 г.;
сумата от 510 лв., представляваща цена на доставени
медицински консумативи по Договор за доставка на медицински консумативи от
15.02.2017 г., за което е издадена фактура № 261035/19.09.2017 г., а също и
Продължение на решение по гр. д. № 20131/18 г. на РСПд
– стр. 5/5
сумата
от 45.48 лв. – обезщетение за забава за периода 19.11.2017 г. - 23.10.2018 г.;
сумата от 414 лв., представляваща цена на доставени
медицински консумативи по Договор за доставка на медицински консумативи от
15.02.2017 г., за което е издадена фактура № 266055/31.10.2017 г., а също и
сумата от 31.97 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2017 г. - 23.10.2018 г.;
сумата от 229.68 лв., представляваща цена на доставени
медицински консумативи по Договор за доставка на медицински консумативи от
15.02.2017 г., за което е издадена фактура № 269013/23.11.2017 г., а също и
сумата от 16.33 лв. – лихва за забава за
периода 23.01.2018 г. - 23.10.2018 г.;
сумата от 3840 лв., представляваща цена на доставени
медицински консумативи по Договор за доставка на меицински консумативи от
15.02.2017 г., за което е издадена фактура № 269716/29.11.2017 г., а също и
сумата от 266.69 лв. – лихва за забава за периода 29.01.2018 г. - 23.10.2018
г.;
сумата от 324.72 лв., представляваща цена на доставени
медицински консумативи по Договор за доставка на медицински консумативи от
15.02.2017 г., за което е издадена фактура № 271477/13.12.2017 г., а също и
сумата от 21.29 лв. – лихва за забава за периода 12.02.2018 г. - 23.10.2018 г.;
ведно със законната лихва върху всяка главница от
23.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за които вземания „РСР” ЕООД се е
снабдило със Заповед № 9126/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16630 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.
с. за 2018 г.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и
адрес на управление – бул. „България” № 234, представлявано от и........ И.П.М.,
да заплати на „РСР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Красно село”, ул. „Виктор Григорович” № 3, представлявано
от ......... Р.С.Р. : сумата от 1152.57 лв. разноски по производството по гр.
д. № 20131 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от
1144.18 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 16630 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ
БУКОВА
Вярно с оригинала!
ММ